Две пълни чаши смелост, пресята няколко пъти, за да й опадат съмненията. Няколко лъжици идеи на вкус. Понякога са нужни много идеи, а понякога върши работа и една единствена, обмислена от всички страни. Действайте според случая. По щипка сговорчивост, добрина, смях, радост, благодарност, нежност, вдъхновение, обич. Всъщност, тези съставки не могат да се предозират. Две-три листенца вяра. Съвсем младички листенца, порасли на слънчеви поляни. Внимавайте с вярата, не трябва да е увяхнала! Омесете с много търпение и любов. Докато чакате тестото да си обиколи нивата и да втаса, направете си вино с канела, карамфил, портокалови корички, звездички анасон и шушулка ванилия и прегърнете близките си. После разточете тестото на тънка кора, изрежете с формички и печете на умерен огън. Всяко ново начало трябва де се пече внимателно, да се наглежда, да му се бае и да му се радва човек. Рецептата е проверена и сполучлива. Цялата ви година ще заухае прелестно!   Рецепта: от стената на Дани Лалова Ново начало: ЧУДО Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]
(Commenting: OFF)

Когато пристигне Новата година, може би се опитваш да се освободиш от празничната мъгла на партитата, подаръците и появилите се заеми. И като много от нас може да решиш да си набелязваш целите за Новата година, но след това да се оставиш пораженческото негативно отношение да те превземе. Може би си мислиш:
“Правя това всяка година и никога не постигам много!”
Липсата на ентусиазъм най-вероятно се отнася по-малко до самите ти цели и доста повече до впечатленията ти от миналото. Едно малко дете няма съмнения, когато си постави цел. В действителност ограниченията при децата почти не съществуват. То може да обяви пред някое приятелче:
“Ще имам пони тази година!”
И го вярва! Дори и понито да не се появи, детето просто свива рамене и казва:
“Тогава ще си имам кученце!”
Рядко едно дете става цинично по отношение на бъдещето. Преди да започнеш да си правиш списъка с цели и намерения, поработи по изчистване на миналите ти негативни впечатления. Това ще ти помогне да освободиш място за доброто в Новата година.  
  1. Направи списък на постиженията от изминалата година Понякога умът ни се фокусира върху това, което НЕ е сработило. Игнорирай пораженията и започни с положителното! Помисли къде си се намирал в началото на предната година и изброй всичко, което си постигнал през нея – дори малките неща! Може би това е било здравословен режим,  ново приятелство, или духовна практика. Изброй всичко: подобряване на връзка, нова работа, изплащане на дълг, ново хоби или умение, прекарване повече време с децата ти. Напиши всичко, за което се сетиш и го постави на място, което ще виждаш всеки ден и да се подсещаш за всички чудесни неща, които си постигнал през годината!
  2. Направи списък на разочарованията и неуспехите След като приключиш с първата стъпка, напиши и разочарованията от миналата година. Изброй събитията, които са били пряко под твой контрол, както и ситуациите, които не са били директно под твой контрол. Пример за нещо, което зависи изцяло от теб е “Не можах да спра цигарите”. Нещо, което не можеш да контролираш, е например загуба на някой близък човек. Не е нужно да пишеш всичко, а само това, което все още има значение или емоционално влияние върху теб.
  3. Открий уроците в неуспехите Вземи списъка с разочарования и мини през всяка точка, като си припомниш ефекта, който е имала върху живота ти. Може би са те научили на някои ценни уроци. Чудесен начин да се излекуваш от негативните изживявания е като си вземеш поуката от тях. Животът ни дава изпитания. И когато ги преминем, се придвижваме към следващото ниво. Дори и изживяването да е болезнено и още да боли, опитай се да го погледнеш обективно и да видиш какво можеш да научиш от него! Например, ако си пропуснал повишение в работата или заплатата, причината за това може да е поведението ти на работа – да закъсняваш, да прекарваш прекалено много време на социалните медии, или да си говориш с колегите. Или пък може да се подготвиш по-добре за бъдещи повишения, ако отидеш на обучение за квалификация. Най-големият ти урок в този случай може би е да даваш 100% от себе си на работа, без да се оплакваш и да покажеш своята отдаденост. Ето и няколко въпроса, които да си зададеш в процеса: Какво можех да направя по различен начин, за да получа друг резултат? (понякога сме пряко отговорни заради нетърпеливост, дълбоки емоции, небрежност и др. ) Как другояче мога да възприема това изживяване? Мога ли да видя това събитие от друга перспектива? Какво по-добро мога да сторя при подобно събитие в бъдещето? Каква е най-добрата поука, която мога да си взема от това събитие?
  4. Прости на когото имаш да прощаваш Прошката е свобода. Помни, че прошката е за ТЕБ! Тя е единственият начин да отключиш оковите, които те държат към миналото. Да дадеш прошка не значи да приемеш или одобриш поведението на другия човек. Означава, че оценяваш истината, че никой не е съвършен. Дори не е нужно да казваш на другия, че си му простил. Може просто да задържиш прошката в сърцето си. Ако все още имате отношения, те могат да се излекуват с думите “Прощавам ти”.
  5. Бъди благодарен за получените уроци Благодари за това, което си научил. Чувство на благодарност за трудните уроци на живота казва на Вселената: “Благодаря ти! Научих си урока. Сега мога да продължа напред.” Ако е възможно, открий начин да помогнеш на някой друг, който се сблъсква с трудностите или проблемите, които ти си преминал. Благодарността значи не само: “Благодаря, научих си урока”.  Значи също така “Как мога да помогна на друг със своя опит?
  6. Създай си ритуал за освобождаване от изминалите болки Писането е отличен начин да излееш чувствата си. Когато преподавам емоционално лекуване в моите семинари, карам участниците да пишат писмо до някой, който им е навредил, или до любим човек от миналото. След като писмата са написани, или ги изгаряме, или ги накъсваме и изпращаме отрицателната енергия. Всеки ритуал, който създадете, ще помогне да освободите негативната енергия. Може да почистите у дома си, да си купите цветя или да идете на масаж.
  7. Запази позитивна нагласа за бъдещето Веднъж, след като минеш през тези стъпки и преработиш всички емоции и впечатления, се е свършило. Няма нужда да се връщаш отново. Старите задължения са изчистени и можеш да изследваш нови възможности с отворен ум и сърце.
Добре дошли в Новата година! Автор: Мишел Фонден Превод: МЕГ Ново: ЧУДО Оригинална публикация: ТУК   Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]
(Commenting: OFF)

В живота винаги се получава натрупване. Всеки ден привличаме нови и нови събития, изживявания, случки. Някои от тях идват и си отиват бързо, но други остават като по-трайни в дните ни.  Парадоксално, това може да са дори токсични и вредни на пръв поглед неща, но по една или друга причина ние имаме нужда от тях, имаме потребност – да ни научат на нещо, да ни развият, да внесат смисъл и осъзнаване на някоя част от самите нас. Първоначално пристъпваме с едно вълнение, еуфория, може би дори лек страх, защото прекрачваме зоната на комфорт, в която хубавичко сме се настанили. Всичко е ново, всичко е интересно, всичко е вълнуващо! Колкото повече опознаваме нещата, толкова по-уверено започваме да се усещаме,  спокойно да се справяме, и разбира се –  да се привързваме.  Да, дори и към лошото! Навикът е голяма сила… По този начин сформираме новата си зона на комфорт, или разширяваме старата – иначе казано. Добре, но какво се случва, когато в даден светъл момент преминем през “школата”  и видим нови цели в живота си? За разлика от училището или учебното заведение, тук не става дума за някакъв регламентиран срок, който знаеш кога изтича и си психически подготвен за това. Тук си говорим за съзнателно поети дейности, които заемат много от ценното ни време. Всъщност може би е по-правилно да кажем, че ние сами им го посвещаваме, нали така? Какъв е проблемът тогава? Ами именно в противоречието между стремежа към нови територии и привързаността към познатите! Всичко в този живот си има баланс. Всичко се управлява от вселенски закони. За да пристъпиш напред, е нужно да оставиш нещо назад. За да получиш нещо, е нужно да дадеш друго. Особено трудно е, когато се занимаваме с неща, които са ни приятни и продължават да ни носят удовлетворение и поради тези причини се опитваме да ги съвместяваме. А няколко дини под една мишница може да са голямо предизвикателство, докато не се усетиш, че започваш да ги изпускаш… Отпърво може да отричаш, може да се противиш и да отказваш да видиш очевидното. Да признаеш сам пред себе си, че вече си готов; да осъзнаеш, че вече не се чувстваш комфортно в зоната си на комфорт и е нужно да продължиш; да поемеш отговорност по отношение на смяната на приоритетите – всичко това изисква неоспоримо доза смелост. Колкото и да сме обичали старото, колкото и да сме се привързали към него, в момента, в който усетим, че то ни тегли назад и започваме да циклим на едно място – и това възпрепятства постигането на новите ни цели, е време да го пуснем да си върви. Да се освободим от него. То вече е изиграло ролята си. Нека го сторим с благодарност, без значение дали е било добро или лошо, защото ни е подготвило за този нов етап от живота! Научило ни е на много ценни уроци, за които сме заплатили нужната цена. Сега обаче вече е време да прекрачим зоната на комфорт – защото както споменахме, тя вече е престанала да бъде зона на комфорт и се е превърнала просто в зона на познатото. Тогава, когато познатото и комфортът започват да се разминават, е време да си вървим. Да благодарим. Да приемем. Да кажем “сБОГом”.
“Научи се да казваш сбогом”,
нали така пееше Мадона в “The Power of Goodbye”? Напред ни чакат нови вълнуващи територии – а всяко пътуване започва от първата стъпка. ОСВОБОЖДАВАНЕ.   PS: И макар да цитирахме Мадона, песента, която беше истински вдъхновител и звучеше през цялото време беше “Let It Go” от “Замръзналото кралство” на Disney :) Насладете й се! :) Крачка напред: МЕГ Освободи: ЧУДО   Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]  
(Commenting: OFF)

Болката е моментът, в който нещо старо, ненужно и тежащо си отива. Тя е необходима, за да усетиш след нея приливната вълна на Смелостта, Свободата и Вярата.

Да отричаш всичко е да преминеш в крайност. В живота се иска баланс. И понякога, когато паднеш от колелото, ще те заболи, но ще станеш и ще продължиш. Ще извикаш, но имаш ли желание и знаеш ли каква е целта ти, какво е желанието ти, ще се справиш. Continue Reading…
(Commenting: OFF)