Когато пристигне Новата година, може би се опитваш да се освободиш от празничната мъгла на партитата, подаръците и появилите се заеми. И като много от нас може да решиш да си набелязваш целите за Новата година, но след това да се оставиш пораженческото негативно отношение да те превземе. Може би си мислиш:
“Правя това всяка година и никога не постигам много!”
Липсата на ентусиазъм най-вероятно се отнася по-малко до самите ти цели и доста повече до впечатленията ти от миналото. Едно малко дете няма съмнения, когато си постави цел. В действителност ограниченията при децата почти не съществуват. То може да обяви пред някое приятелче:
“Ще имам пони тази година!”
И го вярва! Дори и понито да не се появи, детето просто свива рамене и казва:
“Тогава ще си имам кученце!”
Рядко едно дете става цинично по отношение на бъдещето. Преди да започнеш да си правиш списъка с цели и намерения, поработи по изчистване на миналите ти негативни впечатления. Това ще ти помогне да освободиш място за доброто в Новата година.  
  1. Направи списък на постиженията от изминалата година Понякога умът ни се фокусира върху това, което НЕ е сработило. Игнорирай пораженията и започни с положителното! Помисли къде си се намирал в началото на предната година и изброй всичко, което си постигнал през нея – дори малките неща! Може би това е било здравословен режим,  ново приятелство, или духовна практика. Изброй всичко: подобряване на връзка, нова работа, изплащане на дълг, ново хоби или умение, прекарване повече време с децата ти. Напиши всичко, за което се сетиш и го постави на място, което ще виждаш всеки ден и да се подсещаш за всички чудесни неща, които си постигнал през годината!
  2. Направи списък на разочарованията и неуспехите След като приключиш с първата стъпка, напиши и разочарованията от миналата година. Изброй събитията, които са били пряко под твой контрол, както и ситуациите, които не са били директно под твой контрол. Пример за нещо, което зависи изцяло от теб е “Не можах да спра цигарите”. Нещо, което не можеш да контролираш, е например загуба на някой близък човек. Не е нужно да пишеш всичко, а само това, което все още има значение или емоционално влияние върху теб.
  3. Открий уроците в неуспехите Вземи списъка с разочарования и мини през всяка точка, като си припомниш ефекта, който е имала върху живота ти. Може би са те научили на някои ценни уроци. Чудесен начин да се излекуваш от негативните изживявания е като си вземеш поуката от тях. Животът ни дава изпитания. И когато ги преминем, се придвижваме към следващото ниво. Дори и изживяването да е болезнено и още да боли, опитай се да го погледнеш обективно и да видиш какво можеш да научиш от него! Например, ако си пропуснал повишение в работата или заплатата, причината за това може да е поведението ти на работа – да закъсняваш, да прекарваш прекалено много време на социалните медии, или да си говориш с колегите. Или пък може да се подготвиш по-добре за бъдещи повишения, ако отидеш на обучение за квалификация. Най-големият ти урок в този случай може би е да даваш 100% от себе си на работа, без да се оплакваш и да покажеш своята отдаденост. Ето и няколко въпроса, които да си зададеш в процеса: Какво можех да направя по различен начин, за да получа друг резултат? (понякога сме пряко отговорни заради нетърпеливост, дълбоки емоции, небрежност и др. ) Как другояче мога да възприема това изживяване? Мога ли да видя това събитие от друга перспектива? Какво по-добро мога да сторя при подобно събитие в бъдещето? Каква е най-добрата поука, която мога да си взема от това събитие?
  4. Прости на когото имаш да прощаваш Прошката е свобода. Помни, че прошката е за ТЕБ! Тя е единственият начин да отключиш оковите, които те държат към миналото. Да дадеш прошка не значи да приемеш или одобриш поведението на другия човек. Означава, че оценяваш истината, че никой не е съвършен. Дори не е нужно да казваш на другия, че си му простил. Може просто да задържиш прошката в сърцето си. Ако все още имате отношения, те могат да се излекуват с думите “Прощавам ти”.
  5. Бъди благодарен за получените уроци Благодари за това, което си научил. Чувство на благодарност за трудните уроци на живота казва на Вселената: “Благодаря ти! Научих си урока. Сега мога да продължа напред.” Ако е възможно, открий начин да помогнеш на някой друг, който се сблъсква с трудностите или проблемите, които ти си преминал. Благодарността значи не само: “Благодаря, научих си урока”.  Значи също така “Как мога да помогна на друг със своя опит?
  6. Създай си ритуал за освобождаване от изминалите болки Писането е отличен начин да излееш чувствата си. Когато преподавам емоционално лекуване в моите семинари, карам участниците да пишат писмо до някой, който им е навредил, или до любим човек от миналото. След като писмата са написани, или ги изгаряме, или ги накъсваме и изпращаме отрицателната енергия. Всеки ритуал, който създадете, ще помогне да освободите негативната енергия. Може да почистите у дома си, да си купите цветя или да идете на масаж.
  7. Запази позитивна нагласа за бъдещето Веднъж, след като минеш през тези стъпки и преработиш всички емоции и впечатления, се е свършило. Няма нужда да се връщаш отново. Старите задължения са изчистени и можеш да изследваш нови възможности с отворен ум и сърце.
Добре дошли в Новата година! Автор: Мишел Фонден Превод: МЕГ Ново: ЧУДО Оригинална публикация: ТУК   Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]
(Commenting: OFF)

Да си припомним някои от най-вдъхновяващите цитати на майстора-разказвач Рей Бредбъри, завещал ми безсмъртни творби като “Марсиански хроники”, “Вино от глухарчета”, “Гръмна гръм” и разбира се, “451 градуса по Фаренхайт”!
За книгите Има престъпления, които са по-лоши от това да се горят книги. Например – да не се четат. Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим. За познанието Когато човек е на 17, знае всичко. Когато е на 27 и продължава да знае всичко, значи все още е на 17. Първият урок, който ти дава животът, е, че си глупак. Последният – че си все същият този глупак. Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя. Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш. Но знаеш ли, ние никога не задаваме въпроси или поне повечето от нас не задават никакви въпроси. Просто ти набиват отговорите един след друг – фрас, фрас, фрас. Според мен това не е общуване. Това е само някаква фуния, през гърлото на която изливат много вода, и на нас ни казват, че това е вино, а то не е… За лудостта Лудостта е относителна. Тя зависи от това кой кого в коя клетка е затворил. За риска Върви до ръба на скалата и скочи. Направи си крила по пътя надолу. За самотата Всеки човек в себе си е сам. Казват, че съм била необщителна. Не съм се разбирала с хората. А това е толкова странно. Аз всъщност съм много общителна. Но всичко зависи от това какво разбираш под общуване, нали? Според мен общуването е да мога да говоря за ей такива неща – тя подхвърли в ръка няколко кестена, които бяха паднали от дървото в предния двор. – Или пък да приказваме за това колко странен е светът. Приятно е да бъдеш сред хора. Но не мисля, че общуване значи да събереш няколко души и след това да не им позволиш да кажат нито дума. За взаимоотношенията В края на краищата това е векът на книжната кърпичка. Изсекваш носа си в един човек, смачкваш го, пускаш водата, посягаш към друг, изсекваш се, смачкваш, пускаш водата. Всеки иска да смачка другия. Хората, който обичат спокойствието, искат да виждат само лица, изваяни от восък, лица без пори, без коси, без израз. Живеем във време, когато цветята се опитват да живеят чрез други цветя, вместо да растат върху чернозема под благородния дъжд.. За спомена Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, което си посадил, ще те видят в тях. Няма значение какво правиш, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. За тъгата Някои хора стават тъжни много млади. Няма специална причина, изглежда просто така са родени. Те се нараняват по-лесно, уморяват по-бързо, плачат по-рано и помнят повече и както казах, стават тъжни по-млади. Знам, че съм един от тях. За сантименталността Често съм обвиняван, че съм прекалено емоционален и сантиментален, но аз вярвам в честния сантимент. Нуждата да се прочистваме от време на време е изначална. Хората нямаше да имат язви и щяха да живеят поне 5-6 години повече, ако можеха да плачат по-добре. За добротата Добротата и умът са свойствени за старостта. Когато е на 25, за жената е далеч по-интересно да е безсърдечна и лекомислена. За бъдещето Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя. Защо да бъдат клонирани хора, като можеш да отидеш с някой в леглото и да направите бебе? Хайде, глупаво е! За любовта Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена. За приятелството Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелство идва една, която грабва сърцето ти… За злото Злото има само една сила – тази, която самите ние му даваме. За щастието Ние имаме само едно задължение – да бъдем щастливи. Усмихвайте се, не доставяйте удоволствие на бедите! Когато остарееш като мене, тогава ще разбереш, че малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш. …Човек не иска вечно да съзерцава залеза. Кой желае един залез да трае дълго? Кой иска все да е топло? Кой иска въздухът непрекъснато да благоухае? След време човек престава да го забелязва. По-приятно е залезът да трае една  до две минути. След това искаш да стане нещо друго. Разбираш ли, такъв е човекът, Лио. Как си могъл да забравиш това? – Нима съм го забравил? – Обичаме залезите, защото траят кратко и бързо се свършват. – Но това е много тъжно, Лина. – Не е. Ако залезът продължаваше и се отегчаваме от него, тогава наистина би било тъжно. За живота Не вярвам в сериозността. Животът е прекалено сериозен, за да бъде взиман на сериозно. Имам три правила, по които живея. Първо, свърши си работата. Ако не става, млъкни и си пий джина. Когато нищо не се получава, бягай като за последно. Когато животът е хубав, да се водят спорове за него е безсмислено. Отвори широко очи, живей, сякаш ще умреш след 10 секунди. Старай се да видиш света. Той е по-прекрасен от всяка мечта, произведена във фабрика и платена с пари. Не търси гаранции, не моли за покой – такова нещо няма на света. Сами създавайте това, което може да спаси света. И ако потънете във водата, знайте, че поне сте плували към брега. Изпитах най-простичкото и най-голямо щастие на света – бях жив!   Източник: ТУК Урок за: ЧУДО   Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]
(Commenting: OFF)

В живота винаги се получава натрупване. Всеки ден привличаме нови и нови събития, изживявания, случки. Някои от тях идват и си отиват бързо, но други остават като по-трайни в дните ни.  Парадоксално, това може да са дори токсични и вредни на пръв поглед неща, но по една или друга причина ние имаме нужда от тях, имаме потребност – да ни научат на нещо, да ни развият, да внесат смисъл и осъзнаване на някоя част от самите нас. Първоначално пристъпваме с едно вълнение, еуфория, може би дори лек страх, защото прекрачваме зоната на комфорт, в която хубавичко сме се настанили. Всичко е ново, всичко е интересно, всичко е вълнуващо! Колкото повече опознаваме нещата, толкова по-уверено започваме да се усещаме,  спокойно да се справяме, и разбира се –  да се привързваме.  Да, дори и към лошото! Навикът е голяма сила… По този начин сформираме новата си зона на комфорт, или разширяваме старата – иначе казано. Добре, но какво се случва, когато в даден светъл момент преминем през “школата”  и видим нови цели в живота си? За разлика от училището или учебното заведение, тук не става дума за някакъв регламентиран срок, който знаеш кога изтича и си психически подготвен за това. Тук си говорим за съзнателно поети дейности, които заемат много от ценното ни време. Всъщност може би е по-правилно да кажем, че ние сами им го посвещаваме, нали така? Какъв е проблемът тогава? Ами именно в противоречието между стремежа към нови територии и привързаността към познатите! Всичко в този живот си има баланс. Всичко се управлява от вселенски закони. За да пристъпиш напред, е нужно да оставиш нещо назад. За да получиш нещо, е нужно да дадеш друго. Особено трудно е, когато се занимаваме с неща, които са ни приятни и продължават да ни носят удовлетворение и поради тези причини се опитваме да ги съвместяваме. А няколко дини под една мишница може да са голямо предизвикателство, докато не се усетиш, че започваш да ги изпускаш… Отпърво може да отричаш, може да се противиш и да отказваш да видиш очевидното. Да признаеш сам пред себе си, че вече си готов; да осъзнаеш, че вече не се чувстваш комфортно в зоната си на комфорт и е нужно да продължиш; да поемеш отговорност по отношение на смяната на приоритетите – всичко това изисква неоспоримо доза смелост. Колкото и да сме обичали старото, колкото и да сме се привързали към него, в момента, в който усетим, че то ни тегли назад и започваме да циклим на едно място – и това възпрепятства постигането на новите ни цели, е време да го пуснем да си върви. Да се освободим от него. То вече е изиграло ролята си. Нека го сторим с благодарност, без значение дали е било добро или лошо, защото ни е подготвило за този нов етап от живота! Научило ни е на много ценни уроци, за които сме заплатили нужната цена. Сега обаче вече е време да прекрачим зоната на комфорт – защото както споменахме, тя вече е престанала да бъде зона на комфорт и се е превърнала просто в зона на познатото. Тогава, когато познатото и комфортът започват да се разминават, е време да си вървим. Да благодарим. Да приемем. Да кажем “сБОГом”.
“Научи се да казваш сбогом”,
нали така пееше Мадона в “The Power of Goodbye”? Напред ни чакат нови вълнуващи територии – а всяко пътуване започва от първата стъпка. ОСВОБОЖДАВАНЕ.   PS: И макар да цитирахме Мадона, песента, която беше истински вдъхновител и звучеше през цялото време беше “Let It Go” от “Замръзналото кралство” на Disney :) Насладете й се! :) Крачка напред: МЕГ Освободи: ЧУДО   Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]  
(Commenting: OFF)

Ето и вторият от СЕДЕМ урока за щастлива седмица, написани от Радост Николова.

Изборите е нужно да бъдат подкрепяни с действия. След първата крачка е необходимо да бъде направена още една, и още една, и още една…

“Продължавам да вървя по пътя към своето щастие”.

ВТОРНИК.

Алармата иззвънява с 20 минути по-рано, но какво от това? Очаква Ви нова порция вдъхновяваща мисъл, специално подбрана от предния ден!

1. „Вълшебно подреден Вторник”, „Днес всичко ми се подрежда по вода и съм удовлетворен/а от това” са моите предложения за Вас. А на Вас какво ви хрумва?

2. Имате наченки на усмивка преди да стигнете до огледалото? Това е добър знак. Затворете очи и си представете Вашия по-щастлив вторник. Отражението Ви регистрира още по-голяма усмивка. Натиснете „Save” и й се порадвайте още малко. Колко услужливо Ви се усмихва отражението! Толкова е позитивно и лъчезарно! Направо е в състояние да Ви направи деня!

3. Време е за позитивен старт на деня. С какво любимо начинание ще започнете Вашия по-щастлив вторник? Може би с красив спомен, грижливо изтупан от прахта, която е събрал в килера?..

4. Следващата точка отново е свързана със задачите. Обикновено във вторник са се натрупали задачи. Хората са напрегнати, намусени и забързани. Не позволявайте техните нагласи и емоции да се прехвърлят върху Вас! Не приемайте тяхното отношение лично! Те се държат и чувстват така, защото са си избрали напрегнат вторник. Не им позволявайте да избират вместо Вас! Разграничете се от техния избор и си спомнете за Вашия! Можете дори да си го запишете „Аз и само аз избирам да преживея един по-щастлив вторник”.

5. Ако все пак се подадете на изкушението и негативизмът на другите е на път да Ви зарази, моето предложение е следното: Спрете работа при първа възможност и отидете до санитарното помещение. Пуснете водата. Предайте на нея всяка Ваша негативна мисъл, чувство и дискомфорт, който Ви измъчва. Когато усетите, че окончателно сте се освободили от тях, измийте лицето и ръцете си, припомнете си усмивката от тази сутрин и се върнете към работните си задължения.

6. След приключване на работния ден хапнете нещо сладко. За предпочитане шоколад с високо съдържание на какао или натурален мед. Това би повишило нивото на серотонин в кръвта Ви, а както знаете без серотонин няма щастие.

7. Какво му липсва дотук на Вашият по-щастлив вторник? Може би малко забавление?! Може би сега е най-подходящият момент за разходка с приятели/ки, салса или печене на бисквитки…

8. След труден и изморителен ден отделете повече време за възстановяване чрез приятни занимания или релакс преди да преминете към останалите задачки в дневния Ви график.

9. Бихте ли могли да прехвърлите част от задълженията си на някой друг или да ги отложите във времето?

10. Преди сън си представете един красив природен пейзаж. Идиличен, успокояващ и таен. Само Ваш като специално място. Тук, на Вашето специално място, благодарете за по-щастливия си вторник! :) 

Източник: ТУК

По-щастливо: ЧУДО :) :)

  Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]
(Commenting: OFF)

„Продължавам да получавам писма от Ирландия, Индия, Китай, Бразилия, Австралия, от всяка точка на земното кълбо. От тях става ясно, че хората от различни краища на света ги вълнува едно и също. Тези житейски съвети докосват сърцата им” – Реджина Брет
[one_half_alt_last_dropcaps]Писатлеката и носителка на наградата “Пулицър” споделя със света своите житейски уроци. Личен опит сякаш като един компас, който ни помага да отличаваме истински важните неща от незначителните дреболии, за да се чувстваме живи и щастливи. Ето ги и тях:[/one_half_alt_last_dropcaps]
1. Животът е несправедлив, но все пак е прекрасен.
2. Ако се съмняваш, направи още една крачка напред.
3. Животът е твърде кратък, за да го прекарваме в ненавист.
4. Работата ти няма да се погрижи за теб, когато си болен. Това ще направят твоите приятели, родители и близки. Пази тези отношения.
5. Всеки месец плащай вноските си по кредитите си.
6. Не е задължително да печелиш всеки спор. Просто се съгласи или не се съгласи.7. Плачи заедно с някого. Това лекува по-добре отколкото плача в самота. 8. Допустимо е да се ядосваш понякога на Бог. Той ще разбере. 9. Започни да спестяваш за пенсия от първата заплата. 10. Когато работата стигне до шоколад, безсмислено е да се съпротивляваш. 11. Примири се с миналото си, за да не погуби то настоящето ти. 12. Може да си позволиш да заплачеш в присъствието на децата си. 13. Не сравнявай живота си с този на някой друг. Нямаш си понятие в действителност какво им се налага да преживеят. 14. Ако някои отношения трябва да са тайни, не си струва да участваш в тях. 15. Всичко може да се промени с едно мигване на окото. Но не се вълнувайте: Бог никога не намига. 16. Вдишай дълбоко. Това успокоява мислите. 17. Избави се от всичко, което не може да бъде наречено полезно, красиво или забавно. 18. Това, което не те убива, те прави по-силен. 19. Никога не е късно да имаш щастливо детство. Обаче второто детство зависи изключително от теб. 20. Когато дойде момента да следваш това, което наистина обичаш в живота, не казвай „не“. 21. Пали свещи, наслади се на хубави чаршафи, носи красиво бельо. Не пази нищо за особени случаи. Особеният случай е днес. 22. Подготви се за изобилие и каквото ще да става. 23. Бъди ексцентричен днес. Не чакай старостта, за да облечеш ярко червена рокля. 24. Най-важният орган в секса е мозъкът. 25. Никой освен теб не носи отговорност за твоето щастие. 26. При всяка т. н. катастрофа си задай въпроса: Ще бъде ли важно това след 5 години? 27. Винаги избирай живота. 28. Прощавай на всички и за всичко. 29. Не се вълнувай какво мислят другите за теб. 30. Времето лекува почти всичко. Дай на времето време. 31. Не е важно добра ли е или лоша ситуацията – тя така или иначе ще се промени. 32. Не се приемай на сериозно. Никой не прави това. 33. Вярвай в чудеса. 34. Бог те обича затова, че е Бог, а не за това, което си направил или не. 35. Не е необходимо да изучаваш живота. Ти се появяваш в него и правиш толкова, колкото успееш. 36. Да се състариш е по-изгодната алтернатива, отколкото да умреш млад. 37. Твоите деца имат само бъдещето. 38. Това, което има смисъл накрая е, че си изпитал любовта. 39. Всеки ден излизай на разходка. Чудеса стават навсякъде. 40. Ако съберем на куп проблемите си и ги сравним с чуждите, бихме избрали своите. 41. Завистта е чисто губене на време. Ти имаш всичко, което ти е необходимо. 42. Въпреки всичко, най-хубавото предстои. 43. Не е важно как се чувстваш. Стани, облечи се и излез сред хората. 44. Отстъпвай. 45. Макар и живота да не е опакован с панделка, той е подарък.
[related_posts]Insert your text here[/related_posts]
Публикация: АН
С обич, ЧУДО
[related_posts]Ще ти хареса още:[/related_posts]
(Commenting: OFF)