Архив на категория: Филми

ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ МОРИКОНЕ

 „Можете да разглеждате решението ми като отличителен белег или като ограничение. Аз не го усещам като ограничение.“
– Енио Мориконе

Започвам текста на фона на музика от „Имало едно време на Запад“, а думите и емоциите се прескачат в ентусиазъм, напирайки да се излеят едновременно, без да съблюдават някакъв ред. Защото, когато силно желаеш нещо, цялата Вселена ти съдейства. Мигът, в който осъзнаваш това, е този, именно този, в който получаваш онова, което желаеш. Чудеса се случват. Всеки ден!

Чудото, за което ще ви разкажа сега, носи кодовото название ВеликолЕпНИО.

Началото на 90-те. Комунистическият режим в България вече е останал в миналото и е отворил път на все по-свободния достъп до западноевропейската култура във всички аспекти. Въпросът „Филмът хубав ли е, или е съветски?“ излиза от мода, защото по телевизията започват все по-често да излъчват и други продукции.

Вечер е. Едно малко момиченце стои пред телевизора и гледа с ококорени очи, които дори не трепкат, синия поглед на един брадясал чичко с обгоряло от слънцето лице. В ръка държи хармоника.  Подава я на един уплашен батко и го кара да свири…  А през цялото време се чува една странна протяжна мелодия, която малко по малко набира скорост – жално, протяжно, обсебващо…

Момиченцето е гледало вече няколко пъти тези чичковци. Дават ги редовно преди предаването „Телевизионен справочник“. Само в тази сцена. И въпреки страха си, всеки път ги гледа. Въпреки, че музиката кара косъмчетата по тила й да настръхват, тя все пак е така омагьосваща и същевременно потресаваща…  И по тази причина я ненавижда и обожава едновременно от дъното на душата си.

Прибра се таткото на момиченцето от работа, видя какво гледа, и попита:  „Меги, знаеш ли от кой филм е това? От „Имало едно време на Запад“. А това е Човекът с хармониката.”

След това разясни с видимо задоволство за методите на бесене в Дивия Запад – да, особено добър и интересен подход към едно детенце на 7 годинки, разказа накратко историята на Човека и неговото отмъщение, и доволен, че е ограмотил дъщеричката си, която го гледаше със зяпнала уста, отиде да вечеря.

Оттогава тези чичковци й станаха още по-любими – защото се чувстваше особено горда, че знае от кой филм са, и чакаше с още по-голямо нетърпение да ги дават…  По ирония на съдбата „Справочникът“ не просъществува твърде дълго, и малката Меги особено много съжаляваше. Главно поради липсата на чичковци (както и на една кака със зелени очи, почти без коса, цялата  в черно, която пееше много тъжна песен и плачеше… Тя й беше другата любимка).

Чак години по-късно, когато малката Меги започна да се интересува по-професионално от кино и филмова музика, научи, че зад Хармониката, която се беше запечатала така дълбоко в съзнанието й, стои името на Енио Мориконе… Име, което добре помнеше от надписите на „Октопод“, но дотогава просто не подозираше, че мелодиите са от един и същи композитор.

Пожела си някъде дълбоко, из тайните и забутани ъгълчета в дъното на съзнанието си, един ден да има възможността да се докосне по-отблизо до магията на този ВеликолЕпНИО Мориконе. Пожела си, скри и запечата тази мечта в дълбините на душата си, откъдето тя продължи да свети и да подхранва пламъчетата на другите съкровени желания, които някак необяснимо и загадъчно за околните горяха винаги в очите й…

Да, правилно предположихте. Тази малка Меги съм именно аз. По принцип пиша в трето лице, но сега си позволих да мина в първо, защото Маестро Мориконе си заслужава изключението.

Преди само година едва ли бих дори допуснала в най-смелите си мечти, че някой ден ще ми се удаде възможност наистина да присъствам на изпълнение на тази жива легенда в света на филмовата музика и киното въобще, а ето, че най-неочаквано за мен се оказа, че Маестрото ще има концерт тук, в България, при това по време, когато съм в страната!

10-ти декември 2013, за да бъдем точни.

И това ако не е чудо, здраве му кажи!

В началото на годината се върнах за… известно време, което в действителност не беше съвсем известно, но очевидно е имало причина постоянно да отлагам завръщането си на Острова. Дори да не се бяха случили всички други прекрасни събития през тази година, Енио Мориконе би бил достатъчен да даде смисъл на целия ми престой тук.

Енио Мориконе…. Какво ли не може да се каже за него!..  „Баща на филмовата музика“, гениален композитор, жива легенда, сбъдната мечта…

И сега – малко фактология.

Известен на българската аудитория с музиката от сериала „Октопод“ (още помня гласа на оня чичко, който ми съобщавашесъс сериозен тон на фона на тая особено плашеща и зловеща за тогавашното ми светоусещане музика  – „Музика – Енио Мориконе“. Това беше първото име, свързано с филмова музика, което научих. Второто беше Алан Менкен.), знаменитите „спагети уестърни“ („Имало едно време на Запад“, както вече стана дума, „Великолепната Седморка“, „Добрият, лошият и злият“, „За шепа долари“), мафиотския „Имало едно време в Америка“, шедьовъра от 2000 год. „Малена“ с Моника Белучи, а сред най-пресните примери са „Джанго без окови“ на ексцентричния Тарантино и „Най-добрата оферта“ от 2013.

Но макар и емблематична, тази селекция е напълно лаконична – от 1955 г. насам, когато започва творческата му кариера, Маестрото е автор на композициите към близо 500 филма! Работи с легенди от ранга на Серджо Леоне (негов съученик), Бернардо Бартолучи (близък приятел), Клинт Ийстууд, Куентин Тарантино, а през 2007 г. получава наградата Оскар на Филмовата академия за цялостен принос към филмовата музика, като в тържествената реч посвещава приза на съпругата си Мария.  Дали е просто случайно съвпадение, че е роден в годината на създаване на наградите? Или може би те са родени заедно с него?

„… Но, разбира се, ако зависеше от мен, на всеки 2 години щях да печеля Оскар“

–          Енио Мориконе

Роден на 10 ноември, 1928 г., на завидната възраст от 85 години той все още твори с несравнимо майсторство завладяваща, фина, деликатна, изящна и опияняваща музика, която те пренася в един друг свят… Тя е като живо същество, със свой собствен нрав, с необятна палитра от емоции.  В един миг сякаш не се усеща, и пак – тя е там, нашепва ти и те приласкава с мамещ поглед в нежните си обятия; понякога закачливо те приканва да поиграете заедно; друг път те обсебва и хипнотизира, превзема съзнанието ти и те преследва на всеки ъгъл.

„За мен неговата музика е абсолютно вдъхновяваща, колкото и изтъркано да звучи това. Той е поемал толкова много рискове, и неговата музика в никакъв случай не е шлифована. Тя е много груба и брилянтна. Изневиделица ще се включи взривяващ мексикански рог и просто ще превземе мелодията. Просто е толкова сурова, наистина сурова, и се усеща истинска, нешлифована. Чуваш грешки в нея, и това е просто велико – ако изобщо са грешки… Кой знае? В нея има толкова много характер, и го оценявам в този така излъскан свят на саундтракове.“

–          Джеймс Хетфийлд

По въпроса коя от човешките емоции намира за най-сложна да пресъздаде, Маестрото е категоричен, че това е любовта.

Ние ще имаме удоволствието да го слушаме в зала „Арена Армеец“ заедно с ангелогласната Сузана Ригачи, на която принадлежи вокалния съпровод към редица знаменити композиции на Енио Мориконе.  Освен нея, ще го придружават и Гилда Бутà (пиано), Нани Чивитенга (електрически бас), Масимо Д’Агустино (барабани), Леандро Пичони (клавир) и Роко Дзифарели (електрическа китара). Оркестърът и хорът на Classic FM радио също ще изиграят съществена роля в предстоящия концерт – та те са удоволствие да се слушат и по радиото, а какво остава за живо изпълнение!

Билетите могат да се купят от сайта на eventzone.bg, като цените варират от 60 до 200 лева, но за групи над 15 човека има и отстъпки.

Ето и какво казват за Енио Мориконе още някои от големите имена от света на киното, имали щастието да го познават по-отблизо:

„Той е човек с две самоличности. Едната е композитор на съвременна музика, а другата е на този композитор на големи епични произведения, тази популярна музика за филми. Целия си живот е опитвал да подхрани едната си самоличност с другата, и това е като че двата гласа са се обогатявали един друг. Той има велика способност да хармонизира в самия себе си.“

–          Бернардо Бертолучи

 

„Не само филмовата индустрия, но и музикалната индустрия като цяло, са дълбоко задължени на този феноменален композитор, чиято експресивност прегръща толкова много жанрове с такава цялост и креативност. Затрогващата природа на неговата работа драматично обогатява визуалния образ и намира отзвук в най-дълбоките ни емоции“

–          Рене Флеминг

 

„Той няма пиано в студиото си. Винаги съм мислел, че като си композитор, сядаш на пианото и се опитваш да откриеш мелодията. При него няма такова нещо. Той чува мелодия и я записва. Той чува цялата оркестрация напълно завършена.“

–          Бари Левинсон

За десерт – или може би предястие – можете да се насладите на още някои от прекрасните мелодии на Маестро Енио Мориконе, а и от сърце ви пожелавам и да ги чуете наживо! <3

 

С пожелания за прекрасен ден, изпълнен с вдъхновЕНИО:
Мег :)

И: Светлини, камера, ЧУДО!

 

Подобни публикации:

 [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

Любовта на Осмото Кученце

„Винаги ще те обичам. Винги ще съм до теб. Винаги ще те чакам. Винаги ще ти помагам. “ – тези думи копнеят да чуят хората от любимия човек. Влюбват се в тези фрази и някак очакват те да им донесат щастието в живота. А в същност любовта е безгранична, всеобхватна и безусловна. Доказателство за една истинска любов може да бъде и едно куче. Някои казват, че животните нямали душа, но това е погрешно. Животните имат и душа, и сърце и могат да обичат, както никой друг. Без да очакваш от тях те винаги ще те обичат, винаги ще са до теб, винаги ще те чакат, винаги ще ти помагат. По свой си начин. Безусловно.

Така се случило и преди много, много години с роденото осмото поред кученце, наречено Хачико в далечната 1923-та година от своя собственик в Япония. Това куче, порода Акита ще остане завинаги в историята, като най-лоялното, вярно и обичливо куче на света.

Името му (Hachikō) означава: ‘hachi’  – Осем, осмото подред родено кученце и ‘kō’ – принц. Японците смятат, че осмицата е щастливо число, което може да донесе щастие, късмет и добро. И наистина е така. Стига да вярваш.

Ако и ти вярваш в доброто и обичаш хубавите приказки е време за една. Приказката за кучето. Ще те потопи в един друг свят. Вярно, различна гледна точка на режисьора, но все пак по истинска случка, която дава голям повод за размисъл. Разчувства и трогва душата ти до дълбините й. Е, поне така стори тя с мен.

Снимка на истинският Хачи, или Хачико.

Една история за вярност, обич, лоялност, признателност, щастие, разбирателство и голяма приятлеска любов. Която става в сърцата на всички и до днес. Ще остане и в твоето. Щом в сърцето на Хачи остана неговият стопанин цели двет години след като той никога не се завърна. Хачи остана да го чака там. Всеки ден точно в пет.

И днес в Япония, на онази спирка можеш да го видиш как чака, безмълвен с надежда, увековечен в бронз.

Приятно гледане!

Още за филма и Хачико: IMDB, Уикипедия US, Уикипедия BG, Замунда;

Автор: АН
С обич, 
Чудо Сега!

„1000 ДУМИ“

Какво ще направиш, ако до края на живота ти остават да изречеш само 1000 думи?
Какво ще направиш, ако тези думи в същност се равняват на 1000 зелени листа?
Какво ще направиш, ако всяка дума намалява техния брой и де факто времето ти изтича?

Човек на ден изрича между 6500 и 8500 думи на ден. И това е средно статистически. Като цяло една жена може да употреби до 20 000 думи на ден, срещу 7 до 10 000 на мъжа. Едно дърво здраво и в разцвета на силите си може да има в короната си около 200 000 листа. Листа в короната му за периода преди да опадат и да покрият земята, преди това да направи снега…

И все пак, цифрата е огромна съпоставена срещу само 1000 до края на живота ти, нали? 1000 думи = 1000 листа. Замисляш ли си се колко (без)полезни и (без)умни думи изричаш на ден? И в същност за какво използваш думите си? Осъзнаваш ли какво точно казваш, как го казваш и към кого? Да, думите имат сила, но съвсем не случайно мъдростта гласи: „мълчанието е злато“.

Думите имат сила, това е безспорно. Но понякога те могат да бъдат напрази, когато оглушаваш за вътрешния си глас, за мислите си, за думите, които идват от сърцето. Остави се в силата на тишината и чуй какво имаш да казваш на себе си.

Филмът, озаглавен „1000 думи“ (a 1000 words), чието главна роля бриялнтно се изпълнява на Еди Мърфи може да бъде поредния филм, който е точно на мястото си за теб в този момент. Заслужава си да се гледа.

Препоръчано от Чудо сега!:)

Автор: Ан
С обич, ЧУДО Сега!

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]

„АНГЕЛ-А“

Ангелите наистина са способни на чудеса… Ще дойдат при теб, за да ти покажат твоята сътрешна красота, за да те накарат или по-скоро да ти припомнят, че ти имаш и носиш в себе си сила и смелост, която е наречена Любов. Любов към самия теб.
Един филм на Люк Бесон – Angel-A 2005 .

 

С обич,
ЧУДО Сега!

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]