Когато Мария-Анна се роди, тя обичаше да се топли на светлината на слънцето. Тя простираше своите малки ръчички към светлината, която идваше през прозореца на нашето скромно жилище в Ефес, и издаваше звуци, много подобни като тези на нейните братя – делфините, които лудуваха и подскачаха в просторите.    Тя обичаше баща й да я вземе на покритата тераса, която гледаше към простора на Голямото море, блестящо в синьо и сребърно далеч долу. С търсещи очи и знаещо сърце, малките стада от делфини можеха да бъдат видяни да изпълняват своите акробатични танци. 
Continue Reading…
(Commenting: OFF)

15 август 2016 г.

В последните минути от деня на Богородица дойде молитва. Стоя си на балкона, съзерцавам луната, слушам песента на щурците… в далечината крачи силует. А мислите ми препускат. Да пиша ли… да не пиша ли. И грабнах компютъра. Казвам си – ще пиша, пък – каквото стане. Получи се това. Дано и на вас донесе онова облекчение и лекота, което донесе на мен. 

-Ан

Continue Reading…
(Commenting: OFF)

Продължаваме с избраните откъси от книгите на Моника Василева. Този път на фокус е „Дневник на необикновената жена”, станала и повод за създаването на фейсбук групата със същото име. На хартиен носител пък можете да я закупите тук  
Из „Дневник на необикновената жена” Моника Василева
  • Би било чудесно да прекарам живота си в отшелничество, което ще ме издигне до непознати висоти на духа, но в този живот избирам да съм Жена, която свети със собствена светлина тук, в напълно обикновения си живот – сред сметките за тока, замър­сения въздух, партитата с шампанско. Би било прекрасно да съм щастлива просто от факта, че имам чудесно семейство, работа и дом, но в този живот аз избирам да съм много повече от благодар­на, да съм търсеща и намираща жена, която всеки ден навлиза все по-навътре в себе си и сиянието й остава във вечността. Моята истина е точно там – между божественото всекидне­вие и празника на живота.
 
  • Ценителката на истинския живот няма как да се спаси от трафика на напрежението и задънените улици. Ценителката на истинския живот се е научила да маневрира умело из пътищата на съкровения си Аз. Тя знае как да презарежда резервоара на душата си, много преди да се е изпразнил, за да не се стига до големи катастрофи, когато вече нищо и никой нямат значение.
 
  • Защото няма по-велико творчество от творчеството на живота – да нарисуваш една картина отне­ма ден, месец, може дори и една година, но да обрисуваш живо­та си като произведение на изкуството изисква пълното ти присъствие през цялото време. Да сътвориш живота си, както се създава шедьовър, е най-висшето творчество, най-пипкавия майсторлък. Всички сме творци в изкуството на собствения си живот и носим истината още от деца, когато сме гледали с удивление на целия свят около нас.
 
  • Любовта е смисълът на човешката душа. Любовта ще идва и ще си отива, но всеки път завръщанията ù ще са по-мощни, а отминаванията ù – по-незабележими, защото цветето в душата ни ще избуява и ще е все по-красиво и обгрижвано. Всеки миг, който не е вдъхновен от любов, е като ваза без цветя. Всеки ден, в който не сме обичали, е като празник, на който сме сами. Раз­човъркайте почвата и не спирайте да ровите, докато не откриете светлината на любовта. Обичайте, защото втори шанс нямаме. Давайте парченце от себе си на всеки човек, на всяко място, на всяко нещо, до което се докосвате. Любовта е единственият въз­дух, годен за дишане. Прекалено често ние задимяваме атмос­ферата около нас с дребните проблеми, с отровата на злобата, хленченето и дори омразата. Твърде често замъгляваме светли­ната с мрачните си настроения. Отворете прозореца на душата си и пуснете вътре слънцето на любовта. Слейте се с лъчите му и му позволете да разтопи всяка клетка на нелюбов у вас. Един­ственият истински изживян миг е мигът, изживян с всепоглъ­щаща любов!
 
  • Защото именно това е да бъдеш влюбен в живота – да коп­нееш да надникнеш в колкото се може повече човешки души, живо развълнуван от техните съдби и истории. Да търсиш кол­кото се може повече впечатляващи места и ситуации, да коко­риш любопитно очи на случващото се около теб, да пляскаш силно с ръце винаги щом нещо неочаквано изскочи на пътя ти, да гледаш с интерес повтарящото се, защото всеки изгрев е различен, нищо, че всички те си приличат.
 
  • Време е да изнесете мрака в себе си на светло. Да извадите от речниковия си запас думи, които няма да ви харесат, но трябва да бъдат признати. Човешко е да сме ревниви, завистливи, алчни, интриганти, прекалено осъдителни или обидчиви, твърде злобни, гневни или арогантни. Още по-човешко е да се опитва­ме все по-рядко да сме такива, каквито не искаме да сме. Да ог­ледаме кои са чертите ни с наострени зъби, да спуснем иглата на откровението чак до нервните им окончания и внимателно да се опитаме да умъртвяваме един по един техните трептения в нас. Няма как да изкореним всичките си недостатъци, а и смятам, че тогава бихме станали ужасно скучни и цензурирани, лишени от индивидуалност. Не перфекционизмът е начинът, просто моле­те за напредък.
 
  • Винаги съм смятала, че любовта е универсално хапче сре­щу душевен дискомфорт. Понякога то трябва да е предписано от вещо лице. Пие се по колкото се може повече пъти на ден, винаги с пълна до горе чаша благодарност, ентусиазъм и неж­ност. Половин час преди и след приема му е абсолютно противо­показно да приемате под какъвто и да е вид омраза, гняв и вина. Лечението продължава цял живот.
 
  • Всички ние, нежни женски души, още от деца рисуваме Него. Вярваме в съществуването му. Дори му измисляме име и цвят на косата. Аз още помня блясъка в игривия поглед на моя въображаем любим, който имах като дете. И той никога не ме пренебрегваше, не ме караше да побеснявам, нито веднъж не ме разплака… Винаги знаеше от какво имам нужда, как да ме пре­гърне, как да ме разсмее. След години осъзнах, че всички тези неща всъщност мога да ги имам, но ако сама съм си любим. Сега си казвам окуражаващите думи, които искам да чуя, подарявам си секси бельото, което ми се иска да получа, оставям се на пре­гръдката на водата и ароматните соли, когато имам нужда от утеха. Сега съм много по-добра любима, защото съм с нахране­ни потребности.
 
  • Къде сте сега, в този миг? Присъствате ли в него? Усещате ли го? Някъде по света точно в този момент изплаква за първи път ново човешко същество, а в очите на майка му блестят съл­зи. Някъде по света точно в този момент един човек поема по­следния дъх от този свят и затваря очи. Някъде по света, точно докато вие си четете, едно момиче целува момче за първи път и по кожата му избиват искрящи капчици пот, а светът спира за миг, точно в този миг. Една пъпка се разтваря точно сега. Една какавида се превръща в царствена пеперуда. Цялото човечество току-що остави още един миг назад в миналото.
 
  • Красотата е отго­ворност, хармония, здраве, естетически поглед не само към нас самите, но и към света. Новият канон на красотата е светлината.
 
  • Случвало ми се е да пълзя. След това едва разпознавам из­цапаното си от кал отражение в огледалото, мириша на изгнило, а драскотините по тялото ми зарастват трудно, понякога оставят белези за цял живот. Но дори и в пълзенето има нещо красиво то ти припомня колко е важен полетът.
 
  • Жените са творчески създания. И творчеството им е мно­гопластово – от творчески начини да излязат от неловка си­туация до уменията им да създават истински произведения на изкуството. За мен всичко, което правим със стопроценто­во присъствие, любов и ентусиазъм, е творчески процес. Така произведенията на личното ни съзидание могат да бъдат почти всякакви – децата, които раждаме и възпитаваме като щастли­ви индивидуалности, ястията, които се заформят под ръцете ни, оправената спалня, висулката с форма на пеперуда, която зака­чаме на огледалото в колата си… Творчеството е паяжината, ко­ято се разстила между теб и Бог.
 
  • Творчеството е молитвата, която стига до Бог с експресна пратка.
 
  • В арсенала от личните ми вярвания съм включила това, че докато имам живо­та си, трябва да го живея по-най добрия за мен начин, а правото ми да дишам е най-големият ми подарък. Докато имам душата си, мога да се справям с предизвикателства, мога да изживявам щастие и мъка, мога да градя и развивам божествения си потен­циал. Богатството на деня е скрито в благодарността, че имаш своите ценности, които никой не може да ти отнеме, защото ценното в живота не е нещо, което може да се раздава, подарява или насилствено да се превзема.
 
  • Разбулете воала на илюзията, за да остане истински цен­ното отдолу. Всичко, което не е в този миг, е илюзия, игра на съзнанието. А точно в този миг със сигурност притежавате едно безценно нещо – душата си. Обикнете тази душа и я нахранете. Тя няма да ви предаде. Колкото повече доверие й имате, толкова по-често тя ще ви нашепва тайните си – реалността зад илюзии­те е чиста любов и безграничен потенциал.
 
  • Разликата между успелите и неуспелите хора е, че първите не се отказват от мечтите си дори и след 1000 провала, а ги приемат просто като етапи, през които минават. Понякога успехът идва точно след хилядния неуспешен опит. Затова и успехът е само за смелите.
 
  • Усетите ли някога, че ръцете ви започват да горят и има­те отчайваща нужда да дарите някого с ласка, спуснете духа си право в дланите и го докоснете. Усетите ли как от някаква пла­шеща, неизследвана бездна във вас се надига нечленоразделен звук – неразбираем и далечен, пуснето го, не се плашете. Това е песента, която някога са пеели шаманите, песента на богинята Юнона, песента, с която Ева е приспивала децата си. Усетите ли как очите ви започват да парят от сияние, гледайте право към слънцето и оставете сълзите да попият в кожата ви. Усетите ли душата си да потропва с меки пантофки и да танцува някъде около вас, лъчиста и вечна, знайте, че вече носите сиянието на жената. Вървете със смирени тела и горди души. Къпете се със затоплена от слънцето роса, вплитайте в косите си рози и божу­ри, нека нестинарският танц никога не ви омръзне…
 
  • Всички жени, смятани от останалите за „различни“, „магне­тични“ и „завладяващи“, са всъщност обикновени жени, които са открили своето сияние. Всички ние светим, всички ние го­рим. Добре дошли в света на душите!
 
  • Всеки ден по­лучаваме безплатно толкова прекрасни неща, но ние търсим украсени кутии с подаръци, за да се зарадваме. Забравяме за на­сладата от разходката, за разноликите облаци, за красотата на майчините ни длани… Забравяме да се вслушваме в туптенето на сърцето си и да изтанцуваме този ритъм, да сложим малко босилек в салатата, да чуем звука от разкъсването на станиол.
 
  • Детето ви няма да оцени излъскания под, но може завинаги да запомни как ухае кожата на мама, докато играе с него на земята.
 
  • Майка се става с много търпение – търпение през деветте месеца, когато всички пият и танцуват на новогодишния купон, а ти едва дочакваш полунощ и отиваш да си легнеш сама, с поду­ти крака и неспокойни сънища; търпение да издържиш часовете болка, която разкъсва утробата ти; търпение да храниш новоро­деното си точно през два часа и половина и така месеци наред; търпение, за да прекараш цяла зима почти изцяло у дома с дете­то си, докато всички други си гледат живота; търпение да не из­бухнеш, когато двегодишното ти дете се тръшка в супермаркета и пищи истерично; търпение да готвиш всеки ден яденета, които детето ти категорично отказва и в крайна сметка трудът ти оти­ва (буквално) в тоалетната чиния; търпение, за да дочакаш под­растващия тийнейджър да се върне от дискотека, без да отидеш там и да го завлечеш насила у дома…
 
  • Забравете всичко, което някога сте чували и чели за това какво представлява майчинството и напишете своята уникал­на приказка – правете нещата така, както ги усещате, а не как­то изтупани психолози съветват (много често такива, които все още нямат деца). Забавлявайте се с историите на други майки, но не ги приемайте за свои! Вие и вашето деца сте единствени по рода си. Вашето семейство е различно от всички останали на тази земя! И всъщност имате право да изритате всички правила в коша за боклук и да напишете своята история на родител.
 
  • Ако вече сте майка, искам да отправя към вас една молба –никога не позволявайте на рутината да ви завладее! Малките чо­вечета толкова бързо растат, а покрай грижите ни около тях жи­вотът ни започва ново, ускорено летоброене. Затова никога не си казвайте „когато един път проходи“, „само да тръгне на дет­ска градина“, „един път да го приемат в университет“. Наслаж­давайте се на всяка минута с детето си! Благоговейте пред това време! Правете различни неща, ставайте различни хора всеки ден, смейте се и танцувайте… Не чакайте, а още днес зарежете среднощната работа по неотложния проект и си направете пик­ник на земята в хола, а менюто нека да е много игри, смях и лю­бов. Защото няма по-скъпи спомени от споделените мигове на едно несъвършено, но истинско семейство.
 
  • Вместо да се напиете, можете да се опияните от живота. Вместо да преядете, можете да нахраните душата си. Вместо да запалите поредната цигара, да запалите вътрешния си огън. Вместо да залагате страстно на хазарт, да заложите себе си. Вместо да пълните торбите си с всевъзможни ненужни вещи, да напълните сърцето си с любов… Вие имате свободата да поемете в друга посока! Имате свободата да бъде­те свободни!
 
  • Можете да изберете семинари и групи за личностно израстване, книги, които ще ви приближат до хармонията, или походи до Тибет. Но преди всичко изберете да чувате онзи тих, вътрешен глас, който винаги ще ви напът­ства да следвате най-правилната посока. Никой духовен гуру няма да ви каже нещо по-смислено и истинско от това, което ще чуете от собствените си дълбини.
 
  • Настроенията ни няма как да са винаги сладки, има и кисели мигове, и тъжно-горчиви, и стипчиво-лазещи по нервите ни, и лютиво-парливи. Така е устроена природата. Нека спрем да се наслаждаваме само на сладките плодове на Вселената и уважаваме всеки вкус, който животът сложи на трапезата ни.
 
  • Истинската молитва не е тази, изказана пред някоя икона в Йерусалим. Истинската молитва е начинът ти на живот.
 
  • Пре­дайте се на живота! Молете се не да получавате повече любов, а да имате силата да давате повече любов. Не молете за прошка, молете за смелост да прощавате. Не искайте повече подаръци, пожелавайте си повече възможности вие да подарявате. Незави­симо дали подаряваме всепоглъщащо присъствие и лъчи светли­на, време, емоции, сватбен дар, откровеност, внимание, усмивка, цветя, даването предполага изобилие.
 
  • Събудете се за утрото на новия ден. Протегнете се и нека светлината във вас избута мрака. Изяжте една сочна ябълка за­едно с любим човек, а след това тръгнете напред с нагласата, че даването е по-важно от получаването. Давайте от своята красо­та, от своето сияние, раздавайте щедро от себе си. Погрижете се за някой, който има нужда от грижи. Обичайте някой, който не умее да обича. Подарете усмивка на някой, който плаче. Дайте обяда си на някой, който гладува. Разпръснете светлина на мрач­но място. Прегърнете някой, който трепери. Посветете се на ве­лика цел, която преобразява. Не очаквайте благодарност, защото да умееш да радваш другите е вашият най-голям подарък.
 
  • Нямате оправдания! Време е да застанете пред хладната истина, че нямате право да живеете живота си негодуващи, лу­тащи се, изхабени психически и физически, нанасяйки нови и нови щети върху крехката повърхност на сърцето си. Защото истината е, че вие и само вие носите пълна отговорност за собст­вения си живот.
 
  • Има толкова книги, които завинаги могат да променят жи­вота ви, да ви отворят нови прозорци и врати. Има толкова не­повторими филми, които си заслужават всяка отделена минута. Има толкова интересни хора, които могат да ви разкрият нови хоризонти. Има толкова уроци, които могат да ви бъдат препо­дадени от растенията, животните, произведенията на изкуството, чакането на автобуса, пазаруването в магазина, четенето на приказки за лека нощ на детето, правенето на любов, препича­нето на плажа, готвенето на пилешка супа, счупеното токче на обувката, накапаната с фреш от морков нова риза… Всичко в на­шето всекидневие е покана за осъзнаване на някоя истина, от която имаме нужда точно в този момент. Всеки ден, през който не сме осъзнали поне една нова истина за света или за себе си, е пропилян.
 
  • Голата душа често кърви. Плаче със сълзите на уязвимост­та. Пищи от болка. И когато вечер в тъмното поредният шамар й е завъртял главата, се превива на кълбо на пода на мрака. Но женската душа знае как да плете въжени стълби към светлина­та. Знае как да бродира болката с нишките на мъдрост. Знае, че колкото по-уязвима е за студа и вятъра, толкова по-достъпна става за лъчите и морските вълни. Жените с голи души често са като ранени вълчици, които вият срещу лунната пътека. Това са жени, които често се потапят в океана на сълзите, но именно тези жени усещат истинския живот. Жени, които живеят.
 
  • Аз съм росата, която всяка сутрин настръхва върху зелените листа. Аз съм пъпката, която се разтваря за живот. Аз съм женската гръд, която се пълни с мляко. Аз съм капката дъжд, която се стича по прозореца. До­като имам смелостта да показвам колко красива е истинската форма на душата ми, докато имам смелостта да заставам на­пълно гола насред този свят на преструвки, аз осъществявам една от най-чистите мечти на съществото си – осъществявам истинската си природа.
 
  • Време­то е материята на живота. Единственият начин да се радваме на хубав ден е като сдъвкваме без остатък всеки миг от него и усещаме приятния вкус в устата (или в сърцето). Всяко дено­нощие има 1440 минути. Това са точно 1440 избора. Точно 1440 възможности, които са ни подарени от Вселената. Когато новият ден ни сервира богатото си плато от мигове, ние решаваме дали да си направим пищно угощение с него, или да останем гладни.
 
  • Да носиш в себе си празничността означава да се наслаждаваш на живота сега. Да внимаваш да не пропуснеш някой шанс да се посмееш, да се порадваш, да се на­слаждаваш. Всеки ден крие в себе си балоните на неизчерпаем арсенал от щуротии, смях и празнично настроение. Започнете да ги виждате, да ги измисляте, да ги създавате! Превърнете се в търсач на празничност!
 
  • Истинското приятелство е диамант, който свети ослепително право в очите ни, така че за миг да ги затворим и да погледнем навътре в себе си. Цената му е точно като на диамантите – много висока и неизменна както по време на финансови кризи, така и във време на разцвет.
  Дневник на: МОНИКА ВАСИЛЕВА Необикновената жена: ЧУДО   Подобни публикации:  [related_posts]Insert your text here[/related_posts]    
(Commenting: OFF)

Веднъж един млад човек попитал един мъдрец: – Ти си мъдър човек, всички те уважават и те търсят за съвет. Моля те, кажи ми защо твоят семеен живот е толкова щастлив? Каква е тайната? Мъдрецът се усмихнал и казал: – Ела у дома, бъди мой гост. Жена ми ще приготви домашен сладкиш. Отишли заедно в дома на мъдреца и се разположили в гостната. Мъдрецът повикал жена си. След малко в стаята влязла красива и ведра жена, която изглеждала много щастлива. – Да, скъпи, какво има! – Мила, моля те приготви тесто за твоя прекрасен сладкиш. – Добре, веднага. – отговорила жената. След известно време тя се върнала в гостната и съобщила, че тестото е готово. – Сега добави към него от най-хубавото масло от нашите запаси и от онези вкусни орехи, които пазим за специални случи. – продължил мъдрецът. – Добре – отново отговорила жена му. Тя се върнала след десет минути, а мъжът й дал следващото указание: – А сега добави към тестото малко глина от двора и го изпечи. – Добре – отговорила жената и след половин час се върнала, носейки в ръце готовият сладкиш. – Разбира се, ние не можем да изядем този сладкиш. – казал мъдрецът – занеси го на прасетата. – Добре – отново отговорила жената. Гостът бил шокиран от видяното. „Но нима това е възможно?! Тази жена покорно изпълни всичко, което й нареди мъжът й, дори и най-абсурдното… Не възрази нито веднъж и дори не се разсърди, че трябва да изхвърли сладкиша…”, мислел си младият мъж. Той бил толкова впечатлен, че решил да повтори този експеримент със своята жена. Когато се прибрал у дома, той още от прага извикал: – Скъпа, замеси тесто за сладкиш! – Откъде пък го измисли това? Имаме достатъчно храна вкъщи, пък и аз си имам друга работа! – раздразнено отговорила жена му и се прибрала в стаята си, затръшвайки вратата. На другия ден мъжът се върнал при мъдреца и го попитал: – Защо при теб се получи така и твоята жена изпълни охотно всичко, което й каза, а моята даже не ме изслуша? – Всичко е много просто, – отвърнал мъдрецът – между вас няма уважение. – И какво да правя сега? – Вие двамата трябва да се научите да се уважавате един друг. Но за това, най-напред ти трябва да започнеш да правиш всичко, за да се чувства тя щастлива. Замислил се мъжът върху думите на мъдреца и тръгнал към вкъщи. По пътя видял красив розов храст. Спомнил си, че точно такива рози подарил на своята жена, когато поискал ръката й. И после всеки ден й носел по една роза. Но оттогава било минало много време. Вече не помнел кога за последен път й е носил цветя. И сега решил да откъсне една клонка от красивия розов храст и да го занесе на своята съпруга. Когато се прибрал, тя вече спяла и за да не я събуди, той просто оставил розата до възглавницата й. На другата сутрин, за пръв път от много години насам, го чакала сервирана закуска… и една красива жена със сияещи очи. Той я прегърнал и нежно я целунал, точно като някога. От този ден нататък, помнейки думите на мъдреца, мъжът се опитвал да направи своята жена щастлива. А тя му отвръщала със същото. Минали няколко години. Един ден на вратата почукал млад мъж. – Чувал съм, че отношенията между теб и твоята жена са образец за семейно щастие и хармония. А при мен нещата вървят много трудно – непрекъснато имаме търкания с жена ми, тя не ме слуша, постоянно спорим за нещо… Кажи ми каква е тайната на семейното щастие? Стопанинът се усмихнал и казал: – Заповядай у дома и бъди мой гост. Жена ми тъкмо ще изпече сладкиш… Източник: Gnezdoto Сладкиш: ЧУДО   Подобни публикации:  [related_posts]Insert your text here[/related_posts]
(Commenting: OFF)

Моника Василева е автор на книгите “Подари си желаното тяло” и “Дневник на необикновената жена”. Присъединете се към нейната facebook група: Дневник на необикновената жена!   Трябваше да взема интервю от една от най–красивите жени на света (по думите на моя шеф) и тъй като тя живееше в друг град, днес си бях останала вкъщи – интервюто щеше да се осъществи по телефона. Чудесно! Направих си чаша ментов чай, настаних се удобно на дивана в хола си, облечена с клин и тениска, щастлива, че не трябва да нося обичайните работни костюми, и взех мобилния, за да набера въпросната жена.
Разполагах с оскъдна информация за нея – знаех само, че е една от най–красивите жени на света… Главната тема на интервюто ми очевидно щеше да е женската красота. Набрах номера й и зачаках. – Здравейте! Очаквах да се обадите! – приветливо ме поздрави жената. – Здравейте! Готови ли сте да започнем с интервюто? – делово подхванах аз. – Да, разбира се. – Какво мислите за ботокса, който толкова нашумя напоследък? Вие имате ли инжектиран ботокс? – започнах остро аз. – Не точно ботокс – започна красавицата – всеки ден си инжектирам голяма доза вдъхновение за живот. И съм много доволна от резултата – кожата ми наистина се изглажда, а чертите на лицето ми стават някак по–младежки. Позачудих се на странния отговор, но реших, че това е нейният начин да избяга от признанието, че често си инжектира ботулиновия токсин. Да, за да избегнат подобно самопризнание, хората започват да бръщолевят какви ли не щуротии. – Наистина ли жената трябва да носи високи обувки, за да изглежда секси? – продължих аз със следващия си въпрос. – Високите токчета безспорно са секси, но излъчването на сексапил няма нищо общо с червените ви високи обувки – сексапилът у една жена много повече зависи от това дали жената върви по пътя на сърцето си, по пътя на мечтите си – онзи път, който я изпълва цяла със страст. Не с какви обувки е жената има значение, а дали стъпва уверено по друмите на желания от нея живот. Дори ми се струва, че по–сексапилна от босата жена няма – жената, която смело стъпва по асфалта, по морския пясък, по зелената хладна трева, готова да усеща с кожата си земята. След втория отговор осъзнах, че нямаше да е лесно интервю – очевидно интервюираната смяташе да ми отговоря абстрактно и с недомлъвки. Определено звучеше като странна птица. – Мислите ли, че яркото червило е добър афродизиак за мъжете? – Съвсем не знам, може би трябва да попитате мъжете. Най–силните афродизиаци, които аз съм давала на мъжете в живота си, са думите, които излизат от устата ми, без значение дали тази уста ще е с червило, гланц или без нищо. Може би с ярко червило мога да накарам един мъж да ме пожелае днес. Но с думи зная как да накарам един мъж да иска още от мен всеки ден. И ще си призная, че често сутрин забравям да си сложа дори и най–обикновен подхранващ балсам, но никога не забравям да сложа ярка усмивка на устните си. – На какво мнение сте за пилинга на тяло – вреден или полезен за кожата е? – Пилингът за тяло действа благотворно, единствено ако се използва правилно – влизате под душа, нанасяте ексфолианта и когато започнете внимателно да търкате кожата си (движението е винаги отдолу нагоре,) отмивате от себе си не само ненужната вече кожа, но и обидата, гнева, вината, недоволството. Да премахнеш не само мъртвия слой на кожата, но и мъртвите пластове в душата си – само тогава кожата ти започва да сияе и става румена. А когато излезете от банята и започнете да нанасяте хидратиращия си лосион за тяло, не забравяйте да нахраните порите на кожата си и с всички онези съставки, за които е гладна душата ви – с всички онези неща, които ви карат да се чувствате щастливи, всички неща, които ви карат да преливате от щастие. Ако не е щастлива, една жена няма как да е истински красива. Любовта и щастието даряват жената с тайнството на магнетичната красота. – Как поддържате фигурата си? Какво представлява хранителният ви режим? Спазвате ли диети? – На строга постоянна диета съм – абсолютно съм изключила злословието и неувереността в себе си. Ям много пресни плодове и зеленчуци, но задължително храня и душата си с вкусни изживявания. Храня се само в приятна компания (на приятели, на семейството си или в собствената си компания). Спортната ми програма е доста натоварена – включва много игри с децата, много правене на любов, много разходки из интересни места, много смях, боулинг с приятели в събота вечер… – Кой е любимият ви аромат, имате ли любим парфюм? Мислите ли, че парфюмът е важен за една жена? – Обичам аромата на мускус. Понякога си слагам парфюм, – замислено отговори жената – но знаете ли кой е най–запомнящият се аромат, който може да остави една жена след себе си? Ако, когато си тръгне от една стая, след нейното присъствие се усеща дъх на нежност и любов, ако след нея има повече усмивки на лицата, които е срещнала в деня си, ако долавяш присъствието й в своите фантазии дълго след като жената си е тръгнала – ето това е запазената марка парфюм на истински красивата жена. – Какъв грим носите? – продължавах с предварително записаните въпроси аз, независимо от абстрактните отговори на най красивата жена. – Обичам да слагам на очите си черен молив. Най–накрая един нормален отговор! Но в същия момент тя продължи: – Но не черният молив е важен за моята красота. Това, което ме прави истински красива, е начинът по който гледам на света и на хората около мен. Ако в очите ми не блести дързък пламък, ако не гледам с огнена любов на света, ако очите ми не отразяват една красива душа, то няма грим, който да замаскира грозотата и сивотата ми. – Може би бляскави бижута? – плахо попитах аз, но вече знаех, че едва ли и в бижутата ще открия тайната на красотата й… – О, обожавам диаманти! – въодушевено отвърна тя. – Защото толкова добре подхождат на блясъка в очите ми! – Благодаря за това интервю – казах отработено аз. – Само искам да ви помоля да изпратите ваша снимка на имейла ми, за да мога да я приложа към интервюто ни. – Разбира се. Веднага изпращам една снимка. Беше ми много приятно. Най–красивата жена затвори телефона и само след минута на екрана на лаптопа ми се появи ново съобщение. Нетърпелива да видя как изглежда една от най–красивите жени на света, кликнах върху приложения файл. Само след миг снимката се появи пред мен и аз зяпнах от изненада. От екрана ме гледаше една жена, облечена в черен клин и жълта тениска, с вързана на небрежна опашка коса, без никакъв грим. От екрана ме гледаше собственият ми образ. Защото най-красивата жена живее във всяка една от нас.   Оригинална публикация: ТУК Най-красивата: МОНИКА Жена: ЧУДО   Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]
(Commenting: OFF)