Архив за етитет: чудо

Животът ми е…Благодарност

Прекрасно е да настроиш мислите си на по-високи честоти и да намираш постоянно за какво да благодариш. То е някак увличащо, забелязали ли сте?

Ставаш сутрин с усмивка и искрена благодарност, че си успял/а да поспиш малко повече. Поглеждаш се в огледалото и ле-е-е-еко подпухналите очи от хубав сън са красиви. Приятно ти е.

Правиш с лекота закуска. И ти е добре.

Пиеш капучино, направено с машината, която ти напомня на твоя любим. И благодариш.

Имаш всичко това. Казваш си: „Животът ми е прекрасен! Наистина е такъв! Имам толкова много неща.“ Едните са материални. Другите – не са. По- и Най-важните всъщност не са.

В такъв момент си в хармония. В пълен баланс. Знаеш, че в този миг енергията, вибрацията на цялото ти същество е нависоко и няма кой да те бутне, да те свали по-надолу. Изпитваш истинска благодарност и чувстваш силата в себе си.

Без да се усетиш, докато вършиш разни други неща (отново с лекота) мислите ти препускат за всичко, което изпитваш благодарност. Имаш всичко. Ти си тук и сега. Дишаш. Имаш дом, вода, топла и мека постеля. Имаш подкрепата на твоите близки. Имаш прекрасни приятели (може да са малко, да се броят на едната ти ръка, но ги имаш). Имаш смеха, звънкия смях на децата, обичта на майка ти, баща ти (където и да са те са винаги с децата си).

И забелязали ли сте, че в такъв момент благодарността те тласка към добри дела? Макар и за малко, забравяш обидата, дори наполовина си простил на някого за нещото, което ти я е донесло. И олекотяваш душата си.

Всяко твое действие е съпроводено с една малка мисъл – малка, малка, ама много мощна – на благодарност. Поливаш цветята – благодариш за водата. За цветовете им, за аромата им. Благодариш за гледката, която имаш. Благодариш за всичко, което се изпречи пред погледа ти. И намираш смисъл в онова, което вчера те е подразнило и извадило извън равновесие. НаМИРаш сили да се усмихнеш и дори а се поСМЕЕШ от сърце на случката. И й казваш: „БлагоДаря ти, че ме научи на това и това.“ И продължаваш напред. Благодарността е завладяваща, заразяваща с истинската си искрица на благославяща светлина, мир и любов.

снимка на екрана на телефон 11:11<- Това е снимка на екрана на телефона ми, когато започнах да пиша всичко това. Направих и колаж, който може да се ползва за фон на всеки мобилен телефон. Има го по-долу.

 цветен фон за телефон с послание за живота
С дълбока благодарност и поздрав най-сърдечен,
АНгелина
п.п. Оригиналната публикация е в Крилати Приятели

 



 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

Save

Save

Планове за Утре или за Днес? Какво е бъдещето?

Знаете ли…

ние постоянно си правим планове за утре, за след седмица, аз след месец и понякога изпускаме нещата, които са тук и сега. Пътуваме с колата – четем, говорим по телефона и пропускаме красивата поляна със слънчогледите, облаците във формата на сърце или пък прелитащия над нас щъркел.

Вървим по улицата и мислим за нещо друго, пропускаме да видим израстналото красиво цвете насред плочките, макар, че често си гледаме в краката, забучили нос в обувките си (нови или стари мислим за тях). А ако вдигнем глава ще видим, че на балкона на сградата, покрай която минаваме тъй често, има красиви колони с ангели или капители в римски или гръцки стил, красиви преливащи цветя… Продължете да четете Планове за Утре или за Днес? Какво е бъдещето?

Всяко нещо се променя

Отивам да си купя кафе. Пред мен човечец, леко потрепващ, леко прегърбен, около 70-годишен или толкова изглеждащ. Изсипва от шепата си стотинки и тихо казва:

– Едно кафе.

Продавачката изсумтява, броейки ги:

– По-жълти нямате ли? Освен това 2 стотинки не Ви достигат.

Човекът си ги прибира обратно и понечва да тръгне.

– Не ви ли е срам?– изкрещявам на продавачката – Аз ще платя кафето!

Поканих човека на масичката, подадох му кафето и седнах до него. Стори ми се разстроен. Той ми благодари и изсипа шепата стотинки пред мен. Каза:

– Вземете ги. Нека Господ ви дава здраве и дано винаги да имате да давате!

Понечих да му кажа, че и само 2 стотинки да имам – пак ще ги дам, но замълчах. Вгледах се в топлите му очи и още педи да попитам каквото и да било, той започна да разказва:

– Клошар съм. Не ме е срам. Не исках да излъжа продавачката. Не бях преброил правилно. Не винаги съм бил клошар. Бях пианист. Много пътувах. Имах всичко. Имах пари. Никога не ми беше хрумнало, че ще остарея, че животът ми ще се преобърне. Пострадах при катастрофа. Вече не можех да свиря и животът ми тръгна назад. Взех пенсия по болест, работех където каквото мога. Семейство и деца нямам. Сега съм с малка пенсия. Тя никога за нищо не ми стига.

Много обичам животните и един ден до една кофа за боклук стоеше едно гладно куче. Не беше от квартала. Огледах се, почудих се какво да му дам. Пари нямах да му купя. Без да се осъзная как, надникнах в кофата за да му потърся нещо за ядене. Намерих един хляб. Толкова ме беше срам от минаващите хора, но погледът на гладното куче впит в мен ме отрезви. Извадих хляба, взех една филия и му дадох. То го налапа сякаш никога не е яло. Започнах да му чупя, за да яде по-бавно. Паднаха няколко трохи и веднага долетяха гладни гълъби. Започнах да храня и тях. Изведнъж осъзнах, колко ми е леко на сърцето и колко съм щастлив, че все пак успях да ги нахраня.

На другата сутрин, кучето седеше до кофата и гледаше към блока ми. Но аз бях подготвен. Носех хляб, натопен в манджа от вкъщи. Нещо в сърцето ми се беше преобърнало. Започнах да забелязвам всички гладни животни в квартала ми. Преди ги подминавах без да се замислям. Реших, че няма нищо лошо да търся в кофите храна. Реших, че в името на животните не ме е срам.

Така започнаха да минават дните ми. Сутрин излизах, набавях храна от кофите и ходех да храня животните. Верният пазач до кофата за боклук, онзи първият дето нахраних, го прибрах в къщи. Той ме научи, че животът не свършва с парите. Така станах клошар. Освен храна, събирам вестници, кутии и ги връщам. Припечелвам стотинки и заедно с моята пенсия се оправяме някак си с моя верен другар!

Усмивка озари лицето му, усмивка искрена и топла, такава, каквато не съм виждала в нито един богаташ. Очите ми се напълниха със сълзи.

– Вие току що ми предадохте урок от живота, господине! Благодаря Ви! Нека кафето е от мен! – казах.

А той отвърна:

– Благодаря, че ме изслушахте госпожо! Благодаря за кафето и знайте – Животът е Чудо! Струва си да се живее!..

От стената на: Стелана ЛековаСтрува си: ЧУДО

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

Притча за майката и щастливите дни

Една млада жена току що тръгвала по пътя на своето майчинство. Вглеждала се в личицето на новороденото си дете и мислела:

„Колко ли ще продължи това щастие?”

А Ангелът, който стоял до нея, й отговорил:

„Пътят на майчинството е дълъг и труден. Ти ще се състариш, преди да стигнеш до края му. Но знай, краят ще бъде по-добър от началото”.

Но младата майка била щастлива и не можела даже да предположи какво може да е по-добро от тези прекрасни години. Тя играела с децата си и по пътя събирала цветя с тях, къпела ги в чистите потоци, слънцето светело. Майката танцувала с рожбите си и викала от радост:

„Нищо не може да е по-прекрасно от това щастливо време!”

Когато настъпила нощ и започнала буря, тъмният път пред тях не се виждал, а дечицата треперели от страх и студ. Майката ги прегърнала, притиснала ги близо до сърцето си и ги покрила с наметалото си… Децата казали:

„Мамо, нас не ни е страх от нищо, защото ти си с нас и нищо лошо не може да ни се случи”.

Настъпило утрото, те видели пред себе си една висока-висока планина и започнали да се изкачват, и се уморили… Майката също била уморена, но през цялото време говорела на децата си:

„Потърпете, още малко и ще стигнем там”.

Когато децата се изправили и стигнали до върха, те казали:

„Мамо, ние никога нямаше да успеем да направим това без теб!”

Като си легнали вечерта, майката погледнала към звездите и си казала:

„Това е по-добър ден от вчерашния, защото моите деца познаха силата на духа пред лицето на трудностите. Вчера им дадох храброст, а днес – сила.”

На следващия ден се появили странни облаци, които затъмнили цялата земя. Това били облаците на войната, ненавистта и злото. Децата търсели майка си в мрака, викали името й… а когато успели да се намерят едни други, майката им казала:

„Вдигнете очите си към Светлината!”

Погледнали децата и видели високо над тези облаци вечната слава на Вселената, и това ги извело от мрака.

Тази нощ майката си казала:

„Това е най-добрият ден от всички, тъй като показах на децата си пътя към Бог”.

Минавали дни, седмици, месеци и години… Майката остаряла, прегърбила се… Но децата й били високи, силни и умни, те смело вървели през живота си. Когато пътят станел прекалено стръмен и труден, те я вдигали на ръце и я носели, защото тя била лека като перце… Накрая, когато се изкачили горе в планината и вече без нея виждали, че пътищата стават светли, а златните врати за широко отворени.

И казала майката:

„Аз стигнах края на моя път. Сега вече наистина знам, че краят е по-добър от началото, защото виждам, че моите деца могат да вървят напред сами, а техните деца – след тях”.

И децата казали:

„Мамо, ти винаги ще бъдеш заедно с нас, даже когато преминеш през тези врати”.

Те стояли и наблюдавали как тя продължила да върви напред сама и как портите бавно се затворили след нея. Тогава казали:

„Сега ние не я виждаме, но тя все още е с нас. Майка като нашата е повече от памет. Тя завинаги е живо присъствие.“

Вашата майка е винаги с вас – тя е в шепота на листата, когато вървите по улицата; тя е в мириса вашите изпрани ризи и чаршафи; тя е прохладната ръка на челото ви, когато ви е зле.
Мама живее във вашия звънък смях и е малко невидимо кристалче във вашите сълзи.
Тя е онова място, където вие слизате от Небесата – вашия първи дом; и пак тя е картата, по която вие извървявате стъпка по стъпка пътя на своя живот.

Мама е вашата първа любов и вашата първа тъга, и нищо на света не може да ви раздели. Нито времето, нито мястото. Нито даже Смъртта.

 

Намерено в: ИНТЕРНЕТ

Завинаги: ЧУДО

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

 

3 неща, които психологът иска да знаете

Умът, духът и тялото са взаимосвързани и формират едно цяло. Всеки един от трите компонента влияе на другите два. Това се разбира и от съветите на псих. Даниел Троев, които решихме да споделим днес.

Вярваме, че те ще помогнат на всеки да се превърне в истинско ЧУДО, защото ЧУДО – това си ТИ, когато се ЧУвстваш ДОбре! :)  

Приятно четене!

– Мег

В статията ще прочетете 3 неща, които един съвременен психолог, независимо дали е в София, Чирпан или Ню Йорк, би искал да знаете. Те ще разширят представите за възможностите ви за справяне с проблеми и ще ви научат как да променяте негативните състояния, пречещи за воденето на удовлетворяващ живот.

  1. Промяна в стойката и движението на тялото води до промяна в състоянието ви

Например, ако свиете раменете и наведете главата си, ще почувствате безсилие, неувереност и потиснатост. Ако направите обратното – изправите гърба и раменете си, вдигнете брадичката си, направите няколко по-дълбоки вдишвания, в рамките на 2 минути тялото ви ще отдели хормони, чрез които ще почувствате прилив на енергия, сила и увереност. Това е лесен начин, по който можете да управлявате емоционалните си състояния.

Насока:
Когато се окажете в неполезно състояние – раздвижете се, изправете раменете, усмихнете се, направете няколко дълбоки вдишвания. След няколко минути ще промените състоянието си. Също така наблюдавайте тялото и реакциите си. Може да експериментирате с нови начини на стоене и вървене. С времето ще придобиете по-голям контрол върху емоциите си.

  1. Мислите и действията променят структурата и функциите на вашия мозък

Творчеството е присъщо и на мозъка. Когато променяте убежденията си, учите или преживявате нови неща, той има способността да пренарежда съществуващите и да създава нови невронни връзки. Този процес се нарича „невропластичност“. Благодарение на него много хора могат да преминат отвъд настоящето си психо-физиологично състояние (например – деца с обучителни трудности, хора с тревожни разстройства, ОКР, с хронични болки и др).

Насока:
Предприемайте неща, които никога не сте правили, и такива, които обичате и ви носят радост. Ако имате неприятен мисловен или поведенчески навик, или реакция, която не харесвате, всеки път, когато почувствате нуждата да я извършите, започнете да правите нещо друго. Нуждата ще започне да намалява и след време ще спре, защото ще сте променили невронните връзки в мозъка си.

  1. Нагласите влияят на имунната ви система и управляват психофизиологични процеси, за които не предполагате

Ако имате позитивна нагласа – вяра в себе си и живота, увереност във възможностите да се справяте с предизвикателствата – имунната ви система е по-силна. Също така, съвременни изследвания показват, че начинът, по който мислите за нещо, променя начина, по който то ви въздейства. Например, хората, които имат по-оптимистична нагласа към процеса на стареене, живеят средно 8 години повече и са по-удовлетворени в старостта.

Същото се наблюдава и при преживяването на стрес – ако мислите, че стресът ви разболява, води до „прегряване“ и предизвиква токсични ефекти в организма, той наистина ще ви действа така. Ако вярвате, че получавате позитивни ефекти и изберете да го разглеждате като възможност за учене и развитие, тялото и мозъка ви ще се съгласят и ще отделят вещества, които да допринесат за тези процеси.

Насока:

Когато сте стресирани, си кажете „чувствам се дискомфортно, но знам, че по този начин организмът ми ме зарежда и ми дава сила и възможност да се справя по-ефективно със ситуацията“. Буквално, само да си кажете това и в следващите секунди физиологичното ви състоянието ще се трансформира и наистина ще се превърне в такова, което ви дава повече енергия, сила и увереност. 

Всяко едно от тези три неща може да добави в живота ви повече щастие и хармония. Изброените насоки са само някои от възможностите. На тяхна основа един психолог може да изготви много методи и стратегии за справяне с различни проблеми. С малко вдъхновение и желание може сами да си спомните случаи, в които без да осъзнавате, сте ги прилагали или да добавите ваши идеи към списъка.

Автор: ДАНИЕЛ ТРОЕВ

Оригинална публикация: ТУК

Насока: ЧУДО

 

Подобни публикации:

 [related_posts]Insert your text here[/related_posts]