„Празникът на времето“

Днес ти имаш празник. Празник, който те кара да се чувстваш окрилен и може би щастлив. Усмивката не слиза от красивото ти лице, думите ти са така приказни и вълшебни, а краката ти не спират да танцуват сякаш Джералдин се е вселила в теб. Днес ти имаш празник!

Не забравяй обаче, че твоят празник ще трае само още няколко часа, само още миг време и след това ще остане единствено спомена. Макар и красив, не се прехласвай по него. Времето така или иначе е отминало вече.

Да, да! Времето! Онова, което така стремглаво препуска, същото което понякога не ти дава покой и глътка въздух, каращо те да бързаш заедно с него и неоставящо те да се насладиш на това, покрай което минаваш. Но не му се сърди. Не казвай, че не ти стига, не го обвинявай за закъсненията си, наслади му се. Защото то е там заради теб, то е твое, то е в теб. Научи се да уважаваш времето, опитоми го, направи го свой верен другар и спътник. Стани 5 минути по-рано. Нека това бъде първата стъпка към тази дълбока дружба. Усети хладния въздух, погледни слънцето и се усмихни. Защото всичко започва отначало. Така както е започнал Светът и така както продължава да започва с всекцжжц и изминал ден. Поеми си въздух, бъди сигурен, че днес е твоят ден.

Престани да си обещаваш разни неща. Спри да си казваш, че от утре започваш да променяш това или онова. Днес е промяната. Днес можеш да извършиш всички така важни неща за теб. Днес ти ще се отървеш от лошите си навици. Днес ще започнеш диетата, днес ще намериш минутка, за да спреш насред улицата и да погледнеш нагоре, благодарейки за това, че вървиш, че дишаш, че се наслаждаваш на вкусна храна, че имаш семейство, което те обича и те подкрепя, че си направил онзи проект, който толкова време не ти е давал покой, че си получил усмивка от продавача на банички, че си имал възможността най-накрая да закараш детето си на детска градина, въпреки че от сутринта прави бели и ти къса нервите. И дай Боже всекиму едно такова съкровище, което да ни „къса нервите сутрин“. Не забравай какво имаш до себе си –  някой се моли в същото това  време да има твоето щастие.

Кажи благодаря. Не защото трябва, а защото си разбрал, че нищо на този Свят не е просто така, не е даденост. И победите, които си извоювал, и загубите, които са те карали да се гневиш и да плачеш. Всичко е подарък, но не е даденост. Кажи благодаря.

Защото „благодаря“ отваря сърцето. Отваря онзи магически път, чрез който душата ти ще се разлисти като роза и ще подари красивият си аромат на теб и на цялата Вселена.

Празник е всеки ден, в който виждаш любимите си хора. Празник е възможността да кажеш на някого, че го обичаш. Празник е да направиш първата малка, но така важна крачка към нещо което истински желаеш. Бъди дете, смей се, стопли си чаша мляко и си направи мустачки. Потопи се в своя детски свят. Спомни си за мечтите и започни отново да мечтаеш. Мечтай така силно, както никога. Позволи си го. Никой няма да те съди. Защото ти си важният.

Времето е дар. Твоят най-ценен дар на тази Земя. Хвани го здраво и не го пилей. Не оставяй другите да разполагат с твоето време, те си имат свое, което им стига. Отдели си една минута  на ден, в която да се насладиш на всичко, което те заобикаля. Почувствай значимостта на момента.

Бъди благодарен. За семейството, за приятелите, за работата, за всичко. Това е твоят малък свят, който е пълен със сладките плодове на  възможностите. Развий това, което имаш, надгради го и бъди благодарен за основата, която ти е дадена. Без нея ти нямаш нищо.

А сега си извади новите дрехи, защото празника продължава и днес и утре и ……….

 

Автор: Михаил 

С обич,
ЧУДО Сега!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *