Да приемеш себе си – Как?

Чудя се, колко хора на планетата наистина приемат себе си. Аз все още съм по пътя на собственото си приеман и в по-голямата част успявам. Извървях дълъг път и има много страни, които приемам в себе си.

На духовно ниво усещам пълно приемане, защото на това ниво няма критика. Много от нас дори не си дават възможността да слушат, да чуват вътрешния си глас, интуицията, сърцето. До такава степен сме хванати в ежедневието, повтаряйки едно и също всеки ден, че трудно спираме в тишина и уединение за момент, за да послушаме нашето истинско Аз, какво има да ни каже.

Ако имаш проблем с това да приемаш себе си, то това най-вероятно идва от ума ти, заедно с постоянното сбеосъждане.

Когато осъждаме себе си това значи, че имаме определени мисли в тази посока и им вярваме. Впечатляващо е колко често човешките същества вярват на своите мисли без да ги подлагат на въпроси и съмнение. Също толкова впечатляващо е, как хората изобщо не наблюдават своите мисли, както и това, че те съдържат малко от цялата истина.

В по-голямата част от времето нашите мисли идват от нашите вярвяния. Тези наши вярвания, ценностната ни система,  обикновено произтича от схващането, че света трябва да бъде по определен начин, че хората живеещи в рамките на системата трябва да действат, изглеждат и бъдат по определен начин.

Няма нужда да бъдеш „както трявба“ – „клише“, защото няма начин, просто бъди себе си.

Предизвикателствата и опитът, който можеш да придобиеш, когато си себе си прото ще ти кацнат на рамото. От сега нататък можеш да учиш и растеш чрез тях и да вървиш напред или пък даостанеш заседнал в своите убеждения, докато не се научш как да се отървеш от тях.

Хубаво упражнение е да запиташ себе си от къде идват твоите мисли. Как всеки един от нас възприема действителността? Какъв тип вярвания и заключения израстват от твоя ум и ти им вярваш? Защо им вярваш? Смятаме ли, че наистина има някакъв определен начин по който всичко „трявба да е„?

Има ли определен начин по който се реагира в определена ситуация? Не, ключът към това човшко преживяване е просто да бъдеш себе си. Ако не си себе си, то най-вероятно в живота ти идват случки, които постоянно ти предлагат възможността да бъдеш верен на себе си.

Можеш да промениш планетата само, когато приемеш себе си.

Само от точката на себеприемане и себелюбов можеш да направиш каквато и да е специфична промяна. Промяната, която търсиш в света, започва с теб, започва с енергията и намерението, което имаш в сърцето си.

С подходящата енергия и стремеж в своето сърце ти имаш способността да възпроизведеш онази реалност, която си пожелаеш. Проявявайки, създавайки и живеейки своя живот от място, което не е омиротворено, е безполезно да се опитваш да промениш планетата.

В същото време целия процес не е безполезен, защото без значение на какво ниво от съществуването си си, вселената ще ти осигури необходимите преживявания, от които се нудаеш, за да израстнеш без значение, каква е жажадата ти за израстване в този миг. Какъвто и да си, в каквато и ситуация да си, винаги всичко е перфкетно на нивото на абсолютната истина.

Нашият ум е склонен да ни води към забрава на онова, което нашата душа отдавна знае, че всяка случка е преживяване за израстване.

Точно както ние съдим себе си,  сме склонни да съдим и собствените си преживявания. Най-доброто, което може да се направи е да погледнем на себе си и нашия опит от неутрална гледна точка, без осъждане.

От тази гледна точка можем да се поучим и да израстнем, без значение какво си мислим, че ни се е случило. Най-вероятно ше стигнем да заключението, че нищо не се е случило НА нас, а ЗА нас.

Первод и публикуване: АН
Източник: collective evolution
Снимка: Анджела Трийт Лион

С обич,
ЧУДО