Архив на категория: Молитви

денят на СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ

Днес е тържествен ден! Денят на Свети Йоан Рилски. Той е небесният покровител на България и балканските народи. Помага за оздравяване на тялото и душата. Много лековита е енергията на неговите нетелнни мощи. В труден житейски момент, желание за здраве или серизони предизвикателства човек може да потърси помощ от Йоан, като му се помоли от сърце, с онези думи, които сам избере за своята молитва. Светецът ще го чуе и, ако го повика със следната молитва:

 

Продължете да четете денят на СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ

Молитва до Богородица

15 август 2016 г.

В последните минути от деня на Богородица дойде молитва. Стоя си на балкона, съзерцавам луната, слушам песента на щурците… в далечината крачи силует. А мислите ми препускат. Да пиша ли… да не пиша ли. И грабнах компютъра. Казвам си – ще пиша, пък – каквото стане. Получи се това. Дано и на вас донесе онова облекчение и лекота, което донесе на мен. 

-Ан

Продължете да четете Молитва до Богородица

Молитва за Лека Нощ

Молитва за лека нощ „Ангел-Пазител в небето“:

Мили ангели, добри, щедри и вълшебни, моля, закриляйте ме тази нощ и сънища богати ми пратете! Отварям обятията си за вас и вашата благословия. Оставям се изцяло на вашите криле и знам – на сигурно са мойто тяло, моята душа и ум. Лекувайте ме в моя сън и отговори на въпросите ми вий пратете. Пазете ме от всичко непотребно и вредното за мен. Отворете пътя за доброто, щастието, любовта, които тук да имам всеки ден. Благодаря сега и с дъх спокоен и усмивка мека, ви казвам: Лека нощ! Лека нощ, приятели добри! Да бъде всичко за благото най-висше и тук, сега от цялото сърце, аз ви БлагоДаря!

Продължете да четете Молитва за Лека Нощ

Kъде ще пазиш обидата?

– Не мога да простя, – каза тя – Не мога да забравя.
– Прости… – помоли я Ангелът – Прости, ще ти стане по-леко.
– За нищо на света – стисна устни тя. – Това не може да бъде простено. Никога!

– За отмъщение ли жадуваш? – обезпокоен я попита той.
– Не, няма да отмъщавам. Аз съм над това.
– Тогава искаш сурово наказание?
– Не знам какво наказание би било достатъчно.
– Рано или късно всички плащат за своите решения. Но всички плащат… – тихо каза Ангела.
– Да, знам.
– Тогава прости! Махни този товар от себе си. Сега си далече от хората, които са те наранили.
– Не. Не мога. И не искам. Няма прошка за тях.
– Добре, твоя работа, – въздъхна Ангелът. – И къде смяташ да пазиш обидата си?
– Тук и тук. – докосна тя сърцето и главата си.
– Моля те, внимавай много, – каза той – Отровата на обидата е много опасна. Може да се превърне в камък, който да те завлече към дъното. Може и да възпламени гняв, който изгаря всичко наоколо.
– Това е Камъкът на паметта и благородният Гняв – прекъсна го тя. – Но те са на моя страна.

И обидата се заселила точно там, където тя посочила – в главата и в сърцето й.
Тя била млада и здрава, изградила живота си, омъжила се, родила деца, създала приятелства. Понякога се обиждала и на тях, но прощавала за важните неща. Понякога се сърдела и се ядосвала, тогава пък те прощавали на нея. Имало от всичко по малко в живота й, но тя се опитвала да не си спомня за голямата обида в живота си.

Минали много години. И тя отново чула ненавистната дума „прости“.

– Мъжът ми ме предаде. С децата постоянно имаме търкания. И парите не ме обичат… Какво да правя? – попитала възрастния психолог.
Той внимателно я изслушал, но през цялото време я разпитвал за детството й. Това не й харесало и тя непрекъснато се опитвала да насочва разговора в сегашното време, но той отново се връщал към детските й години. Тя се чувствала така сякаш психологът се разхожда из най-затънтените ъгълчета на паметта й, опитвайки са измъкне оттам дългогодишната обида.
И се съпротивлявала. Но така или иначе той видял всичко.

– Трябва да се пречистите, – заговорил той. – Вашите обиди са се размножили. Върху тях са се натрупали нови и нови обиди – като полипи на коралов риф. И този риф е станал препятствие на пътя на потоците от жизнена енергия. Затова вие имате и лични, и финансови проблеми. Този риф има остри краища, които нараняват нежната ви душа. А вътре в него са се настанили и оплели най-различни емоции, които отравят кръвта ви…
– Да, и аз имам такова усещане. Отвреме навреме съм много нервна, изпадам в депресия и дори понякога ми се иска да умра… Добре, трябва да се пречистя. А как?
– Простете за първата, главната обида, – посъветвал я психологът. – Ако изчезне фундаментът, и кораловият риф ще се натроши.
– За нищо на света! – възкликнала тя. – Тази обида е напълно справедлива. От всичко, което се случи, аз имам право да бъда обидена!
– Какво искате вие – да сте права или да сте щастлива? – попитал психологът.

Но жената не му отговорила. Просто станала и си тръгнала, взимайки със себе си и своя коралов риф.

Минали още няколко години. Жената отново била на преглед, само че този път при лекар.

Лекарят разглеждал снимките и изследванията, смръщил се и прехапал устни.
– Докторе, защо мълчите? – не издържала тя.
– Имате ли роднини? – попитал лекарят.
– Родителите ми починаха, с мъжа ми сме в развод. Имам деца и внуци. Но защо са ви моите роднини?

– Вижте, вие имате тумор в главата. – и лекарят й показал на снимката. – И съдейки по изследванията, туморът не е добър. Това обяснява постоянното ви главоболие, безсънието и бързото изморяване. Най-лошото при такива нови образувания е, че растат много бързо.
– Значи сега трябва да се оперирам, така ли? – попитала тя, изтръпнала от ужасно предчувствие.

Лекарят се смръщил още повече:
– Ето кардиограмите ви за последните години. Сърцето ви е много слабо. Сякаш е притиснато от всички страни и не може да работи с пълен капацитет. Може и да не издържи операцията. Затова най-напред трябва да излекуваме сърцето. А после…
Той не довършил изречението, но жената разбрала, че „после“ може и да няма. Или сърцето няма да издържи, или туморът ще я довърши.
– Между другото, кръвните ви показатели също са лоши. Ще ви предпиша лекарства. – продължил лекарят. – Но и вие трябва да си помогнете сама. Трябва да приведете организма си в относителен ред и заедно с това морално да се подготвите за операцията.
– Но как?
– Положителни емоции, топли отношения, общуване с близки хора. В края на краищата може и да се влюбите. Извадете старите албуми със снимки, спомнете си щастливото детство…

Жената се усмихнала насила.

– Опитайте се да простите на всички, особено на родителите си, – неочаквано казал лекарят. – Това много облекчава душата. Имал съм такива случаи, когато прошката е правила чудеса.
– Нима? – иронично попитала тя.
– Знаете ли, в медицината има много помощни инструменти. Прошката също може да бъде лекарство. При това безплатно и без рецепта.

Да простиш или да умреш? Да умреш, но да не простиш? Когато изборът е вече въпрос на живот и смърт, трябва само да решиш в каква посока да гледаш.

Главата я болеше. Сърцето я стягаше.
„Къде смяташ да пазиш обидата си? Тук и тук.“ – спомни си тя.
Сега точно там я болеше. Обидата се беше разпростряла навсякъде. Но искаше още и още. Тя искаше да притисне стопанката си и да завладее цялото й тяло. Глупавата обида не разбираше, че тялото няма да издържи и ще умре.

И тя си спомни за главните виновници от детството си – майка й и баща й, които през цялото време или работеха, или се караха. Нищо не помогна – нито шестиците и грамотите в училище, нито изпълнението на всичките им изисквания, нито протестите и дори бунтът. А после се разделиха и всеки създаде ново семейство. Където се оказа, че няма място за нея. На 16 години я изпратиха в техникум в друг гард. Връчиха й билет, един куфар с дрехи и малко пари.
Тогава тя изведнъж порасна. И реши: „Никога няма да им го простя!“
Тя носеше тази обида през целия си живот и се закле, че тази обида ще умре заедно с нея. Както изглеждаше, май така и щеше да стане…

Но тя имаше деца, имаше внуци… и онзи вдовец от работата, който неумело се опитваше да я ухажва.
Не искаше да умре! Рано беше да умира!

„Трябва да простя! – реши тя. – Поне да пробвам…“

– Родители, прощавам ви за всичко, – неуверено каза тя. Думите й прозвучаха жалко и неубедително.
Тогава тя взе лист хартия и написа:
Уважаеми родители! Скъпи родители! Повече няма да ви се сърдя. Прощавам ви за всичко.

Усети горчивина в устата. Сърцето й се сви, а главата я заболя още повече. Но тя стисна химикалката още по-здраво и продължи да пише:
Прощавам ви. Прощавам ви.

Никакво облекчение. Усети само леко раздразнение.

– Не така, – прошепна й Ангелът. – Реката винаги тече в една посока. Те са по-стари. Ти си младата. Те са били преди теб, ти си след тях. Те са те родили, те са ти дали възможността да се появиш на този свят. Бъди благодарна за това!
– Аз съм благодарна. – произнесе жената. – И наистина много ми се иска да им простя.
– Децата нямат право да съдят родителите си. Родителите не прощават. От тях се иска прошка.
– За какво? Нима аз съм им направила нещо лошо?
– Ти си направила зло на самата себе си. Защо държа тази обида толкова дълго в себе си? Защо непрекъснато те боли главата? Какъв камък носиш в сърцето си? Какво трови кръвта ти? Защо животът ти не тече като пълноводна река, а се процежда като пресъхнал ручей? За какво се бориш – за правдата си или за здравето си?
– Нима всичко това е заради тази обида към родителите ми? Това ли е, което ме разболя?
– Аз те предупреждавах – напомни й Ангелът. – Ние винаги предупреждаваме – не трупайте обиди, не ги носете, не се тровете с тях… Но ако човек направи своя избор в полза на обидата, ние нямаме право да се месим. А когато направи избор в полза на прошката – тогава сме длъжни да помогнем.

– Все още ли мога да разруша този коралов риф? Или вече е късно?
– Никога не е късно да опиташ. – меко каза Ангелът.
– Но те вече са мъртви! Как да им поискам прошка сега?
– Ти поискай прошка. Те може да те чуят. Може и да не те чуят. Но в края на краищата, ти го правиш за себе си.
– Мили родители, – започна тя. – Простете ми, моля ви, за това, че… Изобщо простете ми за всичко.

Тя говори известно време, после замълча и се заслуша в себе си. Никакво чудо не се случи – сърцето я стяга, главата я боли. Никакви особени чувства. Всичко си е както преди.

– Аз самата не си вярвам, – призна си тя. – Минаха толкова години…
– Опитай по друг начин, – посъветва я Ангелът отново. – Превърни се отново в дете.
– Но как?
– Коленичи… и се обърни към тях, както в детството: Мамо, татко…

Жената се поколеба за миг и се отпусна на коленете си. Събра ръцете си, обърна поглед нагоре и произнесе: „Мамо, татко…“ Очите й бяха широко отворени и неусетно се напълниха със сълзи. „Мамо, татко… аз съм… вашето момиче… простете ми…. простете ми!“

Тя се разтресе в ридания и сълзите рукнаха от очите й като река. А тя повтаряше и повтаряше: „Простете ми… Простете ми… Моля ви, простете ми… Нямах право да ви съдя. Мамо, татко…“

Мина доста време преди да секнат сълзите й. Омаломощена, тя стоеше на пода.
– Как си сега? – попита я Ангелът.
– Не знам… не разбирам. Чувствам се напълно празна. – отговори тя.
– Прави това всеки ден в продължение на 40 дни, – каза Ангелът. – Като курс на лечение. Като химиотерапия. Или, ако искаш, вместо химиотерапия.

– Да, да… Ще го направя. 40 дни…

В гърдите й нещо пулсираше, през тялото й сякаш премина огнена вълна. Може би това бяха отломките от кораловия риф…
За пръв път от много, много време, просто без причина, главата не я болеше.

Автор: Ирина Семина (Елфика)  elfikarussian.ru
Превод: Gnezdoto

С обич: ЧУДО

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]  

ПЕТ стъпки за ДОБРО УТРО на щастливите хора

Сутрин, когато се събудят, повечето хора изскачат от леглата, за да се захванат с ежедневните си задачи.

Почакайте! Обърнете внимание на съзнанието си, като се фокусирате от момента в който отворите очи!

Има 5 много лесни за изпълнение практики, които може да изпълнявате всяка сутрин, преди да станете от леглото. Те са много ефективни и ще Ви заредят с много положителна енергия. Бързо ще си кажете „Защо не съм се сетил за това досега?“.

Скоро, след като започнете тези практики, ще откриете, че повишавате съзнанието си и започвате да постигате успехи в начинанията си. Първата стъпка към постигането на дадена цел е да имате намерение да постигнете целта.

 

Ето петте стъпки, които ще Ви помогнат да постигнете именно това:

 

1. Изразявайте благодарност

Всеки нов ден трябва да сте благодарни за това, че сте живи. Всичките ни земни преживявания са неща, за които трябва да бъдем благодарни. Замислете се върху факта, че съществува нещо, което е различно от нищото и в това нещо вие преживявате една невероятна реалност.

Винаги съществува нещо за което да сме благодарни, просто трябва да погледнем около нас и вътре в нас. Чрез изразяването на благодарност ние чувстваме едно блаженство и щастие от това което имаме.

Не се тревожете за нещата, които нямате, защото това ще ви доведе до разочарование и страдания. Животът във вашите очи може никога да не е идеален, но по всяко време може да спрете и да се замислите за нещата, които цените в живота си. Ако изпитвате трудности да намерите нещо, за което да сте благодарни, върнете се към основните неща!

Кажете си:

„Благодарен съм на глътката въздух, която ми дава живот!“

Кажете го или го почувствайте! Няма значение как изразявате благодарност, стига намеренията Ви да са съзнателни.

 

2. Определете целите си за деня

Погледнете на мислите си, сякаш те са магически заклинания, които се проектират в реалния свят, благодарение на съзнанието Ви!

Мислите оформят реалността, която ние лично преживяваме. Ако си мислим целенасочено за нещо свързано със съзнанието или някаква житейска ситуация, ние го караме да се случи. Ако искаме да бъдем щастливи вършим неща, които са ни носили щастие преди, или неща, които чувстваме, че ще ни направят щастливи. Ако искаме да се измъкнем от физическа или емоционално вредна среда, правим планове как да се преместим някъде другаде. Без тази първоначална енергия за придвижване на нещата в нова посока, ситуацията няма да се промени, както ни се иска.

Повечето от нас стават рано за работа по едно и също време. Това обикновено води до мисли свързани със самото ставане, обличане и подготовка за тръгване. Преди да направим всичко това, трябва да си кажем на глас или да запишем на лист какво възнамеряваме да свършим през деня и какви цели си поставяме. Това може да бъде нещо конкретно, като например да отидем до магазина или нещо по-обширно, като например да се опитаме да не казваме болезнени неща на хората, с които се срещаме през деня.

 

3. Направете 5 дълбоки вдишвания и издишвания

Дишането е това, което ни държи живи. Ако спрем да дишаме, сърцата ни също ще спрат и животът спира. В дишането има скрита много голяма сила, която може да ни отведе в трансцедентални състояния на съзнанието, които да ни позволят да овладеем вътрешните си сили.

Твърде често ние използваме повърхностно дишане, което поддържа живота ни, но няма силата да го направи по-добър и осъзнат. Вдишвайте и издишайте дълбоко и бавно, докато се чувствате комфортно. Трябва да почувствате как стреса и напрежението се топят като сняг в топъл ден.

Ако искате да подобрите дишането си, е добре да си вземете етерично масло от евкалипт и да го държите близо до леглото. По този начин ще започнете деня си освежени.

 

4. Усмихвайте се дори без причина

Усмивката е едно от най-добрите неща, които можем да направим рано сутрин. Няма как да се чувстваме ядосани, когато се усмихваме.
Когато се усмихваме, ние отключваме хормоните на щастието серотонин и ендорфин. Те заливат мозъка и бързо премахват меланхолията. Това ни зарежда с много положителна енергия за начало на новия ден.
Усмивките доказано намаляват стреса и кръвното налягане. Освен това повишават имунитета, което е още една причина да се усмихвате, след като се събудите.
Затова не се колебайте – дори и без причина се усмихвайте и ще почувствате облекчение!

 

5. Поискайте си прошка за грешките, които сте допуснали предния ден

Едва ли има човек, който ще каже, че води перфектен живот във всяко едно отношение. Всички ние правим грешки – действия или реакции, за които по-късно съжаляваме, защото знаем, че е било по-добре да не ги правим.

Прошката помага да се справим с всичко това. Благодарение на прошката ние се освобождаваме от причините за нашето страдание. Признанието за допуснатите грешки не може да промени миналото, но може да създаде едно ново и по-добро настояще. Всичко се променя, това е единствената съществуваща константа. Ние се променяме постоянно, независимо дали го осъзнаваме, и не сме същият човек, който сме били вчера, преди година или преди 10 години.

Не трябва да задържаме неща, които са срещу нас самите, защото това ще ни донесе само повече страдания. Всички сме страдали достатъчно по една или друга причина. Няма смисъл да добавяме допълнително страдание в живота.

Вгледайте се навътре, намерете сенките си, осъзнайте тяхната преходна природа и ги премахнете от живота си!

 

Източник: ТУК

В пет стъпки: ЧУДО

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]