Приказка за сродните души

… Някога – много, много отдавна, всички хора били андрогини – съвършени еднополови същества с две лица – мъжко и женско, обърнати на различни страни с две тела и две сърца, които туптели в еднакъв ритъм. Андрогините винаги били щастливи и самодоволни, нищо не искали от боговете и съответно не им принасяли нищо в жертва. Боговете не желаели толкова щастливи хора, тъй като това омаловажавало властта и всемогъществото им. Разгневил се Зевс и събрал Божествения съвет, за да решат какво да правят. – Да ги разпръснем! –  предложил Аполон. – Но те отново ще се съберат. – отвърнал Зевс. – Тогава да ги избием! – скочил войнственият Арес. – Безмислено е. Тогава няма да има над кого да властваме! – казал Зевс – Ще ги разделим на две половини и ще ги пръснем по света. И разгневеният бог взел в ръце остър меч и започнал да разсича на две андрогините. На едната половинка оставил силата и способността да печели богатства, а на другата – нежността и мъдростта да ги съхранява. Когато свършил и с последния, боговете хубаво разбъркали половинките и ги пръснали по цялата земя. Оттогава всяка половинка обикаля света и жадно търси другата своя част. Намирайки се една друга, половинките се прегръщали, целували, сплитали и страстно се стремели да се слеят в едно, за да се получи едно единно щастливо същество. Но да намери своята половинка съвсем, съвсем не се отдавало на всеки… Подобни:[related_posts]Insert your text here[/related_posts] Половинката публикува: МЕГ И другата половинка: ЧУДО! :)