Архив за етитет: сърце

Притча за молива

Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:
– Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?

Бабата спряла да пише и му отговорила:
– Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който използвам. Надявам се един ден да станеш като този молив, когато пораснеш.

Заинтригувано, мочето погледнало молива. Той не изглеждал нещо особено.
– Но той е съвсем обикновен! – разочаровано възкликнало то.

– Зависи как гледаш на нещата – отвърнала бабата. – Той има пет важни качества, които, ако успееш да отгледаш в себе си, ще се превърнеш в човек, който е в мир със света.

Първо, ти си способен на велики неща, но не бива никога да забравяш, че има една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той винаги ни води според волята си.

Второ, от време на време трябва да спра да пиша и да подостря молива. Това може и да го заболи, но след това става много по-остър. Така и ти трябва да се научиш да понасяш определена болка и тъга, защото те ще те направят по-добър човек.

Трето, моливът винаги ни позволява да използваме гума, за да изтрием грешките си. Това означава, че да поправиш нещо, което си сбъркал, не е непременно лошо. То ни помага да продължим по пътя към справедливостта.

Четвърто, това, което има най-голямо значение, не е дървената обвивка на молива, а графита, който лежи в сърцевината му. Затова винаги търси в себе си и в хората онова, което се намира вътре в тях.

И петото качество на молива е, че той винаги оставя следа. По същия начин, трябва да запомниш, че всичко, което правиш в живота си, оставя следа и никога не бива да го забравяш при всяка стъпка, която правиш.

 

Молив: ФЕЙСБУК

Следа: ЧУДО

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

От Далай Лама за Живота в 20 мъдрости

Тензин Гяцо е 14-ят Далай Лама – духовен водач, почитан от будистите в Тибет, Монголия, Калмикия, Бурятия, Тува и други будистки региони. Роден е на 6 юли 1935 г. в малкото селце Такцер в Североизточен Тибет с името Лхамо Дхондруб. Носител е на Нобелова награда за мир.

1. Всяка сутрин, още със събуждането си, започнете деня с мисълта:

„Днес ми провървя — събудих се. Жив съм, имам скъпоценния дар – човешкия живот, и няма да го разпилея напразно“.

2. Хората са създадени, за да бъдат обичани, а вещите са били създадени, за да бъдат използвани. Светът е потънал в хаос, защото всичко в момента е на обратно.

3. Помнете, че не винаги всичко, което искате, наистина ви трябва.

4. Бъдете по-добри всеки път, когато е възможно. А това означава винаги.

5. Процъфтяването идва с помощта на действията, а не благодарение на молитвите.

6. Ако Бог иска да те направи щастлив, Той те повежда по най-трудния път, защото леки пътища към щастието няма.

7. Високомерието никога не е оправдано. То произлиза от ниската самооценка или от временните повърхностни достижения.

8. Когато на човек му се струва, че всичко върви наопаки, в неговия живот се опитва да влезе нещо ново и чудесно.

9. Темата за състраданието няма отношение към религията. Това е общочовешко дело, единственото условие човешката раса да оживее.

10. Ако можеш да помогнеш – помогни. Ако не можеш, поне не пречи.

11. Аз не празнувам рождените си дни. Този ден за мен не се отличава по нищо от другите. В някакъв смисъл всеки ден ми е рожден. Събуждате се сутрин, всичко е свежо и ново, и най-важното – всеки нов ден ви носи нещо важно.

12. Целта на живота ни – да сме щастливи.

13. Ако запазим положителната си нагласа към живота, можем да бъдем щастливи дори в най-неблагоприятните условия.

14. Нашите врагове ни дават прекрасната възможност да практикуваме търпение, стоицизъм и състрадание.

15. Мисля, че истинската религия – това е доброто сърце.

16. Трябва да властваме над технологиите, а да не им робуваме.

17. Великите промени започват с отделния човек; в основата на световния мир са вътрешното спокойствие в сърцето на всеки от нас. Това е неговият принос.

18. Всеки от нас носи отговорност за цялото човечество. В това се състои моята проста религия. Няма нужда от храмове и сложни философии. Собственият ни мозък, сърцето ни – това е нашият храм, нашата философия е добротата.

19. Планетата ни не се нуждае от много „успешни хора“. Планетата отчаяно се нуждае от миротворци, целители, реставратори, разказвачи на приказки и обичащи от всички видове. Тя се нуждае от хора, с които е хубаво да се живее. От хора с морал и любов, които ще направят света жив и хуманен. Тези качества не са свързани с „успеха“, както той се определя от обществото.

20. Най-изумителното същество е човекът. Отначало той жертва здравето си, за да спечели пари. После харчи парите си, за да възстанови здравето си. При това той толкова се тревожи за бъдещето, че никога не успява да се наслади на настоящето. Той не живее нито в бъдещето, нито в настоящето. Живее като че ли никога няма да умре, а умирайки съжалява за начина, по който е живял.

 

Намерено: ТУК

За теб: ЧУДО

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

Яйце във формата на сърце

Мноооого добра идея за яйце-сърце, нали? Става много лесно и бързо, особено, ако се варят няколко яйца наведнъж.

тд

С любов и сърца (от яйца): ЧУДО

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

 

Save

Кадифеният Заек

– Какво е Истинско? – попитал един ден Заекът. – То означава ли да го има това бръмчене вътре в теб и стърчаща дръжка?

– Истинското не означава как си направен – казал Коженият кон. – То е нещо, което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича от дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава… ставаш Истински.

– А това боли ли? – попитал Заекът.

– Понякога – отговорил Коженият кон, тъй като той винаги казвал истината. – Когато си Истински, нямаш нищо против да те нараняват.

– Това дали става отведнъж, както когато ти набиват пружината или малко по-малко?

– Не става отведнъж – рекъл Коженият кон. – Ти ставаш. Отнема дълго време. Ето защо не се случва често на хора, които се чупят лесно или имат остри ръбове, или които трябва внимателно да се съхраняват. Общо взето, докато станеш Истински, повечето от козината ти е опадала от обичане и очите ти са паднали, ставите ти са се разхлабили и си станал много опърпан. Но тези неща изобщо нямат значение, защото веднъж щом станеш Истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират… Веднъж щом станеш Истински, не можеш отново да станеш неистински.
Това трае завинаги.

 

Из „Кадифеният заек“, Марджъри Уилямс

Истинско: ЧУДО :) 

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]

За живота, кафето и всичко останало

Една млада жена посетила майка си и й разказала за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори продължително. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.

Майка й я завела в кухнята. Напълнила три тенджери с вода и ги сложила на котлона да се стоплят. Водата бързо завряла. В първата майката сложила моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върнала на котлона да врят, без да каже и дума.

След десетина минути загасила огъня, отцедила морковите и ги сложила в купа, извадила яйцата и тях сложила в купа, а най-накрая изляла кафето в чаша. После се обърнала към дъщеря си с въпроса:

„Кажи ми, какво видя?“

„Моркови, яйца и кафе“ – бил отговорът на момичето. Тогава майката й казала да разгледа по-добре морковите. Когато момичето го направило, забелязало, че морковите са меки. След това майката я помолила да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направило, то установило, че яйцето е станало твърдо.

Най-накрая майката помолила дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихнало с и с удоволствие опитало от богатия аромат на кафето, а после попитало:

„Но, какво всъщност означава това, мамо?“

Тогава майка й й обяснила, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смлените кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.

„Ти от кои си? – попитала майката. „Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?“

Спомни си за това: „Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат. “

Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?

Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?

Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите. Това, което правят те, е да извадят най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им. Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало. Ти не би могла да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото.

 

Сварено от: ИНТЕРНЕТ

На кафе:  ЧУДО :)

 

Подобни публикации: [related_posts]Insert your text here[/related_posts]