Архив на категория: Истории с Ангели

Ангелски подаръци в Гранд Хотел София – Базар на Изкуствата

КРИЛАТА НОВИНА! Откриваме ангелски щанд!
Приятели мили, тази събота и неделя (26-27.11) в Гранд Хотел София откриваме официално времето за подаръци с първия ни щанд от 2 години насам! Всичко, което го има в онлайн магазинчето на Крилати Приятели ще можете да го видите, пипнете и усетите там на живо! Продължете да четете Ангелски подаръци в Гранд Хотел София – Базар на Изкуствата

Kъде ще пазиш обидата?

– Не мога да простя, – каза тя – Не мога да забравя.
– Прости… – помоли я Ангелът – Прости, ще ти стане по-леко.
– За нищо на света – стисна устни тя. – Това не може да бъде простено. Никога!

– За отмъщение ли жадуваш? – обезпокоен я попита той.
– Не, няма да отмъщавам. Аз съм над това.
– Тогава искаш сурово наказание?
– Не знам какво наказание би било достатъчно.
– Рано или късно всички плащат за своите решения. Но всички плащат… – тихо каза Ангела.
– Да, знам.
– Тогава прости! Махни този товар от себе си. Сега си далече от хората, които са те наранили.
– Не. Не мога. И не искам. Няма прошка за тях.
– Добре, твоя работа, – въздъхна Ангелът. – И къде смяташ да пазиш обидата си?
– Тук и тук. – докосна тя сърцето и главата си.
– Моля те, внимавай много, – каза той – Отровата на обидата е много опасна. Може да се превърне в камък, който да те завлече към дъното. Може и да възпламени гняв, който изгаря всичко наоколо.
– Това е Камъкът на паметта и благородният Гняв – прекъсна го тя. – Но те са на моя страна.

И обидата се заселила точно там, където тя посочила – в главата и в сърцето й.
Тя била млада и здрава, изградила живота си, омъжила се, родила деца, създала приятелства. Понякога се обиждала и на тях, но прощавала за важните неща. Понякога се сърдела и се ядосвала, тогава пък те прощавали на нея. Имало от всичко по малко в живота й, но тя се опитвала да не си спомня за голямата обида в живота си.

Минали много години. И тя отново чула ненавистната дума „прости“.

– Мъжът ми ме предаде. С децата постоянно имаме търкания. И парите не ме обичат… Какво да правя? – попитала възрастния психолог.
Той внимателно я изслушал, но през цялото време я разпитвал за детството й. Това не й харесало и тя непрекъснато се опитвала да насочва разговора в сегашното време, но той отново се връщал към детските й години. Тя се чувствала така сякаш психологът се разхожда из най-затънтените ъгълчета на паметта й, опитвайки са измъкне оттам дългогодишната обида.
И се съпротивлявала. Но така или иначе той видял всичко.

– Трябва да се пречистите, – заговорил той. – Вашите обиди са се размножили. Върху тях са се натрупали нови и нови обиди – като полипи на коралов риф. И този риф е станал препятствие на пътя на потоците от жизнена енергия. Затова вие имате и лични, и финансови проблеми. Този риф има остри краища, които нараняват нежната ви душа. А вътре в него са се настанили и оплели най-различни емоции, които отравят кръвта ви…
– Да, и аз имам такова усещане. Отвреме навреме съм много нервна, изпадам в депресия и дори понякога ми се иска да умра… Добре, трябва да се пречистя. А как?
– Простете за първата, главната обида, – посъветвал я психологът. – Ако изчезне фундаментът, и кораловият риф ще се натроши.
– За нищо на света! – възкликнала тя. – Тази обида е напълно справедлива. От всичко, което се случи, аз имам право да бъда обидена!
– Какво искате вие – да сте права или да сте щастлива? – попитал психологът.

Но жената не му отговорила. Просто станала и си тръгнала, взимайки със себе си и своя коралов риф.

Минали още няколко години. Жената отново била на преглед, само че този път при лекар.

Лекарят разглеждал снимките и изследванията, смръщил се и прехапал устни.
– Докторе, защо мълчите? – не издържала тя.
– Имате ли роднини? – попитал лекарят.
– Родителите ми починаха, с мъжа ми сме в развод. Имам деца и внуци. Но защо са ви моите роднини?

– Вижте, вие имате тумор в главата. – и лекарят й показал на снимката. – И съдейки по изследванията, туморът не е добър. Това обяснява постоянното ви главоболие, безсънието и бързото изморяване. Най-лошото при такива нови образувания е, че растат много бързо.
– Значи сега трябва да се оперирам, така ли? – попитала тя, изтръпнала от ужасно предчувствие.

Лекарят се смръщил още повече:
– Ето кардиограмите ви за последните години. Сърцето ви е много слабо. Сякаш е притиснато от всички страни и не може да работи с пълен капацитет. Може и да не издържи операцията. Затова най-напред трябва да излекуваме сърцето. А после…
Той не довършил изречението, но жената разбрала, че „после“ може и да няма. Или сърцето няма да издържи, или туморът ще я довърши.
– Между другото, кръвните ви показатели също са лоши. Ще ви предпиша лекарства. – продължил лекарят. – Но и вие трябва да си помогнете сама. Трябва да приведете организма си в относителен ред и заедно с това морално да се подготвите за операцията.
– Но как?
– Положителни емоции, топли отношения, общуване с близки хора. В края на краищата може и да се влюбите. Извадете старите албуми със снимки, спомнете си щастливото детство…

Жената се усмихнала насила.

– Опитайте се да простите на всички, особено на родителите си, – неочаквано казал лекарят. – Това много облекчава душата. Имал съм такива случаи, когато прошката е правила чудеса.
– Нима? – иронично попитала тя.
– Знаете ли, в медицината има много помощни инструменти. Прошката също може да бъде лекарство. При това безплатно и без рецепта.

Да простиш или да умреш? Да умреш, но да не простиш? Когато изборът е вече въпрос на живот и смърт, трябва само да решиш в каква посока да гледаш.

Главата я болеше. Сърцето я стягаше.
„Къде смяташ да пазиш обидата си? Тук и тук.“ – спомни си тя.
Сега точно там я болеше. Обидата се беше разпростряла навсякъде. Но искаше още и още. Тя искаше да притисне стопанката си и да завладее цялото й тяло. Глупавата обида не разбираше, че тялото няма да издържи и ще умре.

И тя си спомни за главните виновници от детството си – майка й и баща й, които през цялото време или работеха, или се караха. Нищо не помогна – нито шестиците и грамотите в училище, нито изпълнението на всичките им изисквания, нито протестите и дори бунтът. А после се разделиха и всеки създаде ново семейство. Където се оказа, че няма място за нея. На 16 години я изпратиха в техникум в друг гард. Връчиха й билет, един куфар с дрехи и малко пари.
Тогава тя изведнъж порасна. И реши: „Никога няма да им го простя!“
Тя носеше тази обида през целия си живот и се закле, че тази обида ще умре заедно с нея. Както изглеждаше, май така и щеше да стане…

Но тя имаше деца, имаше внуци… и онзи вдовец от работата, който неумело се опитваше да я ухажва.
Не искаше да умре! Рано беше да умира!

„Трябва да простя! – реши тя. – Поне да пробвам…“

– Родители, прощавам ви за всичко, – неуверено каза тя. Думите й прозвучаха жалко и неубедително.
Тогава тя взе лист хартия и написа:
Уважаеми родители! Скъпи родители! Повече няма да ви се сърдя. Прощавам ви за всичко.

Усети горчивина в устата. Сърцето й се сви, а главата я заболя още повече. Но тя стисна химикалката още по-здраво и продължи да пише:
Прощавам ви. Прощавам ви.

Никакво облекчение. Усети само леко раздразнение.

– Не така, – прошепна й Ангелът. – Реката винаги тече в една посока. Те са по-стари. Ти си младата. Те са били преди теб, ти си след тях. Те са те родили, те са ти дали възможността да се появиш на този свят. Бъди благодарна за това!
– Аз съм благодарна. – произнесе жената. – И наистина много ми се иска да им простя.
– Децата нямат право да съдят родителите си. Родителите не прощават. От тях се иска прошка.
– За какво? Нима аз съм им направила нещо лошо?
– Ти си направила зло на самата себе си. Защо държа тази обида толкова дълго в себе си? Защо непрекъснато те боли главата? Какъв камък носиш в сърцето си? Какво трови кръвта ти? Защо животът ти не тече като пълноводна река, а се процежда като пресъхнал ручей? За какво се бориш – за правдата си или за здравето си?
– Нима всичко това е заради тази обида към родителите ми? Това ли е, което ме разболя?
– Аз те предупреждавах – напомни й Ангелът. – Ние винаги предупреждаваме – не трупайте обиди, не ги носете, не се тровете с тях… Но ако човек направи своя избор в полза на обидата, ние нямаме право да се месим. А когато направи избор в полза на прошката – тогава сме длъжни да помогнем.

– Все още ли мога да разруша този коралов риф? Или вече е късно?
– Никога не е късно да опиташ. – меко каза Ангелът.
– Но те вече са мъртви! Как да им поискам прошка сега?
– Ти поискай прошка. Те може да те чуят. Може и да не те чуят. Но в края на краищата, ти го правиш за себе си.
– Мили родители, – започна тя. – Простете ми, моля ви, за това, че… Изобщо простете ми за всичко.

Тя говори известно време, после замълча и се заслуша в себе си. Никакво чудо не се случи – сърцето я стяга, главата я боли. Никакви особени чувства. Всичко си е както преди.

– Аз самата не си вярвам, – призна си тя. – Минаха толкова години…
– Опитай по друг начин, – посъветва я Ангелът отново. – Превърни се отново в дете.
– Но как?
– Коленичи… и се обърни към тях, както в детството: Мамо, татко…

Жената се поколеба за миг и се отпусна на коленете си. Събра ръцете си, обърна поглед нагоре и произнесе: „Мамо, татко…“ Очите й бяха широко отворени и неусетно се напълниха със сълзи. „Мамо, татко… аз съм… вашето момиче… простете ми…. простете ми!“

Тя се разтресе в ридания и сълзите рукнаха от очите й като река. А тя повтаряше и повтаряше: „Простете ми… Простете ми… Моля ви, простете ми… Нямах право да ви съдя. Мамо, татко…“

Мина доста време преди да секнат сълзите й. Омаломощена, тя стоеше на пода.
– Как си сега? – попита я Ангелът.
– Не знам… не разбирам. Чувствам се напълно празна. – отговори тя.
– Прави това всеки ден в продължение на 40 дни, – каза Ангелът. – Като курс на лечение. Като химиотерапия. Или, ако искаш, вместо химиотерапия.

– Да, да… Ще го направя. 40 дни…

В гърдите й нещо пулсираше, през тялото й сякаш премина огнена вълна. Може би това бяха отломките от кораловия риф…
За пръв път от много, много време, просто без причина, главата не я болеше.

Автор: Ирина Семина (Елфика)  elfikarussian.ru
Превод: Gnezdoto

С обич: ЧУДО

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]  

МОЛИТВА ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ

Всички имаме нужда от пречистване. Да изхвърлим затлачената енергия и боклуците от нас, да се освободим от вредни навици, изживявания и емоции и да продължим напред изправени и обнадеждени, с нови сили и вяра в доброто вътре в нас и около нас.

Приготвихме за вас примерна Молитва за Пречистване, която да помогне да свалите товара от душата си. Ако желаете, можете да напишете върху лист хартия вашия собствен списък с неща, от които имате нужда да се освободите, като при всяка дума усещате облекчението от излишния товар, смъкнал се от рамената ви. Накрая символично накъсайте листа на малки парченца, или го изгорете.

Тази Молитва за Пречистване не е „молитва“ в точния смисъл. Тя включва съзнателно решение да оставим всички тези неща, които ни спъват и отнемат от нашия душевен покой, хармония и щастие. Това е покана да  повярвате в доброто и да откриете собствената си сила – тази, която е вътре във вас самите, и да отворите душите и сърцата си за новите благословии, които предстоят. И да помните, че винаги можете да разчитате на подкрепа свише – нужно е само да я пожелаете и приемете…

– Мег

 

Освобождавам се от всяко съмнение.

Освобождавам се от всяка обида.

Освобождавам се от всеки гняв.

Освобождавам се от всяко неразбирателство.

Освобождавам се от всяка ярост.

Освобождавам се от всяка мъка.

Освобождавам се от всяка тъга.

Освобождавам се от всяко подозрение.

Освобождавам се от всяко недоверие.

Освобождавам се от всяко отчаяние.

Освобождавам се от всяка ревност.

Освобождавам се от всяко самообвинение.

Освобождавам се от всяко обвинение.

Освобождавам се от всеки страх.

Освобождавам се от всеки предразсъдък.

Освобождавам се от всяко чувство за малоценност.

Освобождавам се от всяко чувство за вина.

Освобождавам се от всяко огорчение.

Освобождавам се от всяка жестокост.

Освобождавам се от всяка недобронамерена мисъл.

Освобождавам се от всяка болка.

Освобождавам се от нуждата да бъда жертва.

Освобождавам се от навика да пренебрегвам сърцето си.

Освобождавам се от травмите на Миналото.

Освобождавам се от опасенията за Бъдещето.

Освобождавам се от всичко, което ме тормози и внася смут в душата и сърцето ми.

Благодаря за всички хора и събития в моя живот! Благодаря за Уроците, които са дошли при мен! Приемам със смирение и благодарност всичко, което е било в моя живот, и го пускам да си ходи. Пречиствам душата си и я отварям за новите благословии, които предстои да дойдат при мен. Всичко в моя живот се случва по най-добрия възможен начин. Вярвам, че имам Подкрепа свише, че всяко нещо има причина и е нужно само да погледна нещата от различен ъгъл, за да видя безкрайните възможности, които са наредени пред мен.

Приемам и одобрявам себе си, оставям Божествената Мъдрост и Любов да ме изпълнят и да разпръснат лъчите си из цялото ми същество, във всяка фибра на тялото ми, да прелеят в сърцето ми и да ме изпълнят с радост, спокойствие и блаженство.

Избирам да се наслаждавам на Настоящето и да живея пълноценно всеки миг, който ми е отреден на тази земя! Благодаря, че съществувам; благодаря, че дишам; благодаря, че Живея! Благодаря, че ми е дадена възможността да съм тук и да се потопя в необятността на Безвремието на Сегашния миг!

Нека Божият промисъл ме води по правилния път, а Ангелите да ме закрилят на всяка стъпка, която правя!

Вярвам! Благодаря! Амин! Да бъде!

Сега можете да „запълните“ освободеното място, като съставите друг списък – на Благодарността, в който да изброите колкото се може повече неща, за които сте благодарни. Списъка сложете на някое сигурно място,  за да можете да си го препрочитате и допълвате. Това ще ви помогне да привлечете Изобилието и Благоденствието в живота си и да се наслаждавате на още повече приказни мигове. 

Успех!

 

Пречистване: МЕГ

Да бъде: ЧУДО!

 

Подобни публикации:

 [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

 

Знаците на Любовта

С благодарост и любов към Нора Чемишка, чрез която ангелската притча стигна до мен!

Бог поглежда свой Ангел и го пита:
– Кажи, какво те мъчи?
– Ами човекът, за когото отговарям… Жив е. Има кола. Пари. Ходи на работа. Но, не е щастлив. Надява се на нещо.
– На какво?
– Трудно е да се каже. На два пъти му показвах щастлив сън, но не вижда. Казва, че се уморява на работа, а като не е на работа, не знае какво да прави.
– А как е на работа?
– Като при всички. Началник… суета… скатава се с пушене… интриги…
– Строг ли е началникът?
– Ами, началник като началник. Като навсякъде. Но не знам, защо се бои от него… 
– Помогна ли му да се освободи от страховете си?
– Да-а-а. Още по пътя към офиса. Размахах крила над главата му. Облаците разгоних. Прошепнах му в ухото да забележи слънцето… Чу любимата си песен. Написах послание на един билборд. Намери си 10 лева пред офиса… Но, нищо не помага.

052410_122836
– Симпатична непозната по пътя? На токчета? Която да го загледа?
– Ама, обиждаш ме… Сблъсках ги в метрото един в друг. Почти се целунаха!
– И как е?
– Ами, никак. “Извинете” и пак се задълбава в черните си мисли.
– А след работа?
– Пазаруване. Телевизия. Евентуално измиване на чиниите. Интернет. Сън.
– Ами, развали ли му телевизора?
– Разбира се. Но, той си купи нов…
– Изключва ли му интернета?
– Пет дни поред му създавах проблеми. В началото много се ядосваше, но после започна да остава на работа. До късно вечер.
– Така. А през почивните дни?
– Спи до обяд. После чисти и подрежда. Вечер или телевизия, или с приятели, безсмислени разговори, бира, водка. Прибира се към полунощ. А сутринта е с главоболие. След това включва или телевизора, или пак пред компютъра.
– А тя?

– Съвсем е близко! Само през три къщи! Ходят в един и същи супермаркет, по едно и също време, купуват едни и същи неща.
– Сблъска ли ги на опашката?
– Да, разбира се! И извън инструкциите – срещнах ги “случайно” в мола, както и в едно кафене в парка – два пъти за един ден!!!
– Провери ли им линиите на съдбата? Може да не Съм ги създал един за друг в този живот?
– Да, съвместими са! Там е работата… Такъв град, такъв живот… Не мога повече! Това е неизпълнима задача!
The ancient book and old goose feather– Не се отчайвай! Донеси списъка за тежки ситуации! Ангелът носи черен тефтер на Бог:

– Ето го!
– Прочети Ми страница първа. 
– Грип с висока температура. Вирус с повръщане. Изкълчване или счупване. 

– Мини на втора страница, ако обичаш.
– Катастрофа. Финансова криза. Земетресение или пожар в дома. 

– Достатъчно! В името на Любовта са разрешени всички извънредни мерки! Щом е толкова твърдоглав, избери едно средство направо от втора страница в списъка и действай!
– Добре, ще бъде направено! 

Ангелът тръгва да изпълни задачата си и си мисли: “Защо хората не използват възможностите, които им предоставя Бог, а сега се налага да прибягвам до крайности?…”

Божествените знаци и Aнгелските закачки са навсякъде около нас, във всеки един миг. Те намират непрекъснато своя път, уникален и разпознаваем начин, за да ни утешат, зарадват, предадат послание. Нека просто имаме отворените сетива да ги видим, готовността да ги посрещнем и вярата да ги последваме!

Не е нужно да стигаме до големите шамари – до болестите, нещастията, злополуките и неслучванията, за да се спрем и обърнем внимание. Нашите Ангели и духовни водачи са неотклонно до нас, нашепват ни стари истини и лекичко ни подбутват към нашата лична пътечка. И горят от нетърпение да изкажем и възнамерим копнежите си.

И нека сме готови да чуем и забележим знаците на Любовта! Енергията следва вниманието. Къде е Вашето внимание днес?

 

Източник: ТУК

По знак на: ЧУДО

Подобни статии:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]

 

Save

Всичко, от което имаш нужда, е сърце!

Приказка за бодър ден по действителен случай. Както съм я прочела – така я пускам. От Йордан Динов.

Приятен ден!

– Ан

И така, велики неща тази година. Преди няколко дни. Басейна Спартак, всеки си разпуска. По едно време едно от момичетата от групата ми по плуване стъпила на криво, като на майтап целия крак син. Викам си няма начин, пил съм, качваме се на едно такси и в Пирогов.

Пред травматологията седим аз и тя и поне още 30 човека, не му се вижда края. Оставям я и отивам да ни взема по кафе. Пред кафето ме пресреща жена, уж добре облечена моли да й взема нещо за ядене, че нямала пари. Взимам й аз нещо за ядене и си мисля дано не съм я преценил погрешно и тръгвам към Пирогов обратно.

Тъкмо излизам от кафето и пред кафето бременно момиче държащо се за корема. Аз нали й казвам дали мога да й помогна а тя:  ,,Изтекоха ми водите, раждам”. Викам си Е НЯМА ТАКЪВ НАЧИН! Качваме се на такси, викам си поне Майчин дом е близко тука няма проблеми. Влизаме нали, поемат си я лекарите. След 15 мин. идва сестра уж лични данни да ми вземе и ми казва ,,Докарахте жена си точно на време, от Вас ще стане чудесен баща“. Както и да е, обяснявам че не съм бащата и недоразумението. Тръгвам да си вадя личната карта и портмонето ми го няма. Лична карта, пари, книжки, дебитни, кредитни карти, целия ми живот го няма.

И така…тръгвам си обратно към Пирогов да взема девойката, която оставих и по пътя си мисля за всичко което съм изгубил. Почти ми побеля косата. Влизам в Пирогов, момичето са я превързали, всичко е на 6. Излизаме и тъкмо минаваме покрай кафето от което пазарувах. а отвътре излиза жената на която взех ядене и ми подава портмонето, казва че там съм го изръсил. Аз седя 20 секунди и не мога да повярвам какво се случва, а тя ми казва:,,Благодаря ти че не ме подмина като всички останали”..

И така, мили хора, бъдете предимно хора и не забравяйте ЧОВЕШКОТО в душите си. Сигурен съм че на който му се случват такива неща, ме разбира перфектно. Това е живота, падаме, ставаме, но рано или късно винаги имаме нужда от някой който да е до нас за да ни подаде ръка в трудния момент. Не забравяйте, да предавате нататък всеки път и че не е нужно да си нещо повече от останалите за да си постъпваш правилно в живота. Всичко от което имаш нужда е сърце!

 

Автор: Йордан Динов

Предаде нататък: ЧУДО

 

Подобни статии:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]