Архив за етитет: прошка

Всичко онова, кето СИ

– Оправихте ли се? – попита загрижено, но спокойно женския глас от другата страна на телефона.
– Да. Очаквах друго сутринта, но той беше различен. – отвърна Ива. Прегръше ме, целуваше ме. Сякаш снощи не се бе държал като хлапак на 18, който знае много малко за живота и жените изобщо!
– Е, как? Говорихте ли? Снощи май не си била в състояние да си рационална и любвеобвилна след скандала…
– Да, но не по начина по който си мислиш, говорихме. – продължи с доловима усмивка Ива. Вчера следобеда се гмурнах в една книжарница и случайно – Ива съвсем преднамерено преомени тона и интонацията на тази дума, защото знаешче, че такива неща като случайни срещи и случки няма, – отворих на посоки една книга. Абзацът, който прочетох беше много интересен и изобщо не подозирах, че ще ми послужи по-късно през деня. В него се казваш, че ако си ядосан на някого е добре да говориш с него, но с онази божествената му същност. Тази, която е „на небето“, защото физическото тяло е онова, което действа вместо него (божественото) тук на земята. Знаеш за какво ти говоря. Много пъти сме си говорили за божествената същност и чистота на човека. Но човек забравя и идват случки да му припомнят важите неща. Та съветът беше да обясниш с внимание и любов всичко, което мислиш и чувстваш за ситуацита с този човек – онзи от „горе“. Кое от неговото поведение те е наранило, огорчило, обидило. Обаче, по-интересната част е, че след това имаш за задачата да напишеш как ти някога си се държал с някого по същия начин и защо…
– Е, коя е тази книга? – попита любопитно жената.
– Ще ти я покажа като се видим! – усмихнато отвърна Ива.
– Добре де, в крайна сметка той извини ли ти се?
– Да. И това беше най-неочакваното. Аз до късно снощи не успях да заспя. Мислих, плаках, прехвърлях стари работи, навивах се … знаеш колко сме добри жените в това, нали? Все си повтаряме и вадим стари ризи: „той това…той онова… той такъв и онакъв… как тогава ме погледна, как не ме погледна, какво ми каза, какво не ми каза, кое как ми каза…“ и се омотаваме в един омагьосан кръг. – Ива въздъхна с облекчение и продължи – Та, след като вече се чудех какво да направя, вече много уморена затворих очи и въпреки, обидата си представих, че говоря с него. Погледнах двама ни някак отдалече. Той седнал на един стол и аз срещу него. Мил, спокоен, благ. Така си го представих. Разбиращ. И си изплаках всичко, казах му какво ме огорчава, какво желая… Някак ми бе леко и спокойно да говоря. След това още по-силно се разридах, когато дойде втората част. Без да мисля, просто пуснах мислите и думите наум да препускат и осъзнах, че начина по който той се държи с мен, аз съм го правила и с други хора, но най-много може би с един. Най-скъпия ми човек. Майка ми. Лежах си на възлгавницата и плачех, докато изреждах всичко, кото ме бе наранило: груби думи, неуважение, непризнателност, безчувственост – пренебрегване на чувствата, несдържаност, незачитане и невнимание …
От другата страна настъпи мълчание. Приятелката й плачеше.
Ива продължи спокойно и с най-голямата любов, която може да има каза тихо:
– Мамо, обичам те! Обичам те мамо! Не плачи, мамо…
Разбира се, че след такива думи, след такова признание нямаше как една майка да остане равнодушна. Плачеше от умиление, радост и щастие, от любов… нейното „малко“ момиченце бе осъзнало какво е любовта на една жена, на една майка. Бе осъзнало, че всичко онова, кето СИ ще дойде при теб. Бе осъзнало, че имаш ли път, който си избрал ще се изисква неимоверна сила, за да се извърви, така че да се премине по-нагоре.
Тя избърса очите и носа си и промъслви с усмивка и трепрещ глас:
– Обичам те и аз, мило момиче. Целувам те и те прегръщам!
– И аз теб!
Ива затвори телефона и се усмихна. Беше й леко. Облече се чевръсто, сложи грим точно за пет минути, грабна дамстаката си чанта и излезе по задачи. В 16:30 часа имаше среща с майка си в любимото им кафене на улица „Морска“. След като свърши задачите пристигна в кафенето малко по-рано. Поръча любимото мляко с какао за себе си, а за нея ароматно кафе с голям каймак и зачака. Бръкна в дамската си чанта и извади картичката, която бе сътровила по-сутринта. Още преди да си разговарят по телефона. Изрязана бе във формата на сърце и нарисувана от самата нея. Старателно украсена със завъртулки и форми, които й дойдха отвътре. Примесените живописно пурпурно червено, тъмно и светло лилаво с розово и тук-там синьо и зелено придаваха един особен чар на сърцето. Съвсем нарочно използва тия цветове, защото някъде бе чела, че живописта е моментът в който се смесят топлото и студеното. Когато има една премерена хармония и баланс. Реши, че по-живописно от чувства и емоции от сърцето няма, та затова така преля цветовете… В единия край на сгъвката, бе направила малка дупка с перфоратор, за да завърже там краива розова пандела със златен кант. Отвори картичката, за да се наслади още веднъж на творението си, за да го прочете и зареди с още малко любов това преди да го подари:

„БЛАГОДАРЯ ТИ, МАМО! Благодаря ти, че ме научи, че ми показа какво е търпение, прошка, уважение. Благодаря ти, че ме научи на „рецепти“ от кухнята на живота. Благодаря ти, че ми показвa какво е безусловна любов, какво е вълшебна целувка и магическа прегръдка. Благодаря ти, мамо,  че ми даде пример за жена, достойна за уважение и почит, за майка, която да бъда в отглеждането на моето собствено дете. Благодаря ти, че ми даде спомена на твоята усмивка, на твоите очи, на косите и ръцете ти! Благодаря ти, че всичко онова, кеото СИ съм и аз. Благодаря и за това, че ми показа как се слага червило, с което да се оставят целувки за спомен, точно като тази:  (тук Ива бе отпечатала своите устни с едно хубаво ярко червило. )  Обичам те, обичам те, мамо! – ИВА“

Автор: Ан
С обич,
      Чудо Сега!

Обичам те мамо - из текста на авторксия разказ "Всичко онова, което СИ"


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коя е книгата, за която се споменава в разказа?

„Седемте духовни закона на успеха – Трети“

Закон за кармата или за причината и следствието.

ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ ГЕНЕРИРА ЕНЕРГИЙНА СИЛА, КОЯТО СЕ ВРЪЩА ПРИ НАС В ПОДОБЕН
ВИД… КАКВОТО ПОСЕЕМ, ТОВА ЩЕ ПОЖЪНЕМ. И КОГАТО ИЗБИРАМЕ ДЕЙСТВИЯ, КОИТО НОСЯТ ЩАСТИЕ И УСПЕХ НА ДРУГИТЕ, ПЛОДЪТ НА НАШАТА КАРМА Е ЩАСТИЕ И УСПЕХ.

Карма е вечното утвърждаване на човешката
свобода… Нашите мисли, нашите думи и дела са
нишките на мрежата, която хвърляме около себе си.
Свами Вивекананда

Третият духовен закон на успеха е законът за кармата. Карма е както действието, така и резултатът от това действие; тя е едновременно причина и следствие, защото всяко действие генерира енергийна сила, която се връща при нас в подобен вид. В закона за кармата няма нищо непознато. Всеки е чувал поговорката: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ Очевидно е, че ако искаме да създадем щастие в своя живот, трябва да се научим да засяваме семената на щастието. Ето защо кармата включва действието правене на съзнателен избор.
По същество ние с вас правим безброй избори. Във всеки момент от съществуването си ние сме в онова поле на всички възможности, където имаме достъп до неограничен брой решения. Някои от тези решения вземаме съзнателно, а други несъзнателно. Но най-добрият начин да разберем и използваме максимално кармичния закон, е като започнем да възприемаме съзнателно избора, който правим във всеки момент.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАРМАТА ИЛИ ЗА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО:
Ще се възползвам от закона за кармата, като обещая пред себе си следното:

1. Днес ще наблюдавам всеки избор, който правя. И чрез самото наблюдение на избора ще го въвеждам в активното си съзнание. Ще помня, че най-добрият начин да се подготвя за който и да било момент от бъдещето, е да съм с будно съзнание днес.
2. Винаги, когато правя избор, ще си задавам два въпроса: „Какви ще са последствията от избора, който правя?“ и „Ще донесе ли този избор удовлетворение и щастие на мен и на онези, които засяга?“
3. После ще помоля сърцето си за напътствие и ще се ръководя от неговите сигнали за комфорт или дискомфорт. Ако изборът създава чувство на комфорт, ще се хвърля безрезервно към него. Ако създава чувство на дискомфорт, ще спра и ще отправя вътрешния си взор към последствията от действията си. Напътствието на сърцето ще ми помогне да направя спонтанно правилен избор за себе си и хората около себе си.

Из „Седемте духовни закона на успеха“, Дийпак Чопра

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: ЧЕТВЪРТИ ЗАКОН