Архив за етитет: тишина

Ти вярваш ли в МАМА?

В корема на една бременна жена имало две бебета. Едното попитало другото:
– Ти вярваш ли в живота след раждането?
– Разбира се. Със сигурност има живот след раждането! Може би сме тук, за да се подготвим за това, което ще бъдем след него.
– Глупости! Няма живот след раждането! Какъв ли ще е този живот след раждането?
– Не знам, но със сигурност ще има повече светлина отколкото тук. Може би ще ходим със собствените си крака и ще се храним през устата.
– Това е абсурдно! Невъзможно е да стъпваш на краката си. И как така ще се храним през устата, смешно е. Ние се храним през пъпната връв. Виж какво ще ти кажа – живот след раждането няма. Пъпната връв е много къса…
– Аз пък мисля, че има. И може би е малко по-различен от този, на който сме свикнали тук.
– Но никой не се е върнал от там след раждането. Раждането е краят на живота. И всъщност животът не е нищо друго освен едно съществуване в тъмнината, което не води до никъде.
– Добре, аз не знам какво ще е след раждането, но със сигурност ще видим мама и тя ще се грижи за нас.
– Мама? Ти вярваш ли в МАМА? И къде си мислиш, че е тя?
– Как къде? Навсякъде около нас. В нея живеем и чрез нея се храним. Без нея светът нямаше да съществува!
– Аз не вярвам! Никога не съм виждал мама и затова е логично тя да не съществува.
– Добре, но понякога когато е тихо, можеш да я чуеш как пее и да усетиш как ни гали. Знаеш ли… аз мисля, че съществува реален живот, който ни очаква и че сега просто се подготвяме за него…

 

След раждането: СПИСАНИЕ 9 МЕСЕЦА 

Живот: ЧУДО! :)  

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

„Децата пишат писма до Бог“

По детски невинни и затрогващи откровения из „Децата пишат писма до Бог“…

 

„Харесва ли Ти това, което става на Земята?“

– Андрей, 4 клас

 

„Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш звездите на небето и духаш топъл вятър на Земята, и наоколо е тихо-тихо, ми се иска да плача?“

– Наташа, 2 клас


„Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат?“

–  Андрей, 4 клас


„Мама каза, че насън аз съм плакал. Ти не помниш ли за какво си говорихме с Тебе?“

– Игор, 3 клас

 

„Нали първи са започнали да раждат мъжете — спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?“

– Зоя, 4 клас


„Ти пишеш в Библията, че в началото е било словото? Кое?“ 

– Руслан, 1 клас


„Кажи ми под секрет, обича ли ме някой?“

– Анзор, 3 клас


„Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората?“

– Лада, 2 клас


„Ти ли пращаш бурята?“

Ася, 2 клас


„Къде отиват сенките?“

Тоня, 3 клас


„Защо нашите рани зарастват, а твоите не?“

Денис, 4 клас


„Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?“

– Олга, 3 клас


„На какъв език говорят душите?“

– Рая, 4 клас


„Покажи ми тихичко поне един ангел.“

– Рая, 2 клас


„Научи моите врагове да прощават на своите врагове.“

Гера, 4 клас

 

„Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява.“

– Роман, 2 клас


„Господи, аз знам, че трябва да си подам и другата буза. Е и какво? Подадох я, а Олег като ме фрасна. И ето сега, в класа аз съм страхливец. Благодаря.“

Едик, 3 клас


„Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата.“

– Славик, 3 клас


„Старците — това са уморени деца.“

– Андрон, 4 клас


„Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям черен камък, върху него само една дума: „Мама“. И край.“

– Ваня, 4 клас


Рига Михаил Димов, „Децата пишат писма до Бог“

Тихо: ЧУДО

 

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]

 

През шума на тълпата

Текстът се използва в някои терапевтични общности, тъй като е зареден с оптимизъм и мъдрост, успокоява и вдъхва енергия за развитие и справяне с проблемите. Създава желание да живеем балансирано. И да сме щастливи.
Опитайте въздействието:

~ Дезидерата ~

 

Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.

Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава.

Отстоявай своята истина спокойно и ясно, но се вслушай и в думите на другите, дори да са глупави и невежи, защото те също има какво да кажат.

Избягвай гръмогласните и агресивните, защото те дразнят духа.

Ако се сравняваш с другите, можеш да станеш суетен или безмилостен, защото винаги ще се намерят по-големи и по-малки от теб.

Радвай се на постиженията и на плановете си.

Интересувай се от кариерата си, колкото и скромна да е тя, това е истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата.

Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници.

Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.

Бъди верен на себе си и преди всичко не показвай престорена любов. Не бъди циничен по отношение на любовта, защото сред цялата пустош и разочарование тя е вечна като тревата.

Попитай мъдростта на годините и без болка се прости с младостта.

Подхранвай силата на духа си, за да те пази при внезапно нещастие.
Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота.

Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си.
Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук.

И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път.
Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти.

Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си.

С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен.
Бъди внимателен. Опитай се да бъдеш щастлив.

 

Уловено от: Шехерезада разказва

В хармония: ЧУДО

 

 

Подобни публикации:

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]