Молитва за свобода от Дон Мигел Руис

Създателю на вселената,
днес те молим да дойдеш и да споделиш с нас силния съюз на любовта. Знаем, че истинското ти име е Любов, че за да общуваме с теб означава да споделим твоите вибрации, твоята честота, защото ти си единственото, което съществува във вселената. Continue Reading…
(Commenting: OFF)

15 август 2016 г.

В последните минути от деня на Богородица дойде молитва. Стоя си на балкона, съзерцавам луната, слушам песента на щурците… в далечината крачи силует. А мислите ми препускат. Да пиша ли… да не пиша ли. И грабнах компютъра. Казвам си – ще пиша, пък – каквото стане. Получи се това. Дано и на вас донесе онова облекчение и лекота, което донесе на мен. 

-Ан

Continue Reading…
(Commenting: OFF)

БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!

Изпращам всичките си добри мисли към всички бедсвтащи в този миг. Моля се проливните дъждове и градушки да спрат и слънчеви лъчи да погалят земята. Моля, пратете и вие добри мисли, пратете енергия и светлина на всички места, които сега имат нужда от помощ! Да изпратим любов на майката земя, на всички засегнати, да изпратим любов и прошка и на причината за случващото се. Мога само да кажа: Обичам те, съжалявам, моля прости ми, благодаря.

Много е ВАЖНО: избягвайте всички негативни думи, които само нагнетяват отрицателна енергия. Няма да ги пиша умишлено (най-често изпозваните започват с “у”, “с”, “т”). Пускайте покрай ушите си умишлено използвани фрази и словосъчетания от медиите. Неутрализирайте ги с думи и мисли за: “любов, прошка, сърце.” Ситуацията и хората имат нужда от МНОГО ПОЛОЖИТЕЛНИ МИСЛИ, ДУМИ, ЛЮБОВ и ЕНЕРГИЯ. Бъдете умни, бъдете разумни, мъдри и виждайте отвъд. Излишно и непотребно нокому са думи с укор, обвинения, търсене на сметка, мъст и кълнеж. България има нужда от едно голямо съединяване, обединение, съпричастност, разбирателство, единство, милосърдие, солидарност, любов, мир и взаимопомощ. Continue Reading…

(Commenting: OFF)

“Пътят, който е в теб самият” беше една от тези “случайности”, които сами се появяват най-неочаквано, сякаш по собствена воля, без да ги търсиш и без дори да подозираш за тяхното съществуване. Тази прекрасна притча е сътворена от чудесния Иван Станчев, с когото се запознах във връзка с визуализациите към музиката на сина му Стенли Станчев, а след това нещата се случиха напълно спонтанно и с лекота, като от самосебе си. Съвсем наскоро имах честта и удоволствието да  се срещна лично с Иван и очарователната му съпруга Роси. Много мога да разкажа по въпроса, но за да направим дългата история къса, ще кажа бегло няколко думи за книгата. Книжното тяло е прекрасно оформено и носи това усещане за специалност, което подобава на самия текст. Той от своя страна е такъв: многопластов, чете се на един дъх, всеки път откриваш нещо ново; като фабула напомня както за “Малкият Принц”, така и за “Алхимикът” на Пауло Коелю, а езикът е толкова въздействащ, че можеш не само да си представиш, но и почти да докоснеш всяка картина от описанието, да усетиш как песъчинките се процеждат измежду пръстите ти, а Пясъците на Времето те затрупват в своята необятност… Публикувам една от притчите, които се срещат в нея, а коментарите относно поуките ще запазя за мен – в крайна сметка всеки може да открие своята Истина в самия себе си, и това е смисълът на Пътя… И държа да отбележа: това НЕ Е реклама, а най-искрена препоръка! – Мег  
В далечна северна страна, сред гори и блата, живял един праведен човек, който силно вярвал в Бога. Той рисувал във въображението си картини от небесните селения, една от друга по-прекрасни, но не забелязвал света около себе си. Веднъж, по невнимание попаднал в тресавище и започнал да потъва. Събрал молитвено ръце и затворил очи: “Толкова съм ти предан, Господи! Моля Те, избави ме от тази беда!” Бързи облаци ту закривали, ту пропускали слънцето. Човекът усещал върху клепачите си топлината на лъчите му, и вече си представял как по тях слиза Ангел с големи бели криле, ефирен като сън, как протяга божествена десница и го спасява… Бил затънал до колене в лепкавата тиня, когато край тресавището минал коминочистач, който се връщал от работа. Видял потъващия и се провикнал: “Ей, човече! Ето, поеми моето въже! Хвани се за него! Аз ще те изтегля!” Праведникът отворил едното си око, погледнал опърпания, омазан в сажди човек, и отвърнал: “Махни се от мене, Сатана! На мен Бог ще ми помогне!” И продължил да се моли в себе си: “Господи, знам, че си по-могъщ от всяка зла сила, моля Те, избави ме!” А коминочистачът прибрал въжето и си тръгнал обиден. Тинята стигала вече до гърдите на праведника, когато по пътеката се задал дървар с магарето си, което тътрело окастрени вършини. Засуетил се дърварят, измъкнал най-дългата и я хвърлил към потъващия: “Хвани се за вършината, аз ще те издърпам!” – викал той. Праведникът отворил другото си око, погледнал обезумелия от притеснение човек и рекъл: “Върви си по пътя, човече! Не ми пречи да се моля! Господ ще прати Ангели да ме спасят.” Накрая тресавището го погълнало… И тогава се явил Архангелът. “Толкова те молих да ми помогнеш! – скръбно казъл човекът – Защо ме остави да умра?” “Между нашия и видимия свят има преграда, която не мога да премина без човешко тяло – отвърнал Архангелът. – Затова пратих двама да те спасят, ала ти не прие помощта ми. Сега ми остава само да те отведа…”   Самата книга в луксозно подаръчно издание можете да закупите тук или в магазина на издателство Кибеа.    Притча: Иван Станчев Прие: МЕГ Прати: ЧУДО   Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]    
(Commenting: OFF)

Едно бебе попитало Бог: – Казват ми, че утре ще ме пратиш на Земята,  но как ще мога да живея, след като съм толкова малко и безпомощно? Бог го успокоил: – Твоят Ангел ще те чака и ще се грижи за теб. Детето продължило да пита: – Но кажи ми, тук на Небето не трябва нищо да правя, освен да пея, да се усмихвам и да бъда щастливо! Бог рекъл: – Твоят Ангел ще пее за теб и ще се усмихва на теб. И ти ще усещаш любовта на Ангела си и ще бъдеш много щастливо. Отново детето запитало: – Но как ще мога да разбирам, когато хората ми говорят, а аз не знам езика? Господ отвърнал: – Твоят Ангел ще ти казва най-красивите и сладки думи, които някога ще чуеш, и с много търпение и грижа ще те научи как да говориш. – А какво ще трябва да правя, когато искам да говоря с Теб? Бог рекъл: – Твоят Ангел ще постави ръцете ти една до друга и ще те научи да се молиш. – Кой ще ме пази? Бог казал: – Твоят Ангел ще те защитава дори, ако това значи да рискува своя собствен живот. – Но аз винаги ще тъгувам, защото няма да мога да Те виждам повече! Господ отвърнал: – Твоят Ангел ще те научи как да се върнеш при Мен, макар че аз винаги ще бъда до теб! В този момент на Небето царял мир, но гласовете от Земята вече се чували. Детето припряно запитало: – Господи, ако вече трябва да тръгвам, моля Те, кажи ми името на моя Ангел! С усмивка Бог отговорил: – Ти ще я наричаш просто “Мамо”…   Автор: НЕИЗВЕСТЕН Превод: МЕГ С ангелска усмивка: ЧУДО   Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]
(Commenting: OFF)