Архив за етитет: свобода

Молитва за свобода

Молитва за свобода
от Дон Мигел Руис

Създателю на вселената,

днес те молим да дойдеш и да споделиш с нас силния съюз на любовта. Знаем, че истинското ти име е Любов, че за да общуваме с теб означава да споделим твоите вибрации, твоята честота, защото ти си единственото, което съществува във вселената.

Помогни ни днес да бъдем като теб, да обичаме живота, да бъдем живот, да бъдем любов. Помогни ни да обичаме като теб, безусловно, без очаквания, без задължения, без да съдим. Помогни ни да обичаме и да приемаме себе си, без да се съдим, защото когато се съдим, ние се намираме за виновни и изпитваме нужда да бъдем наказани.

Помогни ни да обичаме

безусловно всяко твое творение, особено другите хора, особено близките си — всичките си роднини и хората, които така се стараем да обичаме. Защото когато ги отхвърляме, ние отхвърляме себе си, а когато отхвърляме себе си, ние отхвърляме Теб.

Помогни ни да обичаме другите такива, каквито са, безусловно. Помогни ни да ги приемаме такива, каквито са, без да ги съдим, защото когато ги съдим, ние ги намираме за виновни, обвиняваме ги и изпитваме необходимост да ги накажем.

Днес изчисти сърцата ни от цялата емоционална отрова, освободи умовете ни от критичността, за да живеем в пълен покой и в съвършена любов.

Днес е специален ден.

Днес ние отново отваряме сърцата си за любовта, за да можем да си кажем един на друг: „Обичам те“, без никакъв страх и от сърце. Днес ние ти се принасяме в дар. Ела при нас, използвай гласовете ни, използвай очите ни, използвай ръцете ни и сърцата ни, за да осъществим съюз на любовта с всеки. Създателю, помогни ни днес да бъдем като теб.

Благодарим ти за всичко, което получаваме днес, особено за свободата да бъдем самите себе си. Амин.

Бъдете, бУдете свободни,
Ан

Източник: Уловено от стената на Марти Иванова
Снимка
Снимка 2

Kъде ще пазиш обидата?

– Не мога да простя, – каза тя – Не мога да забравя.
– Прости… – помоли я Ангелът – Прости, ще ти стане по-леко.
– За нищо на света – стисна устни тя. – Това не може да бъде простено. Никога!

– За отмъщение ли жадуваш? – обезпокоен я попита той.
– Не, няма да отмъщавам. Аз съм над това.
– Тогава искаш сурово наказание?
– Не знам какво наказание би било достатъчно.
– Рано или късно всички плащат за своите решения. Но всички плащат… – тихо каза Ангела.
– Да, знам.
– Тогава прости! Махни този товар от себе си. Сега си далече от хората, които са те наранили.
– Не. Не мога. И не искам. Няма прошка за тях.
– Добре, твоя работа, – въздъхна Ангелът. – И къде смяташ да пазиш обидата си?
– Тук и тук. – докосна тя сърцето и главата си.
– Моля те, внимавай много, – каза той – Отровата на обидата е много опасна. Може да се превърне в камък, който да те завлече към дъното. Може и да възпламени гняв, който изгаря всичко наоколо.
– Това е Камъкът на паметта и благородният Гняв – прекъсна го тя. – Но те са на моя страна.

И обидата се заселила точно там, където тя посочила – в главата и в сърцето й.
Тя била млада и здрава, изградила живота си, омъжила се, родила деца, създала приятелства. Понякога се обиждала и на тях, но прощавала за важните неща. Понякога се сърдела и се ядосвала, тогава пък те прощавали на нея. Имало от всичко по малко в живота й, но тя се опитвала да не си спомня за голямата обида в живота си.

Минали много години. И тя отново чула ненавистната дума „прости“.

– Мъжът ми ме предаде. С децата постоянно имаме търкания. И парите не ме обичат… Какво да правя? – попитала възрастния психолог.
Той внимателно я изслушал, но през цялото време я разпитвал за детството й. Това не й харесало и тя непрекъснато се опитвала да насочва разговора в сегашното време, но той отново се връщал към детските й години. Тя се чувствала така сякаш психологът се разхожда из най-затънтените ъгълчета на паметта й, опитвайки са измъкне оттам дългогодишната обида.
И се съпротивлявала. Но така или иначе той видял всичко.

– Трябва да се пречистите, – заговорил той. – Вашите обиди са се размножили. Върху тях са се натрупали нови и нови обиди – като полипи на коралов риф. И този риф е станал препятствие на пътя на потоците от жизнена енергия. Затова вие имате и лични, и финансови проблеми. Този риф има остри краища, които нараняват нежната ви душа. А вътре в него са се настанили и оплели най-различни емоции, които отравят кръвта ви…
– Да, и аз имам такова усещане. Отвреме навреме съм много нервна, изпадам в депресия и дори понякога ми се иска да умра… Добре, трябва да се пречистя. А как?
– Простете за първата, главната обида, – посъветвал я психологът. – Ако изчезне фундаментът, и кораловият риф ще се натроши.
– За нищо на света! – възкликнала тя. – Тази обида е напълно справедлива. От всичко, което се случи, аз имам право да бъда обидена!
– Какво искате вие – да сте права или да сте щастлива? – попитал психологът.

Но жената не му отговорила. Просто станала и си тръгнала, взимайки със себе си и своя коралов риф.

Минали още няколко години. Жената отново била на преглед, само че този път при лекар.

Лекарят разглеждал снимките и изследванията, смръщил се и прехапал устни.
– Докторе, защо мълчите? – не издържала тя.
– Имате ли роднини? – попитал лекарят.
– Родителите ми починаха, с мъжа ми сме в развод. Имам деца и внуци. Но защо са ви моите роднини?

– Вижте, вие имате тумор в главата. – и лекарят й показал на снимката. – И съдейки по изследванията, туморът не е добър. Това обяснява постоянното ви главоболие, безсънието и бързото изморяване. Най-лошото при такива нови образувания е, че растат много бързо.
– Значи сега трябва да се оперирам, така ли? – попитала тя, изтръпнала от ужасно предчувствие.

Лекарят се смръщил още повече:
– Ето кардиограмите ви за последните години. Сърцето ви е много слабо. Сякаш е притиснато от всички страни и не може да работи с пълен капацитет. Може и да не издържи операцията. Затова най-напред трябва да излекуваме сърцето. А после…
Той не довършил изречението, но жената разбрала, че „после“ може и да няма. Или сърцето няма да издържи, или туморът ще я довърши.
– Между другото, кръвните ви показатели също са лоши. Ще ви предпиша лекарства. – продължил лекарят. – Но и вие трябва да си помогнете сама. Трябва да приведете организма си в относителен ред и заедно с това морално да се подготвите за операцията.
– Но как?
– Положителни емоции, топли отношения, общуване с близки хора. В края на краищата може и да се влюбите. Извадете старите албуми със снимки, спомнете си щастливото детство…

Жената се усмихнала насила.

– Опитайте се да простите на всички, особено на родителите си, – неочаквано казал лекарят. – Това много облекчава душата. Имал съм такива случаи, когато прошката е правила чудеса.
– Нима? – иронично попитала тя.
– Знаете ли, в медицината има много помощни инструменти. Прошката също може да бъде лекарство. При това безплатно и без рецепта.

Да простиш или да умреш? Да умреш, но да не простиш? Когато изборът е вече въпрос на живот и смърт, трябва само да решиш в каква посока да гледаш.

Главата я болеше. Сърцето я стягаше.
„Къде смяташ да пазиш обидата си? Тук и тук.“ – спомни си тя.
Сега точно там я болеше. Обидата се беше разпростряла навсякъде. Но искаше още и още. Тя искаше да притисне стопанката си и да завладее цялото й тяло. Глупавата обида не разбираше, че тялото няма да издържи и ще умре.

И тя си спомни за главните виновници от детството си – майка й и баща й, които през цялото време или работеха, или се караха. Нищо не помогна – нито шестиците и грамотите в училище, нито изпълнението на всичките им изисквания, нито протестите и дори бунтът. А после се разделиха и всеки създаде ново семейство. Където се оказа, че няма място за нея. На 16 години я изпратиха в техникум в друг гард. Връчиха й билет, един куфар с дрехи и малко пари.
Тогава тя изведнъж порасна. И реши: „Никога няма да им го простя!“
Тя носеше тази обида през целия си живот и се закле, че тази обида ще умре заедно с нея. Както изглеждаше, май така и щеше да стане…

Но тя имаше деца, имаше внуци… и онзи вдовец от работата, който неумело се опитваше да я ухажва.
Не искаше да умре! Рано беше да умира!

„Трябва да простя! – реши тя. – Поне да пробвам…“

– Родители, прощавам ви за всичко, – неуверено каза тя. Думите й прозвучаха жалко и неубедително.
Тогава тя взе лист хартия и написа:
Уважаеми родители! Скъпи родители! Повече няма да ви се сърдя. Прощавам ви за всичко.

Усети горчивина в устата. Сърцето й се сви, а главата я заболя още повече. Но тя стисна химикалката още по-здраво и продължи да пише:
Прощавам ви. Прощавам ви.

Никакво облекчение. Усети само леко раздразнение.

– Не така, – прошепна й Ангелът. – Реката винаги тече в една посока. Те са по-стари. Ти си младата. Те са били преди теб, ти си след тях. Те са те родили, те са ти дали възможността да се появиш на този свят. Бъди благодарна за това!
– Аз съм благодарна. – произнесе жената. – И наистина много ми се иска да им простя.
– Децата нямат право да съдят родителите си. Родителите не прощават. От тях се иска прошка.
– За какво? Нима аз съм им направила нещо лошо?
– Ти си направила зло на самата себе си. Защо държа тази обида толкова дълго в себе си? Защо непрекъснато те боли главата? Какъв камък носиш в сърцето си? Какво трови кръвта ти? Защо животът ти не тече като пълноводна река, а се процежда като пресъхнал ручей? За какво се бориш – за правдата си или за здравето си?
– Нима всичко това е заради тази обида към родителите ми? Това ли е, което ме разболя?
– Аз те предупреждавах – напомни й Ангелът. – Ние винаги предупреждаваме – не трупайте обиди, не ги носете, не се тровете с тях… Но ако човек направи своя избор в полза на обидата, ние нямаме право да се месим. А когато направи избор в полза на прошката – тогава сме длъжни да помогнем.

– Все още ли мога да разруша този коралов риф? Или вече е късно?
– Никога не е късно да опиташ. – меко каза Ангелът.
– Но те вече са мъртви! Как да им поискам прошка сега?
– Ти поискай прошка. Те може да те чуят. Може и да не те чуят. Но в края на краищата, ти го правиш за себе си.
– Мили родители, – започна тя. – Простете ми, моля ви, за това, че… Изобщо простете ми за всичко.

Тя говори известно време, после замълча и се заслуша в себе си. Никакво чудо не се случи – сърцето я стяга, главата я боли. Никакви особени чувства. Всичко си е както преди.

– Аз самата не си вярвам, – призна си тя. – Минаха толкова години…
– Опитай по друг начин, – посъветва я Ангелът отново. – Превърни се отново в дете.
– Но как?
– Коленичи… и се обърни към тях, както в детството: Мамо, татко…

Жената се поколеба за миг и се отпусна на коленете си. Събра ръцете си, обърна поглед нагоре и произнесе: „Мамо, татко…“ Очите й бяха широко отворени и неусетно се напълниха със сълзи. „Мамо, татко… аз съм… вашето момиче… простете ми…. простете ми!“

Тя се разтресе в ридания и сълзите рукнаха от очите й като река. А тя повтаряше и повтаряше: „Простете ми… Простете ми… Моля ви, простете ми… Нямах право да ви съдя. Мамо, татко…“

Мина доста време преди да секнат сълзите й. Омаломощена, тя стоеше на пода.
– Как си сега? – попита я Ангелът.
– Не знам… не разбирам. Чувствам се напълно празна. – отговори тя.
– Прави това всеки ден в продължение на 40 дни, – каза Ангелът. – Като курс на лечение. Като химиотерапия. Или, ако искаш, вместо химиотерапия.

– Да, да… Ще го направя. 40 дни…

В гърдите й нещо пулсираше, през тялото й сякаш премина огнена вълна. Може би това бяха отломките от кораловия риф…
За пръв път от много, много време, просто без причина, главата не я болеше.

Автор: Ирина Семина (Елфика)  elfikarussian.ru
Превод: Gnezdoto

С обич: ЧУДО

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]  

Пътят на Героя

Както пее Марая Кери, дълбоко във всеки един от нас живее по един Герой. Е да, при някой е по-дълбоко, отколкото при други. В някои души е потънал в забрава, а в други е заспал дълбок сън.

И как да го събудим този Герой?

  1. Първата стъпка е да се откажем от ролята си на Жертва. А това не е чак толкова лесно. Има си и добрите страни. Жертвата не носи отговорност – тя е жертва (на хора, обстоятелства, съдба или лош късмет). Тя няма дейно участие в това, което ѝ се случва, а само пасивно. Тя „не може да направи нищо”. Отговорността винаги ни дава възможност да направим нещо. Героят никога не е пасивен. Неговият вътрешен свят е винаги динамичен. Вътрешният свят на жертвата е застинал. Цялото кралство спи от сто години и чакат някой от вън да дойде и да ги събуди.
  2. Второто важно нещо за събуждането на Героят е готовността да напуснем зоната си на комфорт / познатите земи и да тръгнем по широкият свят. „Корабът е в безопасност в пристанището, но не за това е създаден един кораб”. Но пък светът е пълен с яхти, които никога не са напускали пристана. Вие какво бихте желали да бъдете – кораб, който плава или яхта, която стои на едно място?
  3. Третото условие е афинитета към новото, различното, непознатото. Жертвата живее често в рутина или „цикли на едно място”. На Героят всеки ден му е приключение.
  4. Четвъртият предикатор е умението да учим. Жертвата така и не си научава уроците, защото тя няма отговорност за това, което ѝ се случва. Героят знае, че за да продължи пътя, трябва да съхрани опита.
  5. Петото нещо, по което се различават тези два персонажа е помощта отвън. Жертвата цял живот чака своите спасители. Нещо повече – тя изисква от света да я спасява. „Другите са длъжни да ме спасят, защото аз съм в беда”. Героят върви по своят път и знае, че там ще открие своите учители. От тях ще научи всичко, което му е нужно, за да се движи напред. Както казах по-рано, той никога не спира. След всеки урок – благодари и продължава. Героят знае, че наученото има смисъл само тогава, когато се прилага.
  6. Шестото важно нещо е, че доверието е различно от наивнитета. Героят се доверява на силите свише, но сам кове съдбата си. Жертвата вярва, че „нещо някакси ще се случи и нещата ще се оправят”. Тя няма нужда на прави нищо. Цял живот чака да ѝ се случат вълшебствата от приказките. Героят си ги създава всеки ден.
  7. Седмото условие за събуждането на Героя е да го направиш за себе си. Героят е Герой, просто защото е такъв и не му отива да е нещо друго. Той не се чувства себе си в друга роля и не позволява да го въвличат в чужди сценарии. Сам режисира живота си.
  8. Осмият принцип гласи: Героят преценява добре своята енергия. Грижи се за това да я възобновява редовно, съхранява я внимателно и още по-внимателно я инвестира. Не се харчи да оправдава очакванията на другите или да заслужи тяхното одобрение.
  9. Девето – Героят никога не е самотен. Той си има мечти, които са винаги с него. Разговаря с тях и се допитва до тях. Те са неговите съветници по пътя.
  10. И десетото най-важно нещо е, че да си Герой не е задължително :) Да си Герой не е нещо за свободното време или когато имаш време. Да си Герой не е просто етап, докато извървиш пътя на изпитанието и получиш половината царство. Да си Герой е начин на живот, преживяване на себе си и усещане за света.

… И всеки Герой знае, че изпитанията не свършват, че уроците не свършват, че учителите не се надживяват, че опитността никога не е достатъчна, че няма крайна точка на пристигане, но въздухът по пътя нагоре е неописуемо свеж – ухае на свобода.

 

Източник: ТУК

Героя: Радост Николова

Пътят на: ЧУДО

 

Подобни публикации:

 [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

Научих, че…

Хорас Джаксън Браун е американски автор на сборници с къси сентенции за живота и неговите правила. Преди да се заеме с писането на късите афоризми, е работил дълго време като мениджър в рекламна агенция, където е добил навика да предава същността на нещата в много кратки и изразителни фрази.

  1. Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.
  2. Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.
  3. Научих, че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш.
  4. Научих, че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.
  5. Научих, че можеш да разчиташ на обаянието си около петнадесет минути. След това е по-добре да знаеш нещо.
  6. Научих, че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто, което ти можеш да направиш.
  7. Научих, че не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса.
  8. Научих, че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.
  9. Научих, че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.
  10. Научих, че отнема много време, да станеш човека, който искаш да бъдеш.
  11. Научих, че е много по-лесно да реагираш вместо да помислиш.
  12. Научих, че трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път, когато се виждате.
  13. Научих, че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил, че повече не можеш.
  14. Научих, че сме отговорни за това, което правим, независимо какво чувстваме.
  15. Научих, че или контролираш отношението си към хората, или то те контролира.
  16. Научих, че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото ѝ.
  17. Научих, че герои са хората, които правят това, което трябва да се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията.
  18. Научих, че да се научиш да прощаваш изисква практика.
  19. Научих, че има хора, които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.
  20. Научих, че парите са калпав начин да си мериш успеха.
  21. Научих, че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.
  22. Научих, че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак.
  23. Научих, че понякога, когато сме ядосани, имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.
  24. Научих, че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов.
  25. Научих, че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава, че не те обича с цялото си сърце.
  26. Научих, че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рождени дни си празнувал.
  27. Научих, че никога не трябва да казваш на дете, че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват.
  28. Научих, че семейството ти няма винаги да те подкрепя. Може да изглежда странно, но хора, с които не си роднина, могат да се грижат за теб и да те обичат и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични.
  29. Научих, че колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това.
  30. Научих, че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трябва да се научиш ти самият да си прощаваш.
  31. Научих, че независимо колко лошо ти е разбито сърцето, светът не спира заради мъката ти.
  32. Научих, че произходът и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това кои ще станем.
  33. Научих, че понякога, когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна дори и да не искам.
  34. Научих, че само защото двама човека се карат, не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи, че се обичат.
  35. Научих, че понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия.
  36. Научих, че няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят.
  37. Научих, че не трябва да бъдем толкова настоятелни да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги.
  38. Научих, че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно.
  39. Научих, че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб.
  40. Научих, че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.
  41. Научих, че независимо от последствията, тези които са честни със себе си стигат по-далеч в живота.
  42. Научих, че независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.
  43. Научих, че животът ти може да бъде променен за часове от хора, които дори не те познават.
  44. Научих, че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш.
  45. Научих, че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.
  46. Научих, че парадигмата, в която живеем, не е всичко, което ни е предложено.
  47. Научих, че свидетелствата на стената не ни правят почтени човешки същества.
  48. Научих, че хората, на които държиш най-много в живота, ти биват отнети твърде рано.
  49. Научих, че, въпреки че думата „любов”, може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
  50. Научих, че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората и това да защитаваш това, в което вярваш.

Автор: Хорас Джаксън Браун

Източник: ТУК

Научих: ЧУДО

 

Искаш ли да получаваш нашия чудотворен бюлетин? Запиши се напълно безплатно ТУК!

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

19 признака, че се справяш по-добре, отколкото си мислиш!

Със сигурност ти се е случвало поне понякога да си мислиш за несгодите, които те спохождат или за това как нямаш късмет или „не те бива“. Истината обаче е, че в действителност ти  си доста по-добре от много хора по света!

Тук са изброени 19 признака, че се справяш по-добре, отколкото си мислиш:

  1. Жив си.
  2. Имаш възможност да гледаш изгрева и залеза.
  3. Можеш да чуеш чуруликането на птичките и шума на вълните.
  4. Можеш да се разхождаш, усещайки порива на вятъра в косите си и слънцето да гали кожата ти.
  5. Можеш да четеш.
  6. Опитвал си сладостта на шоколадов десерт.
  7. Не си легна гладен снощи.
  8. Тази сутрин се събуди с покрив над главата.
  9. Имаш избор от дрехи, които можеш да облечеш.
  10. Днес не си страхувал за живота си.
  11. Преодолял си значителни пречки, разбрал си урока и си оцелял.
  12. Често се тревожиш какво ще правиш с живота си – за семейство, за работата, за следващата стъпка и т.н. – което означава, че имаш амбиции, страст, посока, и свободата да вземаш сам решение.
  13. Живееш в страна, която защитава основните човешки права и свободата на личността.
  14. Умствено и физически здрав си – ако се разболееш днес ще се оправиш.
  15. Имаш близки и приятели, на които им липсваш и очакват с нетърпение следващата ви среща.
  16. Имаш си някой, с който да обсъдиш случки от хубавите отминали времена.
  17. Имаш достъп до чиста питейна вода.
  18. Имаш достъп до медицински услуги.
  19. Имаш достъп до интернет.

Видя ли? Много хора могат само да и мечтаят да са на твое място – затова винаги бъди благодарен за това, което имаш!

 

Източник: ФЕЙСБУКЪ
По-добре: ЧУДО

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]