Молитва за свобода от Дон Мигел Руис

Създателю на вселената,
днес те молим да дойдеш и да споделиш с нас силния съюз на любовта. Знаем, че истинското ти име е Любов, че за да общуваме с теб означава да споделим твоите вибрации, твоята честота, защото ти си единственото, което съществува във вселената. Continue Reading…
(Commenting: OFF)

– Не мога да простя, – каза тя – Не мога да забравя. – Прости… – помоли я Ангелът – Прости, ще ти стане по-леко. – За нищо на света – стисна устни тя. – Това не може да бъде простено. Никога!
Continue Reading…
(Commenting: OFF)

Както пее Марая Кери, дълбоко във всеки един от нас живее по един Герой. Е да, при някой е по-дълбоко, отколкото при други. В някои души е потънал в забрава, а в други е заспал дълбок сън. И как да го събудим този Герой?
  1. Първата стъпка е да се откажем от ролята си на Жертва. А това не е чак толкова лесно. Има си и добрите страни. Жертвата не носи отговорност – тя е жертва (на хора, обстоятелства, съдба или лош късмет). Тя няма дейно участие в това, което ѝ се случва, а само пасивно. Тя „не може да направи нищо”. Отговорността винаги ни дава възможност да направим нещо. Героят никога не е пасивен. Неговият вътрешен свят е винаги динамичен. Вътрешният свят на жертвата е застинал. Цялото кралство спи от сто години и чакат някой от вън да дойде и да ги събуди.
  2. Второто важно нещо за събуждането на Героят е готовността да напуснем зоната си на комфорт / познатите земи и да тръгнем по широкият свят. „Корабът е в безопасност в пристанището, но не за това е създаден един кораб”. Но пък светът е пълен с яхти, които никога не са напускали пристана. Вие какво бихте желали да бъдете – кораб, който плава или яхта, която стои на едно място?
  3. Третото условие е афинитета към новото, различното, непознатото. Жертвата живее често в рутина или „цикли на едно място”. На Героят всеки ден му е приключение.
  4. Четвъртият предикатор е умението да учим. Жертвата така и не си научава уроците, защото тя няма отговорност за това, което ѝ се случва. Героят знае, че за да продължи пътя, трябва да съхрани опита.
  5. Петото нещо, по което се различават тези два персонажа е помощта отвън. Жертвата цял живот чака своите спасители. Нещо повече – тя изисква от света да я спасява. „Другите са длъжни да ме спасят, защото аз съм в беда”. Героят върви по своят път и знае, че там ще открие своите учители. От тях ще научи всичко, което му е нужно, за да се движи напред. Както казах по-рано, той никога не спира. След всеки урок – благодари и продължава. Героят знае, че наученото има смисъл само тогава, когато се прилага.
  6. Шестото важно нещо е, че доверието е различно от наивнитета. Героят се доверява на силите свише, но сам кове съдбата си. Жертвата вярва, че „нещо някакси ще се случи и нещата ще се оправят”. Тя няма нужда на прави нищо. Цял живот чака да ѝ се случат вълшебствата от приказките. Героят си ги създава всеки ден.
  7. Седмото условие за събуждането на Героя е да го направиш за себе си. Героят е Герой, просто защото е такъв и не му отива да е нещо друго. Той не се чувства себе си в друга роля и не позволява да го въвличат в чужди сценарии. Сам режисира живота си.
  8. Осмият принцип гласи: Героят преценява добре своята енергия. Грижи се за това да я възобновява редовно, съхранява я внимателно и още по-внимателно я инвестира. Не се харчи да оправдава очакванията на другите или да заслужи тяхното одобрение.
  9. Девето – Героят никога не е самотен. Той си има мечти, които са винаги с него. Разговаря с тях и се допитва до тях. Те са неговите съветници по пътя.
  10. И десетото най-важно нещо е, че да си Герой не е задължително :) Да си Герой не е нещо за свободното време или когато имаш време. Да си Герой не е просто етап, докато извървиш пътя на изпитанието и получиш половината царство. Да си Герой е начин на живот, преживяване на себе си и усещане за света.
… И всеки Герой знае, че изпитанията не свършват, че уроците не свършват, че учителите не се надживяват, че опитността никога не е достатъчна, че няма крайна точка на пристигане, но въздухът по пътя нагоре е неописуемо свеж – ухае на свобода.   Източник: ТУК Героя: Радост Николова Пътят на: ЧУДО   Подобни публикации:  [related_posts]Insert your text here[/related_posts]
(Commenting: OFF)

Хорас Джаксън Браун е американски автор на сборници с къси сентенции за живота и неговите правила. Преди да се заеме с писането на късите афоризми, е работил дълго време като мениджър в рекламна агенция, където е добил навика да предава същността на нещата в много кратки и изразителни фрази.
  1. Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.
  2. Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.
  3. Научих, че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш.
  4. Научих, че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.
  5. Научих, че можеш да разчиташ на обаянието си около петнадесет минути. След това е по-добре да знаеш нещо.
  6. Научих, че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто, което ти можеш да направиш.
  7. Научих, че не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса.
  8. Научих, че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.
  9. Научих, че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.
  10. Научих, че отнема много време, да станеш човека, който искаш да бъдеш.
  11. Научих, че е много по-лесно да реагираш вместо да помислиш.
  12. Научих, че трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път, когато се виждате.
  13. Научих, че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил, че повече не можеш.
  14. Научих, че сме отговорни за това, което правим, независимо какво чувстваме.
  15. Научих, че или контролираш отношението си към хората, или то те контролира.
  16. Научих, че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото ѝ.
  17. Научих, че герои са хората, които правят това, което трябва да се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията.
  18. Научих, че да се научиш да прощаваш изисква практика.
  19. Научих, че има хора, които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.
  20. Научих, че парите са калпав начин да си мериш успеха.
  21. Научих, че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.
  22. Научих, че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак.
  23. Научих, че понякога, когато сме ядосани, имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.
  24. Научих, че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов.
  25. Научих, че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава, че не те обича с цялото си сърце.
  26. Научих, че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рождени дни си празнувал.
  27. Научих, че никога не трябва да казваш на дете, че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват.
  28. Научих, че семейството ти няма винаги да те подкрепя. Може да изглежда странно, но хора, с които не си роднина, могат да се грижат за теб и да те обичат и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични.
  29. Научих, че колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това.
  30. Научих, че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трябва да се научиш ти самият да си прощаваш.
  31. Научих, че независимо колко лошо ти е разбито сърцето, светът не спира заради мъката ти.
  32. Научих, че произходът и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това кои ще станем.
  33. Научих, че понякога, когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна дори и да не искам.
  34. Научих, че само защото двама човека се карат, не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи, че се обичат.
  35. Научих, че понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия.
  36. Научих, че няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят.
  37. Научих, че не трябва да бъдем толкова настоятелни да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги.
  38. Научих, че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно.
  39. Научих, че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб.
  40. Научих, че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.
  41. Научих, че независимо от последствията, тези които са честни със себе си стигат по-далеч в живота.
  42. Научих, че независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.
  43. Научих, че животът ти може да бъде променен за часове от хора, които дори не те познават.
  44. Научих, че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш.
  45. Научих, че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.
  46. Научих, че парадигмата, в която живеем, не е всичко, което ни е предложено.
  47. Научих, че свидетелствата на стената не ни правят почтени човешки същества.
  48. Научих, че хората, на които държиш най-много в живота, ти биват отнети твърде рано.
  49. Научих, че, въпреки че думата „любов”, може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
  50. Научих, че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората и това да защитаваш това, в което вярваш.
Автор: Хорас Джаксън Браун Източник: ТУК Научих: ЧУДО   Искаш ли да получаваш нашия чудотворен бюлетин? Запиши се напълно безплатно ТУК! Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]
(Commenting: OFF)

Със сигурност ти се е случвало поне понякога да си мислиш за несгодите, които те спохождат или за това как нямаш късмет или “не те бива”. Истината обаче е, че в действителност ти  си доста по-добре от много хора по света! Тук са изброени 19 признака, че се справяш по-добре, отколкото си мислиш:
  1. Жив си.
  2. Имаш възможност да гледаш изгрева и залеза.
  3. Можеш да чуеш чуруликането на птичките и шума на вълните.
  4. Можеш да се разхождаш, усещайки порива на вятъра в косите си и слънцето да гали кожата ти.
  5. Можеш да четеш.
  6. Опитвал си сладостта на шоколадов десерт.
  7. Не си легна гладен снощи.
  8. Тази сутрин се събуди с покрив над главата.
  9. Имаш избор от дрехи, които можеш да облечеш.
  10. Днес не си страхувал за живота си.
  11. Преодолял си значителни пречки, разбрал си урока и си оцелял.
  12. Често се тревожиш какво ще правиш с живота си – за семейство, за работата, за следващата стъпка и т.н. – което означава, че имаш амбиции, страст, посока, и свободата да вземаш сам решение.
  13. Живееш в страна, която защитава основните човешки права и свободата на личността.
  14. Умствено и физически здрав си – ако се разболееш днес ще се оправиш.
  15. Имаш близки и приятели, на които им липсваш и очакват с нетърпение следващата ви среща.
  16. Имаш си някой, с който да обсъдиш случки от хубавите отминали времена.
  17. Имаш достъп до чиста питейна вода.
  18. Имаш достъп до медицински услуги.
  19. Имаш достъп до интернет.
Видя ли? Много хора могат само да и мечтаят да са на твое място – затова винаги бъди благодарен за това, което имаш!   Източник: ФЕЙСБУКЪ По-добре: ЧУДО   Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]
(Commenting: OFF)