Вторият ми син, Крум е постоянно гладен. Той е на почти 3г. И има повече от една, понякога, междинна закуска. Вчера след следобедния сън пожела: – Мамо, аз съм гуадин, искам нещу на идъъъъ… Нямах готово. Бързо го попитах: – Искаш ли да ти направя сосче, в което да топкаш бисквитки? И понеже го знам, че обича очакванията ми за положителн отговор се оправдаха на 100%. Continue Reading…
(Commenting: OFF)

Ядеше ми се нещо сладко (отново), но ми се искаше да е със сини сливи, че ми омръзна вкусът на банан в сладкишите, които правех до сега. По закона за привличането – изведнъж пред погледа ми – рецепта каквато искам – За кексчета със сини сливи без захар и без брашно. Купих от големите, кръглите сини сливи, защото първи ми се изпречиха пред погледа в магазина.
Вече имах и нова силиконова форма за кексчета – как да я осатвя празна? Continue Reading…
(Commenting: OFF)

Ето поредната рецепта за закуска (или не), която става за минути и се излапва за секунди. Сладките и любими скалички (тук направени като топчета), но в здравословен вариант. По-късно направени и като скалички във вариант с тиква. 

Сладка топчеста не-закуска ;)

Continue Reading…
(Commenting: OFF)

– Защо готвиш на око? – ме питат вътрешните ми гласове ( а сигурно и някои хора наум). – Защо, все променяш рецептата и едно с едно едвам можеш да повториш. Не те ли е страх от провал? Ами ако не стане? Ако не се хареса? – продължават те. – Така ми харесва – отговарям си им аз.  – Правя нещата на око – докато ми хареса.
Добавям съставки по усмотрение и усет. Ето, например днес  – един бананов кекс от нямане какво да закусвам.
Continue Reading…
(Commenting: OFF)

Преди няколко месеца намерих група от хора, които осъзнато се хранят по-добре, по-здравословно и с удоволствие. Някои го комбинират с тренировки, а други (като мен) без. Днес изпитах истинско удовлетворение и радост, че и аз съм избрала лека по лека да сменя начина на хранене. То върви ръка за ръка и с начина на мислене, но това е тема за друга публикация. Ето какво публикувах там:

Най-вкусният ми кекс до сега!

И когато 9 годишният ти син, придирчив към храни като цяло, ти каже: “Еййй, много е вкусно, много добре ти се е получило, мамо! Печелиш Мастър Шеф 2016-та! Дай пет!”, ти ства благо. Благо-Дарно ти става и се усмихваш доволно. Толкова хубави рецепти намерих тук и започнах леко полеко да ги предлагам на всички удома. Все още подреждането на красиви трапези ми убягва, че нямам търпение да се изяде приготвеното, но все пак… се получава. Е, не всичко се харесва, но повечето “изчанчени” неща вече са нормални и се хапват с кеф. Такива разни кексове с извара без брашно и захар най-вече ме радват, че се приемат. И ми запълват всякакви липси на “нормален” кекс и сладко. Другото не ми се яде. Сега дори roobar-a не ме изкушва. Точно тук идва музикалният фон “Welcome to the oooother siiiiide”. Хубаво е. Много е хубаво. Лека полека хранителният режим се превръща в начин на живот. Благодаря ня Марти (бел. ред. от Свой Избор) за него и насоките и благодаря на групата тук (бел. ред. на Инес Субашка), която толкова много зарежда с хубави снимки и фецки рецепти. А! Ето я и рецептата за туй кексово-торетно-нещо:
Continue Reading…
(Commenting: OFF)