“Винаги ще те обичам. Винги ще съм до теб. Винаги ще те чакам. Винаги ще ти помагам. ” – тези думи копнеят да чуят хората от любимия човек. Влюбват се в тези фрази и някак очакват те да им донесат щастието в живота. А в същност любовта е безгранична, всеобхватна и безусловна. Доказателство за една истинска любов може да бъде и едно куче. Някои казват, че животните нямали душа, но това е погрешно. Животните имат и душа, и сърце и могат да обичат, както никой друг. Без да очакваш от тях те винаги ще те обичат, винаги ще са до теб, винаги ще те чакат, винаги ще ти помагат. По свой си начин. Безусловно. Така се случило и преди много, много години с роденото осмото поред кученце, наречено Хачико в далечната 1923-та година от своя собственик в Япония. Това куче, порода Акита ще остане завинаги в историята, като най-лоялното, вярно и обичливо куче на света. Името му (Hachikō) означава: ‘hachi’  – Осем, осмото подред родено кученце и ‘kō’ – принц. Японците смятат, че осмицата е щастливо число, което може да донесе щастие, късмет и добро. И наистина е така. Стига да вярваш. Ако и ти вярваш в доброто и обичаш хубавите приказки е време за една. Приказката за кучето. Ще те потопи в един друг свят. Вярно, различна гледна точка на режисьора, но все пак по истинска случка, която дава голям повод за размисъл. Разчувства и трогва душата ти до дълбините й. Е, поне така стори тя с мен.
Снимка на истинският Хачи, или Хачико.
Една история за вярност, обич, лоялност, признателност, щастие, разбирателство и голяма приятлеска любов. Която става в сърцата на всички и до днес. Ще остане и в твоето. Щом в сърцето на Хачи остана неговият стопанин цели двет години след като той никога не се завърна. Хачи остана да го чака там. Всеки ден точно в пет. И днес в Япония, на онази спирка можеш да го видиш как чака, безмълвен с надежда, увековечен в бронз. Приятно гледане! Още за филма и Хачико: IMDB, Уикипедия US, Уикипедия BG, Замунда;

Автор: АН С обич,  Чудо Сега!

(Commenting: OFF)

Дълъг и неравен път, а по него уморени и изтощени куче и човек вървят. Изведнъж – пред тях оазис! Красиви порти, музика, цветя, шумулящи ручеи и красота. – Какво е това? – попитал човекът на входа. – Това е Раят. Ти вече си мъртъв и е време истински да си починеш… – А има ли вътре вода? – Колкото си искаш: кристални фонтани, прохладни басейни…. – А има ли храна? – Всичко което си пожелаеш! – Но аз съм с кучето си. – Съжалявам господине, за кучета е забранено. Ще се наложи да го оставите отвън. Тогава човекът бавно си тръгнал и уморено продължил надолу по пътя. След известно време се озовал до крайпътна ферма. Изморен и зажаднял попитал през вратата: – Може ли малко вода? – Заповядай, в двора има кладенец. – А за кучето ми? – Заповядай вътре, до кладенеца ще намериш за него поилка. – А за хапване има ли? – Мога да те нагостя с вечеря. – А за кучето ще има ли храна? – Все нещичко ще се намери. – А какво в същност е това място? – Това е Рая. – Как така? А този дворец който подминах сутринта, с фонтаните ,ручаите и цветята. Казаха ми че там е Рая. – Всичко е лъжа.Там е Ада. – Как Вие от Рая търпите тази лъжа? – Това е за нас много полезно. До Рая достигат само тези, които не захвърлят своите приятели!  

Автор: Неизвестен

Ако някой ти дава всичко онова, което желаеш и имаш нужда в лъскава опаковка, като те обвързва с “договора си” за служене, гали егото ти и говори мило, опомни се, отвори очи и осъзнай, че не той е истинският ти приятел, щом желае да те отдалечи от тези, които истински обичаш и любиш.

С обич, ЧУДО Сега! 
(Commenting: OFF)