Да гониш овца 875 километра

Cliffyoung1983„АВСТРАЛИЙСКИ ФЕРМЕР СПЕЧЕЛВА СУПЕРМАРАТОН, САМО ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕ, ЧЕ ПО ВРЕМЕ НА СЪСТЕЗАНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ СПИ…“ 

Дистанцията на австралийският супермаратон от Сидни до Мелбърн е дълга 875 км, и продължителността му е над 5 дни от старта до финиша. В състезанието обикновено участват лекоатлети от световна класа, които специално тренират за това събитие. Множеството атлети са на възраст до 30 години и се спонсорират от големи спортни марки, които предоставят на състезателите цялата екипировка.

През 1983 година много от присъстващите остават в недоумение, когато в деня на състезанието на старта се появява 61 годишният Клиф Янг. Роден на 8-ми Февруари, 1922г. , вегетарианец и земеделец на картофи.

Облечен по-различно от другите спортисти: в работен гащеризон и галоши, отначало дал впечатлвнивто на всички, че е дошъл да види началото на състезанието. Ала когато Клиф отива към масата, за да получи номер на участник в маратона, всички разбират, че той възнамерява да се състезава, както всички останали.
Клиф получава победителският номер 64 (6+4=10, а 10 е числото на победителя, на лидера) и застава на линията с другите атлети. Тогава от снимачният екип, заснемащ репортаж от мястото на старта, се приближил репортер, за да му вземе интервю:

— Кой сте вие и какво правите тук?
— Аз съм Клиф Янг.  Израснал във ферма близо до Мелбърн, където не можехме да си позволим коне или коли до съвсем скоро. Само аз преди 4 години си купих кола, когато наистина искарахме нещо. Ние имахме 2000 овце, които се пасяха на 2000 акра земя. Когато приближаваше буря, аз излизах да прибера овцете. Понякога се е случвало да гоня овцете си по 2-3 дни. Това не беше просто, но аз винаги успявах.
– И смятате, че гоненето на овце ще ви помогне?
– Смятам, че мога да участвам в това състезание, та то е само с 2 дни по-дълго – пет, а аз тичах подир моите овце по три.

Повечето останали в недоумение как ще успее без специална подготовка, екип и спонсор.

Когато маратонът започнал Клиф останал далеч зад професионалистите, които убедително дръпнали напред. Някои от зрителите му съчувствали, други му се присмивали, тъй като той дори не могъл да стартира правилно. Тичането му било смешно – някак мудно и флегматично. Сякаш бил на енергоспестяващ режим.

Всеки професионалист е знаел, че за да завърши дистанцията ще са му необходими 5 дни, в които всеки ден 18 часа са за тичане и 6 часа за сън. Обаче Клиф Янг това не го е знаел.

На следващата сутрин след старта хората разбрали, че Клиф не е спал, а е продължил да тича цяло нощ и е стигнал до градчето Митагонг. Но дори без да спира за да поспи, Клиф остава далеч след всичките лекоатлети. Продължил да тича при това, успявайки да приветства хората, стоящи покрай трасето на маратона.

С всяка нощ той се е приближавал към лидерите на маратона и в последната нощ Клиф задминал всички атлети от световна класа. Сутринта на последния ден той вече бил много преди всички. И така, като в баснята се разказва за костенурката надминала всички зайци, Клиф по това време дори без съби, на 61 години, печели състезанието.  Биейки рекорда на маратона с 9 часа.

Клиф Янг преодолява дистанцията от 875 километра за 5 дни, 15 часа и 4 минути. 

Когато Клиф получава първата награда от 10 000 долара, той казва: „Когато се записах за участие не знаех, че има награда. След мен има още пет състезателя, много по-силни от мен!“ Без да му мисли решава да даде парите на първите пет, финиширали след него. Така имало по 2000 долара за всеки от тях. Клиф не оставя нито цент за себе си. Цяла Австралия е смаяна и просто се влюбва в него. Става национален герой.

Много от тренираните спортисти знаят цели методики, как трябва да се тича и колко време трябва да се почива по време на дистанцията. Още повече, че те били сигурни, че на 61 години е просто невъзможно да се мине супермаратона. Но Клиф Янг това не го знаел. Той дори не е знаел, че атлетите могат да спят по време на състезанието. Неговият ум е бил свободен от ограничаващи убеждения. Стилът, в който Клиф бил пионер сега се използва като изключително добра и печеливша тактика за доста екстремни дестинации. Дори поне трима от спечелилите същия маратон след него, използвали неговия начин на бягане.

След победата през 1983-та попитали Клиф:
– Кое те кара да продължаваш напред?
– Обичам да завършвам онова, което съм започнал. Харесва ми да виждам процеса чак до неговия край. Имам доста добри шансове да счупя още няколко рекорда и това е моята цел.
-А как успя да спечелиш маратона?
Клиф отговорил спокойно:
– „Представях си, че гоня овца и се опитвам да изпревавя идващата буря.“

––

Нашите възможности са далеч отвъд пределите на границите, които сами си поставяме. Вярваме в измислени убеждения, започващи с „трябва“ и това ни вкарва в релси. Казват, че успехът идва при този, който е останал глух за думата „невъзможно“. На този свят всичко, всичко E възможно стига да имаш желанието то да се случи. Явно за Клиф това е било състезание, в което той просто е имал желание да участва с цел да стигне до края. Една игра, нещо в което той е наистина добър, защото го може и го знае със сърцето си. И дали наистина е знаел всички правила в това бягане на дълги разстояние, никой не знае. Следващият път, когато някой ти каже: „О, това няма да стане!“ ти се усмихни и си спомни за тази история и продължи напред пътя си. С увереност, стремеж, спокойствие, ясна цел и най-вече безкористна любов. 

Публикувано от: АН
Източници: Уикипедия, Фейсбук, Интернет
С поздрав и обич,
ЧУДО