Когато Мария-Анна се роди, тя обичаше да се топли на светлината на слънцето. Тя простираше своите малки ръчички към светлината, която идваше през прозореца на нашето скромно жилище в Ефес, и издаваше звуци, много подобни като тези на нейните братя – делфините, които лудуваха и подскачаха в просторите.    Тя обичаше баща й да я вземе на покритата тераса, която гледаше към простора на Голямото море, блестящо в синьо и сребърно далеч долу. С търсещи очи и знаещо сърце, малките стада от делфини можеха да бъдат видяни да изпълняват своите акробатични танци. 
Continue Reading…
(Commenting: OFF)

Общуването прави чудеса

Усещали ли сте се така, сякаш нещо в общуването в семейството не върви? Не става дума дали си говорите, а какво си говорите. Понякога и най-неочаквано споделянето върши чудеса… Мъж и жена живели заедно трийсет години. В деня на годишнината жената, както винаги, опекла домашен хляб – същия, който пекла всяка сутрин, ден след ден. Тя разрязала хляба на дълго, намазала двете половинки с масло и както винаги била готова да подаде на мъжа си горната част. На средата на пътя ръката й спряла. Тя помислила: „Искам веднъж да изям горната част на хляба. Мечтая за това всяка сутрин от 30 години! Бях примерна жена, отгледах добри синове, поддържах в ред дома, мисля, че днес го заслужавам!” И тя подала на мъжа си долната част на хляба. Такова нещо никога не си бе позволявала за 30 години съвместен живот. Мъжът й взел хляба и отговорил с усмивка: – Какъв неоценим подарък ми направи тази сутрин! От детството си обичам долната препечената част на хляба, но винаги считах, че тя по право принадлежи на теб! Общуването е най-важното нещо в съвместния ни живот – да разговаряме, да споделяме, да си казваме, за да не се налага да гадаем и така понякога да губим, да живеем в компромис и накрая да пропускаме безценни моменти… Източник: https://www.economy.bg/ Общуване: ЧУДО   Подобни публикации: [related_posts]Insert your text
(Commenting: OFF)

15 август 2016 г.

В последните минути от деня на Богородица дойде молитва. Стоя си на балкона, съзерцавам луната, слушам песента на щурците… в далечината крачи силует. А мислите ми препускат. Да пиша ли… да не пиша ли. И грабнах компютъра. Казвам си – ще пиша, пък – каквото стане. Получи се това. Дано и на вас донесе онова облекчение и лекота, което донесе на мен. 

-Ан

Continue Reading…
(Commenting: OFF)

Окуражителни мисли и думи от Опра Уинфри

Грешки не съществуват. Наистина няма такива. Защото ти имаш върховна Съдба. Когато си в малкия си ум, в разума на малката си личност, може да не си центриран и наистина да не знаеш кой си, но идваш от нещо по-велико и по-голямо и ние всички сме наистина еднакви. Ти не знаеш това. Ти се шашардисваш. Стресиран си постоянно, като искаш нещо да бъде такова, каквото НЕ е. Има един върховен момент, зов на Съдбата в твоя живот. Твоята задача е да го усетиш, да го чуеш, да го знаеш! И понякога, когато не слушаш, излизаш вън от пътя. Влизаш в погрешния брак, погрешната връзка, почваш погрешната работа… Да, но всичко винаги води до същата пътека!

Няма погрешни пътища.

Няма! Няма такова нещо като провал, наистина, защото провалът е просто онова нещо, което се опитва да ви придвижи в друга посока. Така че вие получавате също толкова от своите загуби, колкото и от своите победи. Защото загубите ги има, за да ви пробудят. Загубите ще ви кажат: “Глупчо! Затова ходиш на училище!.. “ Така че когато разберете това, не си позволявате да бъдете тотално сринати от някаква оценка или от обстоятелство, защото животът ви е по-голям от всяко едно изживяване. Аз винаги питам хората какво биха казали на своята по-млада версия. Всеки човек казва под една или друга форма: “Щях да кажа: Спокойно!” Спокойно! Всичко ще бъде наред! Наистина ще бъде наред! Защото дори да си се отклонил точно сега, така и разбираш – когато не си спокоен със себе си и се усещаш сякаш се задушаваш. Това е знакът, че трябва да се движиш в друга посока. Не се оставяй да бъдеш хвърлен зад борда и да продължиш да стоиш зад борда! Когато се усещаш хвърлен зад борда, това е ключът: “Как да се обърна?”. Пътят през предизвикателството е да застанеш в покой и да се запиташ кой е следващият правилен ход. Не да си мислиш: “Ооох, имам да правя сума ти неща!”. Кой е следващият правилен ход? И после от това пространство направи следващия правилен ход, и следващия правилен ход. И не се втрещявай, защото ти ЗНАЕШ, че животът ти е по-голям от този едничък момент. Знаеш, че не те определя това, което някой казва, че е провал за теб, защото провалът го има само, за да те насочи в различна посока. Спокойно!   Опра Уинфри Спокойно: ЧУДО! Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]
(Commenting: OFF)

Петима мъдреци се загубили в гората.
Първият казал: – Ще тръгна наляво – така ми подсказва интуицията.
Вторият: – Ще тръгна надясно – в повечето случаи надясно е правилната посока. Третият: – Аз ще се върна назад – дойдохме оттам, значи е сигурно, че ще изляза от гората. Четвъртият: – Аз ще продължа напред – трябва да се движа нататък, гората все ще свърши и ще се появи нещо ново. Петият: – Не сте прави. Нито един от вас не е прав. Има по-добър начин. Почакайте ме. Петият намерил най-високото дърво и се покатерил на него. Докато си пробирал път между клоните на короната му, останалите четирима се разбягали – всеки в избраната от него посока. От върха на дървото петият видял накъде трябва да се върви, за да се излезе от гората най-бързо. Дори можел да каже кой от другите четирима мъдреци ще се измъкне пръв и кой – последен. От мястото си виждал и най-краткия път. Разбрал, че „се е оказал над проблема и е решил задачата най-успешно от всички! Той знаел, че е направил всичко правилно и както трябва, а другите – не. Те били инатливи и не го послушали. Той бил Истинският Мъдрец!“ Но… той грешал.
Всички постъпили правилно.
Този, който тръгнал наляво, нагазил в най-гъстата, непроходима част на гората. Наложило му се да гладува и да се крие от диви зверове. Но се научил да оцелява в гората, станал част от нея и можел да предаде новопридобития си опит на другите. Този, който тръгнал надясно, срещнал разбойници. Те му взели всичко и го накарали да краде заедно с тях. Но след известно време той пробудил у разбойниците нещо, за което те били забравили – човечност и състрадание. Разкаянието на някои от тях било толкова силно, че след смъртта му самите те станали мъдреци. Този, който се върнал назад, направил пътечка през гората, която не след дълго станала път с жалони за всички, които искали да се насладят на гората без да рискуват да се загубят. Този, който тръгнал напред, станал първооткривател. Той попаднал на места, където не бил стъпвал човешки крак и открил за хората нови възможности, удивителни лечебни растения и великолепни животински видове. Този, който се покатерил на дървото, станал специалист по намиране на кратки пътища. Към него се обръщали всички, които искали да си решат проблемите по бързия начин, даже ако това няма да доведе до развитие… Така и петимата мъдреци изпълнили предназначението си на този свят…
Умей да се изкачиш нависоко и да видиш краткия път. Умей да разрешиш на другите да вървят по собствения си път. Умей да признаеш за мъдреци всички – всеки път е важен и достоен за уважение. Умей да виждаш и отвъд финала – там винаги има продължение…
С мъдрост, ЧУДО Източник: spisanie8.bg
(Commenting: OFF)