„Думите на Яна“

Малката Яна стоеше до майка си и с ококорени очички я слушаше как нарежда един дълъг и блестящ гердан от упреци и обиди по нечий адрес докато разговаряше по телефона  Беше само на три и половина, но това изобщо не й пречеше да разбира  напълно смисъла на всяка една дума по начина по който тя бе изговаряна. Интонацията, енергията с която беше заредена й подсказваше смисълът. Търпеливо изчака майка си да приключи с подредбата. След като беше наредила другия по телефона, затваряйки му най-демонстративно, дъщеричката й се настани до нея и я хвана за ръка. Усети как майка й се тресеше от нерви и яд. Прехапала долната си устна с дясната ръка върху стомаха си и поглед някъде зареян още превърташе от начало до край цялата случка и мислеше ли премисляше с основни думи „можеше”, „щеше”, „беше”, „ако”, „ трябваше”. Тогава от този своеобразен транс я извади звънкото гласче на Яна. Обърна се към не я и видя благото й личице. Гледаше я мило и спокойно. Като майка веднага усети, че дъщеря й се опитва да докара най-сериозния възможен поглед, който едно три годишно може да сътвори и това някак я развесели, защото разбира се не й се получаваше. Откъсна я за секунди от случката. Разговорът, който предстоеше щеше да промени животът й.

–         Мамо, – започна кротко Яна – ти обичаш ли ме?
–         Разбира се, че те обичам, мъничката ми!
–         Тогава можеш да ми обещаеш нещо, нали?
–         Мога. – отговори с леко колебание майка й.
–         Обещай ми повече да не говориш по този фон!

Майка й се развесели и й рече:

–         Защо маме, да не говоря по този телефон?
–         Щото той те кара да говориш глупости без да разбереш. И забравяш май, че кой каквото казва, на себе си го казва!– Последното изречение беше поредния подарък, донесен от детската градина с подобаващия за него тон, но в този момент бе казано точно на място. Право в целта. Майка й онемя. Това я успокои и мислейки, че дъщеря й е приключила я целуна по челото. Благодари й с думите:

–         Ти си на мама ангелчето, страшна си!

Но далеч речта не стигаше до тук. Яна леко смръщи вежди за секунда, обърна се към майка си, скръсти крачета по турски и с две ръце хвана майчините. Без да мига продължи:

–         Думите имат сила мамо, внимавай какво говориш. И да знаеш, че ангелите не са страшни. Чакай да си оправя роклята, че да не те плаша повече. – Виждайки недоумяващият поглед на майка си, който казва: „Защо да ме плашиш?”, й обясни: – Нали каза, че съм страшна и аз реших, че има нещо, което виждаш в мен и те е страх от него. Затова сега ще се подредя и ти ще си спокойна. Аз съм хубава и добра мамо, а не страшна. Мен, мамо ме страх понякога само от тъмното, но като затворя очи си представям слънцето, как идва от другия край на земята, за да изгони тъмното. И знам, че звездите са над мен и ме пазят. Ти нали казваш, че там е  баба Надя и ме пази. Представям си хубави неща общо взето.  Пък и като заспя не мога да мърдам, затова не мога да дойда при теб, ако сънувам някой комшар. И за да не сънувам комшари си представям хубави работи преди сън. Чудесни вълшебства с феи и даже ендорог!

Сега майка й премигваше, загубила ума и дума. Яна върна погледа си от движещите се по небето облаци и продължи:

–         Аз вярвам, че ти имаш добро сърце. Нали го чувах докато ме беше глътнала в коремчето ти. И знам, че само този фон може да ти казва тия грозни думи да ги казваш. Затова повече няма да говориш по него, нали мамо? Хайде, разбрахме се! – Яна скокна и се запъти с подскоци от крак на крак към нейната стая. Майка й я проследи с поглед и избърса сълзите от очите си.

Без да чака повторна подкана от мъдрата си дъщеря взе мобилния и го изключи. Пъхна го в чекмеджето на скрина, от който извади няколко бели листа и химикал. За по-млако от десетина минути написа думите, които най-често употребява в разговор и ежедневието си. Думи, извадени от посоката на размисъл към която я тласна малката й дъщеря – страхотно, жестоко, адски, страшно, брутално и още няколко, използвани с положителен уж смисъл. С цел превъзходна форма и изразяване на възхищение в дадена ситуация. Като приключи със списъка и го погледна рязко се отпусна върху облегалката на стола и потропа с химикала. Осъзна напълно думите на дъщеря си, че всичко, което изричаме има сила. Припомни си изрази като: „Страхотно време!”, „ Жестока рокля!”, „ Адски вкусна торта!” и „Брутално яката гледка!” … Как не бе съзнавала до сега какви глупости са това и колко абсурдно е всичко изречено по този начин. Как може да те е страх от хубавото време, нещо вскусно да е адско и къде е жестокостта в една рокля? Звучно се плесна по челото и се сети за функцията в компютъра, която тя сама наричаше „ундо“. Реши, че щом нещо е сторено то може и да бъде поправено или променено, затова се захвана със замяната на всички тия думи. Най-първа в списъка бе „страх-от-но/на/ен…и т.н.“. Спомни си, че бе наричала и преди Яна с тези абсурдни комбинации с идеята да изрази огромното си възхищение или ентусиазъм, когато имаше нова дреха, например: „Ауу, жестока си, жестока!”. Такъв смях я напуши, че имаше чувството, че поддаде ли му се ще се спука от смях. Как може едно дете да е жестоко, когато го облечеш в рокля на цветя или ново яке? Пълен абсурд!

Обеща си, че от днес всичко, което й доставя удоволствие, провокира в нея положителни чувства и емоции ще бъде изразявано по най-добрия начин.

Думите от „черния” списъка се заменят (тя така го написа, че приличаше по-скоро на закон или устав), както следва:

Дума, чийто смисъл носи негативна енергия и отрицателна вибрация, използвана в изречение, даващо смисъл за неприятно и трагично преживяване  няма как да бъде използвана в изречение или в смисъла на контекст, като положителна. На всяка положителна и вдъхновяваща ситуация, преживяване съответства точен набор от думи, които се използват, за да подсилят и увеличат чувството на удовлетворение, така че да генерират още повече щастие. Тези думи не са заместители, а оригиналните и изначални буквени сентенции, които в последствие са били заместени от кратки и неточни думи с изкривен смисъл с презумцията, че имат по-голяма сила и енергия.

От днес нататък замествам страхотно, адски, жестоко и всички от техния род с истинските и силни думи:

–         супер
–         красиво
–         чудесно
–         суперско
–         уникално
–         върховно
–         вълшебно
–         много яко
–         магическо
–         прекрасно
–         перфектно
–         окриляващо
–         превъзходно
–         фантастично
–         вдъхновяващо
Прочете списъка, който бе сигурна, че ще има с какво да допълни, още няколко пъти и сама почувства силата на тези думи. Стана й приятно, енергията и се повиши и усети, че лека усмивка се бе настанила на лицето й съвсем неусетно. Това й хареса. Прочете списъка още няколко думи и на отделен лист написа всички хубави и положителни думи, които й дойдоха на акъла:

–         благодарност
–         мир
–         светлина
–         усмивка
–         любов
–         спокойствие
–         благодат
–         благородник
–         радост
–         щастие
–         листа
–         гора
–         небе
–         природа
–         слънце
–         прегръдка
–         песен
–         мелодия
–         красота
–         лице
–         звезди
–         хармония
–         танц
–         окриление

Спря до тук и прочете списъка още няколко пъти. Извика Яна и накратко й разказа какво се бе случило след разговорът им. Малкото съкровище така се ощастливи, че изприпка до стаята си, връщайки се с ярко червен палец. Бе го нашарила с най-новия си флумастер. Залепи си палчето най-отдолу на този „закон” и каза на майка си, че така вече завинаги ще запомни за хубавите думи в живота!

На следващото „Събиране по женски” с приятелките майка й щеше да сподели за тази магия и да им предложи и те да направят това упражнение с писането на положителни думи, защото вярваше, че онуй, което мислиш е същото, което ти излиза и през устата. И туй дето думаш – го вярваш. А то се превръща в убеждение, което сътворява реалността ти. Дори несъзнателно, каза си,  хвърляш енергийни бомби, които всеки път достигат целта си, която понякога си самият ти. Казана дума – хвърлен камък. Да, може и да можеш да си вземеш камъка, но не й да заличиш следата, която е оставил на мястото, където е паднал. Сети се, че може би не случайно думата „страхотно” се употребява толкова често в бита с цел програмиране на подсъзнанието с корена на думата – страх. Общество, държано в страх се контролира много по-лесно. Беше чела неотдавна за поредната американска конспирация, че съвсем съзнателно изчиствали думи, които хората след ввреме да забравят и да не могат да използват срещу правителството. Така, че и се стори съвсем възможно. Дори филмите превеждаха така. Чува се на английски думата „grate“ (в превод чудесно/прекрасно) или „perfect“ (в превод перфектно) , а те превеждат „страхотно“ – логика нулева.

Каза си, че от днес нататък силата е на нейна страна и страхът се заменя със смелост и вяра. Това я вдъхнови. Така я вдъхнови, че в следващите седмици, достигнали 16 на брой, тя намери толкова много думи със скрит смисъл и енергия, че събра материал за цяла книга. Без да иска спази златното правило, че само на думи е лесно, но се искат и дела. Та, каквото бе речено – бе и сторено. В 48 странички събра явната „скрита” мъдрост на думите. За нейно най-голямо учудване издател се намери веднага, защото директора на издателската къща имаше нюх и сърце, което му подсказваше, че най-доброто тепърва предстои. Все пак книгата се казваше „Силата на думите” имаше интересна корица – две думи написани една под друга, ясно показващи, твърдението, че нашите думи са нашите мисли – 2 в 1:

ДуМИ

МиСЛИ

:)                                                                                                                                                                                                                             Автор: Ан

С обич,
ЧУДО Сега!

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]