Архив за етитет: помощ

Закуска за милиони

– Добро утро! – каза жената, докато минаваше покрай мъжа, който седеше на земята.

Той бавно погледна нагоре. Това беше богато облечена жена – с вкус, а палтото й беше ново… Изглеждаше така, като никога да не беше изпитвала глад.

Първата му мисъл беше, че тя иска да му се подиграе, като много други, които го бяха правили преди.

– Остави ме! –  тихо промълви той…

За негова почуда, жената продължи да стои. Тя се усмихваше. Нейните бели зъби блестяха в правилна редица.

Гладен ли си?

Не  отговори саркастично той Току що се върнах от обяд с президента. Сега се махай!

Усмивката на жената обаче стана още по-широка. Изведнъж мъжът почувства нежна ръка под мишницата си.

Какво правиш, лейди? ядосано каза мъжът. Казах ти да ме оставиш.

В този момент минавал полицай наблизо.

Има ли проблем госпожо?  попита той.

Няма проблем, полицай – отговори жената. Просто се опитвам да повдигна този мъж да се изправи. Ще ми помогнете ли?

Полицаят се почеса по главата:

Това е старият Джак. Мота се наоколо от няколко години. Какво ще правите с него?

Виждате ли онова кафене ей там?  попита тя. Ще му поръчам нещо да хапне и да се стопли за малко.

Да не сте полудели, мадам? противеше се бездомникът. Не искам да отивам там!

После той усети силни ръце да го сграбчват и да го изправят.

– Пуснете ме, полицай! Нищо не съм направил!

Това е добра сделка за теб, Джак каза полицаят. Не я проваляй!…

Накрая, малко трудно, жената и полицаят отведоха Джак до кафенето и го накараха да седне на една маса в най-отдалечения ъгъл. Закуската вече преваляше, така че голямата тълпа от посетители вече беше си отишла, а времето за обяд още не беше дошло. Управителят на заведението ги приближи и попита

Какво става тук, полицай?

– Защо е всичко това, проблеми ли има този човек?

– Тази дама го доведе тук, за да бъде нахранен.

– Не и тук! отвърна управителят ядосано Да идват тук хора като него не е добре за бизнеса.

Старият Джак се усмихна с беззъбата си усмивка:

Видя ли, госпожо. Казах ти. Сега ще ме оставиш ли да си отида. Не исках да идвам на това място.

Жената се обърна към управителя с усмивка:

Сър, познавате ли “Еди и съдружници”, банковата компания, надолу по улицата?

Разбира се! Те провеждат седмичните си срещи в една от ВИП залите

И не правите ли добра печалба, като ги обслужвате на тези седмични срещи?

Това какво Ви влиза в работата?

– Аз, господине, съм Пенелопе Еди, президент и основател на компанията.

О!

Жената се усмихна отново:

Реших, че това може да промени нещата.- тя погледна към полицая Ще се присъедините ли към нас за чаша кафе и закуска?

Не, благодаря, на служба съм…

– Тогава може би кафе за из път?

– Благодаря, много мило!

Управителят се завъртя бързо на пети:

– Ще Ви донеса веднага кафе, полицай!

Служителят на реда го видя как се отдалечава.

Вие със сигурност го поставихте на мястото му! – промълви той.

Не съм настоявала. Вярвате ли, или не, имам причина да постъпвам така.

Дамата седна срещу бездомника и попита:

Помниш ли ме, Джак?

Старият Джак я погледна в очите и се замисли:

Мисля, че да… Имам предвид, изглеждаш ми позната…

– Може би съм малко поостаряла от времето, когато влязох за пръв път тук, докато ти самият работеше тук, а аз бях прегладняла и измръзнала. Току що бях завършила колежа. Бях дошла в града, за да си търся работа, но не можех да намеря нищо. Бях много зле и останала само с няколко цента в джоба си. Бях изхвърлена и от квартирата си, защото нямах възможност да си плащам. Беше февруари и бях премръзнала. Видях това място и влязох с надеждата, че ще открия нещо да хапна.

Джак си спомни и се усмихна:

–  Сега си спомням. Стоях зад бара. Ти влезе и ме попита дали може да свършиш някаква работа, за да ти дам да се нахраниш, а аз казах, че това е против политиката на компанията.

– Знам. Тогава ти ми направи най-големият и вкусен ростбиф, който бях виждала някога! Даде ми и чаша кафе и ми каза да седна на крайната маса и да се нахраня. Страхувах се да не ти навлека някоя неприятност, като постъпваш така, но забелязах, че извади пари и ги постави в касата, така че се успокоих и знаех, че всичко ще бъде наред.

– И така, започнала си свой бизнес? – попита Старият Джак.

Да, получих работа още същия ден. Работих много здраво и накрая започнах свой собствен бизнес, с Божията помощ. – Тя отвори портфейла си и извади от него визитна картичка. – Когато свършиш тук, искам да посетиш г-н Лайънс … Той е шеф на персонала в моята фирма. Аз ще говоря сега с него, да те назначи на някаква подходяща работа. Може би ще ти даде пари авансово, да си купиш нови дрехи и да си наемеш жилище, докато си стъпиш на краката. Ако имаш нужда от нещо, вратата ми винаги ще бъде отворена за теб!

– О, как бих могъл да ти се отблагодаря?!

– Няма нужда да ми се отблагодаряваш. Благодаря аз на Бог, че ме срещна с теб!

Когато излезе от заведението, тя размени няколко думи с полицая:

– Благодаря Ви за съдействието, полицай!

– О, напротив, Мис Еди – аз Ви благодаря! Днес станахме свидетели на чудо, което никога няма да забравя! И… благодаря за кафето!

Господ често ни праща изпитания … но доброто, което сме сторили по-рано, може да се върне при нас и да ни изведе от моментите на трудност най-неочаквано! Затова – каквото и да става – прави добро!

Закуска от: ИНТЕРНЕТ

Сервирана в: ЧУДО

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

Направеното от теб ще се върне към теб

Още една история, която доказва, че когато ти сторят добро, най-доброто, което можеш да сториш, е да предадеш доброто нататък.

БЛАГОДАРЯ!

– Мег

 

B нaчaлoтo нa 20-ти вeĸ eдин шoтлaндcĸи фepмep ce пpибиpaл ĸъм ĸъщи. Mинaвaйĸи пoĸpaй eднo блaтo, тoй извeднъж чyл виĸ зa пoмoщ. Фepмepът ce зaвтeĸъл ĸъм глaca и видял eднo мoмчe, което се oпитвaло дa излeзe oт тpecaвищeтo. Фepмepът бъpзo oтcяĸъл дeбeлa пpъчĸa, внимaтeлнo ce пpиближил и пpoтeгнaл ĸлoнa нa пoтъвaщия.

Koгaтo мoмчeтo излязлo, тo дългo вpeмe нe мoжeлo дa cпpe cълзитe cи, цялoтo тpeпepeлo.

– Дa oтидeм вĸъщи, – ĸaзaл фepмepът. – Tpябвa дa ce ycпoĸoиш и cтoплиш.

– He, нe, – пoĸлaтилo глaвa мoмчeтo. – Бaщa ми мe чaĸa. Cигypнo вeчe e мнoгo пpитecнeн.

Moмчeтo пoблaгoдapилo нa cвoя cпacитeл и избягaлo… A нa cyтpинтa фepмepът видял, чe ĸъм ĸъщaтa мy идвa ĸapeтa, впpeгнaтa c пopoдиcти ĸoнe. Oт ĸapeтaтa cлязъл дoбpe oблeчeн джeнтълмeн и пoпитaл:

– Bиe ли cтe cпacили вчepa живoтa нa мoя cин?

– Дa, aз, – oтвъpнaл фepмepът.

– Kaĸвo ви дължa?

– He мe oбиждaйтe, гocпoдинe. Hищo нe ми дължитe. Πocтъпиx тaĸa, ĸaĸтo би пocтъпил вceĸи нopмaлeн чoвeĸ.

– He, aз нe мoгa дa ocтaвя пpocтo тaĸa нeщaтa, зaщoтo мoят cин ми e мнoгo cĸъп. – Kaжeтe няĸaĸвa cyмa, – нacтoявaл пoceтитeлят.

– He иcĸaм пoвeчe дa гoвopя нa тaзи тeмa. Дoвиждaнe.

Фepмepът ce oбъpнaл, зa дa cи тpъгнe. И в тoзи мoмeнт нa вepaндaтa ce пoĸaзaл нeгoвият cин.

– Toвa вaшият cин ли e? – пoпитaл гocтът.

– Дa, – c гopдocт oтвъpнaл фepмepът, пoгaлвaйĸи мoмчeтo пo глaвaтa.

– Heĸa нaпpaвим тaĸa. Aз щe взeмa cинa Ви cъc ceбe cи в Лoндoн и щe плaтя oбpaзoвaниeтo мy. Aĸo тoй e тoлĸoвa блaгopoдeн, ĸoлĸoтo бaщa cи, тoгaвa нитo Виe, нитo aз щe cъжaлявaмe зa тoвa peшeниe.

Mинaли няĸoлĸo гoдини. Cинът нa фepмepa зaвъpшил yчилищe, пocлe мeдицинcĸи yнивepcитeт и нe cлeд дългo имeтo мy cтaнaлo cвeтoвнo извecтнo ĸaтo имeтo нa чoвeĸa, ĸoйтo oтĸpил пeницилинa. Heгoвoтo имe e Aлeĸcaндъp Флeминг.

Πpeди caмaтa вoйнa в eднa oт лoндoнcĸитe ĸлиниĸи пocтъпил c тeжĸo фopмa нa възпaлeниe нa бeлитe дpoбoвe cинът нa caмия джeнтълмeн. Kaĸ миcлитe, ĸaĸвo cпacилo живoтa мy тoзи път? Дa, пeницилинът oтĸpит oт Aлeĸcaндъp Флeминг.

Имeтo нa щeдpият джeнтълмeн, ĸoйтo дaл oбpaзoвaниe нa Флeминг, билo Paндoлф Чъpчил. A нa cинa мy – Уинcтън Чъpчил, ĸoйтo пo-ĸъcнo cтaвa и миниcтъp-пpeдceдaтeл нa Aнглия.

Moжe би имeннo тeзи cъбития cи e cпoмнил Уинcтън Чъpчил, ĸaзвaйĸи:

„Haпpaвeнoтo oт тeб щe ce въpнe ĸъм тeб“

 

Направеното добро: ТУК

Се връща към: ЧУДО

 

Подобни публикации:

 [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

БлагоДаря… за ВСИЧКО!

Благодаря е вълшебна думичка.

В замяна на доброто, което си сторил за мен, аз на свой ред ти дарявам добро (благо).

Но това е само началото. Когато даряваш благо (благодариш), моментално ставаш с благо дарен (благодарен). И благото (доброто) все повече се увеличава и увеличава! За колкото повече неща благодариш, толкова повече се увеличават и добрините, които те спохождат за в бъдеще, и това на свой ред става повод за още повече благодарности, като по този начин всичко се навръзва в една безкрайна спирала. Щуро, а?

Добре, но какво се случва, когато някой ти каже „Благодаря“?

В много случаи това зависи от отговора, който ще дадеш. „Моля“ и „Пак заповядай“ са едни от първите варианти, на които ни учат, докато сме малки. Те поддържат отворен потока на енергията на благата и по този начин й позволяват да тече по своя път на преумножение.

Обаче с течение на времето научаваме още изрази на любезност, които да използваме… като най-вредните от тях са „Няма защо” и „За нищо”.

„Защо?”, може да запитате.

Има няколко причини. Най-основната от тях е „запушването” на този поток, който споменахме. Не бива да забравяме, че нашите мисли определят нашата реалност! Ако кажеш на един човек, че няма за какво да ти е благодарен в момента, в който ти благодари, не само ще предотвратиш по-нататъшното умножаване на поводите за благодарност за него, но и ще омаловажиш сам собствения си принос. Доброто, което си сторил, и за което ти е изказана благодарност, може да се възприеме като даденост, и то ЗАЩО??? Защото сам си казал, че няма за какво да ти се благодари, или че стореното от теб е нищо!

А да се приема едно добро за даденост, за полагаемо, за дължимо, е много погрешно… Всичко добро, което получаваме е ДАР, затова и благоДАРим. Никой за нищо не ни е длъжен. Оношението на благоДАРност е това, което ни помага да предаваме доброто нататък и да правим света едно по-добро място.

Същите вредни етикети съществуват и в другите езици – на испански в знак на вежливост се отговаря с „De nada”, а на френски – с „De rien” (сиреч – „за нищо”). За късмет англичаните са оставили „You’re welcome” („пак заповядай” или буквално – „добре си ми дошъл”) като основна форма на любезност в отговор на благодарността.

За щастие има начин, по който на тези вредни влияния може да се противодейства, и той е съвсем простичък. Да, най-добрите решения често са прости! Изхвърли любезната форма на „Няма защо” и „За нищо” като отговор на изказаното „Благодаря” и я замести с „Моля” и „Пак заповядай”, а може и с по-свободните „Ама разбира се!”, „За тебе винаги”, „Радвам се, че можах да помогна”, „За мен е удоволствие” или там каквото друго позитивно ти дойде наум! Ако си особено щастлив (или помощта е била взаимна) може и да кажеш „И аз благодаря!“. Ще видиш как и твоето настроение ще се подобри мигновено!

А следващия път, когато чуеш „Няма защо” или „За нищо”, отпуши тапата на потока с едно любезно:

„Напротив – ИМА защо!” или „За всичко!” :)

И нека ИМА ЗАЩО да благодарим ЗА ВСИЧКО през Новата  година! :)

 

БлагоДаря: МЕГ

За всичко: ЧУДО!

 

 

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

Всичко, от което имаш нужда, е сърце!

Приказка за бодър ден по действителен случай. Както съм я прочела – така я пускам. От Йордан Динов.

Приятен ден!

– Ан

И така, велики неща тази година. Преди няколко дни. Басейна Спартак, всеки си разпуска. По едно време едно от момичетата от групата ми по плуване стъпила на криво, като на майтап целия крак син. Викам си няма начин, пил съм, качваме се на едно такси и в Пирогов.

Пред травматологията седим аз и тя и поне още 30 човека, не му се вижда края. Оставям я и отивам да ни взема по кафе. Пред кафето ме пресреща жена, уж добре облечена моли да й взема нещо за ядене, че нямала пари. Взимам й аз нещо за ядене и си мисля дано не съм я преценил погрешно и тръгвам към Пирогов обратно.

Тъкмо излизам от кафето и пред кафето бременно момиче държащо се за корема. Аз нали й казвам дали мога да й помогна а тя:  ,,Изтекоха ми водите, раждам”. Викам си Е НЯМА ТАКЪВ НАЧИН! Качваме се на такси, викам си поне Майчин дом е близко тука няма проблеми. Влизаме нали, поемат си я лекарите. След 15 мин. идва сестра уж лични данни да ми вземе и ми казва ,,Докарахте жена си точно на време, от Вас ще стане чудесен баща“. Както и да е, обяснявам че не съм бащата и недоразумението. Тръгвам да си вадя личната карта и портмонето ми го няма. Лична карта, пари, книжки, дебитни, кредитни карти, целия ми живот го няма.

И така…тръгвам си обратно към Пирогов да взема девойката, която оставих и по пътя си мисля за всичко което съм изгубил. Почти ми побеля косата. Влизам в Пирогов, момичето са я превързали, всичко е на 6. Излизаме и тъкмо минаваме покрай кафето от което пазарувах. а отвътре излиза жената на която взех ядене и ми подава портмонето, казва че там съм го изръсил. Аз седя 20 секунди и не мога да повярвам какво се случва, а тя ми казва:,,Благодаря ти че не ме подмина като всички останали”..

И така, мили хора, бъдете предимно хора и не забравяйте ЧОВЕШКОТО в душите си. Сигурен съм че на който му се случват такива неща, ме разбира перфектно. Това е живота, падаме, ставаме, но рано или късно винаги имаме нужда от някой който да е до нас за да ни подаде ръка в трудния момент. Не забравяйте, да предавате нататък всеки път и че не е нужно да си нещо повече от останалите за да си постъпваш правилно в живота. Всичко от което имаш нужда е сърце!

 

Автор: Йордан Динов

Предаде нататък: ЧУДО

 

Подобни статии:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]

ПРАВИ ДОБРО!

Прави добро. Някои няма да го видят, друго да го оценят. Въпреки това – ПРАВИ ДОБРО!

–          Майка Тереза

Начина по който някой се държи с теб е неговата карма. Начина по който ще реагираш ти – твоята. Всеки един момент от нашия живот е въпрос на избор. Във всяка една ситуация имаме избор. Изборът да бъдеш съпричастен или да гледаш отстрани. Изборът да подадеш ръка или да я дръжиш в джоба. Изборът да кажеш добра дума или да замълчиш. Продължете да четете ПРАВИ ДОБРО!