Архив за етитет: пътешествия

„Децата пишат писма до Бог“

По детски невинни и затрогващи откровения из „Децата пишат писма до Бог“…

 

„Харесва ли Ти това, което става на Земята?“

– Андрей, 4 клас

 

„Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш звездите на небето и духаш топъл вятър на Земята, и наоколо е тихо-тихо, ми се иска да плача?“

– Наташа, 2 клас


„Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат?“

–  Андрей, 4 клас


„Мама каза, че насън аз съм плакал. Ти не помниш ли за какво си говорихме с Тебе?“

– Игор, 3 клас

 

„Нали първи са започнали да раждат мъжете — спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?“

– Зоя, 4 клас


„Ти пишеш в Библията, че в началото е било словото? Кое?“ 

– Руслан, 1 клас


„Кажи ми под секрет, обича ли ме някой?“

– Анзор, 3 клас


„Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората?“

– Лада, 2 клас


„Ти ли пращаш бурята?“

Ася, 2 клас


„Къде отиват сенките?“

Тоня, 3 клас


„Защо нашите рани зарастват, а твоите не?“

Денис, 4 клас


„Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?“

– Олга, 3 клас


„На какъв език говорят душите?“

– Рая, 4 клас


„Покажи ми тихичко поне един ангел.“

– Рая, 2 клас


„Научи моите врагове да прощават на своите врагове.“

Гера, 4 клас

 

„Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява.“

– Роман, 2 клас


„Господи, аз знам, че трябва да си подам и другата буза. Е и какво? Подадох я, а Олег като ме фрасна. И ето сега, в класа аз съм страхливец. Благодаря.“

Едик, 3 клас


„Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата.“

– Славик, 3 клас


„Старците — това са уморени деца.“

– Андрон, 4 клас


„Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям черен камък, върху него само една дума: „Мама“. И край.“

– Ваня, 4 клас


Рига Михаил Димов, „Децата пишат писма до Бог“

Тихо: ЧУДО

 

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]

 

„Дубай – нещо за душата“

Всеки търси нещо за душата. Дубай е мястото където може да го намери. Идеалният образец, как една страна може да бъде превърната от пясъчна пустиня в най-модерният оазис на света.  Първите впечатления от Арабският рай за душата са доста противоречиви, поне за мен.

След няколко часов полет от Англия, се озовавам на най-лъскавото летище, което съм виждала досега. Мрамор, брокат и перлено-бяла боя, заобикалят съзнанието ми от всички страни. Водопади, вместо стени допълват картината на невъобразим лукс и леко сладникав кич. След кратка процедура по проверяване на паспорта, удостоверяване на визата, сканиране на ретината, взимане на отпечатъци, отбелязване на телесните мерки, снимане за базата данни, попълване на кратка анкета, танцуване на български народен танц, рецитиране на Шекспир и излагане на кратка презентация на тема – „ Защо искам да посетя Дубай”, всеки желаещ е готов да се впусне в изследване на безкрайните пясъци и недостижимите небостъргачи.

Излизането от летището – първото нещо, към което не мога да остана безпристрастна е местния въздух. Предполагам, че поне веднъж в живота сте влизали в сауна. Значи ще ме разберете. След няколко часа организма се адаптира и това не прави впечатление, което е добре, защото не е приятно да разглеждаш града и да се задъхваш в безпомощно и бездиханно състояние.

Вторият фактор „Страх”, това е лекото изпотяване. Подгответе се за едноседмична терапия по привикване на организма, съпроводена с ненормално големи количества изпита вода, доста тъмни кръгове под мишниците и мокри мустачки. Последното е секси според някои гледни точки (да не коментирам, че и второто е секси за някои?!). След пристигането и отбелязването на физиологичните минуси се насочвам към по-приятната част. Настаних се в хотел намиращ се в близост до летището. Сравнително достъпна цена- около двеста лева за три  нощувки. Обстановката – прекрасна. Хотелите в България пасти да ядат. Огромно, меко легло, абаносова, дървена рамка, перфектният персийски килим, огромна баня и климатик. Да не пропусна и приятната плазма, която просто се набива на очи – не че нещо, но сигурно е по-голяма от входната врата вкъщи.

Първоначалният сблъсък с местните е нещо подобно на близка среща с третият вид. Мъже облечени в бели, дълги роби и жени, забулени от главата до петите. След кратко проучване, достигам до извода, че има  красиви арабки, не се забулват, за да се скрият. Въпреки, че видях и жени, махащи шала си в женската тоалетна, за да пооправят грима си. Беше изненадващо как чух на заден фон виенето на диви чакали. Някои неща трябва да си останат закрити.

Противно на очакванията ми местните се оказа невероятно мили. Любезни и винаги готови да разчупят лаф. Последното е малко досадно, но поне обогатява представите за културата им. „Тъмната страна на силата” в Дубай са индийците. Никога не съм била расист, изпълнена с предразсъдъци и всякакви подобни. Но след  няколко месечен престой, просто нямаше как.  Наемани от големите компании, поради съгласието им да работят срещу минимално заплащане, индийците подбиват трудовият пазар изключително много. Поради мизерните и не дотам цивилизовани условия в които са израснали, сблъсъкът с цивилизацията ги обърква и плаши. Най-честите музикални оформления по време на пътуванията ми в обществения транспорт са:  индийска народна музика, индийски летни хитове, индийска музика за душата, индийски любовни песни…. Повярвайте, само звучи интересно.

Непонятно за мен, защо, но много от представителите на тази загадъчна раса имат сериозни противоречия с използването на чиста вода, сапун и шампоан. Най-предпочитаното облекло това са дънки, официална риза и джапанки – чаровно! С две думи – видите ли индиец бягайте надалеч. Имат невероятното свойство да заговарят  чужденци, да искат да разгледат апартаментът ви или да се изкъпете заедно. Би било интересно преживяване  за хората търсещи адреналин, предполагам?!  Ако оставим на страна тази малка подробност, страната е неверояно приветлива и напредничава. За една година местните построяват и пускат в експлоатация метрото- напълно автоматизирано, чисто, бързо и удобно. Вкарват в употреба използването на електронни карти за пътуване – по-смислено приложение имат от българските. За няколко години издигат най-високата сграда в света-  Burj Khalifa, въпреки, че в последните месеци от Саудитска Арабия, са се заканили да подобрят рекордът им. Резултатът ще бъде интересен.

Улиците на Дубай винаги са чисти, леко пясъчни и безлюдни. По това време на годината топлината идва в  повече дори за местните. Първата обиколна на града ме остави без дъх – буквално и преносно. Разположен по дължината на Персийският залив, Дубай има дължина около 100-150 километра. В широчина градът не е много голям – около 20-30 километра. Небостъргачите са най-често срещаната сграда. Просто, ако постройката е под четиридесет етажа, не става за нищо. Лъскави стъклени прозорци в златно, зелено и сребърно отразяват слънчевата светлина. Въобще човек остава с впечатление, че е попаднал в приказка от  хиляда и една нощ.

В магазините винаги се намира по един индиец, който да ви носи кошницата за покупки, не за друго, а да не се изморявате. Просто си помислете за най-безумното действие, което може да бъде превърнато в платена  работа и бъдете сигурни, тук вече е пуснато в действие.  Плажовете на Дубай са невероятни. Не съм виждала по-красиви. И обратно на очакванията – най-хубавият от тях е безплатният, публичен плаж. Има многобройни паркове , които се заплащат, но водата там просто не е същата, а пясъкът не е достатъчно фин. Единственото предимство е, че до самата вода, човек може да се излегне под някоя екзотична палма. Въпросният обществен плаж – Марина е изкуствено създаден. Водата е кристално чиста, с огледална повърхност, вълните почти  липсват, а през лятото е на косъм от достигане на температурата на кипене.  Пясъкът е фин и невероятно нежен, с многобройни миди и рапанчета, а дори с невъоръжено око може да се забележат екзотични, цветни  риби.

Сред забележителностите, които трябва задължително да се посетят са: Делфинариумът-където всеки желаещ може да поплува с делфин (опитах и беше незабравимо), Burj Khalifa – най-високата сграда в света. Но  ако имате намерението да се качите, не яжте преди това, височината е главозамайваща и се отразява на  хората със слаб стомах. Dubai Mall-най-големият мол в света с над повече от хиляда и двеста магазина. Там е ситуиран и невероятният стъклен тунел, който разкрива гледката от океанското дъно. Страховити акули, екзотични морски котки и всякакви интересни морски обитатели.

Съвсем скоро очаквайте екзекутивно включване относно инфраструктурата на града, законите и други интересни теми, които биха подсетили милите ни управляващи, че няма невъзможни неща, стига човек да има желание и стимул.

С любов,

МарБ

С обич,

ЧУДО Сега!