Какво символизират цветовете

Нали сме споменавали за нашата теория в “ЧУДО” по отношение на случайностите? Че тЕ такова животно нЕма! :)  

При поредното ми завръщане в България,

нещо ми беше притрябвала БАКЛАВАрската ми дипломна работа, за да направя някаква сверка. Отворих я и… Що да видя! Добре структурирано находище на чудеса, и при това на едни от най-фундаменталните – ЦВЕТОВЕТЕ! Затова и реших да споделя с вас някои избрани извадки, които ще публикувам “на порции” поради големия им цялостен обем. Като академична работа, теоретичната част е базирана на изследвания, правени преди мен и аз нямам авторство върху тях. Тези фрагменти са предимно от книгата “Цветовете в изкуството” на проф. Румен Райчев… и са допълнени от добрия стар Интернет :) Прилежно обединени от мен :) Приятно четене! – Мег
Използването на цвета като символ
датира от най-ранни епохи. В етнологическите науки се намират множество примери за символичното значение на цвета – поверия, амулети, гадания, забрани и т. н. Всички прояви на духовен живот на човека от древните общества си служат с цвета като задължително допълнение към дадена дейност. Така например някои са смятали, че червеният цвят носи здраве и живот, жълтият противодейства на жълтеницата, черният предпазва от лош (“черен”) поглед. В поверията на славяните червеното има същото значение, затова и на ръчичката на новороденото се поставя червен конец. Много народи вярват, че бялото пречиства и предпазва от грехове, и т. н.
Установяването на символично значение
се наблюдава особено силно през епохата на Средновековието, когато огромно влияние оказва християнството като религия и първоначалното впечатление за цвета се примесва с множество етични, обществени, религиозни, психологически и пр. символизации, поради което е доста трудно да се проследи първоначалната афективна стойност на цвета. Стройна система на цветните символи има и в литургиите на православната, католическата и протестантската църква. Литургията в католическата църква до VI в. признавала единствено белия цвят. От началото на 5-ти век съществувала известна свобода за избора на цвят в литургичните правила. В средата на XII век папа Инокентий III ограничил броя на литургичните цветове до четири: бял, черен, червен и зелен, но в XIII век е прибавен и пурпурният цвят. Петте литургични цвята имат следното значение:
  • БЯЛ – Невинност, чистота, радост, хвала

  • ЧЕРЕН – Скръб, погребение, тъга

  • ЧЕРВЕН – Жертвеност, посвещение, милосърдие, мъченичество

  • ЗЕЛЕН – Надежда, вечен живот

  • ПУРПУРЕН – Отрицание, тъжни размишления, съзерцание

Културите на нехристиянските народи също имат много разработени символични цветни системи. Например в Китай се използва състав от пет цвята: бял, черен, син, жълт и червен, които символизират определени понятия и качества на предметите от заобикалящия ни свят, като посоки на света, годишно време, климатични явления, земни източници, вкусови усещания, части на човешкото тяло, качества на характера и др. В Индия всяка каста е била представена чрез нейния цвят; самото означение за думата каста: „wаrnа” на езика на арите означава цвят. Брамините, представляващи най-висшата каста, имат символичен цвят бял, следващата каста Кшатрия – червен, Вайшия – жълт, и най-низшата каста Шудра – черен. Тази подялба на касти като йерархична система се е запазила и до днес.
А ето какво казва Йожен Дьолакроа за цветовете като въздействие:
„Всеки знае, че жълтото, оранжевото и червеното внушават и представят идеи на радостта и богатството”.
Положителното и отрицателното са светлината и сянката – символи на двете противоположни състояния. Тази тенденция съществува още от древността и е непроменена до наши дни. За светлината се говори винаги с добро.
Асоциация
В съвременния език съществуват изключително много символични определения на цвета. Такива определения като жълта книжка, черен пазар, черен ден, розови очила, синя кръв и много други се срещат много често в нашия всекидневен език. В символичните връзки между цвета и символизираните предмети, понятия, чувства и т. н., не винаги може да се намери причинно-следствена връзка. В класическата психология символиката на цвета се нарича асоциация.
Така например асоциацията надежда
зелено е резултат на непрекъснато повтарящата се връзка между зеленината на растенията и надеждата като реколта-живот. Такъв вид асоциации могат да бъдат квалифицирани като общовалидни за всички хора. Съществува обаче огромна група асоциации, които са индивидуални. Например синият цвят предизвиква за дадена личност асоциация за цвета на очите на майка му. В този случай понятието „майка” няма нищо общо със синия цвят за друг, освен за тази личност. За всеки случай само асоциацията не е достатъчна за обясняване на тези кореспонденции. Всеки цвят има много значения. В зависимост от избрания оттенък, асоциациите се менят. В следващите дни ще ти разкажем повече за отделните цветове, така че остани на линия! :) – Мег Цветно: ЧУДО