„ПОЛИЧБАТА Гуан Джу Уи Пин“

„Всичко има значение и за всичко си има причина. “ – тази фраза Мари чуваше под вскякви форми през целия ден. Не я свърташе на едно място, но обстоятелствата позволяваха само да си стои вкъщи и да работи на компютъра. В главата й се щураха всевъзможни идеи, бушуваха страсти и се чувстваше така, че й идеше да скочи от някой ръб в басейн пълен с вода. Лято беше. Горещината завлядяваше и ума и тялото. Тоя ден термометрите удариха рекордните градуси от 42 по целзий. Каза си, че ако скоро не направи нещо, каквото и да било, свързано с всичките й идеи ще се пръсне. Почака още малко, докато слънцето падне зад планината и отвори прозорците. Обля я гореща стуя въздух. Примесен с аромат на пържени тиквички от съседката на четвъртия етаж, с дим от цигара на съседа от долу и, ако можеше да усети и миризмата на кучето на съседите от горе със сигурност щеше уханната картинка да бъде завършена и съвсем пълна.

Прозорците останаха отворени цялата нощ. Градът се успокои, разхлади се и потъна в тихата светлина и мараня на вечерта. Само щурчетата се чуваха, макар и с далечна песен.

Сутринта настъпи по-бързо от очакваното и Мари усети лека прохлада, влитаща спокойно от отворения прозорец на спалнята. Перденцата весело се разшаваха и я приканиха да разтърка очи, да протегне ръце и крака в четирите посоки на света. Беше Неделя. Време за палачинки – традиционна закуска за почивните дни. Домочадието се разбуди, но си остана по леглата, докато Мари енергично забъркваше на ръка три броя яйца с прясно мляко, малко захар и сол, брашно, зехтин, фибри, ванилия и малко вода. Отдавна нямаха миксер, защото той изгоря, когато му дойде нанагорно разбъркването на тесто за питка. Бая гъсто си беше… Сместа стана готова – гладка, гладка с гъстотата на боза, а котлона почервенял като домат очакваше да нажежи дъното на тигана за палачинки. Изсипа внимателно и ловко един черпак с точното количество в тигана и завъртя първата палачинка.

Кухнята и хола бяха разделени само една плъзгаща се врата. В тази жега всички врати са отворени, за да става течение. Погледна към прозорците в хола и видя, че на пердето си имат гост. Големичък беше. Дали реално си беше десетина-петнайсет сантиметра или наистина на страха очите му са големи, тя чак после се замисли. Запази самообладание, очудващо за самата нея доста лесно й се получи и отиде да извика мъжа си, за да го хванат. Той – строен, умен, висок и красив мъж се покатери на един стол и каза спокойно:
– Е, какво не е чак толкова голям тоя скакалец. Около 4-5 сантиметра е само!
– Да, бе! Само! – възкликна Мари.
Малкият им син гледаше с огромно любопитство случващото се. Баща му изглеждаше доста интересно въоръежн с детско барабанче в ръка. От тези, на които свирят африканска музика – с висока стойка отворена от долу пристегната по средата, а в горната си част опъната кожа. В случая прозрачна, мека, винилова част, издаваща звука при удар. Първоначалната идея да го събори в гърлото на барабанчето, но не се получи, защото скакалеца отскочи на криво (изглеждаше сякаш нещо му има на единия крак) и падна на бюрото под прозореца. Но тогава бързо бе захлупен с барабанчето. С помощта на лист хартия вмъкнат между бюрото и ударния инструмент се озова внимателно на външния перваз на прозореца. Пожелаха му приятен ден и го пратиха да си ходи по живо, по здраво.
Малкият им син остана да го съзерцава още няколко минути и се забавляваше искрено, като видя как г-н Скакалец се надвесва от ръба на перваза, за да види колко е високо, за да прецени ще скача ли, няма ли да скача… Кой зане как му се струват височините на такова наглед малко същество. Доста интересен екземпляр. Наистина си беше големичък. С цвят на изсушено сено, чифт непрозрачни крила и един огромен черен шип на дупето. Иглеждаше доста внушително. И като не знаеш на къде гледа току виж скокнал ти на гърлото и край с теб! А с жилото сигурно направо разкъсва ръце… Дали птичка го бе изпуснала от човката си или беше долетял с крилата си, си остана мистерия. Прозорците бяха плътно затворени, за да не се вмъкне пак и го зарязаха. По-късно него вече го нямаше.

Първата палачинка си стана чист въглен и отиде в кофата. Всички останали благополучно се позлатиха и изядоха с мед, орехи и боровинково сладко + пудра захар. Днеят мина жежко с много лед, излежаване и филми пред телевизора. Какво има да й правиш на Неделята, като тя си е за мързелуване. Все пак почивните дни били изобретени, за правене на абсолютно нищо. Иначе отиват на вятъра.

Същия този вятър, който разклати завеските сутринта сега се надбягваше със себе и правеше течение между хола и спалнята. Широко отворените прозорци предстоеше да го укротят в мига, в който бъдат затворени. Мари се протегна към единия, към втория и след като го затвори отново видя „нещото“ на пода в хола. Лежеше на дясната си страна и се въртеше в кръг. Кракът му май наистина не беше в ред.

– Еееей, този пак е дошъл! – провикна се с нескрито очудване, но с усмивка Мари.

Мъжът й дойде и отново го захлупи с барабанчето, казвайки:

– Харесал те е!- После спокойно отиде да си легне и зацъка с дистанционното по каналите.

Мари се замисли. Поспря се и се замисли. Защо дойде пак? Какво ли значи да ти влезе скакалец в дома? Вярваше в знаците и им обръщаше внимание. А това си беше повече от знак. Два пъти да влезе един и същи скакалец – има си послание. Ала какво е то? И защо има шип на дупето? Какво му е на крака?

Къщата утихна и тя спокойно се зарови в интернет. Остана повече от изумена, защото последното, което очакваше този скокльо да е такава хубава поличба – на смелост и благословия в едно и също време. За миг не си бе помисляла, че е за лошо, понеже природата винаги праща хубави знаци и е въпрос на гледна точка тълкуванието им. Рови се още доста и в допълнение на тълкуванието, че носи само добри вести и дори символизира прераждането, прочете, че по Фен Шуи скакалецът предвещава чест и слава, запознанство с многоуважавана личност. Но онова, което най-много я втрещи, в добрия смисъл разбира се, бе следното описание: “ На китайски „скакалец“ звучи като думата „служител“ или фразата „да бъдеш в определено състояние“. Китайската дума за скакалец е „Гуанд Джу Уи Пин“, като съчетанието „Уи Пин“ значи „най-висшия ранг/позиция“. Скакалеца винаги скачал само напред и нагоре. Никога в страни и назад. Можел да скокне в разстояние до 20-30 пъти по-голямо от собствения му размер.

След всичко прочетено тя просто лесно успя да навърже две и две. Каза си: „Време е!“ Да, време беше да впрегне силите си, да надскочи страховете си, предубежденията и всичко от миналото, което я задържаже на едно място и да осъществи идеите си, които напираха в нея от месеци. Каза си, че щом вселената й изпраща такъв недвусмислен знак, значи има мисия. Щом като скаклецът означава „напомняща бележка“ за осъществяване на мечтите ни, показва възможността за скок в правилния момент, значи така да бъде! Щом появяването му предвещава успех, въпреки неведомите пътища до него, значи така да бъде! Щом скакалецът има инстинкт да търси слънчевите места, слънцето, светлината и топлината и щом цаката е да следваш СВОЯ вътрешен глас и инстинкт, така да бъде! Щом се е появил и показва, че животът ни се струва по-труден, само когато отказваме да се движим напред, значи ни обещава подкрепа стига да направим първата кракча! Така да Е!

Мари направи бърз разбор и постави приоритети на идеите и мечтите си. Спомни си, че има хора около нея, които са на една вълна и са готови да подадат ръка винаги и по всяко верме. Приятели, готови да творят и правят нещо, каквото и да е то, но да е за доброто на хората. Набързо направи един списък и обеща да го довърши на сутринта. Часовникът отброяваше кротко два часа след полунощ.

Остави компютъра да си почива и отвори чекмеджето на нощното шкафче. Извади от него тубичка пълна с гел, спомагащ за по-лесно възстановяване на ударени места по тялото. Свали наглезенката си и внимателно втри малко от мазилото. Една секунда отне на спомена да пробяга през ума й: Красивия плонж, който направи в полумрака на стълбите миналата събота, като падна с остра болка в десния глезен, както и за скакалеца, чийто десен крак също бе „повреден“ и се усмихна. Някак усети, че й олеква. И това не се дължеше на гела. Притихна. Сега можеше да заспи спокойно, защото всичко разбра. Всичко си бе дошло на мястото. И тя се приготви да скочи в страната на сънищата…на чудесата.

Автор: Ан
С Обич, ЧУдо Сега!  

[related_posts]Insert your text here[/related_posts]