Архив за етитет: мама

Ти вярваш ли в МАМА?

В корема на една бременна жена имало две бебета. Едното попитало другото:
– Ти вярваш ли в живота след раждането?
– Разбира се. Със сигурност има живот след раждането! Може би сме тук, за да се подготвим за това, което ще бъдем след него.
– Глупости! Няма живот след раждането! Какъв ли ще е този живот след раждането?
– Не знам, но със сигурност ще има повече светлина отколкото тук. Може би ще ходим със собствените си крака и ще се храним през устата.
– Това е абсурдно! Невъзможно е да стъпваш на краката си. И как така ще се храним през устата, смешно е. Ние се храним през пъпната връв. Виж какво ще ти кажа – живот след раждането няма. Пъпната връв е много къса…
– Аз пък мисля, че има. И може би е малко по-различен от този, на който сме свикнали тук.
– Но никой не се е върнал от там след раждането. Раждането е краят на живота. И всъщност животът не е нищо друго освен едно съществуване в тъмнината, което не води до никъде.
– Добре, аз не знам какво ще е след раждането, но със сигурност ще видим мама и тя ще се грижи за нас.
– Мама? Ти вярваш ли в МАМА? И къде си мислиш, че е тя?
– Как къде? Навсякъде около нас. В нея живеем и чрез нея се храним. Без нея светът нямаше да съществува!
– Аз не вярвам! Никога не съм виждал мама и затова е логично тя да не съществува.
– Добре, но понякога когато е тихо, можеш да я чуеш как пее и да усетиш как ни гали. Знаеш ли… аз мисля, че съществува реален живот, който ни очаква и че сега просто се подготвяме за него…

 

След раждането: СПИСАНИЕ 9 МЕСЕЦА 

Живот: ЧУДО! :)  

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

За живота, кафето и всичко останало

Една млада жена посетила майка си и й разказала за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори продължително. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.

Майка й я завела в кухнята. Напълнила три тенджери с вода и ги сложила на котлона да се стоплят. Водата бързо завряла. В първата майката сложила моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върнала на котлона да врят, без да каже и дума.

След десетина минути загасила огъня, отцедила морковите и ги сложила в купа, извадила яйцата и тях сложила в купа, а най-накрая изляла кафето в чаша. После се обърнала към дъщеря си с въпроса:

„Кажи ми, какво видя?“

„Моркови, яйца и кафе“ – бил отговорът на момичето. Тогава майката й казала да разгледа по-добре морковите. Когато момичето го направило, забелязало, че морковите са меки. След това майката я помолила да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направило, то установило, че яйцето е станало твърдо.

Най-накрая майката помолила дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихнало с и с удоволствие опитало от богатия аромат на кафето, а после попитало:

„Но, какво всъщност означава това, мамо?“

Тогава майка й й обяснила, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смлените кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.

„Ти от кои си? – попитала майката. „Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?“

Спомни си за това: „Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат. “

Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?

Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?

Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите. Това, което правят те, е да извадят най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им. Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало. Ти не би могла да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото.

 

Сварено от: ИНТЕРНЕТ

На кафе:  ЧУДО :)

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

МАМА МЕ НАУЧИ

Да живеят майките!

Мама ме научи да постигам невъзможното:
– Затвори си устата и си яж супата!
Мама ме научи да уважавам чуждия труд:
– Ако ще се избивате, излезте на улицата, тук съм измила.
Мама ме научи да вярвам в Бога:
– Моли се тая гадост да се изпере!
Мама ме научи да мисля логично:
– Защото така казвам аз!
Мама ме научи да мисля за последствията:
– Паднеш ли от прозореца, няма да те взема, като ида да пазарувам!
Мама ме научи на издръжливост:
– Няма да станеш от масата, докато не си изядеш всичко!
Мама ме научи на причинно-следствените връзки:
– Ако не престанеш веднага да ревеш, ще те напляскам!
Мама ме научи да не завиждам:
– По света има милиони деца, на които не им е провървяло така с родителите, както на теб!
Мама ме научи как да порасна:
– Ако не ядеш зеленчуци, няма да пораснеш!
Мама ме научи да гледам смело в бъдещето:
– Почакай само, като се приберем, ще си поговорим!
Мама ме научи на основите на самолечението:
– Не си криви очите, ще останеш кривоглед цял живот!
Мама ме научи на телепатия:
– Облечи си якето, знам, че ти е студено!
Мама ме научи на основите на генетиката:
– Метналa си се на баща си цялата!

 

Уловено от Крилати Приятели от: Мара Подробната

Мама ме научи на: ЧУДО

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

„Децата пишат писма до Бог“

По детски невинни и затрогващи откровения из „Децата пишат писма до Бог“…

 

„Харесва ли Ти това, което става на Земята?“

– Андрей, 4 клас

 

„Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш звездите на небето и духаш топъл вятър на Земята, и наоколо е тихо-тихо, ми се иска да плача?“

– Наташа, 2 клас


„Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат?“

–  Андрей, 4 клас


„Мама каза, че насън аз съм плакал. Ти не помниш ли за какво си говорихме с Тебе?“

– Игор, 3 клас

 

„Нали първи са започнали да раждат мъжете — спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?“

– Зоя, 4 клас


„Ти пишеш в Библията, че в началото е било словото? Кое?“ 

– Руслан, 1 клас


„Кажи ми под секрет, обича ли ме някой?“

– Анзор, 3 клас


„Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората?“

– Лада, 2 клас


„Ти ли пращаш бурята?“

Ася, 2 клас


„Къде отиват сенките?“

Тоня, 3 клас


„Защо нашите рани зарастват, а твоите не?“

Денис, 4 клас


„Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?“

– Олга, 3 клас


„На какъв език говорят душите?“

– Рая, 4 клас


„Покажи ми тихичко поне един ангел.“

– Рая, 2 клас


„Научи моите врагове да прощават на своите врагове.“

Гера, 4 клас

 

„Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява.“

– Роман, 2 клас


„Господи, аз знам, че трябва да си подам и другата буза. Е и какво? Подадох я, а Олег като ме фрасна. И ето сега, в класа аз съм страхливец. Благодаря.“

Едик, 3 клас


„Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата.“

– Славик, 3 клас


„Старците — това са уморени деца.“

– Андрон, 4 клас


„Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям черен камък, върху него само една дума: „Мама“. И край.“

– Ваня, 4 клас


Рига Михаил Димов, „Децата пишат писма до Бог“

Тихо: ЧУДО

 

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]