Архив за етитет: прошка

Животът ми е…Благодарност

Прекрасно е да настроиш мислите си на по-високи честоти и да намираш постоянно за какво да благодариш. То е някак увличащо, забелязали ли сте?

Ставаш сутрин с усмивка и искрена благодарност, че си успял/а да поспиш малко повече. Поглеждаш се в огледалото и ле-е-е-еко подпухналите очи от хубав сън са красиви. Приятно ти е.

Правиш с лекота закуска. И ти е добре.

Пиеш капучино, направено с машината, която ти напомня на твоя любим. И благодариш.

Имаш всичко това. Казваш си: „Животът ми е прекрасен! Наистина е такъв! Имам толкова много неща.“ Едните са материални. Другите – не са. По- и Най-важните всъщност не са.

В такъв момент си в хармония. В пълен баланс. Знаеш, че в този миг енергията, вибрацията на цялото ти същество е нависоко и няма кой да те бутне, да те свали по-надолу. Изпитваш истинска благодарност и чувстваш силата в себе си.

Без да се усетиш, докато вършиш разни други неща (отново с лекота) мислите ти препускат за всичко, което изпитваш благодарност. Имаш всичко. Ти си тук и сега. Дишаш. Имаш дом, вода, топла и мека постеля. Имаш подкрепата на твоите близки. Имаш прекрасни приятели (може да са малко, да се броят на едната ти ръка, но ги имаш). Имаш смеха, звънкия смях на децата, обичта на майка ти, баща ти (където и да са те са винаги с децата си).

И забелязали ли сте, че в такъв момент благодарността те тласка към добри дела? Макар и за малко, забравяш обидата, дори наполовина си простил на някого за нещото, което ти я е донесло. И олекотяваш душата си.

Всяко твое действие е съпроводено с една малка мисъл – малка, малка, ама много мощна – на благодарност. Поливаш цветята – благодариш за водата. За цветовете им, за аромата им. Благодариш за гледката, която имаш. Благодариш за всичко, което се изпречи пред погледа ти. И намираш смисъл в онова, което вчера те е подразнило и извадило извън равновесие. НаМИРаш сили да се усмихнеш и дори а се поСМЕЕШ от сърце на случката. И й казваш: „БлагоДаря ти, че ме научи на това и това.“ И продължаваш напред. Благодарността е завладяваща, заразяваща с истинската си искрица на благославяща светлина, мир и любов.

снимка на екрана на телефон 11:11<- Това е снимка на екрана на телефона ми, когато започнах да пиша всичко това. Направих и колаж, който може да се ползва за фон на всеки мобилен телефон. Има го по-долу.

 цветен фон за телефон с послание за живота
С дълбока благодарност и поздрав най-сърдечен,
АНгелина
п.п. Оригиналната публикация е в Крилати Приятели

 



 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

Save

Save

10 ключа на щастието и успеха в живота

Как да привлечем щастието и успеха в живота? Дийпак Чопра ни дава 10 ключа за това.

Мъдрост от Дийпак Чопра

1. ТЯЛОТО ТИ Е МЪДРО

В тялото ти е заложена безпогрешна система за избор на правилните за теб неща.

Преди да вземеш поредното решение, вслушай се в сигналите, които тялото ти изпраща.

Ако ти отговори с физически или емоционален дискомфорт – внимавай.

Ако ти отговори с радост и задоволство – решението е правилно.

2. ЖИВЕЙ НА МИГА

Единственото, което наистина имаш, е настоящият миг.

И миналото, и бъдещето са извън твоята власт.

Насочи вниманието си към своето СЕГА, усети го с цялата му пълнота. Мигът е такъв, какъвто е. Винаги, когато се противопоставяш на мига, ти се противопоставяш на цялата Вселена.

3. ПОДАРИ СИ ТИШИНА

Помълчи и послушай вътрешния си глас. Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си. Ти си най-важният в този свят – подари си време и тишина, за да чуеш себе си.

4. НЕ РОБУВАЙ НА ДРУГИТЕ

Отърси се от потребността да получаваш одобрението на другите.

Ти не зависиш от ничие одобрение.

5. ТИ ЗАВИСИШ САМО ОТ СОБСТВЕНИЯ СИ ИЗБОР

Единствено ти избираш чувствата и отношението си към хората и ситуациите. По различно време един и същ факт може да ти изглежда тъжен или смешен. Фактите не се променят; променя се твоето отношение към тях.

6. СВЕТЪТ Е ОГЛЕДАЛО

Ти мразиш или да обичаш у другите само онова, което обичаш или мразиш у себе си.

Ти привличаш в живота си хората и ситуациите, от които имаш нужда, за да научиш определен урок.

Когато реагираш с гняв или избираш насилието, ти обръщаш гнева и насилието срещу себе си. Каквото даваш, това и получаваш. Не бъди жесток със себе си.

Светът е огледало на твоите мисли, чувства и действия и винаги ще ги връща обратно към теб.

7. НЕ СЪДИ

Отърви се от вроденото си желание да съдиш другите за това, че са различни от теб. Приемай ги такива, каквито са, и ще се изненадаш от самия себе си, защото ще се почувстваш олекнал, освободен, извисен и просветлен.

8. ТИ СИ ХРАМ

Не тъпчи тялото си с отрови: нито чрез храната, водата и въздуха, нито чрез собствените си емоции.Помни, че Бог живее в теб и пази чист Неговия храм.

9. НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ДА ОБИЧАШ

Страхът е в основата на твоето нещастие и на твоята болест. Страхът може да бъде победен само с любов. Изпълни се с любов и няма да остане място за страха. Изпълни се с любов и няма да остане място за болестта. Прости на другите, прости на себе си и ще бъдеш свободен.

10. БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ

Ти възприемаш този свят в собственото си съзнание. Чудесно е, че се грижиш за околната среда, защото почиствайки я от отпадъци, ти почистваш майката Земя, от която си жива част. Но не забравяй да почистиш токсините от своите човешки мисли.

Дийпак Чопра

Дошло през: АЗ ОБИЧАМ

За твой успех: ЧУДО

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

 

СЕДЕМ стъпки за чисто начало на Новата година

Когато пристигне Новата година, може би се опитваш да се освободиш от празничната мъгла на партитата, подаръците и появилите се заеми.

И като много от нас може да решиш да си набелязваш целите за Новата година, но след това да се оставиш пораженческото негативно отношение да те превземе. Може би си мислиш:

„Правя това всяка година и никога не постигам много!“

Липсата на ентусиазъм най-вероятно се отнася по-малко до самите ти цели и доста повече до впечатленията ти от миналото.

Едно малко дете няма съмнения, когато си постави цел. В действителност ограниченията при децата почти не съществуват.

То може да обяви пред някое приятелче:

„Ще имам пони тази година!“

И го вярва! Дори и понито да не се появи, детето просто свива рамене и казва:

„Тогава ще си имам кученце!“

Рядко едно дете става цинично по отношение на бъдещето.

Преди да започнеш да си правиш списъка с цели и намерения, поработи по изчистване на миналите ти негативни впечатления. Това ще ти помогне да освободиш място за доброто в Новата година.

 

  1. Направи списък на постиженията от изминалата година
    Понякога умът ни се фокусира върху това, което НЕ е сработило. Игнорирай пораженията и започни с положителното!
    Помисли къде си се намирал в началото на предната година и изброй всичко, което си постигнал през нея – дори малките неща! Може би това е било здравословен режим,  ново приятелство, или духовна практика. Изброй всичко: подобряване на връзка, нова работа, изплащане на дълг, ново хоби или умение, прекарване повече време с децата ти.
    Напиши всичко, за което се сетиш и го постави на място, което ще виждаш всеки ден и да се подсещаш за всички чудесни неща, които си постигнал през годината!
  2. Направи списък на разочарованията и неуспехите
    След като приключиш с първата стъпка, напиши и разочарованията от миналата година. Изброй събитията, които са били пряко под твой контрол, както и ситуациите, които не са били директно под твой контрол.
    Пример за нещо, което зависи изцяло от теб е „Не можах да спра цигарите“. Нещо, което не можеш да контролираш, е например загуба на някой близък човек.
    Не е нужно да пишеш всичко, а само това, което все още има значение или емоционално влияние върху теб.
  3. Открий уроците в неуспехите
    Вземи списъка с разочарования и мини през всяка точка, като си припомниш ефекта, който е имала върху живота ти. Може би са те научили на някои ценни уроци.
    Чудесен начин да се излекуваш от негативните изживявания е като си вземеш поуката от тях. Животът ни дава изпитания. И когато ги преминем, се придвижваме към следващото ниво. Дори и изживяването да е болезнено и още да боли, опитай се да го погледнеш обективно и да видиш какво можеш да научиш от него!
    Например, ако си пропуснал повишение в работата или заплатата, причината за това може да е поведението ти на работа – да закъсняваш, да прекарваш прекалено много време на социалните медии, или да си говориш с колегите. Или пък може да се подготвиш по-добре за бъдещи повишения, ако отидеш на обучение за квалификация. Най-големият ти урок в този случай може би е да даваш 100% от себе си на работа, без да се оплакваш и да покажеш своята отдаденост.
    Ето и няколко въпроса, които да си зададеш в процеса:
    Какво можех да направя по различен начин, за да получа друг резултат? (понякога сме пряко отговорни заради нетърпеливост, дълбоки емоции, небрежност и др. )
    Как другояче мога да възприема това изживяване?
    Мога ли да видя това събитие от друга перспектива?
    Какво по-добро мога да сторя при подобно събитие в бъдещето?
    Каква е най-добрата поука, която мога да си взема от това събитие?
  4. Прости на когото имаш да прощаваш
    Прошката е свобода. Помни, че прошката е за ТЕБ! Тя е единственият начин да отключиш оковите, които те държат към миналото.
    Да дадеш прошка не значи да приемеш или одобриш поведението на другия човек. Означава, че оценяваш истината, че никой не е съвършен. Дори не е нужно да казваш на другия, че си му простил. Може просто да задържиш прошката в сърцето си. Ако все още имате отношения, те могат да се излекуват с думите „Прощавам ти“.
  5. Бъди благодарен за получените уроци
    Благодари за това, което си научил. Чувство на благодарност за трудните уроци на живота казва на Вселената:
    „Благодаря ти! Научих си урока. Сега мога да продължа напред.“
    Ако е възможно, открий начин да помогнеш на някой друг, който се сблъсква с трудностите или проблемите, които ти си преминал.
    Благодарността значи не само: „Благодаря, научих си урока“.  Значи също така „Как мога да помогна на друг със своя опит?
  6. Създай си ритуал за освобождаване от изминалите болки
    Писането е отличен начин да излееш чувствата си. Когато преподавам емоционално лекуване в моите семинари, карам участниците да пишат писмо до някой, който им е навредил, или до любим човек от миналото. След като писмата са написани, или ги изгаряме, или ги накъсваме и изпращаме отрицателната енергия.
    Всеки ритуал, който създадете, ще помогне да освободите негативната енергия. Може да почистите у дома си, да си купите цветя или да идете на масаж.
  7. Запази позитивна нагласа за бъдещето
    Веднъж, след като минеш през тези стъпки и преработиш всички емоции и впечатления, се е свършило. Няма нужда да се връщаш отново. Старите задължения са изчистени и можеш да изследваш нови възможности с отворен ум и сърце.

Добре дошли в Новата година!
Автор: Мишел Фонден

Превод: МЕГ

Ново: ЧУДО

Оригинална публикация: ТУК

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

Kъде ще пазиш обидата?

– Не мога да простя, – каза тя – Не мога да забравя.
– Прости… – помоли я Ангелът – Прости, ще ти стане по-леко.
– За нищо на света – стисна устни тя. – Това не може да бъде простено. Никога!

– За отмъщение ли жадуваш? – обезпокоен я попита той.
– Не, няма да отмъщавам. Аз съм над това.
– Тогава искаш сурово наказание?
– Не знам какво наказание би било достатъчно.
– Рано или късно всички плащат за своите решения. Но всички плащат… – тихо каза Ангела.
– Да, знам.
– Тогава прости! Махни този товар от себе си. Сега си далече от хората, които са те наранили.
– Не. Не мога. И не искам. Няма прошка за тях.
– Добре, твоя работа, – въздъхна Ангелът. – И къде смяташ да пазиш обидата си?
– Тук и тук. – докосна тя сърцето и главата си.
– Моля те, внимавай много, – каза той – Отровата на обидата е много опасна. Може да се превърне в камък, който да те завлече към дъното. Може и да възпламени гняв, който изгаря всичко наоколо.
– Това е Камъкът на паметта и благородният Гняв – прекъсна го тя. – Но те са на моя страна.

И обидата се заселила точно там, където тя посочила – в главата и в сърцето й.
Тя била млада и здрава, изградила живота си, омъжила се, родила деца, създала приятелства. Понякога се обиждала и на тях, но прощавала за важните неща. Понякога се сърдела и се ядосвала, тогава пък те прощавали на нея. Имало от всичко по малко в живота й, но тя се опитвала да не си спомня за голямата обида в живота си.

Минали много години. И тя отново чула ненавистната дума „прости“.

– Мъжът ми ме предаде. С децата постоянно имаме търкания. И парите не ме обичат… Какво да правя? – попитала възрастния психолог.
Той внимателно я изслушал, но през цялото време я разпитвал за детството й. Това не й харесало и тя непрекъснато се опитвала да насочва разговора в сегашното време, но той отново се връщал към детските й години. Тя се чувствала така сякаш психологът се разхожда из най-затънтените ъгълчета на паметта й, опитвайки са измъкне оттам дългогодишната обида.
И се съпротивлявала. Но така или иначе той видял всичко.

– Трябва да се пречистите, – заговорил той. – Вашите обиди са се размножили. Върху тях са се натрупали нови и нови обиди – като полипи на коралов риф. И този риф е станал препятствие на пътя на потоците от жизнена енергия. Затова вие имате и лични, и финансови проблеми. Този риф има остри краища, които нараняват нежната ви душа. А вътре в него са се настанили и оплели най-различни емоции, които отравят кръвта ви…
– Да, и аз имам такова усещане. Отвреме навреме съм много нервна, изпадам в депресия и дори понякога ми се иска да умра… Добре, трябва да се пречистя. А как?
– Простете за първата, главната обида, – посъветвал я психологът. – Ако изчезне фундаментът, и кораловият риф ще се натроши.
– За нищо на света! – възкликнала тя. – Тази обида е напълно справедлива. От всичко, което се случи, аз имам право да бъда обидена!
– Какво искате вие – да сте права или да сте щастлива? – попитал психологът.

Но жената не му отговорила. Просто станала и си тръгнала, взимайки със себе си и своя коралов риф.

Минали още няколко години. Жената отново била на преглед, само че този път при лекар.

Лекарят разглеждал снимките и изследванията, смръщил се и прехапал устни.
– Докторе, защо мълчите? – не издържала тя.
– Имате ли роднини? – попитал лекарят.
– Родителите ми починаха, с мъжа ми сме в развод. Имам деца и внуци. Но защо са ви моите роднини?

– Вижте, вие имате тумор в главата. – и лекарят й показал на снимката. – И съдейки по изследванията, туморът не е добър. Това обяснява постоянното ви главоболие, безсънието и бързото изморяване. Най-лошото при такива нови образувания е, че растат много бързо.
– Значи сега трябва да се оперирам, така ли? – попитала тя, изтръпнала от ужасно предчувствие.

Лекарят се смръщил още повече:
– Ето кардиограмите ви за последните години. Сърцето ви е много слабо. Сякаш е притиснато от всички страни и не може да работи с пълен капацитет. Може и да не издържи операцията. Затова най-напред трябва да излекуваме сърцето. А после…
Той не довършил изречението, но жената разбрала, че „после“ може и да няма. Или сърцето няма да издържи, или туморът ще я довърши.
– Между другото, кръвните ви показатели също са лоши. Ще ви предпиша лекарства. – продължил лекарят. – Но и вие трябва да си помогнете сама. Трябва да приведете организма си в относителен ред и заедно с това морално да се подготвите за операцията.
– Но как?
– Положителни емоции, топли отношения, общуване с близки хора. В края на краищата може и да се влюбите. Извадете старите албуми със снимки, спомнете си щастливото детство…

Жената се усмихнала насила.

– Опитайте се да простите на всички, особено на родителите си, – неочаквано казал лекарят. – Това много облекчава душата. Имал съм такива случаи, когато прошката е правила чудеса.
– Нима? – иронично попитала тя.
– Знаете ли, в медицината има много помощни инструменти. Прошката също може да бъде лекарство. При това безплатно и без рецепта.

Да простиш или да умреш? Да умреш, но да не простиш? Когато изборът е вече въпрос на живот и смърт, трябва само да решиш в каква посока да гледаш.

Главата я болеше. Сърцето я стягаше.
„Къде смяташ да пазиш обидата си? Тук и тук.“ – спомни си тя.
Сега точно там я болеше. Обидата се беше разпростряла навсякъде. Но искаше още и още. Тя искаше да притисне стопанката си и да завладее цялото й тяло. Глупавата обида не разбираше, че тялото няма да издържи и ще умре.

И тя си спомни за главните виновници от детството си – майка й и баща й, които през цялото време или работеха, или се караха. Нищо не помогна – нито шестиците и грамотите в училище, нито изпълнението на всичките им изисквания, нито протестите и дори бунтът. А после се разделиха и всеки създаде ново семейство. Където се оказа, че няма място за нея. На 16 години я изпратиха в техникум в друг гард. Връчиха й билет, един куфар с дрехи и малко пари.
Тогава тя изведнъж порасна. И реши: „Никога няма да им го простя!“
Тя носеше тази обида през целия си живот и се закле, че тази обида ще умре заедно с нея. Както изглеждаше, май така и щеше да стане…

Но тя имаше деца, имаше внуци… и онзи вдовец от работата, който неумело се опитваше да я ухажва.
Не искаше да умре! Рано беше да умира!

„Трябва да простя! – реши тя. – Поне да пробвам…“

– Родители, прощавам ви за всичко, – неуверено каза тя. Думите й прозвучаха жалко и неубедително.
Тогава тя взе лист хартия и написа:
Уважаеми родители! Скъпи родители! Повече няма да ви се сърдя. Прощавам ви за всичко.

Усети горчивина в устата. Сърцето й се сви, а главата я заболя още повече. Но тя стисна химикалката още по-здраво и продължи да пише:
Прощавам ви. Прощавам ви.

Никакво облекчение. Усети само леко раздразнение.

– Не така, – прошепна й Ангелът. – Реката винаги тече в една посока. Те са по-стари. Ти си младата. Те са били преди теб, ти си след тях. Те са те родили, те са ти дали възможността да се появиш на този свят. Бъди благодарна за това!
– Аз съм благодарна. – произнесе жената. – И наистина много ми се иска да им простя.
– Децата нямат право да съдят родителите си. Родителите не прощават. От тях се иска прошка.
– За какво? Нима аз съм им направила нещо лошо?
– Ти си направила зло на самата себе си. Защо държа тази обида толкова дълго в себе си? Защо непрекъснато те боли главата? Какъв камък носиш в сърцето си? Какво трови кръвта ти? Защо животът ти не тече като пълноводна река, а се процежда като пресъхнал ручей? За какво се бориш – за правдата си или за здравето си?
– Нима всичко това е заради тази обида към родителите ми? Това ли е, което ме разболя?
– Аз те предупреждавах – напомни й Ангелът. – Ние винаги предупреждаваме – не трупайте обиди, не ги носете, не се тровете с тях… Но ако човек направи своя избор в полза на обидата, ние нямаме право да се месим. А когато направи избор в полза на прошката – тогава сме длъжни да помогнем.

– Все още ли мога да разруша този коралов риф? Или вече е късно?
– Никога не е късно да опиташ. – меко каза Ангелът.
– Но те вече са мъртви! Как да им поискам прошка сега?
– Ти поискай прошка. Те може да те чуят. Може и да не те чуят. Но в края на краищата, ти го правиш за себе си.
– Мили родители, – започна тя. – Простете ми, моля ви, за това, че… Изобщо простете ми за всичко.

Тя говори известно време, после замълча и се заслуша в себе си. Никакво чудо не се случи – сърцето я стяга, главата я боли. Никакви особени чувства. Всичко си е както преди.

– Аз самата не си вярвам, – призна си тя. – Минаха толкова години…
– Опитай по друг начин, – посъветва я Ангелът отново. – Превърни се отново в дете.
– Но как?
– Коленичи… и се обърни към тях, както в детството: Мамо, татко…

Жената се поколеба за миг и се отпусна на коленете си. Събра ръцете си, обърна поглед нагоре и произнесе: „Мамо, татко…“ Очите й бяха широко отворени и неусетно се напълниха със сълзи. „Мамо, татко… аз съм… вашето момиче… простете ми…. простете ми!“

Тя се разтресе в ридания и сълзите рукнаха от очите й като река. А тя повтаряше и повтаряше: „Простете ми… Простете ми… Моля ви, простете ми… Нямах право да ви съдя. Мамо, татко…“

Мина доста време преди да секнат сълзите й. Омаломощена, тя стоеше на пода.
– Как си сега? – попита я Ангелът.
– Не знам… не разбирам. Чувствам се напълно празна. – отговори тя.
– Прави това всеки ден в продължение на 40 дни, – каза Ангелът. – Като курс на лечение. Като химиотерапия. Или, ако искаш, вместо химиотерапия.

– Да, да… Ще го направя. 40 дни…

В гърдите й нещо пулсираше, през тялото й сякаш премина огнена вълна. Може би това бяха отломките от кораловия риф…
За пръв път от много, много време, просто без причина, главата не я болеше.

Автор: Ирина Семина (Елфика)  elfikarussian.ru
Превод: Gnezdoto

С обич: ЧУДО

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]  

Притча за молива

Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:
– Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?

Бабата спряла да пише и му отговорила:
– Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който използвам. Надявам се един ден да станеш като този молив, когато пораснеш.

Заинтригувано, мочето погледнало молива. Той не изглеждал нещо особено.
– Но той е съвсем обикновен! – разочаровано възкликнало то.

– Зависи как гледаш на нещата – отвърнала бабата. – Той има пет важни качества, които, ако успееш да отгледаш в себе си, ще се превърнеш в човек, който е в мир със света.

Първо, ти си способен на велики неща, но не бива никога да забравяш, че има една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той винаги ни води според волята си.

Второ, от време на време трябва да спра да пиша и да подостря молива. Това може и да го заболи, но след това става много по-остър. Така и ти трябва да се научиш да понасяш определена болка и тъга, защото те ще те направят по-добър човек.

Трето, моливът винаги ни позволява да използваме гума, за да изтрием грешките си. Това означава, че да поправиш нещо, което си сбъркал, не е непременно лошо. То ни помага да продължим по пътя към справедливостта.

Четвърто, това, което има най-голямо значение, не е дървената обвивка на молива, а графита, който лежи в сърцевината му. Затова винаги търси в себе си и в хората онова, което се намира вътре в тях.

И петото качество на молива е, че той винаги оставя следа. По същия начин, трябва да запомниш, че всичко, което правиш в живота си, оставя следа и никога не бива да го забравяш при всяка стъпка, която правиш.

 

Молив: ФЕЙСБУК

Следа: ЧУДО

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]