Приказка за едно “ЖЕНСКО ЦАРСТВО”

Живели веднъж една принцеса, една кралица и една царица. Те били от едно и също царство, но не подозирали една за друга. Властта, която имали над своето женско царство била безмерна и могъща, макар че те били забравили за това. Имали силата да сътворяват божествени вълшебства, чудеса и фантастични неща, но били забравили как става това. Защото били омагьосани. Всеки път щом някоя от тях се погледнела в огледалото, виждала само половината от своята красота, наполовина от своята любов, наполовина от своето здраве и щастие. Понякога дори виждали себе си като слугиня, прислужница, скитница, затворничка и дори убийца. Много рядко те забелязвали нещото което просветвало от лявата страна на гърдите им, всеки път щом се погледнели в огледалото. Бяла светлинка, опитваща се да пробие път през красивите дрехи на знатните красавици. Дори и да виждали тази светлинка, те бързо се втурачвали в измамния образ, който виждали и забравяли мигом да разгърнат дрехата, да видят от къде иде светлината. Всяка една от тях всеки ден отключвала или заключвала вратите на кралството, които нейните посестрими били отключили или заключили преди и след нея. Това била работата им. Вървели една подир друга без да подозират за това. В седеметажното кралство имало различни врати от масивно дрърво с обков от ковано желязо. На всяка врата имало красива табела какво се крие вътре, гравирана с имената: „Спомени”, „Чувства и емоции”, „Днес и Утре”, „Чудо”, „Душа”, „Сърце”, „Тяло”, „Любов” и още много други. Понякога благородничките забелязвали издраскани нескопосано сякаш с пирон или друг остър предмет надписи по вратите: „Прости ми!”, „Благодари!”, „Обичам те!”, „Одобрение!”, „Бъди смела!”, „Вярвай!”, „Ти си господарката на своя живот!”, „Събуди се!” … Това ги озадачавало – всяка една по различен начин, понякога силно ядосвало и плашело. Вярвали, че са сам самички в това царство и мислели, че се е вмъкнал разбойник, който иска да им навреди. Така минавали дните. И царските особи съвсем не били нещастни – напростив! Били щастливи, усмихвали се, смеели се, пеели, танцували и още куп други забавления, но само наполовина. Един ден, когато за пореден път се оглеждали в огледалото, се случило така, че през прозореца пищно украсен с цветни витражи се прокраднал златен слънчев лъч. Отразил се в огледалото, а от там лъча попаднал върху ключодържателят на огромната връзка с ключове, която всяка една от тях държала окачен на колана или на врата си. В този момент красивите жени сякаш се вцепенили и замръзнали без да мигат. Преместили погледа си бавно от образа в огледалото към мястото с окичените клюове и бавно ги откачили. Разгледали ключодържателя и се почудили как им е убегнал до сега. Красив ключодържател, със скъпоценни камъни, металът от който бил направен сменял постоянно цвета и материята си – ту сребърен, ту златен, ту меден, ту кристален. Имал формата на издължена осмица. Жените го въртели ту от едната страна, ту от другата и се чудели какво ли е това. Тогава ключодържателят оживял и леко засиял, като се повдигнал от дланите им. Привлечен от светлинката извираща изпод дрехите им се насочил натам. Принцесата, кралицата и царицата усетили нещо много странно, нещо, което били забравили, че имат! Погледанли себе си, но виждали само светлина от ляво. Погледанали в огледалото и видяли от къде иде светлината – едно горомно рубинено-червено сърце, което светело с бяла светлина! Пробляснал силует точно в центъра на сърцето, като отпечатък с точната форма на разтеглената осморка. Тогава ключодържателят рязко се притеглил натам и паснал до най-малкия милиметър. Тогава сърцето засияло още по-силно, а жените се изпълнили с неговата светлина от там до върха на пръстите си, до крайчица на вски косъм от косите си. Сторило им се, че дори леко се повдигат от земята. Висчко станало сякаш за миг. Когато отново отворили очи, първото нещо, което видели в огледалото била една жена. Струвала им се позната, но била твърде красива. С изящни форми на лицето и тялото, прекрасни блестящи коси, загадъчна усмивка, трепетлив поглед и излъчване благо като на ангел. Приближили се към огледалото, за да се уверят по-добре с очите си и леко се пощипнали. Ендата по бузата, другата по бедрото, а третата дори си издърпала ухото. Било истина! И трите плеснали с ръце и възкликнали в един глас: – ЧУДО на чудесата! Фалшивите образи, с които те се виждали в огледалото вече били изчезнали от реалността. Видели ги на земята разпилени като стари, черно-бели снимки с оръфани краища. След като ги прибрали в едно ковчеже изтичали, за да видят какво се е случило в замъка. И що да видят? Още по-светъл и още по-просторно било тяхното женско царство, а всички врати били отворени и от тях се носел или свеж аромат на цветя, печени сладки и курабийки или чудна музика. Тези, които били все още затворени се нуждаели само от едно леко побутване с ръка и добра дума, за да се отворят. Ключове и ключалки вече нямало. Те всички били изчезнали. Сега КЛЮЧодържателят на всички ключове и мощният отключвател било сърцето. Трите жени се срещнали чак на посления седми етаж на царството. Познали се по усмивката, чрез сърцата си, по вълшебните пръчици, спомнили си коя коя е. Пеоткрили се. Постепенно на посления етаж заприиждали още и още царици, принцеси и кралици с великолепни усмивки, някои си припявали, други пеели. Спомнили си, че те в същност са едно. Заедно страната на чудесата, заедно в тяхното Женско Царство.   Кои в същност са принцесата, царицата и кралицата? Защо отключвали и заключвали варатите с различните имена? Какво означава символът на разтегнатата осмица? Кой поставял загадъчните надписи по вратите? Защо? Защо виждали себе си омагьосани точно с тези образи? Защо прибрали снимките на старото си „аз”? Кои са другите благороднички, които се присъединили към тях накрая?  

Автор: Ан С обич: Чудо!

[info_box]Ако желаеш да намериш отговори на своите въпроси, може би ще стане като се регистрираш за нашия чудоТворен бюлетин! Ето ТУК цъкни! [/info_box]