ИМА срещу НЯМА или как да поканим изобилието и имАнето в живота си?

От доста време ми се върти в главата да напиша нещо по въпроса с това имане и с това нямане. И онзи ден, Марти написала част от мислите ми на стената си във Фейсбук. Казвам ѝ:

„Взимам ти думите и ще ги сложа в статия!“

Ето и какво написа тя, а по-долу – какво си мисля аз.

Ан

Докато изстрадалият ми лаптоп чегърта и се мъчи да се отблокира, замръзнал в точка, погледът ми попадна на една реклама на някаква фирмица отпускаща кредити. И слогана „Когато няма пари – възможностите са малко“

Хайде на пързалкатааааа :) Е, точно този начин на мислене, е причина масово хората приклещени в Матрицата, да си вярват, че животът е зле, че е труден, че тънат в мизерия, и тази мизерия и това нямане са предопределени. И вярват, че нямат полезни ходове и нямат изход, и нямат възможност да сторят никаква промяна, просто защото няма пари. Не, че не искат да си променят живота. Искат! Обаче… няма пари. И няма възможности. Ох! Задъхах се!

Дайте сега да слезнем от мишето колелце и да се огледаме. Възможностите нямат нищо общо с наличието или липсата на пари!
Възможностите са енергийни потенциали, които трептят в пространството. Не просто има възможности. Има огромно изобилие от възможности. Всеки миг, всяка секунда съдържа хиляди потенциали, хиляди възможности. Въпросът е – дали имаме сетива да ги усетим, да ги видим, почувстваме и уловим. Защото ако всичките ни сетива (не непременно онези 5) са затлачени и блокирани от ужаса „Няма пари“, то ние икога няма да съумеем да уловим възможностите. Ще си циклим и ще се въртим в омагьосания кръг.

Защото вътрешната позиция (а тя е енергия) „В нямане съм“, ще провокира само и единствено нямане. И даже толкова е силно това наше вярване и убеждение, че ще си привличаме и създаваме поредица от случки, доказващи нашето убеждение, че „НЯМА“. Просто така функционира холографската реалност.
Както и казал любимият ми Тери Партчет „Абе, нещо квантово е“ :)

Ако обаче настроим вътрешния си свят на честотата на „Имането“ – то какво ли бихме си сътворили? Дали пък… дали пък няма да започнем по идентичен начин да привличаме случки и доказателства към убеждението ни, че светът е изобилен? И на възможности, че и на пари?

И къде всъщност видяхме връзка между парите и възможностите? Може би просто парите са следствие на видяните, почувствани и реализирани възможности. Не и преди това.

Да излезем от зациклянето? :) Feel the vibe! <3″

Марти


Тунелът на нямането

МНОГО е важно да се смени мисленето от това с нямане с такова за имАне, имане. Даааа… точно така. Думата „има“ има няколко вариации и то все хубави, стига само да сменим ударението (гледната точка). Другата дума за жалост си има само един вид. Въпросната реклама, за която говори Марти, я видях и аз, докато шофирах. Над входа на един тунел. Някак метафорично ми звучи сега, когато навържа нещата. :))

Къде и за какво най-често употребяваме думата няма:

Бебето плаче – Няма, мамо, няма!
Детето се е ударило – Няма, няма, мина, мина…
Някой иска милостиня – Нямам, нямам.
Нещо да се купи – Нямам пари, нямам
Поставяме условия, манипулираме –  Няма да ти дам еди какво си, докато не ми дадеш/направиш това и това…
Няма ли да дойдеш?
Няма време…
Няма да ме има… :)))

Научаването, че няма

Когато се роди първият ми син Калоян, за пръв път осъзнах една голяма истина. А именно – за думата НЯМА. Тя до такава степен е залегнала в живота, в битуването ни, че не усещаме как губим баланса между имането и нямането. Помня, че преди години отворих стар свой детски дневник. На една, не, не на една а на две страници се бях разпростряла да пиша списък с неща, които нямам.

Представете си! От малки сме научени да виждаме какво липсва, вместо да виджаме какво просъства в живота ни. Много се смях на себе си, защото списъкът беше за „Неща, които нямам за Барби“, ала после се замислих, как това се прехръвля като начин на мислене за висчко в живота. До ден днешен (вече съм на 34) бистря, боря и се разделям със стари начини на мислене, говорене, правене и струване, на съществуване.

Преди повече от 10 години, когато се роди моят пръв син Калоян, осъзнах как са ме научили, че се успокояват деца, бебета, които плачат, боли ги, ударили са се. Как – с думата „няма“. Бебето плаче: „Няма, мамо, няма“. Детето е паднало и се е ударило: „Няма, няма, сега ще мине“ и тъй нататък. Казах си в един момент:

„Е, какво няма?!“

Няма я болката, няма го гладът, няма я тъгата, ядът или какво всъщност няма? Защото всичкото това, провокирало плач, реално се е проявило – съществува, ИМА го. Детето разбира ли от няма? Ми не разбира. Чуди се какво ИМА, щом има нещо, дето го няма.

Приемането, че ИМА

И от тогава започнах да успокоявам така: „Спокойно, спокойно. Всичко е наред“ или пък: „Да, удари се, боли те? Да, знам. Дай да го цункам и ще мине.“ Или пък, когато детето се тръшка за играчка или друго се казва: „Нямам сега за това пари.“ Този принцип важи и за пораснали деца, и за възрастни. Показва разбиране, съпричастност и т.н.

Каква е разликата? Защо тези изречения са пагубни и не градивни? Защото създават модел на мислене, на действане, на съществуване (бъдене).

Какво се случва, когато успокояваме със: „Спокойно, спокойно, знам, че си гладно, сега ще ти дам, потърпи, идва яденето“ – Малкото човече (действа и при големите хора) усеща, по начина, по който му се казва, че има някого насреща, който го обича, усеща че има подкрепа, че има любов, че има разбиране. Колкото и да е странно, емоцията, чувствата, вибрациите на думите влияят на всеки, дори още в ембрионална възраст. Всичко се записва на различни пластове от нас.

Какво се случва, когато успокояваме и подхождаме с: „Удари ли се? Заболя ли те? Къде те боли? Дай да цункам. Да, знам, че те боли, знам. Спокойно, ще мине.“

Отчитайки реално какво се е случило, ние учим детето (а и големият човек се учи), че нещо се е случило. Да, то е факт. То води със себе си различни емоции, чувства, които е важно да бъдат установени и разбрани. В последстиве, когато детето порастне и му се случи нещо важно в живота, то ще успее по-добре да се справи със ситуацията, защото ще може да разпознае фактите, да се свърже с чувствата и емоциите си, да преодолее случващото се, знаейки, че и това ще мине, това ще го направи по-силен, по-мъдър, по-внимателен и т.н., вместо подсъзнателно да си казва: „няма, няма, нищо не се е случило, сега ще затворя очи и всичко ще изчезне, че мине и пак всичко ще е както преди“. Не, няма да бъде. Нещата от живота се променят. И това е нормално.

Лъжата „Нямам“

Какво се случва, когато отговаряме с: „Нямам пари“? Ние лъжем. Наистина ли нямаме пари или в същност имаме, но те са за друго? Казваме, че нямаме пари за милостиня. Имаме. Но не желаем в този миг да дадем. Имаме сума, която сме определили за друго. Истината е, че в 99% от случаите ние ИМАМЕ, но сме ги определили за друго, нали така?

Преценили сме, че това, което детето желае е непотребно, грозно, вредно или друг довод, който предпочитаме да спестим, заради хилядите обяснения, затова за по-кратко стреляме с „няма“. Децата обожават да им  се казва истината. За жалост ние доста често повтаряме заучени модели и още от началото лъжем децата си без да искаме за разни работи. Спестяваме им истината, мислейки си, че си пестим времето и нервите, а в същност далеч не е така.

Какво се случва, ако вместо горното отговаряме със:

„Сега имам възможност да купя, взема това, това и това.“
или пък:
„Имам възможност за да купя хляб и сирене. Предпочитам да си сит и сърдит, вместо гладен и доволен.“
или
„Това, което искаш (шоколад, например) е вредно за теб, съдържа еди какво си . Съгласна съм да ти купя шоколад, но от ей този.“

Разбира се, че на едно двугодишно няма как да му обясниш за съставките и да те разбере, но на едно 5 годишно – можеш. И ще те разбере. Въпрос на нерви, здрави нерви е да устоиш на тръшкането, ако е силно изразено с въргаляне по земята и крещене, както и на това до колко ти пука какво мислят всички около теб.

Решението

Много хора смятат, че няма смисъл да се говори и обяснява като на голям човек на най-малките, защото не разбират. Това не е така. Преди 10 години, когато майка ми ми сподели за подход на нейна приятелка към децата й, аз махнах с ръка и казах, че докато изрека със загриженост:

„Недей, това за теб е опасно; това е вредно; ето това е по-хубаво за теб; ще се нараниш с това и т.н.“  ще изкрякам едно силно и бързо: „Неее!“ и готово. Сега, с втория ми син, реших да опитам да видя какво ще стане, ако в 90% от времето обяснявам повече. О, чудо на чудесата (казвам го със сърказъм), той разбира! Методът действа!

Думите, които използвам са си цели изречения от сорта на: „Затвори чекмеджето, там няма играчки. Това не е за деца“ или „Премести се, остави го, това е опасно!“ Да, няма какво да се лъжем – в 80-90% от случаите той много добре знае какво му казвам, но хитро ме пробва. И разбира се, че използвам и аз от заучиените стари фрази и думи. Просто осъзнато избирам кое е по-доброто, с кое да изместя старото. Въпросът е, че наричайки нещата с истинските им имена общуването е много по-лесно. Възприемането на света и заобикалящата реалност става по-лесно.

И така, имАнето, богатството, изобилието се кани в живота с мисли за имАне, изобилие, богатство, благодарност за всичко, което имаме, вместо с мисли за няма-не. Много просто Вселенски закон. Вски път, в който си помислите, че нещо нямате, то погледнете го така – вижте го като свободно пространство, празно място, което всеки миг ще бъде запълнено. Защото Вселената не търпи празни пространства. Тя обожава да ги запъвла. Вие само отправете покана. И реченото ще бъде сторено. :)

Прочитам и препрочитам думите си и ми се иска още толкова много работи да споделя, да доизкажа, да дообясня. Цяла лекция, мини-работилничка или мини-семинар съм готова да сътворя :) Е, надявам се да сме ви били полезни с промяната на мисленето.

С пожелание за имАне,
Ангелина от Чудо Сега и Мартина от Свой избор

ЧУДО