Големи очаквания – голямо разочарование. Познато, нали?

Големите очаквания = голямо разочарование. Кой не знае за това, кой не е чувал за него?

Дали единственото, което ни носи удовлетворение, защото така сме научени, е времето, в което срещаме точно онова, в което сме вярвали и очаквали? А дали трявба да бъде така? Дали се замисляме кое надделява повече – очарованието и приемането на случващото се или разочарование от това, което став около нас? Какво се случва, когато срещнем нещо различно от очакваното? Това нещо различно се нарича Разочарование. Твърде многото изисквния, твърде голямото навиване по даден въпрос го обвива с енертгията не на съзиданието, а на съмнението, което от свяо страна директно изпраща сигнали до Вселената, че това “нещо” по-скоро е по-добре за нас да бъде отложено или дори отказно.

Какво се случва, когато зададем точни параметри в главата си, как да изглежда определен подарък, например?

Поставяме рамки и ограничения. Спираме потока на енергията и тя се върти на едно място без да можем да й дадем свободата да се разгърне настрани дори в по-големи и по-добри мащаби за нас. Все пак Вселената и силите свише работят за нас, за да могат нещата да се случат по-най добрия начин. В следващия момент, когато получим нещо различно и Разочарованието ни стисне ръката за поздрав, ние се сломяваме. Сковаваме се, без да си даваме сметка, че още с постявянето на рамките сме били в своеобрзен ступор, че не желанията ни не се сбъдват. Ето – за пореден път, казваме си, аз исках нещо, но не се получи! Защо така? Желанието ми не се сбъдна… И тръгваме по наклонената плоскост. Започваме да създаваме убеждение, формираме вярване, че на нас късметът ни не работи, на нас не ни върви и изобщо – хич не получаваме онова, което искаме. 

А може да бъде съвсеееем друго. По-хубаво и по-очароващо!

Как ли? Много просто. Нека задаваме точни параметри, да конкретизираме, но с ясната предсатва, че е възможен и по-добър сценарий от този в галвата ни. Поръчали сме визитки за изпълнение – дизайнерът слага червено вместо оранжево – добре, нека вдим този вариант. След това – печатницата бави печата – добре, възможо е да е за добро. Очакванията ни в същност са много добре изграден навик. Който е необходимо да бъде осъзнат, за да бъде разбит и трансформиран в ново убеждение и начин на мислене.

Това е навикът, зад който в същност се крие желанието за контрол. Мммхм.

Имам очаквания -> За определен резултат -> получавам го точно -> доволен съм, чувстам се добре -> всичко върви по план -> шом въри по план -> имам контрол над ситуацията -> щом имам контрол над ситуацията -> справям се с нещата (от живота) -> щом се справям с тях, значи съм успешен човек -> успешен човек -> харесват ме и ме одобряват другите -> товава получавам и обратната връзка за себе си и лично удовлетворение -> аз харесвам и одобрявам себе си. Сега картинката по-ясна ли е? Какво излезе – нашите очаквания в същност са плод на желанието ни за контрол. И именно страхът от провал на подсъзнателно ниво вътре в нас, ни кара да се разочароваме, когато онова, което сме получили се разминава с очакванията.

И какво да направим като първа крачка към осъзнаване на новото предизвикателсто, наречено промяна на навика за розочарование?

Смяна на начина на мислене. Преместване кракча в страни и вижадане на хорисозта от нова гледна точка. Новата формула в главта ни срещи разочарованието може да бъде: Желая (еди какво си, еди как си, еди кога си), НО! , ако има по-добър вариант за мен съм в готовност ДА го приема и ще се ЧУвствам ДОбре от това, ще бъда ОКей. Това хем дава параметри, хем освобождава рамките, които стават гъвкави и позволяваме на вселенската енергия на съзиданието и материализирането да протече доста по-свободно.

Това е то истината. Да дадем СВОБОДА нещата да се случват.

Когато предадеш отговорността на някого другиго, ти се доверяваш. Спираш да натягаш ситуацията с мисли: “Ама кога; ама какво; ама как; ама защо еди как си, ане иначе…?” и т.н. Оставяйки ръцете си, пускайки юздите поне за миг, делегирайки права на силите свише, ние сякаш слагаме един голям надпис пред себе си: “Да бъде най-доброто за мен, за най-висше балго”. Ако дойде онова, което сме желали – прекрасно. Ако не дойде – пак добре, значи нещо по-добро ще дойде. Ако пък дойде нещо различно – о, то може да е в пъти по-добро от първоначалното.
И така.
Нека оставим Вселаната, ангелите и всички сили свише, в които вярваме да си вършат работата. Да ги призоваваме в наша полза, да им се доверяваме и да седваме пътя на божествения промисъл, който е в синхрон с нашата житейска мисия и цел. И това е.
За най-висше благо! Да бъде!
Ангелина
Източник снимка.