НАЙ-ЛЕСНОТО

Най-лесно е да избягаш. Ей го къде е терминал 2. Повече сила, смелост и най-вече да ти стиска се иска да останеш и въпреки всичко да промениш нещо. Кой е казал, че ще е лесно? Кой е казал, че промяната ще е с едно щракване на пръстите? КОй? За да познаеш светлината се иска да минеш през тъмнината. Това е положението. Ян и Ин. Едното без другото не може. Важното е да се стремиш към светлината, да я зареждаш така, че да може да взима превес и да има баланс. Там е цаката. В балансът. Чети, пиши, излез и действай. НЕЩО направи, каквото и да е, но го направи. Щом в тебе вече има промяна, то тя се е почнала и в света. Понякога ще боли, много ще боли, ще се чувстваш без дъх, сякаш задушен, но малко след това ще изплуваш на повърхността за поредната нова свежа глътка въздух. Така ще се научиш да плуваш още по-добре. На повърхността и лайна (без извинение) може да намериш, но и без тях не може. Те се чистят. Добрата новина е, че са биоразградими. Помни, че съкровищата си остават под водата. Там са. На по-дълбокото. И ето, винаги има смисъл, винаги има една гледна точка, която може да освети кутийката в която си застанал и удобно чучнал. Сега има много, много светлинки, които съзират кутийката и надигат глава. Защото съзнанието е едно. Защото умът е колективен. Защото сърцето и любовта са двигателя. Каквото и да ни говорят, с каквото и да ни тровят ние сме тези, които вече променяме света. Аз, ти, тя, той… заЕДНО сме. И това е най-важното. Въпрос на време е да стигнем преломната точка и да обърнем всичко. В наша полза. Най-хубавото е, че много мина и мъничко остана. Дръжте се.  Оригинално публикувано в Силата на Думите Автор: АН С кураж, ЧУДО [related_posts]Insert your text here[/related_posts]