Архив на категория: По Света и У нас

Подбалкански таблет

За всички, които живеят в големия град откъсването от него, макар и за няколко дни, е безценно. Сещам се за една илюстрация, на която са нарисувани две човечета. Едното гледа друго, което лежи и гледа нагоре. Разговорът е горе-долу такъв: Продължете да четете Подбалкански таблет

Човекът до прозореца

Двама мъже, и двамата много болни, били в една и съща стая на болницата.

На единия мъж позволявали да се изправя до седнало положение в леглото в продължение на час всеки следобед, за да му помогне да се оттече водата от белите му дробове.

Леглото му било до единствения прозорец в стаята.

Другият мъж трябвало да лежи постоянно по гръб.

Двамата мъже си говорели с часове. Говорели за семействата и съпругите си, домовете си, професиите, казармата, къде са били на ваканция…  Всеки следобед, когато човекът до прозореца можел да посяда, той прекарвал времето, като описвал на съквартиранта си всички неща, които можел да види отвън. Човекът в другото легло започнал да живее за тези едночасови периоди, когато светът му щял да се разшири и оживи от всичките дейности и цветове на света отвън.

Прозорецът гледал към парк с прекрасно езеро. Патици и лебеди си играели във водата, където дечица си пускали лодчицте да плуват. Млади влюбени се разхождали хванати за ръце насред пъстри цветя и чудесна гледка към града се виждала в далечината.

Докато човекът до прозореца описвал всичко това в изключителни подробности, мъжът от другата страна на стаята затварял очи и си представял цялата живописна сцена.

Един топъл следобед, човекът допрозореца описал парад, който минавал наблизо. Макар другият мъж да не можел да чуе оркестъра, можел да да види всичко с очите на съзнанието си , докато господинът до прозореца разказвал  с описателните си думи.

Дни, седмици и месеци изминали. Една сутрин сестрата прстигнала да донесе вода на двамата, но открила безжизненото тяло на човека до прозореца, който бил починал тихо в съня си. Тя се натъжила и повикала помощници да отнесат тялото.

Веднага, щом вече изглеждало уместно, другият човек попитал дали може да бъде преместен до прозореца. Сестрата била щастлива да направи размяната и след като се уверила, че е настанен удобно, го оставила сам.

Бавно и болезнено той се подпрял на един лакет, за да погледне за пръв път истинския свят отвън. Наклонил се бавно, за да може да надникне през прозореца до леглото.

Той гледал към празна стена.

Човекът запитал сестрата какво може да е подтикнало човека да описва такива прекрасни гледки отвън. Тя отговорила, че човекът бил сляп и дори не можел да види стената.

„Вероятно е искал просто да Ви вдъхне кураж…“ – рекла тя.

 

Епилог:

Има огромно щастие в това да правиш другите щастливи, въпреки твоите собствени грижи. Споделената болка е половин болка, но споделеното щастие е двойно. Ако искаш да се чувстваш богат, просто преброй всички неща, които имаш, а парите просто не могат да купят… :)

 

Източник: ФЕЙСБУКЪ

Превод от човека: МЕГ

До прозореца: ЧУДО

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]

 

 

МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!

Изпращам всичките си добри мисли към всички бедсвтащи в този миг. Моля се проливните дъждове и градушки да спрат и слънчеви лъчи да погалят земята. Моля, пратете и вие добри мисли, пратете енергия и светлина на всички места, които сега имат нужда от помощ! Да изпратим любов на майката земя, на всички засегнати, да изпратим любов и прошка и на причината за случващото се. Мога само да кажа: Обичам те, съжалявам, моля прости ми, благодаря.

Много е ВАЖНО: избягвайте всички негативни думи, които само нагнетяват отрицателна енергия. Няма да ги пиша умишлено (най-често изпозваните започват с „у“, „с“, „т“). Пускайте покрай ушите си умишлено използвани фрази и словосъчетания от медиите. Неутрализирайте ги с думи и мисли за: „любов, прошка, сърце.“ Ситуацията и хората имат нужда от МНОГО ПОЛОЖИТЕЛНИ МИСЛИ, ДУМИ, ЛЮБОВ и ЕНЕРГИЯ. Бъдете умни, бъдете разумни, мъдри и виждайте отвъд. Излишно и непотребно нокому са думи с укор, обвинения, търсене на сметка, мъст и кълнеж. България има нужда от едно голямо съединяване, обединение, съпричастност, разбирателство, единство, милосърдие, солидарност, любов, мир и взаимопомощ. Продължете да четете МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

ПЪТУВАЩИ АНГЕЛИ из Европа

Нека ви разкажа за най-новата ми хрумка свързана с нашите Крилати Приятели.

Взех ПЕТ от тях на едно магично пътуване от България до Хърватска и назад. Вълшебното ни пътуване започна на първи май и завърши успешно на 12-ти. Има още ПЕТ ангела, които все още са на път, но за тях – когато се завърнат! :)

Енергията с която се заредихме е повече от превъзходна и силно вярвам, че всеки ще я усети от всяко едно крилато приятелче. Ангелите започнаха пътешествието си от София, минаха покрай буйните води на Струма и красивата Самуилова крепост, след това събраха магична енергия от Охридското езеро – Македония, минаха през Тирана – Албания, повени са от морския бриз на Будва – Черна гора и месността Св. Стефан, поеха от енергията на красивия град Котор, отново в Черна Гора. Продължете да четете ПЪТУВАЩИ АНГЕЛИ из Европа

30 години Нежност в Ню Йорк

В продължение на 30 години фотографът Мат Уебър заснема романтични моменти по улиците на Ню Йорк. Неговата колекция „Романтичното метро“ разкрива очарователни моменти между двойки, хванати в бързината на огромния град. Тяхната близост се простира от хванати ръка за ръка, през просто докосване по носа или брадичката, до заключени една в друга устни във вагон на метрото.

Уебър, който пръв започва да документира живота в метрото на Ню Йорк през 1978, намира балансът в своите снимки между самотността на града и стигащите до откровеност страсти на обществени места. Докато подробностите около всяка една непозната двойка остават неизвестни, Уебър казва: „Има толкова много нещастни хора. Ще видите и много такива, които изглеждат сякаш без съдържание. А за щастливите хора – опитвам се да не се тревожа от това, защо са щастливи.“ Продължете да четете 30 години Нежност в Ню Йорк