Архив за етитет: деца

ТРИ техники за отключване на креативността

Защо е важна за нас креативността?

Една от причините са резултатите от различни проучвания, които показват, че креативността е едно от необходимите умения за постигането на успех в личен и професионален план през XXI век.

Най-общо казано креативността е свързана с:

  • достигането до значими за нас нови идеи в контекста на решаване на даден проблем;
  • ежедневие, изпълнено със спонтанно и творческо изразяване на себе си.

Продължете да четете ТРИ техники за отключване на креативността

Из дневниците на една майка

За децата и света през техните очи… За неподправеното въодушевление… За любопитството и откривателството… За искрената наслада от живота… За детето до нас… и в нас…
Продължете да четете Из дневниците на една майка

Иcĸaм дa мe пpeвъpнeш в тeлeвизop!

Учитeлĸa в eднo yчилищe вeднъж пocтaвилa зaдaчa нa yчeницитe дa нaпишaт зa дoмaшнo cъчинeниe нa тeмa „Kaĸвo иcĸaм oт Бoг дa cтopи зa мeн”.

Πpeглeждaйĸи дoмaшнитe yчитeлĸaтa ce зaчeлa в eднo, ĸoeтo я paзтъpcилo изĸлючитeлнo cилнo. B cъщия мoмeнт в cтaятa влязъл мъжът й и видял жeнaтa гopчивo дa плaчe.

– Kaĸвo cтaвa, cлyчилo ли ce e нeщo? – oзaдaчeн ce oбъpнaл ĸъм нeя тoй.

– Чeти, мoля тe, – oтгoвopилa тя, пoдaвaйĸи нa мъжa cи cъчинeниeтo, ĸoeтo тoлĸoвa я paзвълнyвaлo.

Гocпoди, днec тe мoля зa нeщo cпeциaлнo, пoнe зa ĸpaтĸo. Иcĸaм дa мe пpeвъpнeш в тeлeвизop! Иcĸaм дa мoгa дa зaeмa мяcтoтo мy. Иcĸa ми ce дa живeя, ĸaĸтo cи живee тeлeвизopът в нaшия дoм. Иcĸaм дa cи имaм cпeциaлнo и caмo мoe мяcтo, дa мoгa ĸaтo нeгo дa cъбиpaм oĸoлo ceбe cи цялoтo ceмeйcтвo. Иcĸaм вcичĸи дa мe cлyшaт в зaxлac бeз дa мe пpeĸъcвaт и дa нe зaдaвaт ни eдин въпpoc, дoĸaтo гoвopя. Иcĸaм дa cъм в цeнтъpa нa внимaниeтo. Иcĸaм вcичĸи дa ce зaнимaвaт c мeн тaĸa, ĸaĸтo гo пpaвят c тeлeвизopa, ĸoгaтo тoй cпpe дa paбoти дopи и зa миг. Иcĸaм дa мoгa пo cъщия нaчин дa бъдa в ĸoмпaниятa нa бaщa cи, ĸoгaтo тoй ce въpнe вĸъщи, дopи и дa e измopeн. Иcĸaм мaйĸa ми, ĸoгaтo e тъжнa и caмoтнa дa идвa пpи мeн, вмecтo дa мe избягвa. Иcĸaм пoняĸoгa, дopи и зa ĸpaтĸo, poдитeлитe ми дa ycпявaт дa ocтaвят вcичĸo, ĸoeтo пpaвят нacтpaнa и дa пpeĸapвaт мъничĸo oт вpeмeтo cи c мeн. Бoжe, тa aз дopи нe иcĸaм ниĸaĸ мнoгo… Aз caмo иcĸaм дa живeя, ĸaĸтo cи живee вceĸи eдин тeлeвизop.

– Toвa e ĸoшмap! Гopĸoтo мoмчe! – възĸлиĸнaл cъпpyгът нa yчитeлĸaтa. – Щo зa poдитeли ca тeзи xopa?!

Учитeлĸaтa cъc cълзи нa oчитe ĸaзaлa:

– Cъчинeниeтo e нa нaшия cин…

 

Видяно: ТУК

Телевизор: ЧУДО

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

Притча за майката и щастливите дни

Една млада жена току що тръгвала по пътя на своето майчинство. Вглеждала се в личицето на новороденото си дете и мислела:

„Колко ли ще продължи това щастие?”

А Ангелът, който стоял до нея, й отговорил:

„Пътят на майчинството е дълъг и труден. Ти ще се състариш, преди да стигнеш до края му. Но знай, краят ще бъде по-добър от началото”.

Но младата майка била щастлива и не можела даже да предположи какво може да е по-добро от тези прекрасни години. Тя играела с децата си и по пътя събирала цветя с тях, къпела ги в чистите потоци, слънцето светело. Майката танцувала с рожбите си и викала от радост:

„Нищо не може да е по-прекрасно от това щастливо време!”

Когато настъпила нощ и започнала буря, тъмният път пред тях не се виждал, а дечицата треперели от страх и студ. Майката ги прегърнала, притиснала ги близо до сърцето си и ги покрила с наметалото си… Децата казали:

„Мамо, нас не ни е страх от нищо, защото ти си с нас и нищо лошо не може да ни се случи”.

Настъпило утрото, те видели пред себе си една висока-висока планина и започнали да се изкачват, и се уморили… Майката също била уморена, но през цялото време говорела на децата си:

„Потърпете, още малко и ще стигнем там”.

Когато децата се изправили и стигнали до върха, те казали:

„Мамо, ние никога нямаше да успеем да направим това без теб!”

Като си легнали вечерта, майката погледнала към звездите и си казала:

„Това е по-добър ден от вчерашния, защото моите деца познаха силата на духа пред лицето на трудностите. Вчера им дадох храброст, а днес – сила.”

На следващия ден се появили странни облаци, които затъмнили цялата земя. Това били облаците на войната, ненавистта и злото. Децата търсели майка си в мрака, викали името й… а когато успели да се намерят едни други, майката им казала:

„Вдигнете очите си към Светлината!”

Погледнали децата и видели високо над тези облаци вечната слава на Вселената, и това ги извело от мрака.

Тази нощ майката си казала:

„Това е най-добрият ден от всички, тъй като показах на децата си пътя към Бог”.

Минавали дни, седмици, месеци и години… Майката остаряла, прегърбила се… Но децата й били високи, силни и умни, те смело вървели през живота си. Когато пътят станел прекалено стръмен и труден, те я вдигали на ръце и я носели, защото тя била лека като перце… Накрая, когато се изкачили горе в планината и вече без нея виждали, че пътищата стават светли, а златните врати за широко отворени.

И казала майката:

„Аз стигнах края на моя път. Сега вече наистина знам, че краят е по-добър от началото, защото виждам, че моите деца могат да вървят напред сами, а техните деца – след тях”.

И децата казали:

„Мамо, ти винаги ще бъдеш заедно с нас, даже когато преминеш през тези врати”.

Те стояли и наблюдавали как тя продължила да върви напред сама и как портите бавно се затворили след нея. Тогава казали:

„Сега ние не я виждаме, но тя все още е с нас. Майка като нашата е повече от памет. Тя завинаги е живо присъствие.“

Вашата майка е винаги с вас – тя е в шепота на листата, когато вървите по улицата; тя е в мириса вашите изпрани ризи и чаршафи; тя е прохладната ръка на челото ви, когато ви е зле.
Мама живее във вашия звънък смях и е малко невидимо кристалче във вашите сълзи.
Тя е онова място, където вие слизате от Небесата – вашия първи дом; и пак тя е картата, по която вие извървявате стъпка по стъпка пътя на своя живот.

Мама е вашата първа любов и вашата първа тъга, и нищо на света не може да ви раздели. Нито времето, нито мястото. Нито даже Смъртта.

 

Намерено в: ИНТЕРНЕТ

Завинаги: ЧУДО

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

 

КАК СЕ ЧЕТЕ ПРИКАЗКА НА 2,8 ГОДИШНО

– Ще ми прочетеш ли тази книжка?

– Да.

– Прочети ми я.

– Добре де. И такааа. Грозното Патенце…

– Къде е?

– Ето го тук. Един ден…

– Какво е това?

– Яйце. Слушай сега. Един ден една…

– Къде е майка му?

– Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си…

– Това ли е майка му?

– Това е патицата, да.

– Какво е това?

– Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило…

– Има крака.

– Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото…

– Тук няма крака. Къде са му краката?

– Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата…

– Какво е това?

– Селянин. Той минал покрай патенцето…

– Не! Това е дядо Коледа!

– …!

– Какво е това?

– Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома.

– Къде?

– В тях!

– Тука ли?

– Да. Най-сетне то успяло…

– Защо спи?

– Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта…

– Какво е това?

– Грозното Патенце.

– Това не е грозно патенце!

– Красивите лебеди като малки са много грозни патенца.

– Не е грозно!

– Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди…

– Къде са фтиците?

– Ето ги лебедите Фтици.

– Това са лебеди!

– Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’

– Къде са лебедите?

– Ето ги лебедите.

– А това?

– И това е лебед.

– Лебед… Какво е това?

– Това е… пате някакво, летящо!

– Къде е грозното патенце?

– Аааа! (хвърля книгата и почва да гъделичка детето)

(Горното е стенографски запис от редово четене на приказка, непълен поради чести пристъпи на неистов кикот)

 

Източник на публикацията: ТУК

Прочете: ЧУДО :)

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]