„Коя е жената чудо?“

Що е то ЧУДО и има ли то почва у нас?  Според речника ЧУДО  означава: рядкост, феномен, куриоз, особеност, оригиналност, магия, мистерия, знамение, вдъхновение…

На пръв поглед хората са все еднакви – правят едно и също, случват им се сходни неща. Но във всеки човек нещо тупти. Скрито е и не се вижда, но се усеща. То е уникално и неповторимо. Често самият човек дори не подозира каква мощна туптяща сила крие в гърдите си. Ах, само ако знаеше, че именно неговото сърце го прави рядък, особен, магичен и феноменален… истинско чудо!

Да! Съвсем чистосърдечно, искрено и лично се доказва, че ЧУДО – това си ТИ. Защото си различен, особен, оригинален, необикновен… А може ли добротата да бъде чудо? В днешно време е истинско чудо да срещнеш добротата… да се шляе по улиците. Дори и да я срещнеш, тя минава бързо, шмугва се зад някой ъгъл, но я помниш дълго. Оставя светла диря в сърцето ти, защото е феноменална, оригинална, магична, завладяваща. Все думи от гореспоменатите значения. Чува се звънчето на истината как мелодично напява, че ЧУДО – това си ти, когато се ЧУвстваш ДОбре! Да! Особено, ако се чувстваш добре сега, си още по-голямо чудо!

На въпроса как да се чувствам добре, отговорът е – бъди като децата! Децата се усмихват и смеят над 400 пъти на ден, а докато стигнат възрастта на родителите си, често числото на усмивките е само 17. Усмивката е признак на доброта, радост и щастие. Затова съвсем съзнателно е възможно да задържиш на устните си за тридесет секунди своята прекрасна усмивка и чудото ще се случи. Упражнение, което е съвсем безплатно, без болка и без неимоверно усилие. Малко желание се изисква само. Малките неща сътворяват големите, а на една жена й е необходимо много малко, за да се почувства добре, нали?

Именно в малкото се крие тайната на големите чудеса. Когато се чувстваш добре, душата ти е усмихната, вдъхновена, окрилена, божествена светлина струи от погледа й, песента на душата й е съвсем ясно доловима, благораложението на духа й, хармонията в намеренията й съпътстват всяко нейно действие – щастлива е, щастлива! Отнася се по-добре и с околните, а това винаги се забелязва. Ане Франк, още четиринадесет годишна пише в своя дневник: „А който е щастлив, той прави и околните щастливи; който има смелост и вяра, никога няма да попадне в беда!” Толкова прекрасни  неща започват да се случват с лекота, когато човек открие, че щастието не е целта, а пътят. Всички пътища водят към чудото на човека, защото е вярно, че щом си щастлив и се чувстваш добре ТИ МОЖЕШ ВСИЧКО!

Чувствайки се добре, човекът е променил себе си. Избрал е да посади в сърцето си семенцето на добротата и вече всичко е различно. Промяната у човека води до промяна в света. Така си е. Всичко онова, което е вътре в него, достигайки крайният предел на вместимостта започва да излиза, да прелива. Спонтанно всичко става споделено. Щастието, вдъхновението, добротата и усмивката преливат. Всеки си взима по малко от всичко и това е достатъчно за доброто настроение на всички, за тяхното вдъхновение и усмивка. Заразени са! И така всичко започва от теб! В една книга пише, че жените трябва да са толкова щедри към себе си, колкото и към другите. Лесно е човек да избере да се чувства добре, заслужава си!

И ето, възникват трите въпроса за избора: Как? Какво? Защо? Простичък е отговорът тук, криещ се отново в същността – сърцето. То тупти и помага на цялото тяло да се снабди със свежа, чиста кръв, тупти и ни дава чувствата. Сигурно затова графичното му изображение е символа на обичта и любовта. Всеки поне веднъж в живота си го е рисувал, като често е „заключвал” в обятието на контура му някое име или друго нещо, което обича и желае. Хората ИзрАЗяват чувства си по много и различни начини, но те идват от сърцето. А жената е най-ясният пример за симбиозата между вътрешното и външното. Същество на хармонията и баланса, изтъкано от копринените нишки на АЗ-а – чувства, емоциим мисли, действия… Дорийн Върчу пише, че най-важното за една жена е да овладее своите емоции.

А как да стане това? Та нали чувствата провокират емоциите?! Тук е добре да се погледне часовника за сверяване и точно време за отговорността, наречена избор. Човек винаги реагира първо на чувствата, носещи след себе си последователност от мисли, емоции и реакции. Значението на дадена дума или ситуация пораждат чувство, а то емоция. Овалдяването на времето и реакцията върху емоцията прави човека емоционално интелигентен. Изборът му – тук и сега – определя бъдещето или как ще тупти сърцето му занапред. Пътешественикът, поел пътя на промяната и държащ с едното око пътя, а с другото целта, е добре да знае, че му предстоят интересни срещи от третия вид със собственото му его в комплект с вредни навици. Често на кръстопът имената им са изписани върху табелките за посоката. Избирайки пътя им, те му оставят усмивката и доброто само на картата. Срещат се очи в очи с гладните за време и щастие нерви. Изяждат и поглъщат жадно дори себе си. Така е.

Човек се ражда с 14 000 000 000 нервни клетки, а след 25-годишна възраст броят им намалява със 100 000 всеки ден. Сигурно затова нашите баби са така спокойни и търпеливи. Те просто нямат нерви. Спокойствието и търпеливостта могат да бъдат сговорливи спътници за всеки, убеден в разбирането на чувствата, мислите и емоциите, подбирани с внимание, любов и отговорност.

Убежденията и нагласите влияят на мислите и реакциите. Човек е не само каквото яде, а което мисли, вярва и прави. Убежденията са мисли – твърдения, повторени дотатъчно много пъти, докато вярата се загнезди удобно в клоните им. Затова с каквито мисли се засее подсъзнанието, такива плодове ще се родят в живота. Мърдите хора са казали, че каквото посееш – това ще пожънеш, затова е добре да се сее умно сега!

Докато забързано човекът маха с ръце, в ускорената крачка, той забравя за свободата. Помни страха от разочарованието, което не съзнава, че е насадил сам в очакването на „нещото” да бъде 100% точно, както той си е мислел и искал. Без да съзнава, че Вселената винаги дава най-доброто за всеки, винаги.

Така че – освободи се от страха, защото най-доброто предстои! То вече е тук дори! Кажи си, че си добре, че си щастлив тук и сега! Нищо друго няма значение освен сегашния момент, защото това Е. Сегашният момент е неизбежен. Оковите на миналото са заредени с енергията, емоциите и чувствата. Държат ни здраво на едно място, а крилете ни копнеят за волен полет в безбрежността на възможностите. Толкова е лесно да го обезсилим това пусто минало с прошката. Тя изтегля енергията на миналото, за да я инвестира в бъдешето с любов. МНБ – Минало, Настояще и Бъдеще. Вървят ръка за ръка и весело танцуват хорото на живота. Тактът е различен, но всичко може да бъде променено веднага, започвайки от „себе си” тук и сега, защото миналото е история, бъдещето е мистерия, а днес е подарък. Приемането му с благодарност и наслада, такъв, какъвто е, носи чувството на удовлетвореност, свобода и вътрешна хармоня.

Живеейки сега, всички хора се превръщат в творци на живота си, който сам по себе си е едно прекрасно и неизбежно ЧУДО. Мистерията на живота остава жената – вдъхновяваща, красива, чаровна, грижовна, усмихната, щастлива. Тя е творец и по магичен начин дарява живот на всичко, щом веднъж й докосне сърцето. Тя иска да бъде поздравявана всеки път за нещата които прави, дори за най-малките, и благодари от сърце. Знае, че Вселената обича малките жестове. В същият момент си дава висока оценка, увереност и има вяра в собствените способности. Поощрява сгушеното в душата й дете, защото то е там и чака мила дума, жест и аплодисменти. Тя обича и цени себе си! Поглежда се сутрин в огледалото и си казва с усмивка: „Здравей, обичам те, ЧУДО!”

Автор: Ан