За всички, които оставят пазаруването на подаръци за последните дни преди Коледа и за тези, които обичат да се наслаждават на приятната и уютна атмосфера, създадена от авторите на ръчно-творчество, заповядайте на Коледен базар на изкуствата в Гранд Хотел София, ул. Гурко 1 22-23 декември, 11:00 – 19:30 часа ВХОД СВОБОДЕН Continue Reading…
(Commenting: OFF)

КРИЛАТА НОВИНА! Откриваме ангелски щанд! Приятели мили, тази събота и неделя (26-27.11) в Гранд Хотел София откриваме официално времето за подаръци с първия ни щанд от 2 години насам! Всичко, което го има в онлайн магазинчето на Крилати Приятели ще можете да го видите, пипнете и усетите там на живо! Continue Reading…
(Commenting: OFF)

Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и седемдесет и седем цента. А утре е Коледа. Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи, което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават. Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квъртира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче. Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: “Г-н Джеймз Дилингъм Йънг”. “Дилингтъм” се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на “Дилингтъм” бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромно и непретенциозно “Д”. Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно си превръщаше в “Джим” и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно. Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше по сивата ограда на сивия двор долу. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред тя бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото тя бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и седемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо пубаво. нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим. На стеничката между прозорците имаше огледало. не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство. Изведнъж тя обърна тръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна. Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Давската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист. И тъй великлепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим. Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата. Фирмата, пред която се спря, гласеше: “Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси”. Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря за си поеме дъх. мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата. — Бихте ли купили косите ми? — попита Дела. — Аз купувам коси — отвърна мадам — Свалете си шапката да видя как изглеждат. И отново се струйна кафявият водопад. — Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса. — Давайте ги по-бързо — каза Дела. О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък на Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Тва беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък — каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още ком я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство — тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка. Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородството, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача. След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя удивително заприлича на палав хлапак. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото. “Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя само с долар и осемдесет и седем цента?” В седем часа кафето вече беше сварено, а натретият тиган стоеше отстрани на печката в очакване на котлетите. Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да произнася кратички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна: — Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава. Вратата се отвори. Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше отслабнал и угрижен. горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. имаше нужда от ново палто, а и ръкавици му трябваха. Джим застина неподвижен до вратата — като сетер, посушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела с изражение, което тя не можеше да разбере, но което я уплаши. това не беше нито гняв, нито изненада, нито неодобрение, нито ужас — изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се очакват. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това странно изражение. Дела скочи от масата и се хвърли към него. — Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязох си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. кажи ми сега “честита Коледа”, Джим, и нека прекараме весело празника. да знаеш само какъв хубав,какъм чудесен подарък съм ти приготвила. — Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въпреки усилената мозъчна дейност, все още не можеше да възприеме този безспорен факт. — Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси. Джим огледа стаята, като че ли търсеше нещо. — Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смахнат. — Безсмислено е да ги търсиш — онвърна Дела. — Казах ти вече: отрязох ги и ги продадох, толкоз. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да слагам ли котлетите, Джим? И Джим бързо се съвзе от вцепенението. той взе Дела в прегръдките си. нека бъдем тактични и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат хогрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дари, но между тези дари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви намеци ще бъдат разяснени по-нататък. Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата. — Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към момето момиче. но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках. Белите подвижни пръсти разкъсахаканапа и партията. последвавъзторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хрипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности. Защото на масата лежафа Гребените, същиат онзи комплект гребени . два за отстрани и един за отзад, — на които Дела толкова пъти се бе любувала през една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни, покрая, свсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без никаква надежда, че някога ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения. Все пак тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза” — Косата ми расте толкова бързо, Джим. Изведнъж тя скочи като попарено коте и възкликна: — Ах, боже мой! Джим още не беше видял своя красив подарък. тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа. — Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои. Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна. — Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, за да ги използваме още сега. Аз продадох часовника си, за да мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите. Влъхвите, които донесли дарове на младенеца в яслите, са били удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.

 Автор: О. Хенри С обич, ЧУДО

(Commenting: OFF)

Цялата къща утихна и се унесе в сладък сън. Първият етаж с кухнята, трапезарията и хола останаха сам-самички с нежната светлина на коледните лампички по елхата и оставената по традиция трапеза, а втория все още шумолеше от малките крачета под пухените завивки на креватите. Часовникът кротко цъкаше на стената и отброяваше четиридесет и пет минути след полунощ. След още десетина минути вече всичко потъна в прегръдката на святата нощ. Къщата сякаш затвори очи, когато се спуснаха кепенците на прозорците и бавно си отдъхна, докато изпущаше бяло-сиви къдели от комина. Снегът тихо заваля, за да дооформи мекият кожух на всички дървета по двора. И да се зачуди човек от къде идеше този сняг, като небето бе така ясно, мастилено-синьо, спокойно и някак безкрайно кристално и дълбоко. Луната весело галеше зимната постеля, а тя на свой ред отвръщаше с красиви сребърни отблясъци. Звездите се усмихваха смирено и следяха дали всяка снежинка си пада на мястото. Погледнато отгоре, селцето приличащи на бисерна огърлица, подредена покрай пътя минаващ през долината досущ като сърце. Намираше се в подножието на планината, точно там, където започваха да растат кичестите елхи и високите борове. Таква красива форма имаха, че ако с присвити очи ги погледнеш, все така от горе приличаха на ангелски крила. Бели, меки, нежни…белоснежни. По едно време снегът спря. Всичко стана по-тихо от всякога. Това са ония моменти, в които имаш ясното усещане как времето спира и нищо друго не съществува освен точно тоя момент, в който си замръзнал. Ала не от студ, а от вълшебство, от онова гъделичкаво чувство за някаква чудна тайна на времето. На баба Блага този момент й бе известен от има-няма седемдесет и пет години. Всяка Коледа, точно по това време на нощта тя отваряше очи, пускаше благата и смирена усмивка да пропълзи на лицето й, ставаше да провери дали в печката има дръвца и поглеждаше небето. И тая нощ така – стана, нахлузи меките тарлъци и очудващо за възрастта си, пъргаво мина по всички стаи, като гледаше да не събуди някоя от снахите или внучетата. Синовете й спяха дълбоко и тя бе спокойна за блаженото им похъркване. Щом се увери, че печките тихо бумтят по стаите слезе долу. Разбута с ръжена догарящата главня в камината и мушна още една до нея върху живите въглени. Ослуша се. Нищо. Това някак я зарадва и успокои. Побутна леко в страни завесата от оставеният единствен прозорец без пуснати кепенци и погледна небето. Намери бързо с поглед най-ясната и силна звезда на небосклона, усмихна се благо и си рече на ум: „Идат!” Сутринта вече бе се разпростряла в празничната и светла одежда над цялото село и нежно напомняше за себе си с успалите се петли. Коминчетата заизпущаха все повече и повече меки къдели – сигурен знак, че къщата е будна. Заедно с очичките на децата се отваряха и очичките на къщите. Всичко затрептя в коледно настроение и великолепно оживление. Къщата на баба Блага още сладко спинкаше, докато от долния етаж не се разнесе проницателен вик на Ралица – най-голямата от внучките. Най-голямата и най-наблюдателната. Ако имаше нещо да се види, което другите и с лупа няма да видят – то честта за откриването му винаги се дължеше на нея. И тая сутрин така стана. Веднага щом прекрачи прага на хола замръзна с дръжката на вратата в ръка, тъй както я бе натиснала, за да се отвори и с ококорени като палачинки очи започна да вика: –         Бабо, бабо-о-о-о! Тука има мокри стъпки, бабо! Около елхата! Много са! От боси крака! Олее, някой е дошъл посред нощ! В гласът й се четеше изумление, недоумение и лека нотка на притеснение в комплект с детска паника. Кой ли е влязъл у дома и е направил мокри стъпки. Най-първата мисъл в детската й главичка беше за крадец, щото и подаръците никъде не видя! Нали Дядо Коледа щеше да ги остави през нощта под елхата. Докато си стоеше все така замръзнала, баба й се показа от другата страна, побутна с показалец очилата нагоре по носа си й бавно я прикани да се успокои. Гушна я нежно. Сърчицето на милата й внучка щеше да изскочи изпод веселата пижамка. Седнаха срещу елхата, близо до камината и през това време вече цялото насъщно домочадие бе слязло полу-събудено, полу-облечено да види какво се случва. По лицата им се четяха въпросителни примесени със следи от неизмит сън. Бабата ги покани с поглед да седнат около нея. По-малкия братовчед на Раличка, Димо се настани на другото коляно на баба си и се сгуши в нея. Като се увери, че всички са около нея и тръпнат в очакване обяснението, баба Блага кротко започна разказа си. Думите й бяха облечени в истинско спокойствие, любов и мъдрост: – Има старо поверие, че на Бъдни вечер срещу Коледа, времето спира и от небето се спущат ангели. Ангели с красива звезда на челото, взета от небето, да осветява пътя им. Красиви, в бели одежди и големи крила стъпват на снега пред къщата, да са още по-чисти нозете им. Щом влязат озаряват всичко с божествената си светлина и благославят дома. Изчистват всичко и оставят само добро, затуй често сутрин ухае на свежо, понякога на ванилия. Лошото хвърлят в огъня да изгори и да излезе през комина, затуй ставам вечер да се уверя, че камината не е загаснала. А всичко до което се докоснат е пречистено, благословено и осветено. И докато правят това – запяват песни, кротко наобиколили елхата. Песента им се превръща в танц. Като се изморят посядват на трапезата, отчупват си залък питка, отпиват глътка вино и пак стават да потанцуват. Хванати за ръце леко се носят и едвам стъпват на земята с босите си крака. А, ако видят на елхата ангелче – съживяват го! Наричат го за здраве, късмет, любов, мир, вяра, надежда и светли бъднини, дават му име. Правят го ангел-пазител на дома. Понякога на елхата няма ангелче и те оставят перце от крилото си, което до сутринта става на малко ангелче. Ей го там, най-отгоре виждате ли го къде е кацнало? Всички вкупом потрепнаха и излязоха от златният унес на приказката, защото наистина на елхата съвсем близо до върха й имаше красиво бяло ангелче. Сякаш направено от нещо между прозрачна хартия и блестящ плат за опаковане на подаръци. Имаше бял ореол и много тънички малки ръчички от мека тел, облечена в усукана хартия. А крилцата, потрепваха сякаш направени от много фин блестящ тюл със златни и сребърни нишки. Главата му бе топчеста, но без очички, устни или носле и въпреки това сияеше и имаше благ вид, може би защото под горната одежда, върху втората точно от ляво имаше едно мъничко, но хубаво червено сърчице. Големите деца се спогледаха с вдигнати вежди на приятно изумление и смешна физиономия, а малките имаха най-широката усмивка от едното ухо до другото. Мина през ръцете на всички. Въртяха го отпред, отзад, разгледаха го с любопитство, мъжете надникнаха под одеждата без да знаят и те какво очакваха да видят там и пак го оставиха да свети на елхата, редом до всички останали играчки и светлинки. От тоя миг насетне се възцари едно блажено спокойствие, омиротвори се някак тоя дом и светлина поля всички стаи. Всички забелязаха без нужда от думи, че къщата е по-чиста, самите те се почувстваха по-озарени. Прегърнаха се тъй, както когато се дава прошка и се целунаха. Ех, от кога баба Блага бе чакала да види тоя мир и любов в тая къща. Сега вече можеше да отвори входната врата и да почисти натрупалия сняг през нощта. Внучетата вече бяха облечени и готови за снежни приключения. Съвсем бяха забравили за подаръците от Дядо Коледа. Дървената врата полека се отвори, пантите леко проскърцваха и що да видят – пред вратата на чергата бяха струпани подаръците – шарени във всякакви размери. Настана истинско оживление и радостни викове на щастие зазвъняха из цялата къща. Дали най-голямата радост бе за децата баба Блага не знаеше, защото тъй както пред очите й имаше щастие, така мед й капеше на сърцето. Другите години никой не бе забелязал стъпките около елхата, но тази чудото стана. Най-големият подарък не бе извън къщата, а вътре в нея!

 Автор: Ан С обич, ЧУДО Сега и твоите Крилати Приятели!

Ангели за наричанеАнгели Хранители, Пазители и Архангели за наричане

(Commenting: OFF)

Нека не се заблуждаваме. Промените са много и са дълбоки и засягат всички сфери на живота ни, както и хората около нас. Всички се променяме, всичко се променя. Обществото ни се пробужда. На повърхността излизат проблематики, прикривани дълго време. Изплуват и осъзнаваме програми и блокировки в мисленето ни. Ние се преструктурираме, пренареждаме и подготвяме за живот на ново, по-високо вибрационно ниво.  Енергията е толкова силна и прецизно точна в развързването на кармичните възли и освобождаване от емоционалните вериги,че понякога е трудно да си признаем даже на себе си, че не ЧУВСТВАМЕ както преди. Някои промени обаче са повече вътрешни и по-малко външни и затова е лесно да се заблудим и да си кажем-„ е, всичко си е както си беше”. Обаче не е! Вселената много щедро запазва илюзорната външна форма, за да ни подпомогне в правилното вътрешно осъзнаване и да ни подкрепи и насърчи да продължим напред. Външната форма се променя лесно и със замах и с енергията на чудесата. В този ред на мисли ноември беше изключително динамичен и събитиен месец и се наложи Меркурий съвсем навреме да се намеси и да забави темпото със своята ретроградност. Каква перфектност само!  През ноември нашето астрологично войнство улови два незабравими момента с вдъхновените семинари на сърцето в София и Стара Загора.

 Специално благодаря на всички участници на семинарите в София и Стара Загора за всеотдайността, с която работят  и живеят в царството на светлината!

Как протекоха семинарите и какво предстои прочетете тук. В ноемврийския брой 89/2011 на любимото списание за приключенията на духа „Усури” има публикуван мой разговор с главния редактор Краси Проданов, за което и за цялостното представяне на семинара съм му много благодарна! Прочетете интервюто “Разговор за сърцето” в списание “Усури”. Астрологична прогноза за декември 2011 Това за мен е най-прекрасният месец на годината,направо 5-звезден! и макар и последен, той на практика се явява  първи за новото начало и цикъл на 2012. Наричам 2012 не година, а цикъл не случайно. Както ще се убедим сами, тогава ще текат толкова много информационни пластове и ще настъпват промени, равни на може би 20,30 години „нормален” живот!!! Така че, скъпи приятели, почивката свърши. Идва време вътрешните промени, които преживявахме през последните 2,5 години да излязат на повърхността и да станат ВИДИМИ. На 13 декември 2011 Меркурий излиза от ретроградност и тръгва напред и заедно с него и ние. Струва ми се разумно Коледните подаръци и инвестиции да почакат до тогава, тъй като ретроградното движение ( от земята изглежда като че ли планетата се движи на обратно или въобще не се движи) и енергията на Меркурий се отнасят към комуникацията, търговията, пътуванията и през такъв период те са малко объркани. Ретроградността малко замъглява мисленето и ни пречи да подредим приоритетие си правилно. Особено силно се чувства това в дните около началото и края на ретроградността- за този месец обърнете внимание на 12 декември, когато може да е доста объркано. Струва си да поизчакаме още малко с разговорите за повишаване на заплатата или подписването на новия договор за поръчка, за да огледаме още веднъж детайлите. Към това се прибавя и събитето на месеца – Лунното затъмнение/еклипс на 10 декември. Лунното затъмнение е придружено от пълнолуние в  Близнаци, което настъпва в 16.35 ч. Проблемите се съотнасят към онова, което се случваше през юнското затъмнение. Затъмнението на луната донася бурни емоции и събития, върху които нямаме контрол! Промените просто ни връхлитат и са изненадващи и чак шокиращи. И нищо не може да ги спре, нито промени. Каквото и да ви поднесе съдбата около тази дата- то е толкова мощно и толкова много необходимо, че най-доброто което може да се направи е промяната да се приеме и да се приспособим бързо към нея. Лунните затъмнения обикновено са свързани с край на нещо, нещо си отива от живота ни след като си е свършило работата, а слънчевите- като това на 26 ноември- се свързват с поставянето на ново начало. Моля, погледнете отново статията по темата в нашия сайт: Как да преминаваме успешно през периодите на лунното и слънчево затъмнение. На същия този ден 10 декември 2011 още едно астрологично събите е на сцената. Уран излиза от ретроградност и тръгва мощно напред! Прекрасно! Нали си спомняте конфигурацията на големия кръст? Уран в Овен е в опозиция на Сатурн във Везни, но през последните месеци Уран и Юпитер, който е в помощ на Уран, бяха ретроградни и енергията беше предимно Сатурнова. А Сатурновата енергия е тежка и дълбоко кармична и си е доста трудна за понасяне. В този смисъл последните месеци бяха предимно „Сатурнови” и затова и изглеждаха затлачени. Но всъщност Сатурн си вършеше работата, разчиствайки пътя на новото, което донася Уран. Към това и още хубави новини- Юпитер също излиза от ретроградност на 25 декември, точно на Коледа, за да ни поднесе щедрите си Коледни дарове! Каква само изключителна Коледа ни очаква! Последните месеци бяха трудни финансово, но това е на път да се промени завинаги. Всички ние работим за излизането ни на ново, финансово стабилно и изобилно ниво, а Уран и Юпитер ни подкрепят. Както и прекрасната Венера, която от 20 декември ще … Дочети ТУК.

Автор: Стефка Недевска С обич, ЧУДО Сега! 

(Commenting: OFF)