Архив за етитет: живот

Животът ми е…Благодарност

Прекрасно е да настроиш мислите си на по-високи честоти и да намираш постоянно за какво да благодариш. То е някак увличащо, забелязали ли сте?

Ставаш сутрин с усмивка и искрена благодарност, че си успял/а да поспиш малко повече. Поглеждаш се в огледалото и ле-е-е-еко подпухналите очи от хубав сън са красиви. Приятно ти е.

Правиш с лекота закуска. И ти е добре.

Пиеш капучино, направено с машината, която ти напомня на твоя любим. И благодариш.

Имаш всичко това. Казваш си: „Животът ми е прекрасен! Наистина е такъв! Имам толкова много неща.“ Едните са материални. Другите – не са. По- и Най-важните всъщност не са.

В такъв момент си в хармония. В пълен баланс. Знаеш, че в този миг енергията, вибрацията на цялото ти същество е нависоко и няма кой да те бутне, да те свали по-надолу. Изпитваш истинска благодарност и чувстваш силата в себе си.

Без да се усетиш, докато вършиш разни други неща (отново с лекота) мислите ти препускат за всичко, което изпитваш благодарност. Имаш всичко. Ти си тук и сега. Дишаш. Имаш дом, вода, топла и мека постеля. Имаш подкрепата на твоите близки. Имаш прекрасни приятели (може да са малко, да се броят на едната ти ръка, но ги имаш). Имаш смеха, звънкия смях на децата, обичта на майка ти, баща ти (където и да са те са винаги с децата си).

И забелязали ли сте, че в такъв момент благодарността те тласка към добри дела? Макар и за малко, забравяш обидата, дори наполовина си простил на някого за нещото, което ти я е донесло. И олекотяваш душата си.

Всяко твое действие е съпроводено с една малка мисъл – малка, малка, ама много мощна – на благодарност. Поливаш цветята – благодариш за водата. За цветовете им, за аромата им. Благодариш за гледката, която имаш. Благодариш за всичко, което се изпречи пред погледа ти. И намираш смисъл в онова, което вчера те е подразнило и извадило извън равновесие. НаМИРаш сили да се усмихнеш и дори а се поСМЕЕШ от сърце на случката. И й казваш: „БлагоДаря ти, че ме научи на това и това.“ И продължаваш напред. Благодарността е завладяваща, заразяваща с истинската си искрица на благославяща светлина, мир и любов.

снимка на екрана на телефон 11:11<- Това е снимка на екрана на телефона ми, когато започнах да пиша всичко това. Направих и колаж, който може да се ползва за фон на всеки мобилен телефон. Има го по-долу.

 цветен фон за телефон с послание за живота
С дълбока благодарност и поздрав най-сърдечен,
АНгелина
п.п. Оригиналната публикация е в Крилати Приятели

 



 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

Save

Save

„ДНЕВНИК НА НЕОБИКНОВЕНАТА ЖЕНА“

Продължаваме с избраните откъси от книгите на Моника Василева.

Този път на фокус е „Дневник на необикновената жена”, станала и повод за създаването на фейсбук групата със същото име. На хартиен носител пък можете да я закупите тук

 

Из „Дневник на необикновената жена”

Моника Василева

  • Би било чудесно да прекарам живота си в отшелничество, което ще ме издигне до непознати висоти на духа, но в този живот избирам да съм Жена, която свети със собствена светлина тук, в напълно обикновения си живот – сред сметките за тока, замър­сения въздух, партитата с шампанско. Би било прекрасно да съм щастлива просто от факта, че имам чудесно семейство, работа и дом, но в този живот аз избирам да съм много повече от благодар­на, да съм търсеща и намираща жена, която всеки ден навлиза все по-навътре в себе си и сиянието й остава във вечността. Моята истина е точно там – между божественото всекидне­вие и празника на живота.

 

  • Ценителката на истинския живот няма как да се спаси от трафика на напрежението и задънените улици. Ценителката на истинския живот се е научила да маневрира умело из пътищата на съкровения си Аз. Тя знае как да презарежда резервоара на душата си, много преди да се е изпразнил, за да не се стига до големи катастрофи, когато вече нищо и никой нямат значение.

 

  • Защото няма по-велико творчество от творчеството на живота – да нарисуваш една картина отне­ма ден, месец, може дори и една година, но да обрисуваш живо­та си като произведение на изкуството изисква пълното ти присъствие през цялото време. Да сътвориш живота си, както се създава шедьовър, е най-висшето творчество, най-пипкавия майсторлък. Всички сме творци в изкуството на собствения си живот и носим истината още от деца, когато сме гледали с удивление на целия свят около нас.

 

  • Любовта е смисълът на човешката душа. Любовта ще идва и ще си отива, но всеки път завръщанията ù ще са по-мощни, а отминаванията ù – по-незабележими, защото цветето в душата ни ще избуява и ще е все по-красиво и обгрижвано. Всеки миг, който не е вдъхновен от любов, е като ваза без цветя. Всеки ден, в който не сме обичали, е като празник, на който сме сами. Раз­човъркайте почвата и не спирайте да ровите, докато не откриете светлината на любовта. Обичайте, защото втори шанс нямаме. Давайте парченце от себе си на всеки човек, на всяко място, на всяко нещо, до което се докосвате. Любовта е единственият въз­дух, годен за дишане. Прекалено често ние задимяваме атмос­ферата около нас с дребните проблеми, с отровата на злобата, хленченето и дори омразата. Твърде често замъгляваме светли­ната с мрачните си настроения. Отворете прозореца на душата си и пуснете вътре слънцето на любовта. Слейте се с лъчите му и му позволете да разтопи всяка клетка на нелюбов у вас. Един­ственият истински изживян миг е мигът, изживян с всепоглъ­щаща любов!

 

  • Защото именно това е да бъдеш влюбен в живота – да коп­нееш да надникнеш в колкото се може повече човешки души, живо развълнуван от техните съдби и истории. Да търсиш кол­кото се може повече впечатляващи места и ситуации, да коко­риш любопитно очи на случващото се около теб, да пляскаш силно с ръце винаги щом нещо неочаквано изскочи на пътя ти, да гледаш с интерес повтарящото се, защото всеки изгрев е различен, нищо, че всички те си приличат.

 

  • Време е да изнесете мрака в себе си на светло. Да извадите от речниковия си запас думи, които няма да ви харесат, но трябва да бъдат признати. Човешко е да сме ревниви, завистливи, алчни, интриганти, прекалено осъдителни или обидчиви, твърде злобни, гневни или арогантни. Още по-човешко е да се опитва­ме все по-рядко да сме такива, каквито не искаме да сме. Да ог­ледаме кои са чертите ни с наострени зъби, да спуснем иглата на откровението чак до нервните им окончания и внимателно да се опитаме да умъртвяваме един по един техните трептения в нас. Няма как да изкореним всичките си недостатъци, а и смятам, че тогава бихме станали ужасно скучни и цензурирани, лишени от индивидуалност. Не перфекционизмът е начинът, просто моле­те за напредък.

 

  • Винаги съм смятала, че любовта е универсално хапче сре­щу душевен дискомфорт. Понякога то трябва да е предписано от вещо лице. Пие се по колкото се може повече пъти на ден, винаги с пълна до горе чаша благодарност, ентусиазъм и неж­ност. Половин час преди и след приема му е абсолютно противо­показно да приемате под какъвто и да е вид омраза, гняв и вина. Лечението продължава цял живот.

 

  • Всички ние, нежни женски души, още от деца рисуваме Него. Вярваме в съществуването му. Дори му измисляме име и цвят на косата. Аз още помня блясъка в игривия поглед на моя въображаем любим, който имах като дете. И той никога не ме пренебрегваше, не ме караше да побеснявам, нито веднъж не ме разплака… Винаги знаеше от какво имам нужда, как да ме пре­гърне, как да ме разсмее. След години осъзнах, че всички тези неща всъщност мога да ги имам, но ако сама съм си любим. Сега си казвам окуражаващите думи, които искам да чуя, подарявам си секси бельото, което ми се иска да получа, оставям се на пре­гръдката на водата и ароматните соли, когато имам нужда от утеха. Сега съм много по-добра любима, защото съм с нахране­ни потребности.

 

  • Къде сте сега, в този миг? Присъствате ли в него? Усещате ли го? Някъде по света точно в този момент изплаква за първи път ново човешко същество, а в очите на майка му блестят съл­зи. Някъде по света точно в този момент един човек поема по­следния дъх от този свят и затваря очи. Някъде по света, точно докато вие си четете, едно момиче целува момче за първи път и по кожата му избиват искрящи капчици пот, а светът спира за миг, точно в този миг. Една пъпка се разтваря точно сега. Една какавида се превръща в царствена пеперуда. Цялото човечество току-що остави още един миг назад в миналото.

 

  • Красотата е отго­ворност, хармония, здраве, естетически поглед не само към нас самите, но и към света. Новият канон на красотата е светлината.

 

  • Случвало ми се е да пълзя. След това едва разпознавам из­цапаното си от кал отражение в огледалото, мириша на изгнило, а драскотините по тялото ми зарастват трудно, понякога оставят белези за цял живот. Но дори и в пълзенето има нещо красиво то ти припомня колко е важен полетът.

 

  • Жените са творчески създания. И творчеството им е мно­гопластово – от творчески начини да излязат от неловка си­туация до уменията им да създават истински произведения на изкуството. За мен всичко, което правим със стопроценто­во присъствие, любов и ентусиазъм, е творчески процес. Така произведенията на личното ни съзидание могат да бъдат почти всякакви – децата, които раждаме и възпитаваме като щастли­ви индивидуалности, ястията, които се заформят под ръцете ни, оправената спалня, висулката с форма на пеперуда, която зака­чаме на огледалото в колата си… Творчеството е паяжината, ко­ято се разстила между теб и Бог.

 

  • Творчеството е молитвата, която стига до Бог с експресна пратка.

 

  • В арсенала от личните ми вярвания съм включила това, че докато имам живо­та си, трябва да го живея по-най добрия за мен начин, а правото ми да дишам е най-големият ми подарък. Докато имам душата си, мога да се справям с предизвикателства, мога да изживявам щастие и мъка, мога да градя и развивам божествения си потен­циал. Богатството на деня е скрито в благодарността, че имаш своите ценности, които никой не може да ти отнеме, защото ценното в живота не е нещо, което може да се раздава, подарява или насилствено да се превзема.

 

  • Разбулете воала на илюзията, за да остане истински цен­ното отдолу. Всичко, което не е в този миг, е илюзия, игра на съзнанието. А точно в този миг със сигурност притежавате едно безценно нещо – душата си. Обикнете тази душа и я нахранете. Тя няма да ви предаде. Колкото повече доверие й имате, толкова по-често тя ще ви нашепва тайните си – реалността зад илюзии­те е чиста любов и безграничен потенциал.

 

  • Разликата между успелите и неуспелите хора е, че първите не се отказват от мечтите си дори и след 1000 провала, а ги приемат просто като етапи, през които минават. Понякога успехът идва точно след хилядния неуспешен опит. Затова и успехът е само за смелите.

 

  • Усетите ли някога, че ръцете ви започват да горят и има­те отчайваща нужда да дарите някого с ласка, спуснете духа си право в дланите и го докоснете. Усетите ли как от някаква пла­шеща, неизследвана бездна във вас се надига нечленоразделен звук – неразбираем и далечен, пуснето го, не се плашете. Това е песента, която някога са пеели шаманите, песента на богинята Юнона, песента, с която Ева е приспивала децата си. Усетите ли как очите ви започват да парят от сияние, гледайте право към слънцето и оставете сълзите да попият в кожата ви. Усетите ли душата си да потропва с меки пантофки и да танцува някъде около вас, лъчиста и вечна, знайте, че вече носите сиянието на жената. Вървете със смирени тела и горди души. Къпете се със затоплена от слънцето роса, вплитайте в косите си рози и божу­ри, нека нестинарският танц никога не ви омръзне…

 

  • Всички жени, смятани от останалите за „различни“, „магне­тични“ и „завладяващи“, са всъщност обикновени жени, които са открили своето сияние. Всички ние светим, всички ние го­рим. Добре дошли в света на душите!

 

  • Всеки ден по­лучаваме безплатно толкова прекрасни неща, но ние търсим украсени кутии с подаръци, за да се зарадваме. Забравяме за на­сладата от разходката, за разноликите облаци, за красотата на майчините ни длани… Забравяме да се вслушваме в туптенето на сърцето си и да изтанцуваме този ритъм, да сложим малко босилек в салатата, да чуем звука от разкъсването на станиол.

 

  • Детето ви няма да оцени излъскания под, но може завинаги да запомни как ухае кожата на мама, докато играе с него на земята.

 

  • Майка се става с много търпение – търпение през деветте месеца, когато всички пият и танцуват на новогодишния купон, а ти едва дочакваш полунощ и отиваш да си легнеш сама, с поду­ти крака и неспокойни сънища; търпение да издържиш часовете болка, която разкъсва утробата ти; търпение да храниш новоро­деното си точно през два часа и половина и така месеци наред; търпение, за да прекараш цяла зима почти изцяло у дома с дете­то си, докато всички други си гледат живота; търпение да не из­бухнеш, когато двегодишното ти дете се тръшка в супермаркета и пищи истерично; търпение да готвиш всеки ден яденета, които детето ти категорично отказва и в крайна сметка трудът ти оти­ва (буквално) в тоалетната чиния; търпение, за да дочакаш под­растващия тийнейджър да се върне от дискотека, без да отидеш там и да го завлечеш насила у дома…

 

  • Забравете всичко, което някога сте чували и чели за това какво представлява майчинството и напишете своята уникал­на приказка – правете нещата така, както ги усещате, а не как­то изтупани психолози съветват (много често такива, които все още нямат деца). Забавлявайте се с историите на други майки, но не ги приемайте за свои! Вие и вашето деца сте единствени по рода си. Вашето семейство е различно от всички останали на тази земя! И всъщност имате право да изритате всички правила в коша за боклук и да напишете своята история на родител.

 

  • Ако вече сте майка, искам да отправя към вас една молба –никога не позволявайте на рутината да ви завладее! Малките чо­вечета толкова бързо растат, а покрай грижите ни около тях жи­вотът ни започва ново, ускорено летоброене. Затова никога не си казвайте „когато един път проходи“, „само да тръгне на дет­ска градина“, „един път да го приемат в университет“. Наслаж­давайте се на всяка минута с детето си! Благоговейте пред това време! Правете различни неща, ставайте различни хора всеки ден, смейте се и танцувайте… Не чакайте, а още днес зарежете среднощната работа по неотложния проект и си направете пик­ник на земята в хола, а менюто нека да е много игри, смях и лю­бов. Защото няма по-скъпи спомени от споделените мигове на едно несъвършено, но истинско семейство.

 

  • Вместо да се напиете, можете да се опияните от живота. Вместо да преядете, можете да нахраните душата си. Вместо да запалите поредната цигара, да запалите вътрешния си огън. Вместо да залагате страстно на хазарт, да заложите себе си. Вместо да пълните торбите си с всевъзможни ненужни вещи, да напълните сърцето си с любов… Вие имате свободата да поемете в друга посока! Имате свободата да бъде­те свободни!

 

  • Можете да изберете семинари и групи за личностно израстване, книги, които ще ви приближат до хармонията, или походи до Тибет. Но преди всичко изберете да чувате онзи тих, вътрешен глас, който винаги ще ви напът­ства да следвате най-правилната посока. Никой духовен гуру няма да ви каже нещо по-смислено и истинско от това, което ще чуете от собствените си дълбини.

 

  • Настроенията ни няма как да са винаги сладки, има и кисели мигове, и тъжно-горчиви, и стипчиво-лазещи по нервите ни, и лютиво-парливи. Така е устроена природата. Нека спрем да се наслаждаваме само на сладките плодове на Вселената и уважаваме всеки вкус, който животът сложи на трапезата ни.

 

  • Истинската молитва не е тази, изказана пред някоя икона в Йерусалим. Истинската молитва е начинът ти на живот.

 

  • Пре­дайте се на живота! Молете се не да получавате повече любов, а да имате силата да давате повече любов. Не молете за прошка, молете за смелост да прощавате. Не искайте повече подаръци, пожелавайте си повече възможности вие да подарявате. Незави­симо дали подаряваме всепоглъщащо присъствие и лъчи светли­на, време, емоции, сватбен дар, откровеност, внимание, усмивка, цветя, даването предполага изобилие.

 

  • Събудете се за утрото на новия ден. Протегнете се и нека светлината във вас избута мрака. Изяжте една сочна ябълка за­едно с любим човек, а след това тръгнете напред с нагласата, че даването е по-важно от получаването. Давайте от своята красо­та, от своето сияние, раздавайте щедро от себе си. Погрижете се за някой, който има нужда от грижи. Обичайте някой, който не умее да обича. Подарете усмивка на някой, който плаче. Дайте обяда си на някой, който гладува. Разпръснете светлина на мрач­но място. Прегърнете някой, който трепери. Посветете се на ве­лика цел, която преобразява. Не очаквайте благодарност, защото да умееш да радваш другите е вашият най-голям подарък.

 

  • Нямате оправдания! Време е да застанете пред хладната истина, че нямате право да живеете живота си негодуващи, лу­тащи се, изхабени психически и физически, нанасяйки нови и нови щети върху крехката повърхност на сърцето си. Защото истината е, че вие и само вие носите пълна отговорност за собст­вения си живот.

 

  • Има толкова книги, които завинаги могат да променят жи­вота ви, да ви отворят нови прозорци и врати. Има толкова не­повторими филми, които си заслужават всяка отделена минута. Има толкова интересни хора, които могат да ви разкрият нови хоризонти. Има толкова уроци, които могат да ви бъдат препо­дадени от растенията, животните, произведенията на изкуството, чакането на автобуса, пазаруването в магазина, четенето на приказки за лека нощ на детето, правенето на любов, препича­нето на плажа, готвенето на пилешка супа, счупеното токче на обувката, накапаната с фреш от морков нова риза… Всичко в на­шето всекидневие е покана за осъзнаване на някоя истина, от която имаме нужда точно в този момент. Всеки ден, през който не сме осъзнали поне една нова истина за света или за себе си, е пропилян.

 

  • Голата душа често кърви. Плаче със сълзите на уязвимост­та. Пищи от болка. И когато вечер в тъмното поредният шамар й е завъртял главата, се превива на кълбо на пода на мрака. Но женската душа знае как да плете въжени стълби към светлина­та. Знае как да бродира болката с нишките на мъдрост. Знае, че колкото по-уязвима е за студа и вятъра, толкова по-достъпна става за лъчите и морските вълни. Жените с голи души често са като ранени вълчици, които вият срещу лунната пътека. Това са жени, които често се потапят в океана на сълзите, но именно тези жени усещат истинския живот. Жени, които живеят.

 

  • Аз съм росата, която всяка сутрин настръхва върху зелените листа. Аз съм пъпката, която се разтваря за живот. Аз съм женската гръд, която се пълни с мляко. Аз съм капката дъжд, която се стича по прозореца. До­като имам смелостта да показвам колко красива е истинската форма на душата ми, докато имам смелостта да заставам на­пълно гола насред този свят на преструвки, аз осъществявам една от най-чистите мечти на съществото си – осъществявам истинската си природа.

 

  • Време­то е материята на живота. Единственият начин да се радваме на хубав ден е като сдъвкваме без остатък всеки миг от него и усещаме приятния вкус в устата (или в сърцето). Всяко дено­нощие има 1440 минути. Това са точно 1440 избора. Точно 1440 възможности, които са ни подарени от Вселената. Когато новият ден ни сервира богатото си плато от мигове, ние решаваме дали да си направим пищно угощение с него, или да останем гладни.

 

  • Да носиш в себе си празничността означава да се наслаждаваш на живота сега. Да внимаваш да не пропуснеш някой шанс да се посмееш, да се порадваш, да се на­слаждаваш. Всеки ден крие в себе си балоните на неизчерпаем арсенал от щуротии, смях и празнично настроение. Започнете да ги виждате, да ги измисляте, да ги създавате! Превърнете се в търсач на празничност!

 

  • Истинското приятелство е диамант, който свети ослепително право в очите ни, така че за миг да ги затворим и да погледнем навътре в себе си. Цената му е точно като на диамантите – много висока и неизменна както по време на финансови кризи, така и във време на разцвет.

 

Дневник на: МОНИКА ВАСИЛЕВА

Необикновената жена: ЧУДО

 

Подобни публикации:

 [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

 

 

„ПОДАРИ СИ ЖЕЛАНОТО ТЯЛО“

Натъкнахме се на Моника Василева „напълно случайно“ в Интернет пространството. Тя не само се оказа истинска жена-ЧуДо, но и автор на три книги, цитати от които решихме да ви представим.

Освен това е и създател на групата Дневник на необикновената жена, основана около издаването на втората й книга, чието име носи. Добре дошли сте да се присъедините!

– Мег

Из „Подари си желаното тяло”

Моника Василева

Книгата можете да закупите ТУК.

Не се оплаквайте, а още днес вземете живота си в ръце. Спрете да крещите и избухнете в смях. Не отлагайте, а правете нещата днес. Не се съобразявайте с нормите или с претенциите на объркания ни свят, а чуйте гласа на истинската жена във вас. Онази, която знае как да е щастлива, как да се радва, как да се възползва от възможностите и да прави живота по-красив. Жената, която не се забравя, защото оставя следи в хората, които среща. Онази жена, която знае как да съблазнява, как да разсмива, как да успокоява, как да живее…

Ще крещя, когато ми се крещи, и ще танцувам бясно, когато ми се танцува. Няма да живея просто със страст, а ще живея с неутолима страст! Ще се впускам във вдъхновяващи приключения, докато мога да се движа, и ще бъда деен участник в живота си.

Всеки плод, всяка хапка носи послание от света на природата, послание от вечността, което изгражда вашите клетки. Ако се вгледате дори за малко в мъдростта на храната, тя може безмълвно да ви научи на много неща. Всеки плод може да бъде сравнен с живота – сливата с баланса между сладкото и киселото, което се разлива в устата ви (ако липсваше леко киселият вкус, сладкото нямаше толкова да ни се услажда). Кайсията може да ни научи на любов към ближния, ако имаме очи да се вгледаме в нея, защото с двете си мъдри половинки тя ни приканва да разделим храната си с човека до нас. Вижда ви се налудничаво ли? Светът е устроен така, че ако искаме да видим нещо, той ни предоставя милион начини за това.

Да простиш със сърцето си означава наистина да изровиш и изхвърлиш всичко гнило от себе си, всяка болезнена ситуация, всяка обидна дума, всеки спор с близък и всичко, което ти пречи да се развиваш. Прошката е освобождаване. А за да отслабнете, трябва първо да освободите място в тялото и съзнанието си за новости.

Имайте смелост да опитвате нови неща – курсове по чужд език, латино танци, компютри, рисуване. Направете нещо нетипично за вас – сменете стила си, вземете си отпуск по необичайно време, запознайте се с нови хора. Живейте със страст, защото утре може да е късно. Бъдете жената, която прави живота по-красив.

Не е лесно да убиеш навик. Това е едно от най- коравосърдечните и трудни убийства, но след него се диша много по- лесно. Навикът да прибягваме до храната поради психологически причини е една от най-убийствените ни привички!

Няма „забранени” храни, има храни, които ни лишават от сили да се радваме пълноценно на живота. Изборът е ваш, но за компетентно мнение можете да се обърнете към потребностите на тялото си.

Да родиш в себе си истината, да погребеш безкрайните паравани на страха и гнева, да убиеш безмилостно навика и да станеш чувствена жена, която знае поуката на топлите сълзи и оргазма на вълните щастие и звънкия смях. Какво е да изживееш емоциите си? Това е да вникнеш във всяка болка със сърцето си, да изживееш всяка ласка с атомите на плътта си, да почувстваш всеки любещ поглед с най – закътания пласт на душата си. Това е да си свободна жена, свободна от оковите на страховете, съмнението, зависимостите, застиналостта. Това е да си жива.

Предизвиквам ви да почувствате с цялото си същество всичко, което слагате в устата си! Предизвиквам ви да спрете с „от утре започвам”! Предизвиквам ви да усещате света около себе си с всяка фибра, да бъдете тук и да отхапете голяма хапка усещания, а не да се стремите да усещате чрез големите хапки!

Когато обидата реже като острие лицето ни, тялото страда. Когато ревността неумолимо пронизва гърдите, тялото страда. Когато болката разстриса с убийствени вълни съществото ни, тялото страда. То е отражение на нашата душа, на нашите емоции. Организмът ни е боксовата круша на душата, защото той поема и материализира всяка една емоция, всяко едно нейно състояние. Тялото и душата са двете страни на монетата – без едната страна другата е лишена от стойността си.

Животът не е просто изкуство, той е най-голямото изкуство. И всички ние сме творци и музи едновременно.

Акт на творчество може да е всяко едно действие, стига да осъзнаем, че животът ни е изкуство, и да го култивираме като такъв.

Опитайте да живеете като велики творци, които рисуват собствения си живот всеки ден, и ще станат чудеса. Тогава целият ви живот ще се превърне в приключение (не само програмата ви за отслабване) и ще започват да се сипят обстоятелства, хора, случки, материали, от които имате нужда точно в този момент. Това е законът на синхроничност в събитийността, който се активира автоматично, щом усети във вас единство с твореца.

Красотата и съвършенството са навсякъде около мен и зная, че за да ги видя, за да ги усетя, за да ги получа, трябва да се раздвижа и да ги преоткрия! И зная, че притежавам силата да родя живота на мечтите си! А вие?

 

Автор: МОНИКА ВАСИЛЕВА

Подари си желаното: ЧУДО

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

12 правила за употреба на живота

Това са 12 принципа, които са с нас от самото ни раждане, но често се налага да поживеем известно време, преди да ги осъзнаем.

Препрочитай ги по-често, за да подобриш живота си. Животът е твой. Той е единствен и е най-великият дар, който получаваш.

 

1. Ти получаваш тяло. Може да ти хареса, може и да не ти хареса. Но това е единственото, което ще бъде на твое разположение до края на дните ти.

2. Ти ще учиш в училище наречено Живот на планетата Земя. Всеки човек и всяко събитие ще бъдат твои Универсални учители.

3. Няма грешки – само уроци. Провалите ще са неизменна част от успеха. Жертви няма – само ученици.

4. Уроците ще се повтарят в най-различни форми, докато не бъдат усвоени напълно. Ако не усвоиш лесните уроци, те ще станат по-трудни. Когато ги усвоиш ще преминеш към следващите уроци.

5. Външните проблеми ще са точно отражение на твоето вътрешно състояние. Ако промениш своя вътрешен свят, и външният свят ще се промени за теб. Болката е метод, който Вселената използва, за да привлече вниманието ти.

6. Ще разбереш дали един урок е усвоен, когато твоето поведение се промени. Мъдростта се постига с практика.

7. Няма по-добро място от „Тук“. „Там“ с нищо не е по-добро от „Тук“. Когато твоето „Там“ стане „Тук“, ти ще получиш друго „Там“, което отново ще ти се струва по-добро от „Тук“.

8. Хората около теб са твое отражение. Ти не можеш да обичаш или мразиш това, което е в другите, ако то не отразява твоите собствени качества.

9. Животът ти дава рамката, но картината рисуваш ти. Ако не носиш отговорност за нарисуваното, вместо теб ще го рисува някой друг.

10. Ще получиш всичко, което поискаш. И подсъзнателно ще определиш точно колко енергия за кое да изразходваш и какви хора да привлечеш към себе си. Следователно, единственият правилен начин да определиш какво искаш, е да погледнеш това, което вече имаш.

11. При определянето на „правилно“ и „неправилно“, моралът е лош помощник. Прави най-доброто от възможното.

12. Всички отговори се намират в теб. Ти знаеш повече отколкото е написано в книгите. Всичко, което трябва да направиш, е да погледнеш в себе си, да се вслушаш в себе си и да се довериш на себе си.

Източник: ТУК

Урок:  ЧУДО

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

От Далай Лама за Живота в 20 мъдрости

Тензин Гяцо е 14-ят Далай Лама – духовен водач, почитан от будистите в Тибет, Монголия, Калмикия, Бурятия, Тува и други будистки региони. Роден е на 6 юли 1935 г. в малкото селце Такцер в Североизточен Тибет с името Лхамо Дхондруб. Носител е на Нобелова награда за мир.

1. Всяка сутрин, още със събуждането си, започнете деня с мисълта:

„Днес ми провървя — събудих се. Жив съм, имам скъпоценния дар – човешкия живот, и няма да го разпилея напразно“.

2. Хората са създадени, за да бъдат обичани, а вещите са били създадени, за да бъдат използвани. Светът е потънал в хаос, защото всичко в момента е на обратно.

3. Помнете, че не винаги всичко, което искате, наистина ви трябва.

4. Бъдете по-добри всеки път, когато е възможно. А това означава винаги.

5. Процъфтяването идва с помощта на действията, а не благодарение на молитвите.

6. Ако Бог иска да те направи щастлив, Той те повежда по най-трудния път, защото леки пътища към щастието няма.

7. Високомерието никога не е оправдано. То произлиза от ниската самооценка или от временните повърхностни достижения.

8. Когато на човек му се струва, че всичко върви наопаки, в неговия живот се опитва да влезе нещо ново и чудесно.

9. Темата за състраданието няма отношение към религията. Това е общочовешко дело, единственото условие човешката раса да оживее.

10. Ако можеш да помогнеш – помогни. Ако не можеш, поне не пречи.

11. Аз не празнувам рождените си дни. Този ден за мен не се отличава по нищо от другите. В някакъв смисъл всеки ден ми е рожден. Събуждате се сутрин, всичко е свежо и ново, и най-важното – всеки нов ден ви носи нещо важно.

12. Целта на живота ни – да сме щастливи.

13. Ако запазим положителната си нагласа към живота, можем да бъдем щастливи дори в най-неблагоприятните условия.

14. Нашите врагове ни дават прекрасната възможност да практикуваме търпение, стоицизъм и състрадание.

15. Мисля, че истинската религия – това е доброто сърце.

16. Трябва да властваме над технологиите, а да не им робуваме.

17. Великите промени започват с отделния човек; в основата на световния мир са вътрешното спокойствие в сърцето на всеки от нас. Това е неговият принос.

18. Всеки от нас носи отговорност за цялото човечество. В това се състои моята проста религия. Няма нужда от храмове и сложни философии. Собственият ни мозък, сърцето ни – това е нашият храм, нашата философия е добротата.

19. Планетата ни не се нуждае от много „успешни хора“. Планетата отчаяно се нуждае от миротворци, целители, реставратори, разказвачи на приказки и обичащи от всички видове. Тя се нуждае от хора, с които е хубаво да се живее. От хора с морал и любов, които ще направят света жив и хуманен. Тези качества не са свързани с „успеха“, както той се определя от обществото.

20. Най-изумителното същество е човекът. Отначало той жертва здравето си, за да спечели пари. После харчи парите си, за да възстанови здравето си. При това той толкова се тревожи за бъдещето, че никога не успява да се наслади на настоящето. Той не живее нито в бъдещето, нито в настоящето. Живее като че ли никога няма да умре, а умирайки съжалява за начина, по който е живял.

 

Намерено: ТУК

За теб: ЧУДО

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]