„ПРИТЧА ЗА ЯБЪЛКИТЕ“

Купил си човек нова къща, освежил я, направил я дваж по-красива отколкото когато я купил. Цветните лехи греели, асмата правела гъста и прохладна сянка, а вечер излизал на лятната тераса и се любувал на песента на щурците. Но до него живял завистлив съсед. Това щастие и благодат, което се стелело у новия му съсед хич не му се нравело. Ту подхвърлял боклук в двора му, ту друга гадост и бил доволен от стореното. Един ден човекът се събудил както обикновено в добро настроение, излязъл на прясно окосената зелена морава пред къщата си, протегнал ръце в страни, за да посрещне новия ден и видял поредния подарък от своя съсед – ведро с помия. Той взел ведрото, излял помията, измил го, напълнил го с най-хубавите червени ябълки от градината си и тръгнал към съседа. Почукал ведро на вратата, а онзи отвътре изкривил физиономията си със злорада усмивка и си помислил: „ А така, най-накрая успях да го предизвикам!“. Отворил вратата, а неговия нов съсед му подал ведрото с блага усмивка и рекъл: „Кой с каквото е богат, това и дели с другите!“.

Автор: Неизвестен

С обич,
Чудо Сега! 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *