Чакалнята – за онези, които не те оценяват

Ще ти цитирам сега едно момче, което много се дразни да го цитирам, но ти не му казвай, че съм ти казала!

Той ми сподели веднъж, че си има една специална чакалня за хора, които не го оценяват. Оставя ги там, в чакалнята, докато се научат да го приемат. Когато това стане, вече може „да почукат” и той на свой ред да ги приеме.

Аз също си имам такава чакалня. Може би и ти имаш.

В действителност това може да е много мъдро решение, защото по този начин се спасяваш от вредни влияния в момент, в който имаш нужда от подкрепа. Примерно имаш мечти, в които вярваш и ежедневно правиш стъпки да ги постигнеш, но отстрани те гледат с присмех и подигравка и не ти спестяват злостни коментари. Или правиш нещо за някого с идеята да го зарадваш, но той го приема като обида и те нагрубява, а за капак отхвърля и опитите ти да си изясните ситуацията.

Лошо е, когато в тази чакалня попадат хора, на които държиш.

И са такива, които всъщност желаят най-доброто за теб, обаче спрямо техните собствени възприятия. И се опитват да ти ги наложат, като те поучават – разбира се най-добронамерено! И чакалнята по този начин се превръща всъщност в двупосочна. Ти си този, който чака хората в нея да сменят отношението си и да започнат – ако не да те разбират, то поне да уважават правото ти на личен избор. А ироничното е, че те може дори и да не подозират!

Затова е хубаво отвреме-навреме да правиш профилактична проверка на своята чакалня, за да провериш кой се намира в нея и ако трябва – да дадеш сигнал.

И също да се запиташ дали и самият ти не си попаднал в нечия чакалня, а ако да – в чия? И дали не е време да потропаш, за да те приемат… ако вече си готов и го желаеш – и си преценил, че щастието е по-важно от гордостта за теб в този момент.

Сега моля да ме извиниш – трябва да тръгвам! Някой чука на вратата, явно е време да го приема… :)

От чакалнята: МЕГ
На вратата: ЧУДО

Фотография: Иван Шишиев / Етюд-и-те на София

 

Подобни статии:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]