ОСВОБОЖДАВАНЕ

В живота винаги се получава натрупване. Всеки ден привличаме нови и нови събития, изживявания, случки. Някои от тях идват и си отиват бързо, но други остават като по-трайни в дните ни.  Парадоксално, това може да са дори токсични и вредни на пръв поглед неща, но по една или друга причина ние имаме нужда от тях, имаме потребност – да ни научат на нещо, да ни развият, да внесат смисъл и осъзнаване на някоя част от самите нас.

Първоначално пристъпваме с едно вълнение, еуфория, може би дори лек страх, защото прекрачваме зоната на комфорт, в която хубавичко сме се настанили. Всичко е ново, всичко е интересно, всичко е вълнуващо! Колкото повече опознаваме нещата, толкова по-уверено започваме да се усещаме,  спокойно да се справяме, и разбира се –  да се привързваме.  Да, дори и към лошото! Навикът е голяма сила… По този начин сформираме новата си зона на комфорт, или разширяваме старата – иначе казано.

Добре, но какво се случва, когато в даден светъл момент преминем през „школата“  и видим нови цели в живота си? За разлика от училището или учебното заведение, тук не става дума за някакъв регламентиран срок, който знаеш кога изтича и си психически подготвен за това. Тук си говорим за съзнателно поети дейности, които заемат много от ценното ни време. Всъщност може би е по-правилно да кажем, че ние сами им го посвещаваме, нали така?

Какъв е проблемът тогава? Ами именно в противоречието между стремежа към нови територии и привързаността към познатите! Всичко в този живот си има баланс. Всичко се управлява от вселенски закони. За да пристъпиш напред, е нужно да оставиш нещо назад. За да получиш нещо, е нужно да дадеш друго. Особено трудно е, когато се занимаваме с неща, които са ни приятни и продължават да ни носят удовлетворение и поради тези причини се опитваме да ги съвместяваме. А няколко дини под една мишница може да са голямо предизвикателство, докато не се усетиш, че започваш да ги изпускаш…

Отпърво може да отричаш, може да се противиш и да отказваш да видиш очевидното. Да признаеш сам пред себе си, че вече си готов; да осъзнаеш, че вече не се чувстваш комфортно в зоната си на комфорт и е нужно да продължиш; да поемеш отговорност по отношение на смяната на приоритетите – всичко това изисква неоспоримо доза смелост. Колкото и да сме обичали старото, колкото и да сме се привързали към него, в момента, в който усетим, че то ни тегли назад и започваме да циклим на едно място – и това възпрепятства постигането на новите ни цели, е време да го пуснем да си върви. Да се освободим от него. То вече е изиграло ролята си.

Нека го сторим с благодарност, без значение дали е било добро или лошо, защото ни е подготвило за този нов етап от живота! Научило ни е на много ценни уроци, за които сме заплатили нужната цена. Сега обаче вече е време да прекрачим зоната на комфорт – защото както споменахме, тя вече е престанала да бъде зона на комфорт и се е превърнала просто в зона на познатото. Тогава, когато познатото и комфортът започват да се разминават, е време да си вървим. Да благодарим. Да приемем. Да кажем „сБОГом“.

„Научи се да казваш сбогом“,

нали така пееше Мадона в „The Power of Goodbye“? Напред ни чакат нови вълнуващи територии – а всяко пътуване започва от първата стъпка. ОСВОБОЖДАВАНЕ.

 

PS: И макар да цитирахме Мадона, песента, която беше истински вдъхновител и звучеше през цялото време беше „Let It Go“ от „Замръзналото кралство“ на Disney :) Насладете й се! :)

Крачка напред: МЕГ

Освободи: ЧУДО

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]