Архив за етитет: благословия

Животът ми е…Благодарност

Прекрасно е да настроиш мислите си на по-високи честоти и да намираш постоянно за какво да благодариш. То е някак увличащо, забелязали ли сте?

Ставаш сутрин с усмивка и искрена благодарност, че си успял/а да поспиш малко повече. Поглеждаш се в огледалото и ле-е-е-еко подпухналите очи от хубав сън са красиви. Приятно ти е.

Правиш с лекота закуска. И ти е добре.

Пиеш капучино, направено с машината, която ти напомня на твоя любим. И благодариш.

Имаш всичко това. Казваш си: „Животът ми е прекрасен! Наистина е такъв! Имам толкова много неща.“ Едните са материални. Другите – не са. По- и Най-важните всъщност не са.

В такъв момент си в хармония. В пълен баланс. Знаеш, че в този миг енергията, вибрацията на цялото ти същество е нависоко и няма кой да те бутне, да те свали по-надолу. Изпитваш истинска благодарност и чувстваш силата в себе си.

Без да се усетиш, докато вършиш разни други неща (отново с лекота) мислите ти препускат за всичко, което изпитваш благодарност. Имаш всичко. Ти си тук и сега. Дишаш. Имаш дом, вода, топла и мека постеля. Имаш подкрепата на твоите близки. Имаш прекрасни приятели (може да са малко, да се броят на едната ти ръка, но ги имаш). Имаш смеха, звънкия смях на децата, обичта на майка ти, баща ти (където и да са те са винаги с децата си).

И забелязали ли сте, че в такъв момент благодарността те тласка към добри дела? Макар и за малко, забравяш обидата, дори наполовина си простил на някого за нещото, което ти я е донесло. И олекотяваш душата си.

Всяко твое действие е съпроводено с една малка мисъл – малка, малка, ама много мощна – на благодарност. Поливаш цветята – благодариш за водата. За цветовете им, за аромата им. Благодариш за гледката, която имаш. Благодариш за всичко, което се изпречи пред погледа ти. И намираш смисъл в онова, което вчера те е подразнило и извадило извън равновесие. НаМИРаш сили да се усмихнеш и дори а се поСМЕЕШ от сърце на случката. И й казваш: „БлагоДаря ти, че ме научи на това и това.“ И продължаваш напред. Благодарността е завладяваща, заразяваща с истинската си искрица на благославяща светлина, мир и любов.

снимка на екрана на телефон 11:11<- Това е снимка на екрана на телефона ми, когато започнах да пиша всичко това. Направих и колаж, който може да се ползва за фон на всеки мобилен телефон. Има го по-долу.

 цветен фон за телефон с послание за живота
С дълбока благодарност и поздрав най-сърдечен,
АНгелина
п.п. Оригиналната публикация е в Крилати Приятели

 



 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

Save

Save

КАК СЕ ЧЕТЕ ПРИКАЗКА НА 2,8 ГОДИШНО

– Ще ми прочетеш ли тази книжка?

– Да.

– Прочети ми я.

– Добре де. И такааа. Грозното Патенце…

– Къде е?

– Ето го тук. Един ден…

– Какво е това?

– Яйце. Слушай сега. Един ден една…

– Къде е майка му?

– Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си…

– Това ли е майка му?

– Това е патицата, да.

– Какво е това?

– Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило…

– Има крака.

– Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото…

– Тук няма крака. Къде са му краката?

– Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата…

– Какво е това?

– Селянин. Той минал покрай патенцето…

– Не! Това е дядо Коледа!

– …!

– Какво е това?

– Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома.

– Къде?

– В тях!

– Тука ли?

– Да. Най-сетне то успяло…

– Защо спи?

– Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта…

– Какво е това?

– Грозното Патенце.

– Това не е грозно патенце!

– Красивите лебеди като малки са много грозни патенца.

– Не е грозно!

– Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди…

– Къде са фтиците?

– Ето ги лебедите Фтици.

– Това са лебеди!

– Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’

– Къде са лебедите?

– Ето ги лебедите.

– А това?

– И това е лебед.

– Лебед… Какво е това?

– Това е… пате някакво, летящо!

– Къде е грозното патенце?

– Аааа! (хвърля книгата и почва да гъделичка детето)

(Горното е стенографски запис от редово четене на приказка, непълен поради чести пристъпи на неистов кикот)

 

Източник на публикацията: ТУК

Прочете: ЧУДО :)

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

ОРИЗЕНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО – начало

Преди няколко години се появиха изследвания на японски учени за паметта на водата и силата на думите върху нейната структура, които се превърнаха в истинска сензация. Не е изключено и вие да сте се натъквали на тях. В тях бяха проведени различни експерименти, които се опитваха да докажат, че положителни думи, мисли, музика и отношение могат да повлияят благотворно на водата, а отрицателните – да доведат до разрушаване на структурата. Като организми, съставени предимно от вода, ние, хората, сме също така подвластни на тази зависимост.

Един от проведените експерименти от д-р Масару Емото беше с ориз. В него се разглеждат три чаши с варен ориз. На първата се казва всеки ден „Благодаря“, на втората – „Ти си идиот“, а на третата не й се обръща внимание. Накрая оризът в първата чаша ферментира и издава приятен аромат, във втората почернява, а в третата – плесенясва. Това навежда изследователите на мисълта, че най-голяма вреда носи пренебрежението, особено що се отнася до децата.

Експеримент на д-р Масару Емото

Както и да е, не оригиналното изследване беше това, което вдъхнови  ОРИЗЕНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО, а ето това изображение, направено от Мартин Янков – едно напълно „случайно“ момче, решило да провери от първа ръка какво ще стане.

Оризов експеримент - Мартин Янков

Оризов експеримент – Мартин Янков

Тази снимка, заедно с нейното обяснение, достигна до мен през Силата на Думите, направи ми силно впечатление и моментално реших да я споделя… заедно с полу-майтапа

„Дали пък да не проверим какво ще стане? :)“

Не щеш ли, „напълно случайно“ един Ангел-вдъхновител видя споделената снимка и написа коментар, в който каза:

„Давай!“

и аз на свой ред си рекох:

„Верно пък, що да не опитам???“   

И така… се роди ОРИЗЕНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО.

Работя с 3 буркана ориз, единият от които е „скапаняк“, другият е „истинско ЧУДО“, а третият си е просто от мед и няма допълнителни етикети. Всеки ден в рамките на 30 дни на „добрия“ ориз ще му се обяснявам в любов (хм, това е смущаващо!) и ще му пускам някакви мелодични и позитивни песни, „лошият“ ще става жертва на обиди, псувни, злоба, негативно отношение и агресивна музика (това признавам, че ми е доста сложно, защото не се чувствам комфортно да се държа гадно, пък било то и с ориз), а третият ще си седи мирно и кротко в шкафа, без да го обезпокоявам, освен за профилактичен преглед. 

Нищо не разбирам от необходимите условия за гнилостни процеси, така че залепих етикетите по напълно случаен принцип, без дори да броя на онче-бонче. Пределно ясно ми е, че напълно неутрални, идентични и стерилни условия няма как да докарам, но пък и не претендирам за някаква научност.

Интересно ми е дали ще се получи разлика в резултатите, наблюдавани от колегите експериментатори досега, или ще получа същото – „добрият“ ориз да се запази, пък „лошият“ да се развали.

Всеки ден публикувам на страницата на ОРИЗЕНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО във Фейсбук снимки на бурканите, песните с текстовете, както и всякакви новини по темата.

Присъединете се и вие – харесайте страничката и нека заедно следим какво ще се случи през 30-те дни на това вълнуващо приключение! :)

 

Оризено: МЕГ

Предизвикателство: ЧУДО :)

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

 

Save

Всичко, от което имаш нужда, е сърце!

Приказка за бодър ден по действителен случай. Както съм я прочела – така я пускам. От Йордан Динов.

Приятен ден!

– Ан

И така, велики неща тази година. Преди няколко дни. Басейна Спартак, всеки си разпуска. По едно време едно от момичетата от групата ми по плуване стъпила на криво, като на майтап целия крак син. Викам си няма начин, пил съм, качваме се на едно такси и в Пирогов.

Пред травматологията седим аз и тя и поне още 30 човека, не му се вижда края. Оставям я и отивам да ни взема по кафе. Пред кафето ме пресреща жена, уж добре облечена моли да й взема нещо за ядене, че нямала пари. Взимам й аз нещо за ядене и си мисля дано не съм я преценил погрешно и тръгвам към Пирогов обратно.

Тъкмо излизам от кафето и пред кафето бременно момиче държащо се за корема. Аз нали й казвам дали мога да й помогна а тя:  ,,Изтекоха ми водите, раждам”. Викам си Е НЯМА ТАКЪВ НАЧИН! Качваме се на такси, викам си поне Майчин дом е близко тука няма проблеми. Влизаме нали, поемат си я лекарите. След 15 мин. идва сестра уж лични данни да ми вземе и ми казва ,,Докарахте жена си точно на време, от Вас ще стане чудесен баща“. Както и да е, обяснявам че не съм бащата и недоразумението. Тръгвам да си вадя личната карта и портмонето ми го няма. Лична карта, пари, книжки, дебитни, кредитни карти, целия ми живот го няма.

И така…тръгвам си обратно към Пирогов да взема девойката, която оставих и по пътя си мисля за всичко което съм изгубил. Почти ми побеля косата. Влизам в Пирогов, момичето са я превързали, всичко е на 6. Излизаме и тъкмо минаваме покрай кафето от което пазарувах. а отвътре излиза жената на която взех ядене и ми подава портмонето, казва че там съм го изръсил. Аз седя 20 секунди и не мога да повярвам какво се случва, а тя ми казва:,,Благодаря ти че не ме подмина като всички останали”..

И така, мили хора, бъдете предимно хора и не забравяйте ЧОВЕШКОТО в душите си. Сигурен съм че на който му се случват такива неща, ме разбира перфектно. Това е живота, падаме, ставаме, но рано или късно винаги имаме нужда от някой който да е до нас за да ни подаде ръка в трудния момент. Не забравяйте, да предавате нататък всеки път и че не е нужно да си нещо повече от останалите за да си постъпваш правилно в живота. Всичко от което имаш нужда е сърце!

 

Автор: Йордан Динов

Предаде нататък: ЧУДО

 

Подобни статии:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]

19 признака, че се справяш по-добре, отколкото си мислиш!

Със сигурност ти се е случвало поне понякога да си мислиш за несгодите, които те спохождат или за това как нямаш късмет или „не те бива“. Истината обаче е, че в действителност ти  си доста по-добре от много хора по света!

Тук са изброени 19 признака, че се справяш по-добре, отколкото си мислиш:

  1. Жив си.
  2. Имаш възможност да гледаш изгрева и залеза.
  3. Можеш да чуеш чуруликането на птичките и шума на вълните.
  4. Можеш да се разхождаш, усещайки порива на вятъра в косите си и слънцето да гали кожата ти.
  5. Можеш да четеш.
  6. Опитвал си сладостта на шоколадов десерт.
  7. Не си легна гладен снощи.
  8. Тази сутрин се събуди с покрив над главата.
  9. Имаш избор от дрехи, които можеш да облечеш.
  10. Днес не си страхувал за живота си.
  11. Преодолял си значителни пречки, разбрал си урока и си оцелял.
  12. Често се тревожиш какво ще правиш с живота си – за семейство, за работата, за следващата стъпка и т.н. – което означава, че имаш амбиции, страст, посока, и свободата да вземаш сам решение.
  13. Живееш в страна, която защитава основните човешки права и свободата на личността.
  14. Умствено и физически здрав си – ако се разболееш днес ще се оправиш.
  15. Имаш близки и приятели, на които им липсваш и очакват с нетърпение следващата ви среща.
  16. Имаш си някой, с който да обсъдиш случки от хубавите отминали времена.
  17. Имаш достъп до чиста питейна вода.
  18. Имаш достъп до медицински услуги.
  19. Имаш достъп до интернет.

Видя ли? Много хора могат само да и мечтаят да са на твое място – затова винаги бъди благодарен за това, което имаш!

 

Източник: ФЕЙСБУКЪ
По-добре: ЧУДО

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]