Мег Коновска

meg-konovska-glaven-redaktor-chudo-segaИме?

По документи – Маргарита Петрова Коновска, но обикновено се представям с Мег. Така ме наричат и повечето от приятелите ми. Други използвани производни са Меги, Меган, Марго, Маргич, Госпожица Коновска, Miss Lovely, както и Miss Sincerely. (голяма усмивка) 

 

Занимания, професия, чудотворения? Какви? От кога? Защо?

Определям себе си като „широкоспектърен антибиотик“ или „мултифункционарно ренде Вьорнер“. Обичам да се занимавам най-общо казано „с разни работи“ (по думите на един много близък семеен приятел), и това е открай време. Дори в 11-ти клас, когато на учителски съвет се чуло, че нашият клас нямало да прави нищо за празника на училището, заместник директорката ни, която по-рано ни преподаваше по френски и добре ме познаваше, възкликнала възмутена: „Ама как така нищо?! В 11-ти английски има една Маргарита, която много обича да прави НЕЩО!“.

Сега малко повече по същество. Професионално се занимавам с предимно с (ЧУДО)творческа работа  – дизайн (графичен, уеб, бижута), мултиМЕГия, редакторска дейност тук и в едно онлайн списание (аз отговарям за рубриките Мода, Красота и ВИП), автор и администратор на сайта и Фейсбук страницата на ЧуДо и ПоЩа (благодарение на прелестната ни Ан), както и разни други работи, за които ме мързи да се сещам в момента.  Много стратегически съм превърнала част от удоволствията си в професия :)

През  свободното си време (а и не само) обичам да чета, да тренирам ума и тялото си, да гледам филми, да се разхождам, да пътувам, да слушам музика, да рисувам, да посещавам музеи и галерии, да се усещам умна, да общувам с приятели , да срещам нови хора,  да готвя, да ям и да карам хората да ми ядат от готвеното, да организирам партита, да танцувам, да остроумнича, да се фръцкам, да пазарувам, да експериментирам, да правя подаръци и изненади, да уча нови неща и изобщо… Яката работа!

Защо си тук? (в чудо сега) Защото тук ми е мястото :) От почти самото начало на страничката й бях голям почитател и тайничко ми се искаше да съм част от цялото това ЧУДОтворене, но едва в началото на миналата година (2013), когато изживявах доста труден период, се „престраших“  да пиша на Ан. Тогава просто търсех нещо, към което да се пресегна и да ме издърпа от мрака на състоянието, в което бях изпаднала; имах нужда да се науча отново да живея, да обичам и приемам себе си и да се завърна към обичайния си образ на прекрасно, сияещо и позитивно същество, кипящо от енергия и ентусиазъм, вдъхновено от живота и от себе си.

И… Познайте какво! Когато човек желае нещо, цялата Вселена му съдейства. При това по най-добрия възможен начин! Започна се с авторски текстчета за ЧуДо, продължи с едно интервю, което й взех за Spisanie.to, после Ан сама ми предложи да ме „повиши в ранг“, и ето ме сега тук. Честно казано не бях предполагала, че ще ми се гласува такова голямо доверие, при това толкова бързо, но съм истински благодарна за развитието на нещата.  Усещам се невероятно благословена, че имам възможност по такъв начин да вдъхновявам хората, да допринасям за това да се ЧУвастват ДОбре, да обичат, да вярват в себе си и просто да живеят.   БлагоДаря ти, Ан!
Проекти и идеи? В момента работя по една мултиМЕГия към „Планетите“ от Густав Холст, която ще бъде представяна в зала „България“ на 10ти април 2014-та в изпълнение на Софийската филхармония.  Инициативата дойде от проф. д-р Симо Лазаров, с когото имах удоволствието и късмета да се срещна още по време на БАКЛАВАрското ми образование в Нов Български Университет, и оттогава сме работили съвместно по най-различни творчески проекти.

ИДЕИТЕ са с лопата да ги ринеш, но колко от тях ще видят бял свят, това е друга тема… Обещавам да се разбере, когато това стане!

Житейска мисия и цели?
Вярвам, че Мисията ни се дава отгоре – подобно на ангелчетата, които Ан твори. Те получават своята мисия в момента, в който им се поставя сърчицето, и честно казано, не съм убедена, че сами са наясно с нея. Но правят това, което им нашепва сърцето и следват интуицията си. Сравнително наскоро прочетох някъде, че Интуицията е гласът, с който Бог ни говори. Определението ми се стори много точно и невероятно красиво в същото време. Дадох си сметка, че винаги съм съжалявала, или най-малкото съм си навличала беля, когато съм пренебрегвала този вътрешен глас. Така че сега просто Слушам.
Как виждаш бъдещето? Въпреки всичките си таланти (кхъ-кхъм, прочиствам гърло, минутка за реклама), все още нямам способностите на баба ни Ванга :) Но бъдещето ще бъде такова, каквото си го направим – затова се старая да давам най-доброто от себе си и съм щастлива. Вярвам, че и утре ще бъда щастлива. Защото днешното „днес“ е вчерашното „утре“.

Лесни техники, уроци, практики за повече здраве, щастие, красота и чудеса