Човекът до прозореца

Двама мъже, и двамата много болни, били в една и съща стая на болницата.

На единия мъж позволявали да се изправя до седнало положение в леглото в продължение на час всеки следобед, за да му помогне да се оттече водата от белите му дробове.

Леглото му било до единствения прозорец в стаята.

Другият мъж трябвало да лежи постоянно по гръб.

Двамата мъже си говорели с часове. Говорели за семействата и съпругите си, домовете си, професиите, казармата, къде са били на ваканция…  Всеки следобед, когато човекът до прозореца можел да посяда, той прекарвал времето, като описвал на съквартиранта си всички неща, които можел да види отвън. Човекът в другото легло започнал да живее за тези едночасови периоди, когато светът му щял да се разшири и оживи от всичките дейности и цветове на света отвън.

Прозорецът гледал към парк с прекрасно езеро. Патици и лебеди си играели във водата, където дечица си пускали лодчицте да плуват. Млади влюбени се разхождали хванати за ръце насред пъстри цветя и чудесна гледка към града се виждала в далечината.

Докато човекът до прозореца описвал всичко това в изключителни подробности, мъжът от другата страна на стаята затварял очи и си представял цялата живописна сцена.

Един топъл следобед, човекът допрозореца описал парад, който минавал наблизо. Макар другият мъж да не можел да чуе оркестъра, можел да да види всичко с очите на съзнанието си , докато господинът до прозореца разказвал  с описателните си думи.

Дни, седмици и месеци изминали. Една сутрин сестрата прстигнала да донесе вода на двамата, но открила безжизненото тяло на човека до прозореца, който бил починал тихо в съня си. Тя се натъжила и повикала помощници да отнесат тялото.

Веднага, щом вече изглеждало уместно, другият човек попитал дали може да бъде преместен до прозореца. Сестрата била щастлива да направи размяната и след като се уверила, че е настанен удобно, го оставила сам.

Бавно и болезнено той се подпрял на един лакет, за да погледне за пръв път истинския свят отвън. Наклонил се бавно, за да може да надникне през прозореца до леглото.

Той гледал към празна стена.

Човекът запитал сестрата какво може да е подтикнало човека да описва такива прекрасни гледки отвън. Тя отговорила, че човекът бил сляп и дори не можел да види стената.

„Вероятно е искал просто да Ви вдъхне кураж…“ – рекла тя.

 

Епилог:

Има огромно щастие в това да правиш другите щастливи, въпреки твоите собствени грижи. Споделената болка е половин болка, но споделеното щастие е двойно. Ако искаш да се чувстваш богат, просто преброй всички неща, които имаш, а парите просто не могат да купят… :)

 

Източник: ФЕЙСБУКЪ

Превод от човека: МЕГ

До прозореца: ЧУДО

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]