ПРАВИ ДОБРО!

Прави добро. Някои няма да го видят, друго да го оценят. Въпреки това – ПРАВИ ДОБРО!

–          Майка Тереза

Начина по който някой се държи с теб е неговата карма. Начина по който ще реагираш ти – твоята. Всеки един момент от нашия живот е въпрос на избор. Във всяка една ситуация имаме избор. Изборът да бъдеш съпричастен или да гледаш отстрани. Изборът да подадеш ръка или да я дръжиш в джоба. Изборът да кажеш добра дума или да замълчиш.

Човеците имат право на своя избор, който води до нещо.

Това нещо обикновено е нашето утре, което  ще наречем настояще. Минало-настояще-бъдеще е в същност едно. Всичко е обвързано. С тази разлика, че миналото няма как да се промени. Можем да му простим, като му благодарим и да намерим сили да продължим. Ние сме тук и сега и имаме правото на своя избор. Да бъдем с отоворен ум и сърце, да се учим и да вървим всеки по своя си път и въпреки това заЕДНО с другите.

И тази наша карма може да бъде променена и изчистена с помощта на нашите умове и сърца. Тя е като мръсна дреха – колкото повече я переш, толкова по-чиста става. Защото вселената е устроена така – енергията се движи без да се губи. Каквото си пратил – ще се върне при нас рано или късно. Затова вместо да се чудим какво ще получим, да се замислим какво да дадем.

Дарът от сърце е най-голямото богатство.

Дар, с който знаеш, че ще зарадваш, че ще споделиш. И всичко, което се споделя се увеличава. БлагоДАРя е най-силната и мощна българска дума, която е пример за енергията закодирана в нея. БЛАГО ДАРЯвам, ДОБРО ти пращам и връщам преминалото през мен добро дело. Нека да даряваме без да търсим поздравления, да даряваме, защото така ни е прошепнало сърцето, защото ние хората сме ангели с едно крило и, за да полетим е нужно само да се прегърнем. Но и да помним, че имаме крака, с които да стъпим на земята, защото мястото ни е тук. Ние хората сме връзката между небето и земята. Ние сме каналът през който можем да правим чудеса. Всеки един човек е благоТворец, чудоТворец със своите мисли, думи, чувства и дела. Примерът, който всеки един от нас може да даде е най-красноречив. Децата винаги гледат какво правим. По-рядко помнят какво говорим.

Затова да правим добро, каквото и да става.

Защото доброто идва от сърцето. А в сърцето се крие най-мощната сила за спасение, която вече е в ход – Любовта. Тя вече спасява света.

„Живоътът е като карането на колело – за да запазиш баланса, трябва да продължаваш да се движиш.”
– Алберт Айнщайн

С цялото сърце вярвам, че българите сме добри. Виждам го, усещам го все по-често  и знам, че сме се събудили за доброто и справедливостта, за истинското и изначалното с което сме родени. Вярвам, че онова, върху което се съсредоточим се увеличава. Да се съсредоточим върху доброто, за да хармонизираме всичко и да има баланс. В това уравновесяване е цаката.

Българите сме задружни, единни, умни, мъдри, добри, благородни и много силни и храбри.

Милеем за другия, подаваме ръка и прегръдка.  Още същата вечер, когато водата заля Аспарухово за минути бе свормирана групата във Фейсбук „Народна Гражданска Защита”, за няколко часа се организираха група мъже и тръгнаха от София за Варна през нощта. Всички познавам само на снимка, но и това е достатъчно, когато виждаш и усещаш, че човекът е (с) доброНамерен и със сърце. Всеки канеше приятели и така до следващият ден вече започнаха да се правят списъци, файлове за ДОБРОволци, за помощи. Списъците са огромни. Само като ги прочетеш и ти става драго, мило, кара те да се замислиш и някак се заразяваш. С добро.

За дни вече имаше пунктовев цялата страна, в които да бъдат пращани или оставяни помощи и дарения. Изпълвах се с огромна радост всеки път щом някой споделяше снимки, случки за хора, които помагат, които са заЕдно там. Деца помагат за разчистването в Дряново, друг младеж на 16 споделя, че е бил рамо до рамо с баща си в Аспарухово, за да помогне, защото така се прави. Веднага писаха и хора от Сърбия и Македония, за да научат как и къде да помогнат. Има много помощи, които чакат да бъдат докарани до България от Македония, Сърбия, Англия, Германия, Израел и още страни и градове. Хората се самоорганизират. Без да чакат. И тези неща остават. И ще се помнят. Завинаги. Защото, когато държавата я няма – народът е дръжавата.

За мен е чест, че познавам макар и по снимка ей тия прекрасни хора, великани, които се разДават от сърце и душа, някои от тях и там на място – в Аспарухово, Търново, Добрич, Килифарево и другите нуждаещи се места…: Добрин Петков, Осман Алиев, Ернеста Русева, Евгени Томов, Красимир Матейн, Ивелина Николова, Филип Филипов, Драгомир Ангелов, Валентин Симеонов, Любомир Жечев, Костадин Шиколарев, Силвия Куртева, Пресиян Николов, Красимира Нинова, Анна Йорданова, Десислава Димитрова и всички останали от групата подали ръка по един или друг начин. Има и такива, които не познавам, но знам, че са там!

БлагоДаря и на Албена Бонева от София, която с един свой коментар ме грабна, напълни очите и сърцето ми и ми даде пример, който взех и предадох нататък. Сподели, че децата на нейна приятелка цяла вечер рисуват и пишат, за да мушнат по джобовете на дрехите, които ще пратят към Варна, нещо хубаво, за да ги намерят хората и да се зарадват. Желаех единствено да дам пример и да предам нататък този, който вече беше даден на мен. Това, което се случи надмина и най-смелите ми очаквания. А аз нямах такива. Така че много са хората с добри сърца и все повече стават. Обичащи, обожаващи, съпричастни, съдействащи, помагащи даващи приемер ДоброВолци, ДоброДетели, ДоброДарци, ДоброНамерени – хора. Ръка за ръка, рамо до рамо, заЕдно. Вярвам!

С поЗдрав,
Ан
п.п. Статията е публикувана и във вестник 24 часа.
Снимка