Архив за етитет: благородство

Направеното от теб ще се върне към теб

Още една история, която доказва, че когато ти сторят добро, най-доброто, което можеш да сториш, е да предадеш доброто нататък.

БЛАГОДАРЯ!

– Мег

 

B нaчaлoтo нa 20-ти вeĸ eдин шoтлaндcĸи фepмep ce пpибиpaл ĸъм ĸъщи. Mинaвaйĸи пoĸpaй eднo блaтo, тoй извeднъж чyл виĸ зa пoмoщ. Фepмepът ce зaвтeĸъл ĸъм глaca и видял eднo мoмчe, което се oпитвaло дa излeзe oт тpecaвищeтo. Фepмepът бъpзo oтcяĸъл дeбeлa пpъчĸa, внимaтeлнo ce пpиближил и пpoтeгнaл ĸлoнa нa пoтъвaщия.

Koгaтo мoмчeтo излязлo, тo дългo вpeмe нe мoжeлo дa cпpe cълзитe cи, цялoтo тpeпepeлo.

– Дa oтидeм вĸъщи, – ĸaзaл фepмepът. – Tpябвa дa ce ycпoĸoиш и cтoплиш.

– He, нe, – пoĸлaтилo глaвa мoмчeтo. – Бaщa ми мe чaĸa. Cигypнo вeчe e мнoгo пpитecнeн.

Moмчeтo пoблaгoдapилo нa cвoя cпacитeл и избягaлo… A нa cyтpинтa фepмepът видял, чe ĸъм ĸъщaтa мy идвa ĸapeтa, впpeгнaтa c пopoдиcти ĸoнe. Oт ĸapeтaтa cлязъл дoбpe oблeчeн джeнтълмeн и пoпитaл:

– Bиe ли cтe cпacили вчepa живoтa нa мoя cин?

– Дa, aз, – oтвъpнaл фepмepът.

– Kaĸвo ви дължa?

– He мe oбиждaйтe, гocпoдинe. Hищo нe ми дължитe. Πocтъпиx тaĸa, ĸaĸтo би пocтъпил вceĸи нopмaлeн чoвeĸ.

– He, aз нe мoгa дa ocтaвя пpocтo тaĸa нeщaтa, зaщoтo мoят cин ми e мнoгo cĸъп. – Kaжeтe няĸaĸвa cyмa, – нacтoявaл пoceтитeлят.

– He иcĸaм пoвeчe дa гoвopя нa тaзи тeмa. Дoвиждaнe.

Фepмepът ce oбъpнaл, зa дa cи тpъгнe. И в тoзи мoмeнт нa вepaндaтa ce пoĸaзaл нeгoвият cин.

– Toвa вaшият cин ли e? – пoпитaл гocтът.

– Дa, – c гopдocт oтвъpнaл фepмepът, пoгaлвaйĸи мoмчeтo пo глaвaтa.

– Heĸa нaпpaвим тaĸa. Aз щe взeмa cинa Ви cъc ceбe cи в Лoндoн и щe плaтя oбpaзoвaниeтo мy. Aĸo тoй e тoлĸoвa блaгopoдeн, ĸoлĸoтo бaщa cи, тoгaвa нитo Виe, нитo aз щe cъжaлявaмe зa тoвa peшeниe.

Mинaли няĸoлĸo гoдини. Cинът нa фepмepa зaвъpшил yчилищe, пocлe мeдицинcĸи yнивepcитeт и нe cлeд дългo имeтo мy cтaнaлo cвeтoвнo извecтнo ĸaтo имeтo нa чoвeĸa, ĸoйтo oтĸpил пeницилинa. Heгoвoтo имe e Aлeĸcaндъp Флeминг.

Πpeди caмaтa вoйнa в eднa oт лoндoнcĸитe ĸлиниĸи пocтъпил c тeжĸo фopмa нa възпaлeниe нa бeлитe дpoбoвe cинът нa caмия джeнтълмeн. Kaĸ миcлитe, ĸaĸвo cпacилo живoтa мy тoзи път? Дa, пeницилинът oтĸpит oт Aлeĸcaндъp Флeминг.

Имeтo нa щeдpият джeнтълмeн, ĸoйтo дaл oбpaзoвaниe нa Флeминг, билo Paндoлф Чъpчил. A нa cинa мy – Уинcтън Чъpчил, ĸoйтo пo-ĸъcнo cтaвa и миниcтъp-пpeдceдaтeл нa Aнглия.

Moжe би имeннo тeзи cъбития cи e cпoмнил Уинcтън Чъpчил, ĸaзвaйĸи:

„Haпpaвeнoтo oт тeб щe ce въpнe ĸъм тeб“

 

Направеното добро: ТУК

Се връща към: ЧУДО

 

Подобни публикации:

 [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

Искра надежда

 

Тук, в ЧУДО, все повече се натъкваме „случайно“ на такива истории, споделени от приятели, които си струва да стигнат до повече хора, за да покажат, че доброто все още съществува и рано или късно бива възнаградено. 

Затова и решихме да ги съберем в отделна категория, която да озаглавим…

Предай нататък!

Тази е споделена от Виктор Чо, а сега е ТВОЙ ред! Предай нататък!

– Мег

 

Повлиян от едно социално-експериментално клипче, реших да видя дали добротата съществува и по нашите скромни Софийски улички (споделям линк на клипчето по-долу).


БабатаТа какво реших да направя: тази баба редовно седи и проси на бул. Мадрид, точно до Фантастико. Тя не е нито инвалид, нито бездомна. Просто от това, което ми разказа тя, така се е случило в живота й, че е получила 2 инсулта, парите свършили, загубила е дома си, а сега живее с огромното си семейство в 1 апартамент под наем. Проси, за да си купува лекарства и храна. Не измисля развинтени истории, просто споделя тежкия си живот.

Та тази вечер реших да си направя собствен експеримент, както казах – повлиян от клипчето. Като се прибирах, минах и се доближих до нея, наведох се и я помолих за 50-60 стотинки за студена вода, защото ми е много лошо и нямам и 1 стотинка. Направих това с единствената идея да видя дали човек, който няма нищо, ще даде на непознато, много добре облечено момче, малкото пари, които е изпросила.

Тъжно й беше, че няма много, но посегна към джоба си и ми извади една шепа стотинки. Имаше около 1 лев и нещо. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ какво ми каза:

“Ето, колко ти трябват, вземи.“ !

Не ми ги брои, не се стискаше,а беше готова да даде всичките си стотинки! Взех 50, благодарих й много и отидох до Фантастико, което е на 2 метра от нея. Напазарувах айрян, хляб, лютеница, кренвирши, сирене и други типични неща за една българска маса. Върнах се при нея, благодарих й много, казах й защо направих това, дадох й напазаруваното, както и едни 4 лв. от рестото, и си поговорихме 2-3 минути. Разпитвах я и не усетих нито 1 лъжа в думите й.

Човек, който няма нищо, ще даде повече, отколкото този, който има всичко!!! Все още има добри хора!

Улиците ни за съжаление са пълни с фалшиви, преструващи се и мързеливи хора, които просят,защото не им се работи. Оттам доверието ни отдавна е изчезнало и даже не се замисляме да оставим 20 стотинки,които са ни останали след кафето, на някой просяк, защото си мислим, че със събраното ще отиде да се напие.

Незначително за другите, но за мен беше малка искра надежда, че добротата съществува навсякъде!
Изгледайте клипчето, което така ми повлия и  може да промени мисленето на някои хора.

Както направи и с мен!

 

Автор: Виктор Чо

Предаде нататък: ЧУДО

 

Подобни статии:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]

 

Save

Всичко, от което имаш нужда, е сърце!

Приказка за бодър ден по действителен случай. Както съм я прочела – така я пускам. От Йордан Динов.

Приятен ден!

– Ан

И така, велики неща тази година. Преди няколко дни. Басейна Спартак, всеки си разпуска. По едно време едно от момичетата от групата ми по плуване стъпила на криво, като на майтап целия крак син. Викам си няма начин, пил съм, качваме се на едно такси и в Пирогов.

Пред травматологията седим аз и тя и поне още 30 човека, не му се вижда края. Оставям я и отивам да ни взема по кафе. Пред кафето ме пресреща жена, уж добре облечена моли да й взема нещо за ядене, че нямала пари. Взимам й аз нещо за ядене и си мисля дано не съм я преценил погрешно и тръгвам към Пирогов обратно.

Тъкмо излизам от кафето и пред кафето бременно момиче държащо се за корема. Аз нали й казвам дали мога да й помогна а тя:  ,,Изтекоха ми водите, раждам”. Викам си Е НЯМА ТАКЪВ НАЧИН! Качваме се на такси, викам си поне Майчин дом е близко тука няма проблеми. Влизаме нали, поемат си я лекарите. След 15 мин. идва сестра уж лични данни да ми вземе и ми казва ,,Докарахте жена си точно на време, от Вас ще стане чудесен баща“. Както и да е, обяснявам че не съм бащата и недоразумението. Тръгвам да си вадя личната карта и портмонето ми го няма. Лична карта, пари, книжки, дебитни, кредитни карти, целия ми живот го няма.

И така…тръгвам си обратно към Пирогов да взема девойката, която оставих и по пътя си мисля за всичко което съм изгубил. Почти ми побеля косата. Влизам в Пирогов, момичето са я превързали, всичко е на 6. Излизаме и тъкмо минаваме покрай кафето от което пазарувах. а отвътре излиза жената на която взех ядене и ми подава портмонето, казва че там съм го изръсил. Аз седя 20 секунди и не мога да повярвам какво се случва, а тя ми казва:,,Благодаря ти че не ме подмина като всички останали”..

И така, мили хора, бъдете предимно хора и не забравяйте ЧОВЕШКОТО в душите си. Сигурен съм че на който му се случват такива неща, ме разбира перфектно. Това е живота, падаме, ставаме, но рано или късно винаги имаме нужда от някой който да е до нас за да ни подаде ръка в трудния момент. Не забравяйте, да предавате нататък всеки път и че не е нужно да си нещо повече от останалите за да си постъпваш правилно в живота. Всичко от което имаш нужда е сърце!

 

Автор: Йордан Динов

Предаде нататък: ЧУДО

 

Подобни статии:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]