Архив за етитет: ангел

Kъде ще пазиш обидата?

– Не мога да простя, – каза тя – Не мога да забравя.
– Прости… – помоли я Ангелът – Прости, ще ти стане по-леко.
– За нищо на света – стисна устни тя. – Това не може да бъде простено. Никога!

– За отмъщение ли жадуваш? – обезпокоен я попита той.
– Не, няма да отмъщавам. Аз съм над това.
– Тогава искаш сурово наказание?
– Не знам какво наказание би било достатъчно.
– Рано или късно всички плащат за своите решения. Но всички плащат… – тихо каза Ангела.
– Да, знам.
– Тогава прости! Махни този товар от себе си. Сега си далече от хората, които са те наранили.
– Не. Не мога. И не искам. Няма прошка за тях.
– Добре, твоя работа, – въздъхна Ангелът. – И къде смяташ да пазиш обидата си?
– Тук и тук. – докосна тя сърцето и главата си.
– Моля те, внимавай много, – каза той – Отровата на обидата е много опасна. Може да се превърне в камък, който да те завлече към дъното. Може и да възпламени гняв, който изгаря всичко наоколо.
– Това е Камъкът на паметта и благородният Гняв – прекъсна го тя. – Но те са на моя страна.

И обидата се заселила точно там, където тя посочила – в главата и в сърцето й.
Тя била млада и здрава, изградила живота си, омъжила се, родила деца, създала приятелства. Понякога се обиждала и на тях, но прощавала за важните неща. Понякога се сърдела и се ядосвала, тогава пък те прощавали на нея. Имало от всичко по малко в живота й, но тя се опитвала да не си спомня за голямата обида в живота си.

Минали много години. И тя отново чула ненавистната дума „прости“.

– Мъжът ми ме предаде. С децата постоянно имаме търкания. И парите не ме обичат… Какво да правя? – попитала възрастния психолог.
Той внимателно я изслушал, но през цялото време я разпитвал за детството й. Това не й харесало и тя непрекъснато се опитвала да насочва разговора в сегашното време, но той отново се връщал към детските й години. Тя се чувствала така сякаш психологът се разхожда из най-затънтените ъгълчета на паметта й, опитвайки са измъкне оттам дългогодишната обида.
И се съпротивлявала. Но така или иначе той видял всичко.

– Трябва да се пречистите, – заговорил той. – Вашите обиди са се размножили. Върху тях са се натрупали нови и нови обиди – като полипи на коралов риф. И този риф е станал препятствие на пътя на потоците от жизнена енергия. Затова вие имате и лични, и финансови проблеми. Този риф има остри краища, които нараняват нежната ви душа. А вътре в него са се настанили и оплели най-различни емоции, които отравят кръвта ви…
– Да, и аз имам такова усещане. Отвреме навреме съм много нервна, изпадам в депресия и дори понякога ми се иска да умра… Добре, трябва да се пречистя. А как?
– Простете за първата, главната обида, – посъветвал я психологът. – Ако изчезне фундаментът, и кораловият риф ще се натроши.
– За нищо на света! – възкликнала тя. – Тази обида е напълно справедлива. От всичко, което се случи, аз имам право да бъда обидена!
– Какво искате вие – да сте права или да сте щастлива? – попитал психологът.

Но жената не му отговорила. Просто станала и си тръгнала, взимайки със себе си и своя коралов риф.

Минали още няколко години. Жената отново била на преглед, само че този път при лекар.

Лекарят разглеждал снимките и изследванията, смръщил се и прехапал устни.
– Докторе, защо мълчите? – не издържала тя.
– Имате ли роднини? – попитал лекарят.
– Родителите ми починаха, с мъжа ми сме в развод. Имам деца и внуци. Но защо са ви моите роднини?

– Вижте, вие имате тумор в главата. – и лекарят й показал на снимката. – И съдейки по изследванията, туморът не е добър. Това обяснява постоянното ви главоболие, безсънието и бързото изморяване. Най-лошото при такива нови образувания е, че растат много бързо.
– Значи сега трябва да се оперирам, така ли? – попитала тя, изтръпнала от ужасно предчувствие.

Лекарят се смръщил още повече:
– Ето кардиограмите ви за последните години. Сърцето ви е много слабо. Сякаш е притиснато от всички страни и не може да работи с пълен капацитет. Може и да не издържи операцията. Затова най-напред трябва да излекуваме сърцето. А после…
Той не довършил изречението, но жената разбрала, че „после“ може и да няма. Или сърцето няма да издържи, или туморът ще я довърши.
– Между другото, кръвните ви показатели също са лоши. Ще ви предпиша лекарства. – продължил лекарят. – Но и вие трябва да си помогнете сама. Трябва да приведете организма си в относителен ред и заедно с това морално да се подготвите за операцията.
– Но как?
– Положителни емоции, топли отношения, общуване с близки хора. В края на краищата може и да се влюбите. Извадете старите албуми със снимки, спомнете си щастливото детство…

Жената се усмихнала насила.

– Опитайте се да простите на всички, особено на родителите си, – неочаквано казал лекарят. – Това много облекчава душата. Имал съм такива случаи, когато прошката е правила чудеса.
– Нима? – иронично попитала тя.
– Знаете ли, в медицината има много помощни инструменти. Прошката също може да бъде лекарство. При това безплатно и без рецепта.

Да простиш или да умреш? Да умреш, но да не простиш? Когато изборът е вече въпрос на живот и смърт, трябва само да решиш в каква посока да гледаш.

Главата я болеше. Сърцето я стягаше.
„Къде смяташ да пазиш обидата си? Тук и тук.“ – спомни си тя.
Сега точно там я болеше. Обидата се беше разпростряла навсякъде. Но искаше още и още. Тя искаше да притисне стопанката си и да завладее цялото й тяло. Глупавата обида не разбираше, че тялото няма да издържи и ще умре.

И тя си спомни за главните виновници от детството си – майка й и баща й, които през цялото време или работеха, или се караха. Нищо не помогна – нито шестиците и грамотите в училище, нито изпълнението на всичките им изисквания, нито протестите и дори бунтът. А после се разделиха и всеки създаде ново семейство. Където се оказа, че няма място за нея. На 16 години я изпратиха в техникум в друг гард. Връчиха й билет, един куфар с дрехи и малко пари.
Тогава тя изведнъж порасна. И реши: „Никога няма да им го простя!“
Тя носеше тази обида през целия си живот и се закле, че тази обида ще умре заедно с нея. Както изглеждаше, май така и щеше да стане…

Но тя имаше деца, имаше внуци… и онзи вдовец от работата, който неумело се опитваше да я ухажва.
Не искаше да умре! Рано беше да умира!

„Трябва да простя! – реши тя. – Поне да пробвам…“

– Родители, прощавам ви за всичко, – неуверено каза тя. Думите й прозвучаха жалко и неубедително.
Тогава тя взе лист хартия и написа:
Уважаеми родители! Скъпи родители! Повече няма да ви се сърдя. Прощавам ви за всичко.

Усети горчивина в устата. Сърцето й се сви, а главата я заболя още повече. Но тя стисна химикалката още по-здраво и продължи да пише:
Прощавам ви. Прощавам ви.

Никакво облекчение. Усети само леко раздразнение.

– Не така, – прошепна й Ангелът. – Реката винаги тече в една посока. Те са по-стари. Ти си младата. Те са били преди теб, ти си след тях. Те са те родили, те са ти дали възможността да се появиш на този свят. Бъди благодарна за това!
– Аз съм благодарна. – произнесе жената. – И наистина много ми се иска да им простя.
– Децата нямат право да съдят родителите си. Родителите не прощават. От тях се иска прошка.
– За какво? Нима аз съм им направила нещо лошо?
– Ти си направила зло на самата себе си. Защо държа тази обида толкова дълго в себе си? Защо непрекъснато те боли главата? Какъв камък носиш в сърцето си? Какво трови кръвта ти? Защо животът ти не тече като пълноводна река, а се процежда като пресъхнал ручей? За какво се бориш – за правдата си или за здравето си?
– Нима всичко това е заради тази обида към родителите ми? Това ли е, което ме разболя?
– Аз те предупреждавах – напомни й Ангелът. – Ние винаги предупреждаваме – не трупайте обиди, не ги носете, не се тровете с тях… Но ако човек направи своя избор в полза на обидата, ние нямаме право да се месим. А когато направи избор в полза на прошката – тогава сме длъжни да помогнем.

– Все още ли мога да разруша този коралов риф? Или вече е късно?
– Никога не е късно да опиташ. – меко каза Ангелът.
– Но те вече са мъртви! Как да им поискам прошка сега?
– Ти поискай прошка. Те може да те чуят. Може и да не те чуят. Но в края на краищата, ти го правиш за себе си.
– Мили родители, – започна тя. – Простете ми, моля ви, за това, че… Изобщо простете ми за всичко.

Тя говори известно време, после замълча и се заслуша в себе си. Никакво чудо не се случи – сърцето я стяга, главата я боли. Никакви особени чувства. Всичко си е както преди.

– Аз самата не си вярвам, – призна си тя. – Минаха толкова години…
– Опитай по друг начин, – посъветва я Ангелът отново. – Превърни се отново в дете.
– Но как?
– Коленичи… и се обърни към тях, както в детството: Мамо, татко…

Жената се поколеба за миг и се отпусна на коленете си. Събра ръцете си, обърна поглед нагоре и произнесе: „Мамо, татко…“ Очите й бяха широко отворени и неусетно се напълниха със сълзи. „Мамо, татко… аз съм… вашето момиче… простете ми…. простете ми!“

Тя се разтресе в ридания и сълзите рукнаха от очите й като река. А тя повтаряше и повтаряше: „Простете ми… Простете ми… Моля ви, простете ми… Нямах право да ви съдя. Мамо, татко…“

Мина доста време преди да секнат сълзите й. Омаломощена, тя стоеше на пода.
– Как си сега? – попита я Ангелът.
– Не знам… не разбирам. Чувствам се напълно празна. – отговори тя.
– Прави това всеки ден в продължение на 40 дни, – каза Ангелът. – Като курс на лечение. Като химиотерапия. Или, ако искаш, вместо химиотерапия.

– Да, да… Ще го направя. 40 дни…

В гърдите й нещо пулсираше, през тялото й сякаш премина огнена вълна. Може би това бяха отломките от кораловия риф…
За пръв път от много, много време, просто без причина, главата не я болеше.

Автор: Ирина Семина (Елфика)  elfikarussian.ru
Превод: Gnezdoto

С обич: ЧУДО

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]  

ОРИЗЕНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО – начало

Преди няколко години се появиха изследвания на японски учени за паметта на водата и силата на думите върху нейната структура, които се превърнаха в истинска сензация. Не е изключено и вие да сте се натъквали на тях. В тях бяха проведени различни експерименти, които се опитваха да докажат, че положителни думи, мисли, музика и отношение могат да повлияят благотворно на водата, а отрицателните – да доведат до разрушаване на структурата. Като организми, съставени предимно от вода, ние, хората, сме също така подвластни на тази зависимост.

Един от проведените експерименти от д-р Масару Емото беше с ориз. В него се разглеждат три чаши с варен ориз. На първата се казва всеки ден „Благодаря“, на втората – „Ти си идиот“, а на третата не й се обръща внимание. Накрая оризът в първата чаша ферментира и издава приятен аромат, във втората почернява, а в третата – плесенясва. Това навежда изследователите на мисълта, че най-голяма вреда носи пренебрежението, особено що се отнася до децата.

Експеримент на д-р Масару Емото

Както и да е, не оригиналното изследване беше това, което вдъхнови  ОРИЗЕНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО, а ето това изображение, направено от Мартин Янков – едно напълно „случайно“ момче, решило да провери от първа ръка какво ще стане.

Оризов експеримент - Мартин Янков

Оризов експеримент – Мартин Янков

Тази снимка, заедно с нейното обяснение, достигна до мен през Силата на Думите, направи ми силно впечатление и моментално реших да я споделя… заедно с полу-майтапа

„Дали пък да не проверим какво ще стане? :)“

Не щеш ли, „напълно случайно“ един Ангел-вдъхновител видя споделената снимка и написа коментар, в който каза:

„Давай!“

и аз на свой ред си рекох:

„Верно пък, що да не опитам???“   

И така… се роди ОРИЗЕНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО.

Работя с 3 буркана ориз, единият от които е „скапаняк“, другият е „истинско ЧУДО“, а третият си е просто от мед и няма допълнителни етикети. Всеки ден в рамките на 30 дни на „добрия“ ориз ще му се обяснявам в любов (хм, това е смущаващо!) и ще му пускам някакви мелодични и позитивни песни, „лошият“ ще става жертва на обиди, псувни, злоба, негативно отношение и агресивна музика (това признавам, че ми е доста сложно, защото не се чувствам комфортно да се държа гадно, пък било то и с ориз), а третият ще си седи мирно и кротко в шкафа, без да го обезпокоявам, освен за профилактичен преглед. 

Нищо не разбирам от необходимите условия за гнилостни процеси, така че залепих етикетите по напълно случаен принцип, без дори да броя на онче-бонче. Пределно ясно ми е, че напълно неутрални, идентични и стерилни условия няма как да докарам, но пък и не претендирам за някаква научност.

Интересно ми е дали ще се получи разлика в резултатите, наблюдавани от колегите експериментатори досега, или ще получа същото – „добрият“ ориз да се запази, пък „лошият“ да се развали.

Всеки ден публикувам на страницата на ОРИЗЕНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО във Фейсбук снимки на бурканите, песните с текстовете, както и всякакви новини по темата.

Присъединете се и вие – харесайте страничката и нека заедно следим какво ще се случи през 30-те дни на това вълнуващо приключение! :)

 

Оризено: МЕГ

Предизвикателство: ЧУДО :)

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

 

Save

Пратениците на Ангела

„Пътят, който е в теб самият“ беше една от тези „случайности“, които сами се появяват най-неочаквано, сякаш по собствена воля, без да ги търсиш и без дори да подозираш за тяхното съществуване.

Тази прекрасна притча е сътворена от чудесния Иван Станчев, с когото се запознах във връзка с визуализациите към музиката на сина му Стенли Станчев, а след това нещата се случиха напълно спонтанно и с лекота, като от самосебе си. Съвсем наскоро имах честта и удоволствието да  се срещна лично с Иван и очарователната му съпруга Роси.

Много мога да разкажа по въпроса, но за да направим дългата история къса, ще кажа бегло няколко думи за книгата. Книжното тяло е прекрасно оформено и носи това усещане за специалност, което подобава на самия текст. Той от своя страна е такъв: многопластов, чете се на един дъх, всеки път откриваш нещо ново; като фабула напомня както за „Малкият Принц“, така и за „Алхимикът“ на Пауло Коелю, а езикът е толкова въздействащ, че можеш не само да си представиш, но и почти да докоснеш всяка картина от описанието, да усетиш как песъчинките се процеждат измежду пръстите ти, а Пясъците на Времето те затрупват в своята необятност…

Публикувам една от притчите, които се срещат в нея, а коментарите относно поуките ще запазя за мен – в крайна сметка всеки може да открие своята Истина в самия себе си, и това е смисълът на Пътя…

И държа да отбележа: това НЕ Е реклама, а най-искрена препоръка!

– Мег

 

В далечна северна страна, сред гори и блата, живял един праведен човек, който силно вярвал в Бога. Той рисувал във въображението си картини от небесните селения, една от друга по-прекрасни, но не забелязвал света около себе си.

Веднъж, по невнимание попаднал в тресавище и започнал да потъва. Събрал молитвено ръце и затворил очи:

„Толкова съм ти предан, Господи! Моля Те, избави ме от тази беда!“

Бързи облаци ту закривали, ту пропускали слънцето. Човекът усещал върху клепачите си топлината на лъчите му, и вече си представял как по тях слиза Ангел с големи бели криле, ефирен като сън, как протяга божествена десница и го спасява…

Бил затънал до колене в лепкавата тиня, когато край тресавището минал коминочистач, който се връщал от работа. Видял потъващия и се провикнал:

„Ей, човече! Ето, поеми моето въже! Хвани се за него! Аз ще те изтегля!“

Праведникът отворил едното си око, погледнал опърпания, омазан в сажди човек, и отвърнал:

„Махни се от мене, Сатана! На мен Бог ще ми помогне!“

И продължил да се моли в себе си:

„Господи, знам, че си по-могъщ от всяка зла сила, моля Те, избави ме!“

А коминочистачът прибрал въжето и си тръгнал обиден.

Тинята стигала вече до гърдите на праведника, когато по пътеката се задал дървар с магарето си, което тътрело окастрени вършини. Засуетил се дърварят, измъкнал най-дългата и я хвърлил към потъващия:

„Хвани се за вършината, аз ще те издърпам!“ – викал той.

Праведникът отворил другото си око, погледнал обезумелия от притеснение човек и рекъл:

„Върви си по пътя, човече! Не ми пречи да се моля! Господ ще прати Ангели да ме спасят.“

Накрая тресавището го погълнало…

И тогава се явил Архангелът.

„Толкова те молих да ми помогнеш! – скръбно казъл човекът – Защо ме остави да умра?“

„Между нашия и видимия свят има преграда, която не мога да премина без човешко тяло – отвърнал Архангелът. – Затова пратих двама да те спасят, ала ти не прие помощта ми. Сега ми остава само да те отведа…“

 

Самата книга в луксозно подаръчно издание можете да закупите тук или в магазина на издателство Кибеа. 

 

Притча: Иван Станчев

Прие: МЕГ

Прати: ЧУДО

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]

 

 

Името на Ангела

Едно бебе попитало Бог:

– Казват ми, че утре ще ме пратиш на Земята,  но как ще мога да живея, след като съм толкова малко и безпомощно?

Бог го успокоил:

– Твоят Ангел ще те чака и ще се грижи за теб.

Детето продължило да пита:

– Но кажи ми, тук на Небето не трябва нищо да правя, освен да пея, да се усмихвам и да бъда щастливо!

Бог рекъл:

– Твоят Ангел ще пее за теб и ще се усмихва на теб. И ти ще усещаш любовта на Ангела си и ще бъдеш много щастливо.

Отново детето запитало:

– Но как ще мога да разбирам, когато хората ми говорят, а аз не знам езика?

Господ отвърнал:

– Твоят Ангел ще ти казва най-красивите и сладки думи, които някога ще чуеш, и с много търпение и грижа ще те научи как да говориш.

– А какво ще трябва да правя, когато искам да говоря с Теб?

Бог рекъл:

– Твоят Ангел ще постави ръцете ти една до друга и ще те научи да се молиш.

– Кой ще ме пази?

Бог казал:

– Твоят Ангел ще те защитава дори, ако това значи да рискува своя собствен живот.

– Но аз винаги ще тъгувам, защото няма да мога да Те виждам повече!

Господ отвърнал:

– Твоят Ангел ще те научи как да се върнеш при Мен, макар че аз винаги ще бъда до теб!

В този момент на Небето царял мир, но гласовете от Земята вече се чували. Детето припряно запитало:

– Господи, ако вече трябва да тръгвам, моля Те, кажи ми името на моя Ангел!

С усмивка Бог отговорил:

– Ти ще я наричаш просто „Мамо“…

 

Автор: НЕИЗВЕСТЕН

Превод: МЕГ

С ангелска усмивка: ЧУДО

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]

Ангел зад гърба ти

Срещнал веднъж един човек ангел. Оплакал му се:

– Ангеле, моят ден е отвратиелен, нямам късмет, криво ми е, всички ме пренебрегват, никой не ме обича, постоянно някой ме прецаква, времето и то е едно никакво… и дрехите ми са стари… абе, животът ми е черен та черен…
– Така ли? – очудил е ангелът. – Аз помислих, че това са твоите желания, тъй като ти постоянно мислиш за тях. Аз чувам мислите ти и ти пращам винаги онова, което желаеш.
Човекът се сепнал и дума не можел да обели. Ангелът продължил:
– Затова да те питам нещо: Искаш ли животът ти да се промени и на твоята улица да изгрее слънце? Добре, чух отговорът ти.
(човекът изкрещял наум „ДА!“) Продължете да четете Ангел зад гърба ти