ПЕПЕРУДА
  • Трансформация
  • Промяна
  • Закрила
  • Спокойствие
  • Воля
  • Търпеливост
  • Красота
  • Изящество
  • Нежност
  • Женственост
  • Воля
  • Целеустременост
  • Вяра
  • Надежда
  • Любов
  • Душа / духовност
  • Извисяване
  • Ново начало
  • Развитие
  • Приемане на случващото се
Най-красивото крилато създание на майката природа идва с мисията и посланието за промяна. За трансформация. Преди да се превърне в пеперуда животът й започва като гъсеничка – малка, неугледна и бавна. Но изтъкавайки своя копринен пашкул тя се приготвя за живота в пълната му красота. Празнува победа, празнува живота, когато сама успее да се освободи от временния си дом. Именно това укрепва крилата й. Волята, желанието и силата с която се бори, за да излезе. Прелестна и красива тя каца при теб, за да ти напомни, че всичко в живота се променя и то е само за добро. Напомня ти, че иде ново начало за теб, че предстои да осъзнаеш духовната си същност или, че е време да напрвиш нещо за душата. Има я и през нощта и през деня, защото всичко в живота е хармония и баланс – ян и ин, бяло и черно, ден и нощ. И двете взаимно се допълват, не могат едно без друго. Символ на женствеността, на божествената красота пеперудата учи на спокойствие и търпеливост, вяра в доброто, надежда и любов. Светата троица :) Цветовете й ще ти подскажат, когато я видиш как да допълниш тълкуванията си за нея.
Автор: АН
С ПЕПРУДЕН ПРАШЕЦ, ЧУДО
[related_posts]Insert your text here[/related_posts]
(Commenting: OFF)

Вселената, Ангелите, Бог или както искаш наречи енергията, която е около теб и ти помага, винаги намира начин да ти даде знак, напътствие в коя посока да направиш следващата крачка. Така… съвсем леко, внимателно с уважение към личния ти изобр. Винаги имаш право на избор. И тъй като преди да се появят думите, всичко е било съзнание, образ и картина най-честите знаци са онези, които достигат до теб под формата на образ, усещане на яве или на сън. Често повтарящ се, за да го забележиш. И този образ е под всякаква форма за твоите сетива. Най-сладките и красиви знаци на съдбата са онези пратеници, които са деца на майката природа. Имат крилца, повечко крачета, пипалца, хоботчета, та дори и жила. Ето какво послание, каква поличба носят скакалеца, калинката, пчелата, осата, паякът, пеперудата, водното конче, богомолката :) Всичко е от значение – състоянието в което се намираш, мислите които имаш, мястото на което си срещнал твоя знак на събдата, реакцията ти преди и след срещата :) Отговорът е в теб, просто знаците ти помагат да решиш и наредиш пъзела, за да си в мир и хармония със себе си, в мир и хармония с природата, с веслената. Твоето значение за случващото се е най-правилното, тълкуванието на нещата по твоя начин, както ти го усещаш е най-точен, защото при всеки всичко е строго индивидуално. Точно както в сънищата – чувството и емоцията свързани с образа, който виждаш отговаря на нещо, което е само твое. И обикновено онова в което вярваш – то се случва. СКАКАЛЕЦ
  • Щастие
  • Плодородие
  • Движение, скок напред и нагоре
  • Творчество / Съзидание / Креативност
  • Вестоносец
  • Изобилие
  • Омиротворение
  • Следвай вътрешния си глас, ИНТУИЦИЯта си
  • Чувствителност / Сензитивност
  • Надскачане на страховете, предубежденията, миналото
  • Поглед в бъдещето (ясновидство)
  • Лидерство
  • Прераждане
  • Повишение
  • Търпение
  • Съдържателност
  • Добродетелност
  • Смелост, кураж
  • Успех (неведом, неочакван)
Скакалците се появяват най-често при творческите натури – писатели, художници, танцьори, музиканти… Избират онези, които са иноватори, с напредничаво мислене, използващи нетрадиционни методи и схема на работа, онези които имат нужда да повярват в себе си, че могат да надскочат страховете си, онези които могат да направят огромен скок напред. Скакалците са служители и посланици на доброто, на добрата новина те са като напомняща бележка за това да слушаш вътрешния си глас, да увеличиш силата на интуицията си. Източната религия смята, че наши обичани близки се прераждат като скакалци, за да могат лесно да дойдат и да бъдат с нас. Напомнят, че е време да действаш, да направиш първата крачка, в случая скок :) Показват, че винаги има шанс, от който може да се възползваш и може би времето е точно тук и сега!
Още за скакалеца – ТУК. 
 
Автор: Ан
С Обич,
ЧУДО СЕГА!  
(Commenting: OFF)

Някога, много отдавна живеел в древен град Майстор-учител, заобиколен от своите ученици. Веднъж един от тях се зачудил дали има въпрос, на който неговият Майстор не може да отговори. Скоро измислил план. За целта му била необходима най-красивата пеперуда. Хванал я и веднага я скрил между двете си длани. Пеперудата пърхала с крилцата си и го гъделичкала. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора-учител и го попитал: -Кажете, каква пеперуда имам между дланите си – жива или мъртва? Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка, заради своята истина. Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят-майстор му отговорил: -Всичко е в твоите ръце!

Автор: Неизвестен

С обич, ЧУДО сега!

(Commenting: OFF)

Другите могат наистина да бъдат изключителен критерий за това какъв си в същност. Това, което не харесваш в себе си имаш какво да отработваш го отразяват другите. Понякога е най-добре да сме благодарни за хората, които ни ядосват, нервират и дразнят, защото те ни показват най-точно върху какво да се съсредоточим и какво имаме да изчистваме от себе си. Има ли някой, който да изпълва съществото ви с толкова дразнещо чувство, че ви се иска да го зашлевите с думи, а понякога и не само? Има ли такъв, който постоянно за всичко спори, защото има арогантността и наглостта, пълното безочие да смята, че познава всичко и неговата мерилка е най-добрата? Да, със сигурност. Колкото повече нещо такова ни притеснява и дразни, толкова по-дълбоко коренище имаме да изкореняваме. Все пак е добре, че има такива сигнали, които да ни показва пътя. Можем да променим и да работим в тази посока, така ще помогнем на себе си в изкачването по стълбата нагоре, без да се притесняваме за другия и да искаме да променяме него. Промяната, трансформацията започва от нас. От „себе си”. Намираме си един добър екземпляр, в който виждаме множество дразнителни фактори. Обикновено си мислим, че ние не ги притежаваме, че никога към никого не реагираме така, но това далеч не е самата истина. И така, след като сме го открили, това обикновено би ни отнело не повече от 34 секунди е добре да се въоръжим с тихият ни приятел „хартията” и добрата му сестрица „химикала”, Моливко също е добър вариант, но лесно се трие. И започваме с писането. Всичко онова, което не харесвам в другия старателно описваме в един списък. Ред по ред, дума по дума, постъпка по постъпка… Може би списъка би изглеждал горе-долу така:
  • не харесвам как се изразява, употребява тъпи и грозни думи
  • говори прекалено високо, вика, за да постигне подсъзнателно надмощие
  • спори за всичко, мисли се за всезнайко
  • неговото/нейното мнение е меродавно и най-доброто за всички
  • не уважава моето/чуждото мнение
  • всичко и всички са критикувани и наричани с „хубави” думи
  • дразнително е постоянното критикуване поучаване
  • той/тя е толкова ограничен и мисловно и духовно
Сега идва момента, в който е добре всичко това да се напише в първо лице, единствено число. Да опитаме ли? Ето:
  • Аз не харесвам как се изразявам
  • Говоря прекалено високо, викам (опитвам се да надвикам събеседника), за да постигна подсъзнателно надмощие
  • Аз имам склонността да споря за всичко, вярвайки, че ” моето”е правилното
  • Мисля се за всезнайко – знам и мога всичко на света!
  • Моето мнение е меродавно, аз знам най-добре кое е най-доброто за всички и често две мнения няма по въпроса
  • Аз не уважавам чуждото мнение
  • Обиждам всички с епитети, определения и нарицания, както и други “красиви и добри думи”
  • Дразнителен/дразнителна съм с постоянното критикуване и поучаване
  • Аз съм ограничен/а в мисленето и духовността си
Дали почувствахте разликата? Намерихте ли нещо от себе си? Разбира се силата на упражнението ще е още по-голяма, когато го напишете с реални примери – реално съществуващи причини и причинители. Изчистването може би изглежда така, най-най-добре е да се задават въпроси и след това да има (дори и само мислено) съчинение с елементи на разсъждение:
  • Искам да обърна внимание на начина по който се изразявам. Задавам си въпроса това как се приема от другите и не ги ли наранявам по начина по който се изразявам?
  • От кое (защо) се чувствам недооценен, не доразбран и изпитвам чувство на слабост, че имам нужда да викам (физически облик на „проблема”), за да ме забележат и чуят думата ми?
  • Желанието да убедя всички в правотата си е признак за слабост, показваща това, че смятам себе си за недооценен човек. Вярата в собствената ми правота ме ограничава да науча и чуя нещо различно, а понякога и нещо по-добро. Защо затварям вратите за новата възможност и желая само собственото си мнение да бъде „отгоре”?
  • Да знам и мога всичко би звучало по-разумно, ако приема факта, че не е така в същност. Уча се всеки ден от всичко и всеки, защото моите врати на съзнанието са отворени широко. Мога ли с лекота да приема вярванията на другите, да споделям своите също така, но без да налагам възгледите си? Мога ли да се освободя от желанието да налагам на другите „затвор” на техните мисли, желания, възгледи и знания? Мога ли да ги разбирам и подкрепям? Как?
  • Другите имат свое мислене, усещания и разбиране за света. Те са огледалото ми, моя образ, който имам да изучавам и изчиствам. Прощавам и благодаря с обич, че има различни от мен хора. Искам ли наистина да се променя и намирам ли себе си в другите?
  • Постоянното отстояване на собствена гледна точка ме прави в очите на другите неприятен събеседник. Задавам си въпроса: „Това на мен ще ми бъде ли приятно?” Отговорът дава моята нова посока.
  • Ограниченията идват с очакванията. Да очакващ другите да са като теб, значи да мислиш, че ти си света. Да, всички сме свързани, но всеки има собствени мисли, чувства и желания. Това, което не харесвам в другия директно го прави мой коректив. Страхът от чуждото мнение вече си отива от мен, защото искам да видя промяната у другия първо у себе си. Сърцето е част от моята духовност, а ума от мислите ми. Искам ли да ограничавам другите чрез себе си?
След едно такова упражнение се чувства значително облекчение и истинско разбиране на човека, който ни дразни и в същност отразява нас. Може да се подходи с разбиране към себе си и така да му простим за това, което е. Ако си представим, че това е малката (като малко дете) част от нас, която има нужда от разбиране, добра дума, дори и малко снизхождение, бихме се справили много по-добре в ситуацията. Самото разсъждаване по темата, въпросите и моменталните отговори променят всичко. Търсенето е равно на предлагането и обратното – предлагането е такова, каквото е търсенето. Всичко е една приятна игра с твоите правила. С отворено сърце и усмивка на лице можем ли да затворим очи и да кажем: „Благодаря, че те има. Ти ми показваш какъв да съм (какъв да не съм). Съжалявам, моля прости ми, че съм те наранил. Обичам те!” Това са думи на самите нас към самите нас. Процес на изчистване (хавайският метод хоопонопоно). Аз съм добър човек, вярвам в себе си, обичам, разбирам, прощавам, поемам отговорност и съм благодарен за всичко. Силата е в мен!  

Автор: Ан

С Обич, ЧУДО Сега!

(Commenting: OFF)

Можеш ли да си представиш поляна – мека, зелена, дъхава и само за теб? Ето я там – малките тревички леко потръпват от нежния летен вятър. Небето е толкова синьо и лазурно, че ти се струва на една ръка разстояние. Поглеждаш краката си – боси са. Вече тичаш. Тичаш по поляната и сякаш не само тичаш, а всяка твоя крачка е като продължителен скок граничещ с летене. Сърцето ти бие лудо, очите ти искрят. Отпускаш се в бавен пирует и тази морава те поема в прегръдката си. Меко и нежно докосване от природен дар. Две от творенията на природата могат да се усетят, да се докоснат и да общуват без думи. Ти си тревата и тревата е теб. Ръцете и краката ти са разперени в четирите посоки на света – към всички страни, така, както децата правят ангелчета в снега. Поглеждаш на ляво, поглеждаш на дясно, после напред – докъдето ти погледа стига си ти. Сякаш си се разтеглил по цялата земя. Чувството е почти без възможност за описание. Стоиш неподвижен и чуваш ритъма на сърцето, който вече е едно с ритъма на земята. Ослушваш се пак. Нищо. Понякога най-добрите думи са казани в тишина. И всичко разбираш. Мислите ти за всичко останало са погълнати от тревата. В тялото ти сякаш вече тече зелена кръв – свежа, пречистена, омайна и сладка като утринна роса. Влиза през левият ти крак, откъм петата. Пълзи отначало бавно нагоре, и стигайки до хълбока превзема цялото ти аз. Сякаш зелена светлина струи от теб. Виждаш сякаш през кожата си. Циркулира и свети. Вече виждаш само светлина. Небето. Вперил си поглед нагоре. Закачливи облачета, меки като захарен памук нежно танцуват по небосклона. Бавно изменят формата си и виждаш най-причудливи неща. Ето го зайчето, което се превръща в лъв, а след него тича игриво дете, с усмивка на пеперуда. Протягаш ръката си. Между показалеца и палеца си държиш част от света – твоето облаче бяло със сребърни нишки. Усещаш ли как около тебе бързо крачи мравка? Бърза и се чуди, кога тази излъчваща топлина планина се е появила от вчера до днес! А там долу, до левия ти крак шумоли майски бръмбар. Красивият му, почти изумруден фрак проблясва под един слънчев лъч. А на цветето до главата ти каца калинка. В погледът й се чете любов. Тя те обича, защото знае, защото чува мислите ти. А ти мислиш за обич. Обичаш всичко около теб. Обичаш всяка малка частичка от тялото си и предаваш вибрациите, разпръскваш аромата на щастието си. Дали някъде, точно в този момент, някоя копринена буба не се пропуква? Възможно е. Първо се подава едно пипалце, казва на тялото – време е! И докато се бори за живота на крилата си, пеперудата учи, без да спира – инстинкт. Ето я! Красива, обагрена в цветове и мека като кадифе. Чака. Още малко и крилата ще я послушат. Вече са силни. Полет! Ах, как ти се иска да полетиш заедно с нея. Затваряш очи. Просто съществуваш. Разтваряш се. Усещаш всичко. Чуваш всичко. Обичаш и прощаваш. Молиш се. Благодариш. Всичко вече е друго. Ти не си онзи човек, който преди беше преди да открие поляната. Всичко е вече различно. Ти си различен. Всичко е в теб и ти си всичко. Ето това може да направи с теб една зелена, мека поляна.

Aвтор: Ан

С обич, ЧУДО Сега!

(0)