Децата на новото време: “Вече имаш криле, мамо”

Ето още една великолепна история от майка, която живее в Нова Зеландия. (Имах удоволствието да отседна у тях, когато изнасях лекции в Нова Зеландия, и ми беше изключително приятно да се запозная с нейното дете.)

Един ден се разхождах с нея и видяхме красива дъга. Тя подскочи в количката и възкликна:
«Виж, мамо, това е Божието обещание!»
Друг път си играехме у дома с глина, когато тя вдигна очи и рече:
«Знаеш ли, мамо, Бог не е нито мъж, нито жена. Бог е едно голямо кълбо светлина и когато се родиш, той взима парченце от тази светлина и ти я дава»
Това е любимата ми случка.
Тогава всяка събота и неделя ходех на семинар, за да изучавам една нова форма на масаж по енергийни модели. Едно от нещата, които правехме на семинара, бе да установим връзка със своите животни тотеми и да се движим с тази енергия. Открих, че се свързвам с орел. Нещо не беше наред обаче. Не можех да си повдигна крилете. Не можех да летя. Това ме тревожеше и започнах да се питам какво ми пречи. Сякаш нещо ми беше вързало ръцете. Консултирах се с преподавателя и решихме да проведем личен лечебен сеанс, за да видим какво може да се направи. По време на сеанса наистина усетих някаква отрицателна енергия, която ме задържаше. Нужна бе много работа и дори се наложи да ям Уди (свещена пепел), за да премахна тази сила. И аз, и учителят я усетихме как си отива. Бяхме много доволни от работата си и той ми каза, че трябва да взема един запис на дребни напеви, с който да прочистя и дома си. Според мен напевите бяха на санскрит. Не знаех думите. Същата вечер сложих малкото си Кристално момиче да си легне и й пуснах записа. Обикновено, когато я слагам да си легне, тя дълго време стои будна и не заспива лесно. Бях просто слисана, защото, както си играеше с мечето, тя изведнъж спря и започна да пее песента. Знаеше думите наизуст! Докато пееше, очите й бяха втренчени в празното пространство, но спокойни. Изведнъж спря да пее, погледна ме в очите и каза:
«Вече имаш криле, мамо. Можеш да летиш».
Сетне с блеснали очи се наведе към мен и прошепна:
«Аз също».
След тези думи заспа дълбоко и спокойно, а аз дълго време седях с отворена уста, неспособна да се помръдна от мястото си. Автор: М.Бл.Лоузи, Из: “Децата на новото време” С усмивка по детски чиста, ЧУДО